№ 534
гр. Велико Търново, 17.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500445 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.2 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Д. П. против определение № 260083 от
16.04.2021 г. на Окръжен съд – Ловеч, постановено по гр.д. № 96/2019г. по описа на съда в
частта, с която е оставена без уважение молбата му с правно основание по чл.83 ал.2 ГПК
за освобождаване от заплащане на държавната такса във връзка с депозираната въззивна
жалба срещу постановеното по делото решение. Оплакванията са, че определението е
неправилно и незаконосъобразно. Същото не почивало на представените писмени
доказателства.
Искането е да се отмени определението и да се уважи искането за освобождаване от
заплащането на държавната такса по въззивната жалба.
От ответната по жалбата страна Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество гр.София не е постъпил писмен отговор по
частната жалба. Не е постъпил отговор и от М. И. М..
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и
данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Производството по гр.д. № 96/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч е образувано по
искова молба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество –гр.София против Л. Д. П. и М.И. П.а/сега М./, с която е предявен
иск по чл.153 ал.2 вр. с § 5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на
1
незаконно придобито имущество, подробно описано в исковата молба.
На 25.02.2021г. по делото е постановено решение от Ловешкия окръжен съд.
Възизвна жалба против решението е подадена от ответниците Л. Д. П. и М. И. М..
Същите са поискали от Ловешкия окръжен съд на основание чл.83 ал.2 от ГПК да ги
освободи от заплащането на държавната такса по въззивната жалба.
С обжалваното определение Ловешкият окръжен съд е оставил без уважение молбата
на М. И. М. и Л. Д. П. за освобождаването им от заплащането на държавната такса. За да
отхвърли искането за освобождаване от държавната такса, първостепенният съд е приел, че
от приложените декларации за семейно и имотно състояние на М. и П. се установява, че
притежават недвижими имоти, МПС и банкови сметки, които са запорирани по искане на
КПКОНПИ с определение от 17.10.2018г. по ч.гр.д. № 478/2018г. на ЛОС. Решаващият съд
е приел, че молителите не попадат в хипотезата на чл.83 ал.2 от ГПК и че съгласно чл.119
ал.1 от ЗПКОНПИ съдът разполага с правомощие да разреши извършването на плащане или
други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки
по този закон, в случаите на неотложна необходимост.
С оглед обжалваемия интерес по подадената въззивна жалба частният жалбоподател
Л.П. дължи държавна такса по въззивната жалба в размер на 3857.61 лв.
Молителят Л.П. е представил декларация за материално и гражданско състояние, от
която е видно, че същият е в трудоспособна възраст /47 г./, не е в граждански брак, не
получава месечен доход, има задължение за издръжка на четири непълнолетни деца, като
средствата за това се осигуряват понастоящем от родителите му, не притежава недвижими
имоти и моторно превозно средство, притежава дялове от две търговски дружества, едното
от които от 2013г. е обявено в несъстоятелност и е с прекратена дейност, не притежава
парични влогове, не страда от заболяване. Освен декларацията молителят е представил и
справка от НАП за задълженията му, актуални към 30.03.2021г., от която се установява, че
има неплатени задължения в размер на 152 213.73 лв. Към молбата се представят извлечения
от ТР за двете търговски дружества, едното от които е обявено в несъстоятелност и е с
прекратена търговска дейност, а другото дружество, което е еднолично дружество с
ограничена отговорност с капитал 5000 лв. е еднолична собственост на молителя и има
наложени запори върху дружествения дял.
Съобразно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК освобождават се от такси и разноски
физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и
доходи над необходимите средства за издръжката им.
След съвкупна преценка на данните по представената декларация за материално и
гражданско състояние на Л.П. и представените към нея доказателства относно търговските
дружества, в които притежава дялове и за задълженията към държавата, въззивният съд
намира, че не може да се направи извод, че Л. Д. П. няма достатъчно средства да заплати
държавната такса по въззивната жалба. В случая не са налице предпоставките за
освобождаване на подателя на въззивната жалба Л. Д. П. от заплащането на дължимата от
2
него държавна такса по жалбата.
Молителят е в трудоспособна възраст и с оглед възрастта и здравословното му
състояние/не страда от заболявания/, същият може да полага всякакъв вид труд и да
реализира доходи. Освен това молителят е едноличен собственик на търговско дружество
„Трейд груп 08“ ЕООД, което не е с прекратена дейност. Налагането на запор върху
дружествения дял не е пречка дружеството да реализира търговска дейност. В декларацията
П. посочва единствено, че другото дружество, от което той притежава дялове, е в
несъстоятелност и е с прекратена дейност. За дружеството, чийто едноличен собственик е,
молителят не твърди то да не развива дейност. По отношение на задължението за издръжка
към четирите непълнолетни деца, молителят е заявил, че същото се изплаща от родителите
му. Следователно това задължение не препятства лицето да заплати дължимата държавна
такса по въззивната жалба.
Представените доказателства за наличието на данъчни задължения са неотносими
към искането за освобождаване от заплащането на дължимата държавна такса, тъй като в
производството по чл.83 ал.2 от ГПК предмет на доказване са доходите и имущественото
състояние на лицето, а не неплатените задължения.
В декларацията си за материално и гражданско състояние молителят декларира, че
не притежава недвижими имоти, а данните по делото сочат, че по време на брака му с М.М.
са придобили два недвижими имота-недвижим имот в гр.Троян, който е предмет на иска, и
недвижим имот в с.Велчево, Община Априлци. В хода на производството по делото, бракът
на ответниците е прекратен по взаимно съгласие видно от приложеното към въззивната
жалба решение. С решението е одобрено постигнатото между съпрузите споразумение, в
което е посочено, че придобитите по време на брака два недвижими имота от М. П.а са
изцяло нейно лично имущество и лична собственост. При тези данни се установява, че
молителят сам се е отказал от правото на собственост върху имотите, придобити по време на
брака.
Освен това съдът съобразява и обстоятелството, че в случая се касае за специално
производство по иск на КПКОНПИ по ЗПКОНПИ срещу жалбоподателя. В чл.119 ал.1 от
ЗПКОНПИ е предвидена възможност, когато ответникът не разполага със средства, съдът
да разреши плащане на разноски по делото от имущество, върху което са наложени
обезпечителни мерки. Данните по делото сочат, че молителят Л.П. има множество банкови
сметки. Няма данни, че по сметките няма парични средства. Искане по чл.119 ал.1 от
ЗПКОНПИ по делото не е правено.
С оглед на изложеното въззивният съд в настоящия си състав намира, че искането на
ответника по делото Л. Д. П. да бъде освободен от заплащането на държавната такса по
подадената от него въззивна жалба срещу постановеното по делото на решение, е
неоснователно. Същият извод е направил и първостепенният съд, поради което
определението му следва да се потвърди в тази част.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260083 от 16.04.2021 г. на Окръжен съд Ловеч,
постановено по гр.д. № 96/2019г. по описа на същия съд в частта, с която е оставена без
уважение молбата на Л. Д. П. за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивното
обжалване по реда на чл.83 ал.2 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4