Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 194
Ботевград, 18.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело № 2167 по описа за 2019
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.240, ал. 1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
И.Т.К. ***, с
ЕГН: ********** моли да бъде осъден Г.П.П. ***, с ЕГН: ********** да му заплати
сумата-главница от 2100лв., представляваща парично вземане по сключен между тях
договор за заем от ***г., с нотариална заверка на подписите с рег. № *** от ***г.
на нотариус № ***, с район на действие РС-Ботевград, със срок на връщане на
сумата до ***г., както да му заплати и
сумата от 500лв., представляваща неустойка за невръщане на описаната по-горе
сума в уговорения от страните срок, както и да се присъдят разноските по
настоящето дело, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з ищецът И.Т.К.
*** заявява, че поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени, както
да му се присъдят и направените по делото разноски.
Ответникът-Г.П.П. *** не е направил
възражение по исковете и не е представил писмен отговор в предвидения в закона
срок.
В с.з
ответникът Г.П.П. ***, редовно призован, не се явява и не взема становище по
исковете.
От събраните по
делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от договор за заем
от ***г., с нотариална заверка на подписите с рег. № *** от ***г. на нотариус №
***, с район на действие РС-Ботевград, който е приложен по гр.дело № ***г. по описа на
РС-Ботевград, което е прекратено с Определение № ***г., влязло в сила на
20.12.2019г., се установява, че ищецът е дал на ответника в заем сумата от
2100лв. на ***г. със задължението ответникът да му я върне до ***г. В същия
договор, подписан и неоспорен от страните, последните са постигнали съгласие,
че при неспазване на срока за връщане на сумата, да се понесе съдебно дирене с
„лихва“ от 500лв., както и да поеме адвокатски хонорар по евентуално дело.
Ответникът не твърди и не е представил
доказателства, че е върнал на ищеца сумата от 2100лв. до момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от
ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така
предявените два обективно и субективно съединени иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД, са допустими,
тъй като са предявени между надлежни страни.
Разгледан
по същество главният иск за
заплащане на сумата-главница от 2100лв., представляваща парично вземане по сключен
между страните Договор за заем от ***г., с нотариална заверка на подписите, е изцяло
основателен като доказан, по следните
правни съображения:
Установи се, че съгласно чл.240 от ЗЗД между
страните е възникнало договорно правоотношение на основание сключения между тях
Договор
за заем от ***г., от
който се установява, че ищецът е предал в собственост на ответника сумата от 2100лв.
и ответникът се е задължил да му върне до ***г.
Няма данни и твърдения по делото
ответникът да е върнал на ищеца горната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.240,
ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален
и се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие
едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а едва
когато на основание на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат
предадени на заемателя. Валидността на договора за заем не е обусловена от
спазване на някаква форма, като съгласието придружено с предаване, е достатъчно
за действителността на договора, но писмената форма е необходима за доказване
на сключването на договор за заем на стойност по-голяма от 5000лв. /чл.164,
ал.1, т.3 от ГПК/. Ако заемателят не върне заетите заместими вещи, той е
неизправен длъжник и по силата на чл.79, ал.1 от ЗЗД за заемодателя възниква
алтернативната възможност да иска връщане на заетите вещи с обезщетение за
забавата или обезщетение за неизпълнението. По договор за заем, който е реален
и неформален следва да се установи предаването на процесната сума.
Съдът приема, че се установи по
делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по Договор за
заем от ***г. и предаването на заемната сума от 2100лв. е съгласно отразеното в
договора, който е подписан както от ответника, така и от ищеца-заемодател като
подписите им са нотариално заверени на същата дата и договорът не се оспорва от
ответника.
По отношение на акцесорния иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД
съдът намира, че същият е основателен изцяло и следва да се уважи за сумата от
500лв., която съдът приема, че представлява уговорена в Договор за заем от ***г.,
сключен между страните като неустойка, която обезпечава изпълнение на
задължението за връщане на заемната сума в уговорения срок, а именно до ***г.,
което се установи, че ответникът не е изпълнил.
Неустойката
съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД представлява предварително определен от
страните размер на обезщетението за вредите, които кредиторът - изправната
страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение на договора. Съдът приема, че
в случая ищецът може да търси от ответника уговорената неустойка от 500лв., която
представлява предварително определено
от тях по размер обезщетение за
вредите от неизпълнението на договора в уговорения срок. Съдът намира, че в случая се касае до
заплащане на неустойка, а не до „лихви“.
По изложените съображения съдът намира, че
предявените искове са основателни и доказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото и направеното искане за заплащане на разноски от страна
на ищеца, който не е представил списък за разноските по чл.80 от ГПК, съдът
намира, че съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца
сумата от 134лв. за направени разноски по делото за платена държавна такса.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.П.П. ***, с ЕГН: **********
да заплати на И.Т.К. ***, с ЕГН: **********
сумата-главница от 2100лв./две
хиляди и сто лева/, представляваща парично вземане по сключен между тях Договор
за заем от ***г., с нотариална заверка на подписите с рег. № *** от ***г. на
нотариус № ***, с район на действие РС-Ботевград, със срок на връщане на сумата
до ***г., както да заплати и сумата от 500лв./петстотин лева/, представляваща неустойка
за невръщане на описаната по-горе сума в уговорения от страните срок, както да
заплати и сумата от 134лв./сто тридесет и четири лева/
за направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./