РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Нова Загора, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220100864 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район „Оборище“, бул.„Княз Александър
Дондуков“ № 19, ет.2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без
ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК *********, считано от
15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316),
представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт Н. МЛ. П., с пълномощно peг.№ 12291/04.09.2018 г. на
Нотариус Маргарита Шамлиян, peг.№ 042 на НК, с район на действие - Районен съд –
София, със съдебен адрес/адрес на призоваване - гр.Стара Загора, бул.„М.Кусев“ № 8, ет.4
против В. Г. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.Нова Загора, ул.„Роза“ № 46, с цена на иска:
10010.77 лева, от които: 8806.13 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 13.07.2018 г. до изплащане на вземането; 1001.94 лева - договорна лихва за
периода от 28.07.2017 г. до 12.07.2018 г.; 82.70 лева - лихвена надбавка за периода от
29.07.2017 г. до 12.07.2018 г. и 120.00 лева - заемни такси.
Исковата молба е депозирана в Районен съд – Стара Загора, който с Определение №
261554 от 07.07.2021 г. е прекратил производството по гр.д.№ 4527 по описа си за 2020 г. и е
изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Нова Загора.
В исковата молба ищецът сочи, че със съобщение по ч.гр.д.№ 1175/2018 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора, връчено на 02.10.2020 г. чрез „Банка ДСК“ ЕАД (цедент) му
били дадени указания за предявяване на установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу
В. Г. В..
Посочва, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на ищеца на иск били налице и предвид разрешението, дадено в
т.106 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, легитимиран да
предяви иска бил и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК, какъвто бил и
настоящият случай.
Твърди, че цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД бил активно легитимиран да
1
предяви иск за установяване съществуването на вземането, за което в полза на цедента
„Банка ДСК“ ЕАД била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, независимо от
обстоятелството, че нямал качеството „банка“.
Нито в мотивите, нито в диспозитива на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС били посочени изключения от постановките във връзка
с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на
вземането, предмет на издадена на основание чл.417, т.2 от ГПК заповед за изпълнение в
полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на вземането било осъществено след
издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск.
Аргументи за обратното разрешение не можело да се черпят от т.4г на TP № 4/2013 г., т.к. в
тази част на тълкувателното решение бил даден отговор, релевантен към основанията за
издаване на заповед по чл.417 от ГПК, т.е. касаело само хипотезите на настъпило частно
правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково
производство по чл.422 от ГПК.
Процесуално недопустимо било прилагането по аналогия и за исковото производство
на посоченото в т.4г от TP ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с
изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 от ГПК, след като вземането било
прехвърлено след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.
В този смисъл била и практиката на ВКС: Определение № 665/04.11.2019 г. по
ч.т.дело № 2390/2019 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 102/24.02.2020 г. по ч.т.дело №
2643/2019 г. на ВКС, II т.о.
В исковата молба се излага, че на 06.10.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като
кредитор, и В. Г. В., като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит текущо
потребление в размер на 10000 лв. за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване на
сумата. За падежна дата страните приели 28-мо число на месеца. Договорен бил променлив
лихвен процент от 9,45 % годишно, при ГПР 12,08 % (с възможност за промяна при
настъпване на предпоставките в Общите условия).
Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по Договора за кредит за текущо
потребление от 06.10.2015 г., „Банка ДСК“ ЕАД превела сумата от 10000 лв. по сметка на
кредитополучателя и същата била усвоена от него изцяло.
Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за заплащане на
дължимите вноски, съгласно Договора за кредит, считано от месечна вноска с падеж
28.07.2017 г., и на основание чл.19.2. от Общите условни към него - приети и подписани от
кредитополучателя, „Банка ДСК“ ЕАД била пристъпила към обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. В изпълнение на своите задължения, кредиторът извършвал
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на задължението, като изпращал до
същия нотариална покана с изх.№ 05-20-00313/06.03.2018 г. и peг.№ 1101/13.03.2018 г., том
I, акт № 89 на нотариус Николай Бъчваров с peг.№ 416 на НК и район на действие PC - Нова
Загора. Видно от приложената като писмено доказателство покана, ведно с разписка за
връчването й, същата била връчена лично на длъжника на 28.03.2018 г.
На 13.07.2018 г. „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор предприел действия по снабдяване
с изпълнителни титули и подал заявление по реда на чл.417 от ГПК пред Районен съд -
Нова Загора и било образувано производство по ч.гр.д.№ 1175/2018 г. по описа на PC - Нова
Загора.
Със Заповед № 814/17.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист от 18.07.2018 г., издадени по ч.гр.д.№ 1175/2018 г. по описа на PC - Нова
Загора, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД
от 13.07.2018 г., кредитополучателят В. Г. В. бил осъден да заплати неизплатеното
договорно задължение към „Банка ДСК“ ЕАД, а именно: 8806.13 лева - неизплатена
главница, 1001.94 лева -договорна лихва за периода от 28.07.2017 г. до 12.07.2018 г., 82.70
лева - лихвена надбавка за периода от 29.07.2017 г. до 12.07.2018 г. и 120 лева - заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата от 13.07.2018 г. до окончателното
изплащане на дълга, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 350.22 лв., от конто
200.22 лв. - платена държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
2
Ищецът разянсява, че на 10.05.2019 г. (т.е. след снабдяване с 2 цитираните
изпълнителни титули по описа на PC- гр. Нова Загора) заявителят по ч.гр.д. № 1175/2018 г.
на PC - гр.Нова Загора - Банка ДСК“ ЕАД, по силата на Договор за покупкопродажба на
вземания („Договор за цесия“), му прехвърлила вземането си от В. Г. В., произтичащо от
Договора за кредит текущо потребление от 06.10.2015 г., ведно с всичките му
принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения, което се потвърждавало и от
приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-
предавателен протокол към Договора за цесия от 10.05.2019 г.
В подкрепа на гореизложеното, ищецът прилагал към исковата молба и писмено
потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторииг България“ ЕАД за
станалото с Договор за покупко-продажба на вземания от 10.05.2019 г. прехвърляне на
вземанията.
Въз основа на изрично пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД, ищецът изпратили от
името на цедента уведомително писмо за цесията до длъжника. От приложените към
исковата молба писмени доказателства, изпратеното до длъжника писмо с баркод -
*PSFABG00DJTZL* било върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя.
В тази връзка, ищецът моли съда да приеме, че с връчването на исковата молба и
приложените към нея: договор за цесия, извлечение от приемо-предавателния протокол към
договора, уведомителното писмо до ответника и пълномощното от „Банка ДСК“ ЕАД за
уведомяване на длъжниците за цесията, за допълнително редовно уведомяване до длъжника,
а изискванията на чл. 99 от ЗЗД за изпълнени. В този смисъл била и практиката на ВКС
(Решение№ 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ТК, 2 отделение).
С връчване на препис от исковата молба, ведно с приложените документи, описани
по-горе, длъжникът В. Г. В. бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от
досегашния си кредитор (цедент), който бил упълномощил за това цесионера. Нямало
пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не
се касаело за лично и незаместимо действие. В този смисъл е и практиката на ВКС: Решение
№ 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр. о.; Решение № 156/30.11.2015
г. по т.д.№ 2639/2014 г. на ВКС, II т.о.
Във връзка с принудителното събиране на дължимите суми въз основа на издадените
изпълнителни титули, на 31.08.2018 г. „Банка ДСК“ ЕАД била подала молба за образуване
на изпълнително дело под № 1380/2018 г. при ЧСИ Павел Георгиев, peг. № 837 на КЧСИ с
район на действие Окръжен съд гр.Сливен.
Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, била
връчена на длъжника В. Г. В. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът твърди, че в качеството си на кредитор (като цесионер и частен
правоприемник на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД) обуславяло правния му интерес, в
законоустановения едномесечен срок и на основание чл.415, ал.1 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземането срещу В. Г. В. по Договора за кредит за текущо потребление от
06.10.2015 г.
С исковата молба се моли съда да приеме, че „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
е процесуално легитимирана страна в процеса и предвид разрешението, дадено в т.10.6. от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, легитимиран да
предяви иска е и Цесионерът, при спазване на срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
С исковата си молба ищецът моли съда да постановите решение, с което:
I. Да установи със сила на присъдено нещо, че по отношение на кредитополучателя
В. Г. В., ЕГН ********** съществуват вземания в полза на Цесионера по Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.05.2019 г. – „ОТП Факторинг България“ ЕАД с
ЕИК *********, за които срещу ответника, са били издадени Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение от 17.07.2018 г. и Изпълнителен лист от 18.07.2018 г. по
ч.гр.д.№ 1175/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД -
3
заявител и Цедент, произтичащи от Договор за кредит текущо потребление от 06.10.2015 г.,
включващи: 8806.13 лева - неизплатена главница, 1001.94 лева - договорна лихва за периода
от 28.07.2017 г. до 12.07.2018 г., 82.70 лева - лихвена надбавка за забава за периода от
29.07.2017 г. до 12.07.2018 г., 120 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата от 13.07.2018 г. до окончателното изплащане на дълга.
Предвид разрешението, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.,
по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът моли съда да му присъди разноските,
направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1175/2018 г. по описа на Районен съд -
Нова Загора в размер на 350.22 лева, от които 200.22 лв. - платена държавна такса и 150.00
лв. - юрисконсултеко възнаграждение.
II. В условията на евентуалност ищецът предявявал следния осъдителен иск:
В случай, че съдът прекрати производството но устаиовителния иск по чл.422 от ГПК
по т.I от настоящата искова молба като недопустимо или отхвърли същия като
неоснователен, ищецът моли въз основа на изложените в исковата молба факти и
обстоятелства:
Да осъди ответника В. Г. В., ЕГН ********** да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район
„Оборище“, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2 (като частен правоприемник-
цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД - цедент), следните суми: 8883.38 лева - главница по
Договора за кредит за текущо потребление от 06.10.2015 г. (представляващ сбор от
главниците по месечните вноски с падежи от 28.07.2017 г. до крайния падеж - 06.10.2025 г.
съгласно погасителен план), ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното плащане; 2100.78 лева - възнаградителна лихва, като
част от месечните вноски с падежи от 28.11.2017 г. до 28.10.2020 г. съгласно погасителен
план; 749.28 лева - наказателна лихва по т.19.1 от Общите условия към Договора за кредит,
върху падежиралата към датата на връчване на настоящата искова молба на ответника
главница по Договора за кредит за текущо потребление от 06.10.2015 г. в размер на 2788.87
лева (представляващ сбор от главниците по месечните вноски с падежи от 28.07.2017 г. до
28.10.2020 г. съгласно погасителен план), за периода от 02.11.2017 г. до датата на
предявяване на исковата молба.
Основанието на иска било следното:
- По чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от нас неизпълнение по Договор за
кредит за текущо потребление от 06.10.2015 г.
- Настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена с връчването на
кредитополучателя В. Г. В. на настоящата искова молба.
Ищецът сочи, че обективните предпоставки за предсрочната изискуемост на
вземането по чл.19.2 от Общите условия към Договора за кредит били налице още преди
прехвърляне на вземането от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, поради
забава в плащанията на месечните вноски по погасителен план, считано от вноска с падеж
28.07.2017 г.
Ищецът моли в случай, че съдът приеме, че кредитополучателят не е надлежно
уведомен за предсрочната изискуемост на вземането с цитираната по-горе нотариална
покана от цедента „Банка ДСК“ ЕАД, съдът да приеме, че на ответника В. Г. В. е била
обявено настъпването на предсрочната изискуемост на вземането но Договора за кредит за
текущо потребление от 06.10.2015 г. с връчване на препис от настоящата искова молба.
Цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД се ползвал от правото си да обяви
предсрочната изискуемост на вземането поради настъпилите обективни предпоставки за
това съгласно т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия към
Договора за кредит.
Преобразуващото право за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането
било прехвърлено изрично по силата на Договора за цесия от 10.05.2019 г.
За пълнота на изложението следвало да се отбележи и наличието на практика на ВКС,
съгласно която, дори при липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да
4
обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора
за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем (вж.
Решение № 204/25.01.2018 г. по т.д. № 2230/2016 г. по описа на ВКС, I т.о.).
Ищецът моли въз основа на изложените от нас факти и обстоятелства, да приеме, че
„ОТП Факторинг България“ ЕАД като кредитор по процесното вземане обявява на В. Г. В. с
настоящата искова молба, че задължението му, произтичащо от Договор за кредит за текущо
потребление от 06.10.2015 г. с предсрочно изискуемо.
Така ответникът В. Г. В. дължал: 8883.38 лева - главница по Договора за кредит за
текущо потребление от 06.10.2015 г. (представляващ сбор от главниците по месечните
вноски с падежи от 28.07.2017 г. до крайния падеж - 06.10.2025 г. съгласно погасителен
план), ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане; 2100.78 лева - непогасената по давност възнаградителна лихва, като
част от месечните вноски с падежи от 28.11.2017 г. до 28.10.2020 г. (последната падежирала
вноска преди датата на подаване на настоящата искова молба).
Претендираната наказателна лихва в размер на 749.28 лева се дължала на основание
т.19.1 от Общите условия към Договора за кредит върху съответната главница по всяка от
просрочени вноски от деня, следващ падежа на вноската, до датата на исковата молба, с
връчване на която бива обявена предсрочната изискуемост.
Съгласно т.19.1. от Общите условия при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта.
Така ответникът В. Г. В. дължал 749.28 лева - непогасена по давност наказателна
лихва по т.19.1 от Общите условия към Договора за кредит, върху падежиралата към датата
на връчване на настоящата искова молба на ответника главница по Договора за кредит за
текущо потребление от 06.10.2015 г. в размер на 2788.87 лева (представляващ сбор от
главниците по месечните вноски с падежи от 28.07.2017 г. до 28.10.2020 г. съгласно
погасителен план), за периода от 02.11.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба.
III. Ищецът моли съда да му бъдат присъдени всички направени по настоящото дело
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка
с чл.37 от ЗПП във връзка с чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
IV. На основание чл.127, ал.4 от ГПК ищеца осочва следната банкова сметка, по
която да бъдат изплатени процесиите задължения: IBAN: BG48STSA93000025285477, BIC:
STSABGSF при „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
С исковата си молба ищецът прави следните доказателствени искания:
1. Моли съда да допусне и приеме писмени доказателства по опис.
2. Моли съда по настоящото дело да бъде изискано и приложено ч.гр.д.№ 1175/2018 г. по
описа на Районен съд - Нова Загора, както и да бъдат приети като доказателства
приложените по него документи.
На основание чл.186 от ГПК ищецът моли съда от Нотариус Николай Бъчваров, с
peг.№ 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора ищецът да бъде изискан
заверен препис от преписката във връзка с Нотариална Покана - уведомление с изходящ на
БДСК № 05-20-00313/06.03.2018 г. и peг.№ 1101/13.03.2018 г., том I, акт № 89 но описа на
горепосочения нотариус.
3. Ищецът моли съда да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице
счетоводител, което след запознаване с писмените доказателства по делото и след като
извърши проверка на място в счетоводството на цедента „Банка ДСК“ ЕАД и на
ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД, да даде отговор на следните въпроси:
1. Преведена ли е от „Банка ДСК“ ЕАД, респ. усвоена ли е от кредитополучателя В.
Г. В. сумата по кредита в размер на 10000 лв. по силата на подписан Договор за кредит
текущо потребление от 06.10.2015 г., на коя дата, по коя сметка и в какъв размер?
2. Какви суми са постъпвали за погасяване на задължението, на коя дата са
5
извършвани плащанията, в какъв размер, покривали ли са и кои вноски по погасителен
план?
3. Как е формирана дължимата сума по пера, посочена в извлечение от счетоводни
книги и въз основа на кои документи (договори, анекси, допълнителни споразумения и др./
4. На коя дата е преустановено плащането по Договор за кредит текущо потребление
от 06.10.2015 г., какъв е размерът на последната вноска, съответно разпределението й при
погасяване на главница и/или лихви?
5. Да бъде изчислен размерът на дължимите суми към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК (13.07.2018 г.), в т.ч.
общ размер на вземанията и разделени на: усвоена и непогасена главница, просрочена
редовна лихва, просрочена наказателна лихва, заемни такси и периоди на начисляване на
лихвите, таксите и комисионите.
6. Какъв е броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с
настъпил падеж за погасяване на кредита към датата на подаване на исковата молба,
респективно към датата на получаването на препис от нея от ответника, респективно към
датата на изготвяне на заключението?
При отговора за въпроса моли да се посочи: дял на главница, съответно на
възнаградителна лихва във всяка една от неиздължените падежирали анюитетни вноски и
общ размер на главницата, съответно на възнаградителната лихва, включени в
неиздължените падежирали анюитетни вноски за посочения период. Моли отговорът на
въпроса да бъде даден в табличен вид.
7. Какъв е броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с
НЕнастъпил падеж след датата на подаване на исковата молба, респективно следдатата на
получаването на препис от нея от ответника?
При отговора за въпроса моли да се посочи: дял на главницата във всяка една от
неиздължените непадежирали анюитетни вноски и общ размер на главницата, включена в
неиздължените анюитетни вноски с ненастъпил падеж за посочения период. Моли отговорът
на въпроса да бъде даден в табличен вид.
8. Какъв е общият размер на неизплатената главница по вноски по погасителен план с
падежи от 28.07.2017 г. вкл. до 06.10.2025 г. вкл.?
9. Какъв е общият размер на неизплатената редовна лихва по вноски по погасителен
план е падежи от 28.11.2017 г. до 28.10.2020 г.?
10. Какъв е размерът на неиздължената наказателна лихва за забава по чл.19.1 от
Общите условия за периода от 02.11.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба,
върху падежиралата към датата на връчване на настоящата искова молба на ответника
главница по кредита (представляваща сбор от главниците по месечните вноски с падежи от
28.07.2017 г. до 28.10.2020 г. съгласно погасителен план).
С оглед становището на ответника по предявения иск, ищецът моли съда да му даде
възможност за допълнителни доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответника чрез назначения му от съда
особен представител мл.адв.А.Ж. Р. от АК – Стара Загора е депозирал отговор на исковата
молба.
В отговора на исковата молба се сочи, че така предявените искове били
неоснователни и се моли съда да отхвърли същите като такива.
За да обоснове своята материалноправна и процесуална легитимация, ищецът се
позовавал на Договора за цесия от 10.05.2019 г. и обстоятелството, че той е сключен след
като банката кредитор се е снабдила със Заповед за изпълнение № 814 / 17.07.2018 г. и
Изпълнителен лист от 18.07.2018 г., издаден по ч.гр.д.№ 1175 / 2018 г. по описа на PC - Нова
Загора, за вземанията си спрямо В.В..
С оглед изпълнение на задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД във
връзка със сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.05.2019 г., „Банка
ДСК“ ЕАД упълномощила ищеца да уведоми всички длъжници по всички вземания по
6
Договора за покупко-продажба на вземания, като на ответника В.В. е изпратено
уведомително писмо с баркод PSFABG00DJTZL, което не било връчено с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя, видно от представените от ищеца доказателства. В
този смисъл безспорно било обстоятелството, че до В.В. не е достигнало уведомление за
извършената цесия.
Сочи, че в отговора на исковата молба във връзка с гореизложеното особения
представител на ответника твърди, че ответника В.В. не е бил надлежно уведомен за
прехвърляне на вземанията нито от цедента, нито от цесионера.
Действително в установилата се във времето, като константна съдебна практика било
обстоятелството, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
пораждало действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, както и било допустимо,
цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника.
От изложеното следвало, че вземането на „Банка ДСК“ ЕАД било преминало в полза
на ищеца като съвкупност, но същото можело да породи своето действие спрямо длъжника
от момента на неговото уведомяване съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД от момента на
съобщаването му за цесията.
Твърди се, че в настоящия случай обаче до ответника информация за извършената
цесия не била достигнала, тъй като той се представлявал от особен представител, назначен
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Фактическо връчване на книжата, от които се установявала
информацията за наличието на цесия на вземането на кредитора не било извършено.
Сочи се, че съдебната практика приемала, че връчването на особения представител не
може да се приравни с връчването на длъжника, тъй като представителната власт на
особения представител спрямо отсъстващата страна, произтичала от акт на съда, с който бил
назначен той. Представителна власт на особения представител била ограничена, арг. чл.29,
ал.5 от ГПК, което водело до извода, че особеният представител не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното
правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които
принципно биха довели до промяна в материално правоотношение, каквото е замяната на
предходния кредитор с нов, нямало да произведе този ефект.
Поради изложеното особения представител на ответника считал, че ответинка В.В. не
е бил валидно уведомен за прехвърляне на вземанията на новия кредитор, съответно ищецът
не бил активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422, ал.1 от ГПК ищецът следвало да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следвало да изчерпи и докаже
възраженията си срещу неговото съществуване. В случая ищецът твърдял в исковата молба,
че правопораждащият процесните вземания факт бил сключеният между „Банка ДСК“ ЕАД
и ответника договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2015 г. и договор за покупко-
продажба на вземания от 10.05.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, по силата на който вземането на „Банка ДСК“ ЕАД,
произтичащо от договор за кредит за текущо потребление е прехвърлено в собственост на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът обаче не бил доказал, че ответникът
е бил уведомен за прехвърляне на вземанията. Ето защо особения представител на
ответника намирал претенцията на ищеца за неоснователна и недоказана.
II. На следващо място, особения представител на ответника прави възражение
относно претенцията за сумата от 120.00 лв., представляваща заемни такси, като считал
същата за незаконосъобразна. Съгл. чл.10а, ал.2 от ЗПК, Кредиторът не можел да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
От приложение № 3 било видно, че: „Такси по кредити за текущо потребление“ към Договор
за кредит текущо потребление от 06.10.2015 г., в т.6 видове такси са посочени „Разходи при
изискуемост на кредит“ – 120.00 лв. Особения представител на ответника считал, че тези
„разходи“ представлявали на практика такса по управление на кредита, а не предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а,
7
ал.1 от ЗПК, защото за да е налице такса за услуга било необходимо длъжникът да е поискал
предоставяне на услуга от банката (т.е. дейност, обслужваща интереса на длъжника) и
сумата следвало да представлява цената на тази услуга. В конкретния случай длъжникът не
бил поискал услуга в негов интерес, а банката начислила „таксата“ поради неправомерното
поведение на длъжника, за да обезщети евентуалните си вреди - разходите на банката
свързани с действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Същите съставлявали
присъщ разход за основния предмет на договора, а не допълнителен разход, като този вид
дейност на кредитора се компенсирала с основното му възнаграждение по договора
(възнаградителната лихва) като цена на самото рисково кредитиране (без предварително
обезпечаване) и било типичен ценообразуващ елемент за възнаградителната лихва. В този
смисъл резонно можело да се приеме, че такса „разходи при изискуем кредит“ всъщност
представлявала уговорена отнапред обезщетителна неустойка за вредите от евентуална
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл, поради
спиране на плащанията по кредита. В този смисъл, процесната сума, макар и наречена
разход, била свързана с договора за потребителски кредит и била обусловена от забавеното
изпълнение на потребителя, поради което уговарянето й заобикаляло разпоредбата на чл.33,
ал.1 от ЗПК, която предвиждала, че при забава на потребителя кредиторът имал право
единствено на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Нещо повече
ищецът не ангажирал доказателства, за да обоснове размера от 120.00 лв. за сторени разходи
по обявена предсрочна изискуемост на кредита. Ето защо намира, че начислената сума от
120.00 лв. - разход при изискуем кредит е в противоречие с ограничението в чл.33 от ЗПК,
тъй като предвижда различен от разрешения от закона вид обезщетяване на вредите от
неизпълнение на главното задължение, поради което била недължима.
III. Относно предявения в условията на евентуалност осъдителен иск особения
представител заявява, че препращал към гореизложените мотиви за липса на надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия.
В чл.22 от Общите условия към Договора за паричен заем било уговорено, че всички
уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на
последния посочен от кредитополучателя адрес, се считали за връчени, освен ако в
настоящите Общи условия бил предвиден друг ред за уведомяване.
За да е в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на
кредитора обаче, тази клауза следвало да съдържа определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличието на които щяло да се счита, че е положена
дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка, съдържаща се в посочената
договорна клауза, при която можело да се приеме, че съобщението е връчено редовно, било
когато адресът на потребителя бил променен и последният не е уведомил кредитора за
новия си адрес. В настоящия случай обаче тази хипотеза не била налице, тъй като липсвали
доказателства ответникът изобщо да е променял адреса си. При липса на ясно разписани
други предпоставки, при които кредиторът можел да счита, че опитът му за връчване
представлява полагане на дължимата грижа, следвало да се приеме, че не е налице
фингирано връчване на съобщения, съобразно разпоредбата на Договора за кредит. С оглед
на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането не било
породило действие за длъжника. В този смисъл предявеният осъдителен иск се явявал
изцяло неоснователен, тъй като ищецът нямал качеството на кредитор спрямо ответника,
неговите права да търси вземанията си от ответника били непротивопоставими на длъжника.
Поради изложеното в отговора на исковата молба, особения представител на ответинка
считал, че предявения в условията на евентуалност осъдителен иск бил неоснователен.
Особения представител на ответника моли съда да се произнесе с решение, с което да
остави без уважение иска за признаване за установено по отношение на В. Г. В. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Нова Загора, ул.„Роза“ № 46 съществуването на вземането на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1000, район „Оборище“, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2,
представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева за сумата от 8806.13 лв. - незаплатена
главница; 1001.94 лв. - договорна лихва за периода от 28.07.2017 г. до 12.07.2018 г.; 82.70 лв.
- лихвена надбавка за периода от 29.07.2017 г. до 12.07.2018 г.; 120.00 лв. - заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2018 г. до окончателното
8
изплащане на дълга, като неоснователен и недоказан.
Алтернативно в случай, че съдът уважи искането за установяване със сила на
присъдено нещо по отношение на В. Г. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.Нова Загора, ул.
„Роза“ № 46, че дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД София с ЕИК *********
претендираните суми, то особения представител на ответника моли съда да отхвърли
претенцията за заплащане на сумата от 120.00 лв., представляваща заемни такси, като
неоснователна.
Особения представител на ответника, моли съда да отхвърли предявения в условията
на евентуалност от „ОТП Факторинг България“ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София 1000, район „Оборище“, бул.„Княз Александър Дондуков“
№ 19, ет. 2, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева осъдителен иск против В.
Г. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Нова Загора, ул.„Роза“ № 46 за сумите от 8883.38 лв. -
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане; 2100.78 лв. -
възнаградителна лихва, като част от месечните вноски за падежа от 28.11.2017 г. до
28.10.2020 г. и сумата от 749.28 лв. - наказателна лихва по чл.19.1 от Общите условия върху
претендираната главница, като неоснователен и недоказан.
Моли да му бъде заплатено адвокатското възнаграждение от внесения депозит по
делото, по следната банкова сметка: IBAN: BG92FINV91501015350044, при банка: „Първа
инвестиционна банка“ АД, титуляр на сметката: А.Ж. Р..
Заявява, че не възразява да бъдат приети по делото, представените с исковата молба
писмени доказателства. Не възразявам да бъде изискано и приложено по делото ч. гр. дело
№ 1175 / 2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, както и да бъде изискано от нотариус
Николай Бъчваров, с peг.№ 416 НК, с район на действие Районен съд - Нова Загора заверен
препис от преписката във връзка с Нотариална покана - уведомление с изх. На БДСК № 05-
20-00313 от 06.03.2018 г. и peг.№ 1101 / 13.03.2018 г., том I, акт № 89 по описа на
горепосочения нотариус. Не възразява да бъде назначена и съдебно-счетоводна експертиза с
вещо лице счетоводител, която да отговори на посочените въпроси в исковата молба, като
съдът ще се произнесе по тях в открито съдебно заседение след изслушаване на страните.
Постъпила е молба с вх.№ 3711 от 28.09.2021 г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с
ЕИК *********, чрез пълномощник – юрк.Н. МЛ. П., с която заявява, че поради че поради
невъзможност за явяване в съдебното заседание на 30.09.2021 г. и при редовно призоваване
на ответника моли: Да бъде даден ход на делото и делото да бъде разгледано в тяхно
отсъствие. Заявява, че поддържа исковата молба и направените с нея доказателствени
искания, а именно – да бъде назначена съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси, на основание чл.186 от ГПК от Нотариус Николай
Бъчваров с рег.№ 416 на НК и с район на действие РС - Нова Загора да бъде изискан заверен
препис от преписката във връзка н нотариална покана – уведомление с изх.№ БДСК № 05-
20-00313/06.03.2018г. и рег.№ 1101/13.03.2018 г. том I акт № 89 по описа на горепосочения
нотариус.
С молбата си ищцовото дружество оспорва отговора на исковата молба и направените
с него възражения. Относно възражението на особения представител относно липса на
надлежно уведомяване за цесията действително нямало данни ответникът лично да е
получил приложеното към исковата молба Уведомително писмо за цесия доколкото в
известието за доставяне било отразено, че пратката не е била потърсена от адресата.
Същевременно получаването на уведомлението за извършената цесия в рамките на
настоящото съдебно производство по предявен иск за прехвърлено вземане не можело да
бъде игнорирано в който смисъл били разрешенията дадени в решение № 114/07.09.2016 г.
по т.д. № 362/2015 г. на ВКС II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на
ВКС II т.е., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС I т.о., Решение №
78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017г. по т.д.№
572/2016 г. на ВКС I т.о., поради което с оглед надлежното връчване на ответника, чрез
особения му представител на уведомлението за цесията като част от приложенията към
исковата молба следвало да се приеме, че длъжникът бил надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземането.
9
Относно валидността на връчването на материалноправни волеизявления на
длъжника, чрез особения представител в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми
по договор за кредит, в исковата молба по който било обективирано изявление на банката
ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлявало надлежно уведомяване на длъжника – ответник /в
този смисъл било Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г. на ВКС, I т.о./. В чл.47,
ал.6 от ГПК бил предвиден надежден механизъм, компенсиращ личното участие на
ответника в процеса, посредством института на особения представител. Последният от своя
страна по аргумент за противното на чл.29, ал.5 от ГПК можел да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези за които било необходимо изрично пълномощно
съобразно чл.34, ал.3 от ГПК, респективно същият бил надлежен адресат на всички
материалноправни изявления, направени от кредитора с исковата молба, включително
такива за извършена цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника било
надлежно, ако било направено на особения представител и от този момент се пораждали
свързаните с факта на връчване правни последици. Кредиторът можел да избере начин за
връчване на уведомлението за цесия на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той щял
да бъде редовно осъществен, ако е била проведена процедурата по чл.50 от ЗННД вр. чл.47
ал.1-5 от ГПК – отсъствието от адреса по чл.47 от ГПК се удостоверявало от длъжностното
лице, а съобщенията се считали за връчени, т.е. дори и без да е необходимо назначаване на
особен представител в нотариалното производство. Така по аргумент за по–силното
основание, връчването на уведомлението за прехвърляне на вземането на нарочно назначен
от съда особен представител на длъжника – ответник /след редовно проведена процедура по
връчване чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК/ представлявало и следвало да
бъде прието за надлежно съобщаване за цесията.
В случай, че съда прецени че делото е изяснено и не следвало да бъдат уважени
доказателствените искания ищеца, моли съда да уважи предявените искове и да му присъди
направените разноски за което представял списък към молбата.
С цел изясняване на фактите, обстоятелствата и точния размер на задължението,
съдът назначи на вещото лице Стоян Колев С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза,
която е представена в срок.
Постъпила е молба с вх.№ 4619 от 17.11.2021 г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с
ЕИК *********, чрез пълномощник – юрк.Н. МЛ. П., с която заявява, че поради
невъзможност за явяване в насроченото на 18.11.2021 г. съдебното заседание и при редовно
призоваване на ответника моли съда да бъде даден ход на делото и да бъде разгледано в
тяхно отсъствие, заявява че поддържат исковата молба, както и предходната и изложените в
тях съображения. Моли да бъде прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза,
моли съда да уважи предявените от ищцовото дружество искове и да му присъди
направените разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
С цел изясняване на фактите, обстоятелствата и точния размер на задължението,
съдът назначи на вещото лице Стоян Колев С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза,
която бе представена в срок.
В последното по делото открито съдебно заседание ищеца „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, редовно призован чрез пълномощник - юрк.Н. МЛ. П. – не се явява
представител.
Ответникът В. Г. В., редовно призован чрез особен представител адв.А.Ж. Р. от АК -
Стара Загора - не се явява, за него се явява назначения му от съда особен представител –
адв.А.Ж. Р..
Вещото лице Стоян Колев С., редовно призован – лично се явява и поддържа
представеното заключение.
Страните и съда са приели заключението му.
В заключителната си пледоария особения представител адв.Р. моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани и зтъква, че основен аргумент за това
е, че ищцовото дружество нямало материално-правна и процесуална легитимация, тъй като
не били спазени условията на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Отделно от това, дори и да се приемело
10
уведомяването на ответника за извършената цесия с исковата молба, то същото не било
достигнало до ответника, тъй като се представлявал от особен представител по делото.
Моли да й бъде даден срок за представяне на писмена защита по делото.
Съдът е дал седмодневен срок на страните за представяне на писмени защити и
такава е представена в срок от ответната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
следните писмени доказателства: всички писмени доказателства по гр.д. № 4527/2020 г. по
описа на РС - Стара Загора, в т.ч., договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
10.05.2019 г., приложение № 4, детайли относно обработването на лични данни на
администратора – „ОТП Факторинг България“ ЕАД /Администратора/, приемо-предавателен
протокол от 11.06.2019 г., пълномощно, писмо от „Банка ДСК“ до „ОТП Факторинг
България“ ЕАД писмо до В. Г. В. от 20.06.2019 г., информация относно обработването на
личните данни на Длъжници на ОТП Факторинг България, известие за доставяне, договор за
кредит за текущо потребление от 06.10.2015 г., общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, приложение № 2 –Промоционални условия по кредитна програма
„ДСК Практика“, погасителен план и ГПР, такси по кредити за текущо потребление-
приложение № 31, молба от „Банка ДСК“ ЕАД с изх.№ 2262/30.08.2018 г. до ЧСИ Павел
Георгиев , заповед № 814 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 17.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 1175/2018 г. по описа на РС - Нова Загора,
изпълнителен лист от 18.07.2018 г. по от ч.гр.д. № 1175/2018 г. по описа на РС - Нова
Загора,, нотариална покана от „Банка ДСК“ ЕАД до В. Г. В. с изх.№ Банка ДСК 05-20-
99313/06.03.2018 г., пощенски плик, ведно с известие за доставяне, пълномощно, както и
списък на разноските на „ОТП Факторинг България“ по гр.д.№ 864/2021 г. по описа на РС -
Нова Загора и ч.гр.д.№ 1175/2018 г. по описа на РС - Нова Загора, както и приобщената по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице е извело, че:
1. По силата на подписан Договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2015 г.
„БАНКА ДСК“ ЕАД на 07.10.2015 г. превежда по сметка на кредитополучателя В. Г. В.
договорираната сума от 10000.00 лв., която е усвоена от него на същата дата.
2. За погасяване на задължението по процесния кредит кредитополучателя В. е
внесъл сума в размер на 2662.51 лв., с които са погасени както следва: главница - 1193.87
лв.; договорирана лихва - 1466.96 лв. и санкционираща лихва - 1.68 лв.
3. Дължимата сума по процесното дело е формирана на основа ние, както следва :
- Договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2015 г. и приложенията към него
/погасителни планове и пр./.
- Извлечения от банковите сметки обслужващи процесния кредит - Изпълнителен
лист от 18.07.2018 г. от PC - Нова Загора.
- Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за сметката на процесния
кредит.
- Договор за покупко продажба /цесия/ от 10.05.2019 г. и приложе нията към него.
4. Плащането по Договора за кредит за текущо потребление от 06.10.2015 г. е
преустановено на 28.07.2017 г. Размерът на последната вноска е 4.88 лв. и с нея е погасена
договорна лихва.
5. Размерът на дължимите суми към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК /13.07.2018 г./ е 10020.77
лв. представля ващи както следва :
- главница - 8806.13 лв.
- редовна лихва - 1001.94 лв. от 28.07.2017 г. до 12.07.2018 г.
- лихвена надбавка за забава - 82.70 лв. от 29.07.2017 г. до 12.07.2018 г.
11
- заемни такси - 120.00 лв.
6. Броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с
настъпил падеж за погасяване към:
03.11.2020 г. -датата на подаване на исковата молба в Pайонен съд - Нова Загора – 40
броя на обща стойност - 5766.31 лв., от които главница - 2486.33 лв. и лихва - 3279.98 лв.
08.06.2021 г. - датата на получаване на препис от исковата молба от ответника - 47
броя на обща стойност - 6803.71 лв., от които главница - 3032.59 лв. и лихва - 3771.12 лв.
17.10.2021 г. - дата на изготвяне на настоящото заключение - 51 броя на обща
стойност 396.51 лв., от които главница - 3364.98 лв. и лихва - 4031.53 лв.
7. Броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюи-тетни вноски с
ненастъпил падеж е както следва :
След 03.11.2020 г. - датата на подаване на исковата молба в Pайонен съд - Нова
Загора - 59 броя на обща стойност - 8745.32 лв., от които главница 6319.80 лв. и лихва -
2425.52 лв.
След 08.06.2021 г. - датата на получаване на препис от исковата молба от ответника –
52 броя на обща стойност - 7702.92 лв., от които главница - 5773.54 лв. и лихва - 1934.38 лв.
8. Общият размер на неизплатената главница по вноски по погасителен план с
падежи от 28.07.2017 г. до 06.10.2025 г. е 90 бр. наобща стойност - 8806.13 лв.
9. Общият размер на неизплатената редовна лихва по вноски по погасителен план с
падежи от 28.11.2017 г. до 28.10.2020 г. е 36 броя на обща стойност - 3023.14 лв.
10. Размерът на неиздължената наказателна лихва за забава по чл.19.1 от Общите
условия за периода от 02.11.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба - 03.11.2020
г. върху падежиралата главница по кредита /представляваща сбор от главниците по
месечните вноски с падежи от 28.07.2017 г. до 28.10.2020 г. съгласно погасителен план е
1473.61 лв.
Безспорно е установено, че на 06.10.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД клон Нова
Загора, като кредитор и В. Г. В. с ЕГН **********, като кредитополучател е бил сключен
Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който „Банка ДСК“ ЕАД му
предоставила сума в размер на 10000.00 лева за срок от 120 месеца, с месечна падежна дата
всяко 28-мо число на месеца и преференциален променлив лихвен процент в размер на 9.45
% годишно.
Установи се също, че на 07.10.2015 г. сумата по договора е била усвоена изцяло от В.
по банковата му сметка BG72STSA93000022922707, както и че за погасяване на
задължението по процесния кредит ответника е заплатил сумата от 2662.51 лв.,
представляващи 1193.87 лв. – главница, 1466.96 лв. - договорна лихва и 1.68 лв. -
санкционна лихва, след което е преустановил плащането по кредита на 28.07.2017 г.
Съгласно Общите условия на сключения между страните договор за кредит при
неплащане на задължения в срок, кредиторът пристъпил към обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, за което ответника в настоящото производство е уведомен с
Нотариална покана с peг.№ 1101 от 13.03.2018 г., том 1, акт № 89 по описа на нотариус
Николай Бъчваров, с район на действие Районен съд - Нова Загора, с peг.№ 416 на КН,
връчена му на 28.03.2018 г.
За вземането си Банката се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК № 814 от 17.07.2018 г. и с Изпълнителен лист от 18.07.2018 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 1175 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2018 г., а въз основа на
изпълнителния лист „Банка ДСК“ ЕАД е образувала пред ЧСИ Павел Георгиев с peг.№ 837 в
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Сливен изп.д.№ 1380 от 2018 г. против В. Г. В..
Безспорно за вземанията си от В. Г. В., „Банка ДСК“ ЕАД е сключила Договор за
цесия с „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, видно от представения Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 10.05.2019 г. Налице е и пълномощно във връзка с
договора за цесия, с което ищецът изрично е упълномощен да уведоми на осн. чл.99, ал.3 от
ЗЗД длъжника за извършената цесия, като „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е
12
изпратил уведомително писмо с баркод *PSFABG00DJTZL*, което не е връчено с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирани страни в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Безспорно е, че са налице облигационни отношения между „Банка ДСК“ АД –
кредитор и кредитополучателя В. Г. В. по повод сключения между тях договор за кредит.
Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелствата, че са налице договорни
отношения между третото лице – кредитор и ищеца, във връзка с прехвърляне на вземането
с договор за цесия, по силата на който ищцовото дружество е встъпило в правата на
неудовлетворения кредитор.
Третото лице и ответникът на 06.10.2015 г. са сключили договор за кредит за текущо
потребление в размер на 10000 лева, който ответникът не изпълнявал и влязъл в просрочие,
ведно с всички произтичащи от това последици.
Ищцовото дружество било коректно в изпълнение на задълженията си, но длъжника
не изпълнил своите задължения по сключения между страните договор за текущо
потребление. Ищеца направил и опит да уведоми ответника за настъпилата цесия.
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството, че са налице договорни
отношения между третото лице и ищеца, заради сключения договор за цесия и договорни
между третото лице и ответника във връзка със сключването на процесния договор.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в
това число валидно ли е сключен договора между цедента и ответника, за размера на
дължимите от ответника суми, за уведомяването му, че има смяна на кредитора.
Съответно в тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си
изцяло или частично за посочения период.
За изясняване на обстоятелствата по делото бе назначена съдебно счетоводна
експертиза, чието заключение съдът кредитира, като добросъвестно и компетентно.
Страните също заявиха, че приемат заключението на вещото лице.
От приетите писмени доказателства и от приобщената по делото съдебно-счетоводна
експертиза безспорно се доказа, че между „Банка ДСК“ ЕАД клон Нова Загора, като
кредитор и В. Г. В. с ЕГН **********, като кредитополучател е бил сключен Договор за
кредит за текущо потребление от 06.10.2015 г., съгласно който на ответника е предоставена
сумата от 10000.00 лева, усвоена изцяло от по банковата му сметка
BG72STSA93000022922707 на 07.10.2015 г., за срок от 120 месеца, с месечна падежна дата
всяко 28-мо число на месеца и преференциален променлив лихвен процент в размер на 9.45
% годишно.
Установи се също безспорно, че за погасяване на задължението по процесния кредит
ответника е заплатил сумата от 2662.51 лв., която била отнесена за погасяване на дълга по
следния начин: 1193.87 лв. за главница, 1466.96 лв. за договорна лихва и 1.68 лв. за
санкционна лихва.
В. е преустановил плащанията си по кредита на 28.07.2017 г., поради което е
изпаднал в просрочие, нарушавайки договореностите си с „Банка ДСК“ ЕАД, а тя от своя
страна потърсила правата си по съдебен ред и в образуваното производство по ч.гр.д.№
1175 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2018 г., съдът издал изканата Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 814 от 17.07.2018 г., както и
Изпълнителен лист от 18.07.2018 г., а въз основа на него „Банка ДСК“ ЕАД образувала пред
ЧСИ Павел Георгиев с peг.№ 837 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Сливен изп.д.
13
№ 1380 от 2018 г. против В. Г. В..
Поради неплащането на задълженията в срок, кредиторът пристъпил към обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, за което ответника в настоящото производство е
уведомен с Нотариална покана с peг.№ 1101 от 13.03.2018 г., том 1, акт № 89 по описа на
нотариус Николай Бъчваров, с район на действие Районен съд - Нова Загора, с peг.№ 416 на
КН, връчена му на 28.03.2018 г.
За вземането си Банката се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК № 814 от 17.07.2018 г. и с Изпълнителен лист от 18.07.2018 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 1175 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2018 г., а въз основа на
изпълнителния лист „Банка ДСК“ ЕАД е образувала пред ЧСИ Павел Георгиев с peг.№ 837 в
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Сливен изп.д.№ 1380 от 2018 г. против В. Г. В..
Безспорно се установи, че във връзка с вземанията си от В. Г. В., „Банка ДСК“ ЕАД е
сключила Договор за цесия с „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, видно от представения
такъв от 10.05.2019 г. Налице е и пълномощно във връзка с договора за цесия, с което
ищецът изрично е упълномощен да уведоми на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжника за
извършената цесия, като „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е изпратил уведомително
писмо с баркод *PSFABG00DJTZL*, което не е връчено с отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя.
Още със сключването на процесния договор страните са договорили условията
приложими при изпълнение или неизпълнение на уговорените между тях действия, който
видно от писмените доказателства, ответникът е приел, подписвайки ги и съгласявайки се с
тях изначално. Същите писмени доказателства и положените подписи не бяха оспорени от
ответника, като неистински.
Доказа се и че, от страна на кредитополучателя В. са постъпвали плащания за
погасяване на задължението му по процесния кредит в размер на 2662.51 лв., с които са
погасени главница - 1193.87 лв., договорна лихва - 1466.96 лв. и санкционираща лихва - 1.68
лв., което е ясна индикация, че същият е бил запознат с това си задължение и го е приел.
Плащането по процесния договор, обаче В. е преустановил на 28.07.2017 г. с последната
направена вноска от 4.88 лв., с която е била погасена договорна лихва.
Поради просрочието, В. изпаднал в забава и съгласно Общите условия кредиторът
пристъпил към обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като за предприетите
действия В. е уведомен с Нотариална покана с peг.№ 1101 от 13.03.2018 г., том 1, акт № 89
по описа на нотариус Николай Бъчваров, с район на действие Районен съд - Нова Загора, с
peг.№ 416 на КН, връчена на Веселин Георгиев В., лично на 28.03.2018 г., с което за съда
става ясно, че ответника е бил уведомен от кредитора.
Изначално с приемането на общите условия по процесния договор, подписвайки ги
на всяка страница, В. е приел да спазва разпоредбите им, а в конкретния случай тези
свързани с VII. Отговорности и санкции и VIII. Други уговорки, касаещи реда за
уведомяване и цесия, като в тази връзка следва да се изтъкне и че липсва каквото и да е
уведомление за промяна на адресите на ответника, бидейки длъжен да стори това при
наличието на евентуална такава.
Относно наведеното от особения представител за липса на уведомяване за цедирането
на задължението, съдът счита че неполучаването на документи, свързани с това, както и
неявяването на ответника в съдебно заседание, не следва да бъдат толерирани и никой не
може да черпи права от недобросъвестното си поведение.
В крайна сметка целите на уведомяването за цесия са длъжника да бъде информиран,
така че да не изпълни два пъти, което видно и от заключението на вещото лице, не е
сторено, нито на цедента, нито на длъжника.
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Съобщението от новия кредитор до
длъжника няма предвиденото в закона действие, обаче няма пречка, съгласно практиката на
ВКС, старият кредитор да упълномощи новия кредитор да уведоми длъжника за
извършената цесия. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза
14
на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор.
Към договора за цесия в закона са предвидени конкретни изисквания, чието спазване
влияе на валидността на договора и действието му спрямо длъжника и трети по договора
лица.
Уведомяване за сключен договор за цесия по телефон, с кратко текстово съобщение, с
писмо от новия кредитор, но без представено пълномощно от стария кредитор, не поражда
задължение за него да плати на новия кредитор, а в случая такова пълномощно е налице.
Хипотетично, ако ответника не е бил уведомен за цесията по законоустановения ред
и плати задължението си на стария кредитор, дори и да има сключен договор за цесия, то се
счита, че той е погасил своето задължение.
Относно наведеното от особения представител за липса на уведомяване за цедирането
на задължението, съдът счита че неполучаването на документи, свързани с това, както и
неявяването на ответника в съдебно заседание, не следва да бъдат толерирани и никой не
може да черпи права от недобросъвестното си поведение.
Съдът и страните, както бе посочено по-горе кредитират заключението на вещото
лице, като добросъвестно и компетентно, а съгласно същото ответникът дължи към
13.07.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417 от ГПК сума в общ размер на 10020.77 лв., от които главница -
8806.13 лв., редовна лихва от 28.07.2017 г. до 12.07.2018 г. - 1001.94 лв., лихвена надбавка за
забава от 29.07.2017 г. до 12.07.2018 г. - 82.70 лв. и заемни такси - 120.00 лв.
Предвид изложеното съдът прави извода, че предявения иск е основателен и доказан ,
поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Видно от приложените по делото писмени доказателства отвеника е била уведомен
лично за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, предвид което съдът не следва да
се произнася по отношение на предявените при условията на евентуалност осъдителни
искове на ищеца.
По разноските:
При такъв изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът В. Г. В.
следва да бъде осъден, да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело,
съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК, а именно: 200.22 лв. – държавна такса,
850.32 лева – депозит за възнаграждение за особен представител, 250.00 лева – депозит за
възнаграждение за вещо лице и 360.00 лева – юрисконсултско възнаграждение или такива в
общ размер 1660.54 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид изхода на настоящия исков процес, ответницата следва да бъде осъдена, да заплати
на ищеца и направените от последния разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
1531/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, както следва: 200.22 лева – държавна
такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от
ГПК, ПО ОТНОШЕНИЕ НА В. Г. В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: г****,
ЧЕ ДЪЛЖИ НА „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1000, район „Оборище“, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество
„ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК *********), представлявано от Илка Георгиева
Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор, В КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР,
15
СУМАТА 10010.77 лв. /десет хиляди и десет лева и седемдесет и седем стотинки/, от които:
8806.13 лв. /осем хиляди осемстотин и шест лева и тринадесет стотинки/ - главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 13.07.2018 г. до изплащане на вземането; 1001.94
лв. /хиляда и един лева и деветдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от
28.07.2017 г. до 12.07.2018 г.; 82.70 лв. /осемдесет и два лева и седемдесет стотинки. -
лихвена надбавка за периода от 29.07.2017 г. до 12.07.2018 г. и 120.00 лв. /сто и двадесет
лева/ - заемни такси, за които суми са издадени по реда на чл.417 от ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение № 814/17.07.2018 г. и Изпълнителен лист от 18.09.2018
г. по ч.гр.д.№ 1175 по описа на Районен съд – Нова Загораза 2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. Г. В. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *********, направените по
настоящото производство разноски в размер на 1660.54 лв. /хиляда шестстотин и шестдесет
лева и петдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА, В. Г. В. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ОТП Факторинг България“
ЕАД с ЕИК *********, направените разноски по ч.гр.д.№ 1175 по описа на Районен съд -
Нова Загора за 2018 г. в размер на 350.22 лв. /триста и петдесет лева и двадесет и две
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
16