РЕШЕНИЕ № 669

гр. Пловдив, 24.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2486 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от Г.Д.Ш. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 2000 лева главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта № ***сумата от 2966,60 лева – просрочена договорна лихва за периода от 08.09.2011 г. до 18.08.2015 г., сумата 1765,12 лева – просрочена наказателна лихва за периода от 08.09.2011 г. до 23.08.2015 г., за които суми е издадена Заповед № 5576/25.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 10453/2015 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІ граждански състав, поради липсата на надлежно уведомяване на длъжника за извършеното в хода на образуваното изп. д. № *** на ***, прехвърляне на вземането в полза на ответника.

С определение № 7273/28.06.2019 г. съдът е прекратил частично производството по делото досежно предявения главен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че Г.Д.Ш. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради погасяване по давност на сумата от 2000 лева главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта № ***сумата от 2966,60 лева – просрочена договорна лихва за периода от 08.09.2011 г. до 18.08.2015 г., сумата 1765,12 лева – просрочена наказателна лихва за периода от 08.09.2011 г. до 23.08.2015 г. Определението на съда е потвърдено с Определение № 1831/19.09.2019 г. по ч.гр.д. № 1954/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив и е влязло в сила.

Ищецът твърди, че е длъжник по изп. дело № ***на ***, образувано по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 10453/2015 г. в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД. Сочи, че с разпореждане на частния съдебен изпълнител в производството по изпълнителното дело е конституиран ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на взискател, като е заличен първоначалния взискател по изпълнителното производство. Твърди, че липсва изпълняемо право в полза на ответното дружество, тъй като длъжникът не е уведомен за цесията на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД цесията не е породила действие. Следователно липсвало годно основание за взискателя да иска предприемане на изпълнителни действия по изпълнителното дело. Счита, че вземането е недължимо по отношение на ответника, който е конституиран на мястото на цедента. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове по чл. 439, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на сторените в производството съдебно деловодни разноски.

В законоустановения за това срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че липсва изпълняемо право за дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД, тъй като на 14.11.2016 г. бил сключен договор за цесия между него и „Първа инвестиционна банка“ АД, по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД е цедирал вземането си срещу ищеца Г.Ш., ведно с всичките му принадлежности. Твърди, че за настъпване на правните последици на договора за цесия е достатъчно единствено да бъде постигнато съгласие между цедента и цесионера, че със сключване на договора вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера. По тези съображения счита, че е кредитор на ищеца, в качеството му на цесионер, от датата на сключване на договора за цесия, като за това не било необходимо да бъде уведомен длъжникът по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Поддържа, че уведомяването на длъжниците не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение за противопоставимостта на цесията на длъжника, който при това положение може да плати валидно и на предишния кредитор. Твърди, че е упълномощен от стария кредитор да уведоми, от името на банката, всички длъжници по вземанията, които са прехвърлени. С отговора на исковата молба прилага и уведомление за извършената цесия, като счита, че с връчване на препис от отговора, ведно с приложенията, ищецът следва да се счита уведомен. В този смисъл се позовава и на практика на Върховния касационен съд, дала разрешение по сходни казуси. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиаран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност.

Установява се, че с изпълнителен лист № 7992/26.08.2015 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 10453/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ищецът е осъден да заплати в полза на “Първа инвестиционна банка” АД сумата от 2 000 лева главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта № ***сумата от 2 966, 60 лева – просрочена договорна лихва за периода от 19.08.2011 г. до 18.08.2015 г., сумата 1 765, 12 лева – просрочена наказателна лихва за периода от 08.09.2011 г. до 23.08.2015 г.

За принудително събиране на вземането по изпълнителен лист № 7992/26.08.2015 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 10453/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е било образувано изп.д. № ***по описа на *** с **. № ***и район на действие - Окръжен съд - Пловдив.

Изпълнителното производство е образувано по молба на “Първа инвестиционна банка” АД от 05.04.2016 г. с разпореждане на частния съдебен изпълнител от 05.04.2016 г.

С разпореждане от 04.01.2017 г. съдебният изпълнител е конституирал в качеството му на взискател в производството по делото “ЕОС Матрикс” ЕООД, след като е констатирал, че вземането, предмет на издадения изпълнителен лист е прехвърлено от първоначалния взискател “Първа инвестиционна банка” АД на “ЕОС Матрикс” ЕООД, за което са представени доказателства в изпълнителното производство, а именно Приложение № 1 към договора за цесия, потвърждение за прехвърляне на вземането и пълномощно.

С договора за цесия настъпва промяна в титуляра на едно вземане, като съглашението между цедента и цесионера / е облигационно, води до преминаване на правото от едно лице към друго в отношенията между тях и по правило това е моментът на сключване на договора за прехвърляне на вземането. Длъжникът не е страна по последния, но последиците на този договор го засягат, тъй като с него се променя лицето, комуто трябва да изпълни задължението си. Отчитайки тези особености, законодателят е обезпечил интересите на длъжника като е предвидил, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето - чл. 99, ал. 3 ЗЗД и че прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато е било съобщено на последния от стария кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От момента на съобщаването от цедента длъжникът е уведомен както за наличието на договор за прехвърляне на вземането, така и за личността на новия кредитор. Следователно длъжникът се освобождава от отговорност, ако до получаване на съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД престира на стария кредитор, а след получаване на съобщението - на новия кредитор.

В изпълнителното производство са приложени съобщения до длъжника - ищец, с които последният се уведомява от съдебния изпълнител за конституирания нов взискател по изпълнителното дело, като няма данни последните да са получени от страна на длъжника. Съобщението е било връчено чрез залепяне на уведомление на адреса на длъжника, след осъществени две посещения на 31.01.2017 г. и на 09.02.2017 г. Последното обаче не следва да се счита за редовно връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, тъй като не е спазен установения от процесуалния закон ред за установяване, че търсеното лице не може да бъде открито на известния в производството адрес, тъй като отсъствието на длъжника не е удостоверено с посещения на адреса в рамките на един месец, които посещения да са най-малко три, с интервал на всяко от тях от една седмица, като едно от посещенията е в неприсъствен ден. Не се установява и съдебният изпълнител да е направил справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, с оглед установяване на друг адрес, на който длъжникът може да бъде открит и съответно уведомен чрез получаване на съобщение лично.

Следователно не са налице данни длъжникът да е бил уведомен за прехвърляне на вземането в хода на изпълнителното производство в полза на ответника. Пред съдебния изпълнител не са представени доказателства, че длъжникът е бил уведомен от цедента, съответно от упълномощения цесионер, за прехвърляне на вземането.

Това обстоятелство обаче не представлява основание да се приеме, че длъжникът - ищец не е носител на посоченото задължение, за принудителното събиране на което е образувано процесното изпълнително производство.

Изпълнителният процес се ръководи от специален орган – съдебният изпълнител, чиято е дискрецията да удовлетвори изпълняемото право и който осъществява тази дейност чрез предприемане на конкретни изпълнителни действия. Тези действия не рефлектират върху материалноправните предпоставки за наличие на правото, предмет на изпълнение, тъй като са насочени не към установяване на неговото съществуване, а към неговото удовлетворяване. В тази насока предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател - правомощие въведено от чл. 429, ал. 1 ГПК, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. Валидността и основателността на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и съответно неговата преценка подлежи на контрол, в това число и чрез ангажиране на личната му отговорност за причинени вреди - арг. чл. 74 ЗЧСИ, ако органа е частен съдебен изпълнител. След като съдебният изпълнител като орган е натоварен с реализиране на признатото право и носи отговорност за неговото удовлетворяване, то и длъжника не може да реализира защита чрез оспорване на това право, с оглед предприети действия от съдебния изпълнител по изпълнението му.

В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 209/28.11.2018 г. по търг.д. № 2530/2017 г., ТК, I т.о., с което се приема, че без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор (цесионер) е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга. Същите съображения са възприети и в Решение № 48/14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 120 лв., което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като прецени осъществените действия от страна на процесуалния представител на ответника.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Малинова долина, ул. “Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 2000 лева главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта № ***сумата от 2966,60 лева – просрочена договорна лихва за периода от 08.09.2011 г. до 18.08.2015 г., сумата 1765,12 лева – просрочена наказателна лихва за периода от 08.09.2011 г. до 23.08.2015 г., за които суми е издадена Заповед № 5576/25.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 10453/2015 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІ граждански състав, поради липсата на надлежно уведомяване на длъжника за извършеното в хода на образуваното изп. д. № ***на ***, прехвърляне на вземането в полза на ответника.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК Г.Д.Ш. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 120 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по гр.д. № 2486/2019 г. на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала! ПК