Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 13.04.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1579 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М.Д.М. ЕГН ********** срещу НП № 19 – 0851 - 001729 от 07.10.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 10.07.2019г. около 18.30 часа в гр. Д., по ул. „***” в посока бул. „***” управлява електрически скутер ***, с рама № ***, който не е регистриран по надлежния ред.

Наказателното постановление е издадено на основание Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.08.2019г. по преписка № 1788/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр. Добрич.

С посоченото административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, съобразно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата.

Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП.

Съгласно чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Фактите по делото се установяват от приложените по делото писмени доказателства.

От показанията на актосъставителя В.П.Г. се установява, че като дежурен по произшествия на територията на Първо и Второ Районно управление гр. Добрич е бил изпратен от оперативна дежурна част да окаже съдействие на колеги от Първо РУ на МВР гр. Добрич. При пристигане на място е установил електрически мотопед без поставени регистрационни табели, като водачът е бил с пътник. По данни на колегите му – свидетелите по АУАН – Н.С.С. и Д.Й.Д., последните са последвали движещия се мотопед, като са го спрели за проверка.

От показанията на свидетелите по АУАН Н.С.С. и Д.Й.Д., назначени в наряд се установява, че забелязали мотопед, който се движел по ул. „***” и тръгнали след него, защото мотопеда нямал регистрация. Установили пред дома му, водачът и неговата спътница.

Така дадени показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН са в противоречие с показанията на С.М.И.– спътницата на водача на мотопеда. Според показанията на свидетелката И.двамата с жалбоподателя се прибирали от работа с мотопеда, понеже колата им се развалила. Носили два галона пълни с вода. Качили се и бутали мотопеда до вкъщи.

В подкрепа на показанията на свидетелката И.са и показанията на свидетеля Д.М.К.. От показанията на последния се установява, че мотопедът е закупен за неговия баща, който бил инвалид. При направено запитване в КАТ относно регистрацията на въпросния мотопед му бил даден отговор, че не отговаря на европейски изисквания за регистрация. Така свидетелят твърди, че мотопедът не е ползван, като вследствие на това батериите му са изтощени.

При направения анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.М.И.и Д.М.К.. От показанията на посочените свидетели се установява, че мотопедът не е ползван, батериите му са изтощени, това обуславя извод, че е невъзможно да е бил управляван, а е бил бутан.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира за установено от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства не се установи жалбоподателят М.Д.М. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл. 140 ал. 1 ЗДвП, в редакцията й с ДВ, бр. 105 от 2018г. по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Същевременно, в санкционната разпоредба на чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е предвидено наказание за водачите, които управляват моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Тоест, административнонаказателно отговорно лице може да бъде само водачът на МПС. В параграф 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "водач", а именно лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В конкретния случай не се установи, още по-малко по безспорен начин, че именно жалбоподателят М. е управлявал процесния мотопед. С оглед на това и последният не е имал качеството водач на същия, поради което и не следва да носи административнонаказателна отговорност за така вмененото му нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП.

Според легалната дефиниция в Закона за движение по пътищата „Участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя съгласно т. 28 Параграф 6 от ДР на ЗДвП.

Жалбоподателят е бил участник в движението по пътя. Но тъй като е бутал мотопеда, той участва в движението като пешеходец, а не като водач. Освен това съгласно Параграф 6 т. 11 от ДР на ЗДвП „Моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. В този случай обаче превозното средство е било с изключен двигател, мотопедът не е бил преведен в движение. Ето защо, в случая, не може да се обоснове извод, че М. е управлявал моторно превозно средство. Той е бутал превозно средство.

Действително от показанията на свидетелите безспорно се установява, че жалбоподателят не е управлявал мотопеда, а е бутал същия, използвайки собствените си физически сили, като мотопедът е бил с изключен двигател. При тази фактическа обстановка не би могъл да се направи извод, че жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС.

Съгласно чл. 107 т. 2 от ЗДвП за пешеходци се считат и лицата, които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет. Следователно в действащия от 1999г. Закон за движение по пътищата съществува изрична разпоредба, отнасяща се до настоящия случай, от която следва, че жалбоподателят бутайки своя мотопед е имал качеството на пешеходец, т.е. не е имал качеството на водач на МПС.

При това положение следва да се приеме, че жалбоподателят не е осъществил вмененото му административно нарушение, доколкото в състава на нарушението е предвидено като задължително условие наличието на качеството водач на МПС.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ОТМЕНЯ НП № 19 – 0851 - 001729 от 07.10.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на М.Д.М. ЕГН ********** за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/М. Момчева/