Решение по дело №1203/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1261
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 22 декември 2021 г.)
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20217180701203
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1261

 

гр. Пловдив, 21 юни 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на девети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1203 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците (ЗАКОНЪТ), и Решение №947 на МС от 18.12.2020г. за даване на съгласие на Министерството на икономиката по линия на оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 г. (ОПИК) да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициент Националната агенция за приходите за целите на изпълнение на мярка “Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ (РМС №947/18.12.2020г.).

“ТОТАЛ ГРУП БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “България“ №178, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.С.- пълномощник, обжалва Заповед №З-ЦУ-1474 от 21.04.2021г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), с която е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК-2014-2020) по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 “Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по заявление с Рег.№BG16RFOP002-2.095-3679 на жалбоподателя.

Претендира се обявяване нищожността на оспорената заповед. Алтернативно се поддържа искане за отмяната ѝ изцяло поради незаконосъобразност; осъждане на НАП да изплати безвъзмездна финансова помощ (БФП) на жалбоподателя в общ размер от 6 129,99 лв. (3 527,20 лв. + 2 602,79 лв.); присъждане на законните лихви върху сумата от общо 6 129,99 лв. за времето от датата на подаване на жалбата до окончателното ѝ изплащане; както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 90). На 21.06.2021г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№11094 (листи 97-98) от адвокат С., подкрепящи заявеното в жалбата.

Ответникът- изпълнителен директор на НАП, чрез юрисконсулт Д.А.- пълномощник (лист 32), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 200,00 лв., определен на основание чл.143, ал.3 от АПК, чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно списък на разноските (лист 93); изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Оспорената заповед (листи 22-24, 55-56, 71-74) е съобщена на жалбоподателя чрез публикуване на съобщение в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН) на 22.04.2021г., според приетото по делото заверено копие на нарочна разпечатка от ИСУН (листи 65-70). От своя страна, жалбата (листи 3-12) е подадена чрез пощенски оператор, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при пощенския оператор на 24.02.2021г., според приетата по делото нарочна разписка (лист 2), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по алтернативно заявеното искане за отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност.

С РМС №947/18.12.2020г. 1) се дава съгласие Министерството на икономиката със средства по оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност“ в размер 156 000 000 лв. да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициент – НАП; 2) Целта на процедурата на директно предоставяне е да се осигурят средства за обезпечаване на плащанията към крайните ползватели по мярка “Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, обявена и администрирана от НАП; 3) Одобряват се критерии и ред, съгласно приложението, по които НАП предоставя на микро-, малки и средните предприятия помощта по т.2; 4) Администратор на помощта по мярка “Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ е НАП; 5) Изпълнението на решението се възлага на министъра на икономиката и на изпълнителния директор на НАП.

Със Заповед №ЗЦУ-1853 от 23.12.2020г. (неприложена по делото), изменена със Заповед №З-ЦУ-372 от 02.03.2021г. (неприложена по делото) на изпълнителния директор на НАП, са утвърдени Условия за кандидатстване и условия за изпълнение[1] за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК-2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 “Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ (УКУИ).

Съгласно чл.4, ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), агенцията (НАП) се ръководи и представлява от изпълнителния директор.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство липсва формиран спор между страните.

Според т.25 от УКУИ, крайният срок за подаване на заявленията за подкрепа/проектни предложения е 16:30ч. на 20.01.2021г.

Съгласно УКУИ на процесната схема, от жалбоподателя е подадено проектно предложение (попълнен е формуляр за кандидатстване) Рег.№BG16RFOP002-2.095-3679 (листи 34-41), ведно с попълнено Приложение №1 (листи 42-45) и Приложение №5 (лист 46) към УКУИ.

Според процесното проектно предложение, жалбоподателят декларира основна икономическа дейност по Класификация на икономическите дейности (КИД-2008), представляваща Приложение №3 към УКУИ, с код 47.30 Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали; допълнителна икономическа дейност с код 56.30 Дейност на питейни заведения; КИД, извършвана в обектите, преустановили/ограничили дейност, за които се иска предоставяне на БФП в размер на 20% от реализирания в тях оборот- 56.30 Дейност на питейни заведения; обща сума на оборотите без ДДС от затворените обекти/ограничени дейности за референтния период на предходната година, попадащи в обхвата за предоставяне на БФП в размер на 20% от оборота, от 17 636,75 лв. (оборота без ДДС за периода 28.11.2019г. – 31.01.2020г.); обект, преустановил/ограничил дейността си- ресторант “Пилето“, находящ се в гр. Пловдив, бул. “България“ №178.

Извършена е служебна проверка на подаденото заявление от жалбоподателя, при което е прието за установено несъответствие между декларираните от жалбоподателя данни и наличните такива в НАП. Съгласно т.21 от УКУИ “Ред за подбор (административно съответствие и допустимост) на заявленията за подкрепа“, до жалбоподателя се изпраща съобщение (лист 47), че следва в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на изпращането/публикуването му в ИСУН, да удостовери, че осъществяваната основна или допълнителна дейност (по данни за 2019г.) е с допустим/недопустим код/сектор, съгласно УКУИ.

Според оспорената по делото заповед, както и според нарочната разпечатка от ИСУН (лист 68), посоченото съобщение е публикувано в ИСУН на 07.03.2021г.

На 14.03.2021г. постъпва отговор от жалбоподателя (лист 47а), към който са приложени съкратен отчет от фискална памет (лист 48), за периода 28.11.2019г. – 31.01.2020г. от фискално устройство (ФУ), с индивидуален номер (ИН) на ФУ №ЕD337028 и номер на фискалната памет (ФП) №44337028, регистрирано на жалбоподателя за обект “РЕСТОРАНТ, ГР. ПЛОВДИВ БУЛ.БЪЛГАРИЯ 178“, според който съкратен отчет за посочения период е отчетен общ оборот (без ДДС) в размер от 17 636,47 лв.; свидетелство за съдимост на Петър Йосифов Кантарски (лист 49), управител и едноличен собственик на капитала на “ТОТАЛ ГРУП БГ“ ЕООД; писмо (отговор) от Петър Кантарски (лист 50); както и заверено копие на Удостоверение за утвърдена категория една звезда №001329-С от 14.03.2019г. (лист 51, 87), издадено от кмета на община Пловдив, за обект “класически ресторант “Пилето““, находящ се в гр. Пловдив, бул. “България“ №178, собственост на Атанас Георгиев Ганзуров, стопанисван от дружеството жалбоподател, с капацитет от общо 60 места- 48 места за обслужване на закрито и 12 места за сервиране на открито; със срок на валидност до 14.03.2024г.

Пак според нарочната разпечатка от ИСУН (лист 67), до жалбоподателя е изпратено съобщение на 26.03.2021г. (неприложено по делото).

На 31.03.2021г. в ИСУН постъпва писмо-отговор от жалбоподателя (листи 52, 53).

Изготвен е Формуляр за оценка на проект по заявлението на жалбоподателя (листи 57-61), по образец, съгласно Приложение №2 “Критерии и методология за оценка на проектните предложения“ към УКУИ.

Според посочения формуляр, заявлението на жалбоподателя не отговаря на критерий 10 от формуляра- декларирал е допълнителна дейност, преустановена или ограничена в резултат на Заповеди с №№РД-01-626 от 27.10.2020г., №РД-01-655 от 13.11.2020г., №РД-01-677 от 25.11.2020г. и №РД-01-718 от 18.12.2020г. на Министъра на здравеопазването (код 56.10 Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване по КИД-2008, според оспорената заповед), която дейност не е сред посочените в т.4 от раздел 11.1 “Критерии за допустимост на кандидатите“ от УКУИ.

Пак според формуляра, на жалбоподателя следва да се откаже финансова помощ по процесната схема, тъй като кодът на осъществяваната основна икономическа дейност през 2019г. не е сред посочените в т.4 от раздел 11.1 “Критерии за допустимост на кандидатите“ от УКУИ, съгласно подточка 2 от раздел 11.2 “Критерии за недопустимост на кандидатите“ от УКУИ.

Също така, според оспорената заповед, с годишните отчети за дейността (по смисъла на чл.20, ал.4 от Закона за статистиката (ЗС)), подадени от жалбоподателя в Националния статистически институт (НСИ), кодът на осъществяваната през 2019г. основна дейност е 47.30 Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали; в отчетите на жалбоподателя не е посочено осъществяване на допълнителна дейност с код 56.10 Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване.

Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод за датата, на която процесният формуляр постъпва при ответника по делото, след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На следващо място, според посочената като основание за издаване на оспорената заповед разпоредба на изречение 3 на подточка 2 от раздел 11.2 “Критерии за недопустимост на кандидатите“ от УКУИ, в случай че след проверката се установи, че съгласно данните от НСИ/Мониторстат кодът на основната/допълнителната икономическа дейност на кандидата за 2019г. е недопустим, заявлението се отхвърля.

От своя страна, разпоредбите на т.4 от раздел 11.1 “Критерии за допустимост на кандидатите“ от УКУИ установяват, че допустими за подпомагане са кандидати, преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с №№РД-01-626/27.10.2020г., РД-01-655/13.11.2020г., РД-01-677/25.11.2020г. и РД-01-718/18.12.2020г. на Министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа, и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност (съгласно данни за 2019г.) в един от следните кодове/сектори съгласно КИД-2008, Приложение 3 към настоящите УКУИ, между които е дейност с код 56 Ресторантьорство.

В случая, от страна на жалбоподателя, въпреки изрично указаното му задължение, че следва да наличието на условията да му бъде предоставена БФП по процесното заявление, съгласно чл.170, ал.2 от АПК, обективирано в призовката за насроченото по делото открито заседание на 09.06.2021г. (лист 30), не са ангажирани доказателства, че декларираната във формуляра за кандидатстване допълнителна дейност, извършвана през 2019г., с код 56.30 Дейност на питейни заведения по КИД-2008, е действително декларирана и пред НСИ.

Наред с това обаче, представените от процесуалния представител на жалбоподателя доказателства, а именно: съкратен отчет от фискална памет (лист 48), за периода 28.11.2019г. – 31.01.2020г. от ФУ, с ИН №ЕD337028 и номер на ФП №44337028; Удостоверение за утвърдена категория една звезда №001329-С от 14.03.2019г. (лист 51, 87); Разрешение за удължено работно време №04-0747 от 05.03.2020г. (лист 85), издадено от кмета на Община Пловдив - Район “Северен” за обект “Ресторант “Пилето“, находящ се в гр. Пловдив, бул. “България“ №178, стопанисван от жалбоподателя; Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни / на заведение за обществено хранене №04651 от 18.06.2021г. (лист 86), издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), гр. Пловдив в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), удостоверяващо, че обект РЕСТОРАНТ, находящ се в гр. Пловдив, бул. “България“ №178, стопанисван от дружеството жалбоподател, отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) 852 и се регистрира с рег.№********* като обект за търговия на дребно с храни/заведение за обществено хранене; Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 18.07.2019г (лист 88), издадено от “РГБ и ИЗОТ СЕРВИЗ“ ООД, удостоверяващо регистрацията на ФУ, с ИН №ЕD337028 и номер на ФП №44337028, в търговски обект РЕСТОРАНТ, ГР. ПЛОВДИВ, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 178, което ФУ е регистрирано в НАП с потвърждение №4308803 от 18.07.2019г.; съкратен отчет от фискална памет (лист 89), за периода 01.11.2019г. – 31.01.2020г. от ФУ, с ИН №ЕD337028 и номер на ФП №44337028, според който съкратен отчет за посочения период е отчетен общ оборот (без ДДС) в размер от 21 970,39 лв., приети по делото без изрично възражение от страна на процесуалния представител на ответника и които настоящият състав на съда кредитира, позволяват формирането на извод, че през периода 28.11.2019г. – 31.01.2020г. жалбоподателят е осъществявал дейност в ресторант “Пилето“.

Ресторант “Пилето“ е “ресторант“ по смисъла на легалното определение, дадено в разпоредбата на §1, т.32 от ДР на Закона за туризма (ЗТ), или заведение, в което се предлагат кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки. Обслужването на клиентите е с квалифицирани сервитьори с използване на специални форми на сервиране.

Дейността, осъществявана от дружеството жалбоподател в ресторант “Пилето“ е

“ресторантьорство“ по смисъла на легалното определение, дадено в разпоредбата на §1, т.57 от ДР на ЗТ, или предоставянето на туристически услуги при специфични форми на обслужване съобразно вида на туристическия обект.

Според раздел “Структура и кодиране на КИД-2008“, КИД-2008 (Приложение №3 към УКУИ) е изградена на четири йерархични равнища, като всяко равнище с по-висока степен на агрегация съдържа точно отнасящите се към него позиции на следващото го равнище с по-ниска степен на агрегация. Четирите йерархични равнища носят наименования и имат кодови означения, както следва:

сектор: съдържа позиции, идентифицирани с еднозначен буквен код;

раздел: съдържа позиции, идентифицирани с двузначен цифров код;

група: съдържа позиции, идентифицирани с тризначен цифров код;

клас: съдържа позиции, идентифицирани с четиризначен цифров код.

Еднозначният буквен код на ниво “сектор“ не е част от цифровия код на КИД-2008.

Посочи се по-горе, че според разпоредбите на т.4 от раздел 11.1 “Критерии за допустимост на кандидатите“ от УКУИ допустими за подпомагане са кандидати, преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с №№РД-01-626/27.10.2020г., РД-01-655/13.11.2020г., РД-01-677/25.11.2020г. и РД-01-718/18.12.2020г. на Министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа, и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност (съгласно данни за 2019г.) в един от кодове/сектори, съгласно КИД-2008, Приложение 3 към настоящите УКУИ, между които е дейност с код 56 Ресторантьорство.

Така посочена в УКУИ дейността Ресторантьорство само с двузначен цифров код 56, според настоящия състав на съда, представлява икономическа дейност, определена на йерархично ниво раздел по смисъла на КИД-2008, в който раздел 56, съгласно КИД-2008, са включени икономически дейност по групи и класове, както следва:

56.1 -Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване (група);

56.10 -Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване (клас);

56.2 -Приготвяне и доставяне на храна (група);

56.21 -Приготвяне и доставяне на храна по конкретен повод (клас);

56.29 -Други дейности по приготвяне и доставяне на храна (клас);

56.3 -Дейност на питейни заведения (група);

56.30 -Дейност на питейни заведения (клас).

След като в УКУИ допустимата за подпомагане дейност е посочена само с раздел (56) по КИД-2008, според настоящия състав на съда следва да се приеме за установено, че допустими за подпомагане по процесната схема са кандидати, които осъществяват която и да било от икономически дейности, класифицирани по групи и класове по КИД-2008, които групи и класове, попадат в раздел 56 Ресторантьорство.

Казано с други думи, според настоящия състав на съда, допустими за подпомагане са кандидати, осъществяващи дейности по КИД-2008 с кодове: 56, 56.1, 56.10, 56.2, 56.21, 56.29, 56.3, 56.30, които дейности попадат в раздел 56 на КИД-2008.

При това положение, като кандидат, осъществявал допълнителна икономическа дейност “ресторантьорство“ в ресторант “Пилето“ в периода 28.11.2019г. – 31.01.2020г., която дейност е декларирана като такава с код 56.30 Дейност на питейни заведения, попадаща в раздел 56 на КД-2008г., и която дейност е определена като допустима за подпомагане с т.4 от раздел 11.1 “Критерии за допустимост на кандидатите“ от УКУИ, жалбоподателят е допустим за подпомагане кандидат по смисъла на УКУИ. Респективно, проектното предложение на жалбоподателя е допустимо за подпомагане.

Ето защо, като постановява отказ да бъде предоставена БФП на жалбоподателя по процесното проектно предложение, ответникът по делото постановява акта си в противоречие с относимите материалноправни разпоредба на УКУИ.

Следователно, оспорената по делото заповед, макар да е валиден, е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който следва да бъде отменен, а преписката да бъде изпратена на ответника за постановяване на акт по заявлението на жалбоподателя, предвид естеството на въпроса, което не позволява разрешаването му по същество от съда.

Що се отнася до исканията на жалбоподателя за осъждане на ответника да постанови присъждане на БФП по процесната схема за подпомагане в размер от 2 602,79 лв., представляваща 20% от оборота на жалбоподателя за периода месец 02.2020г. (13 013,94 лв.), съгласно ФАЗА 2 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095, както и за присъждане на законни лихви върху сумите от 3 257,20 лв. (20% от 17 636,00 лв.), заявена БФП за периода 28.11.2020г. – 31.01.2021г., и върху сумата от 2 602,79 лв., то същите са неоснователни и като такива не следва да бъдат уважени.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено.

В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично заявеното възражение (лист 95а) за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция е 500,00 лева.

Според §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за нерегистрираните по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.

Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

За процесуално представителство по делото е заплатена сумата от общо 960,00 лв. по фактура с №678 от 08.06.2021г. (лист 91), в това число данъчна основа (ДО) от 800,00 лв. и ДДС в размер от 160,00 лв.

С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от общо 960,00 лева, с включен ДДС, е прекомерно и същото следва да бъде намалено до минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. от 600,00 лева, с включен ДДС.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №З-ЦУ-1474 от 21.04.2021г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с която е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 “Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по заявление с Рег.№BG16RFOP002-2.095-3679 на “ТОТАЛ ГРУП БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “България“ №178, ЕИК *********.

ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за продължаване на производството по заявление с Рег.№BG16RFOP002-2.095-3679 на “ТОТАЛ ГРУП БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “България“ №178, ЕИК *********.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на “ТОТАЛ ГРУП БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “България“ №178, ЕИК *********, сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски; както и сумата от 600,00 (шестстотин) лева, с включен ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./п/........................

/Н.Бекиров/