РЕШЕНИЕ
№ 21779
гр. София, 30.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110125956 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127б от Семейния кодекс СК/.
Образувано е по искова молба на Ф. Л. Г.,гражданин на Р. Гърция, роден на
28.06.1981г., притежаващ разрешение за продължително пребиваване № *********, валидно
до 26.09.2023г. против В. Й. Я. ЕГН: **********. Предявен е иск с правна квалификация чл.
127б СК за налагане на забрана за напускане на страната на детето Лидия Ф. Г. с ЕГН:
********** поради наличие на конкретен и явен риск от незаконното й извеждане от нейния
баща.
Ищеца твърди, че е баща на непълнолетната Л. Ф. Г. с ЕГН: **********, а
ответницата е нейна майка, както и че страните са бивши съпрузи, като с решение №
150738/24.06.2019г. по описа на СРС,80-ти състав постановено по гр.д. № 26683/2019г. е
утвърдено постигнатото между страните споразумение, с което брака между страните е бил
прекратен и родителските права по отношение на детето им Л. са предоставени на майката
при която е определено и местоживеенето на детето, като на бащата е определен режим на
лични контакти с детето и същия се е задължен да заплаща издръжка в размер на 630,00
лева. Сочи се, че от раздялата до началото на 2023г. отношенията между страните са били
добри както и че всеки един от тях е пътувал заедно с детето до различни дестинации в
България, Гърци и Белгия, но отношенията им са се променили, като на 28.04.2024г.
ответницата му е заявила, че може да изведе детето от страната когато си поиска и да се
установи да живее в Белгия с нея и да подпише брак с партньора си – белгийски гражданин.
1
Сочи се, че ответницата работи за белгийска компания има връзка с мъж на име Рейнхард,
който е белгиец и живее в Белгия. Твърди, че няколко дни преди подаване на исковата молба,
ответницата му е заявила, че на 15.05.24г. за детето е запазен час за преглед при белгийски
лекар, което налага детето да остане при нея и за периода на лични контакти на ищеца с
детето, за което ищеца бил изцяло против и искал да заведе той детето и да присъства на
прегледа, но категоричния отказ на майката са довели до пораждане на обосновани
съмнения, че детето може да бъде изведено незаконно от страната, като това е бил и повода
за подаване на исковата молба.
Постъпило е становище от ответната страна чрез нейния процесуален
представител, с което се оспорва исковата молба като неоснователна. Излагат подробни
съображения, че за детето никога не е съществувал конкретен и явен риск от незаконно
извеждане на детето извън пределите на страната. Сочи, че детето действително е имало
записан час за преглед/консултация с лекар на 15.05.2024 година, с оглед заболяването на
детето, като е бил планиран престой на майката и детето за периода от 14.05.2024г. до
16.05.2024 г. за което са закупени двупосочни билети за майката и детето. Предвид
изложеното се иска молбата да бъде отхвърлена.Претендират се разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
прие за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане № ********** /л.12 от делото/ страните са
родители на непълнолетната Лидия Ф. Г. с ЕГН: **********, родена на 01.11.2015г.
От представените по делото Етапна епикриза издадена от детски ревматолог при
МЦ Първа ДКК ООД, направление за ТЕЛК от 26.04.2024г. и ЕР на ТЕЛК №
92459/16.09.2024 г. е определено 80% вид и степен на увреждане с чужда помощ, с общо
заболяване „Юношески пауциартикуларен артрит.“, със срок на трайно намалената
работоспособност 3 години.
С Решение № 150738/24.06.2019г. по описа на СРС,80-ти състав постановено по
гр.д. № 26683/2019г. е утвърдено постигнатото между страните споразумение, с което брака
между страните е бил прекратен и родителските права по отношение на детето им Лидия са
предоставени на майката при която е определено и местоживеенето на детето, като на
бащата е определен режим на лични контакти с детето и същия се е задължен да заплаща
издръжка в размер на 630,00 лева.
Видно от представената по делото служебна бележка детето Л.Г.е ученичка във II-
ри клас за учебната 2023/2024г. дневна форма на обучение в 20-то ОУ „Тодор Минков“ гр.
София, като за учебната 2024/2025г. и предстои да бъде ученичка в III-ти клас.
По делото е представен НА № 143, том IV, рег.№ 4608, дело 530/2018 г. видно от
2
които на 10.08.20218г. страните В. Я. и Ф. Г. са придобили недвижим имот – апартамент в
гр. София, район „Красно село“, като на 19.07.2019г. ищеца е продал своята ½ идеална част
от посочения недвижим имот на ответницата В. Я. съгласно НА № 114, том III, рег № 3808,
дело №343/2019г.. Представени са по делото Анекс към договор за жилищен кредит от
21.10.2019г. между Сосиете ЖенералЕкспресбанк АД и В. Я., както вписаната в полза на
банката законна ипотека.
По делото са представени заверени преписи на извлечения от е-майла на
ответницата за потвърдени Резервация за полети на ответницата заедно със детето за
14.05.2024г. излитане и 16.05.2024г. – връщане.
С оглед изискването на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален доклад от ДСП –
Красно село. Видно от проведеното социално проучване, основни грижи за малолетна Л.Г.се
полагат от майката , която е подпомагана от своя партньр Рейнхарт Виане, като всички
живеят в гр. София, р-н Красно село , ул. Доспат № 6А. В жилището детето има детска стая
и то е обзаведено с всичко необходимо за малолетното дете. В доклада е отразено, че детето
Л. е диагностицирано с „Юношески пауциартикуларен артрит.“, като при проведения
разговор с личния лекар на детето д-р М. също съобщава за хронично заболяване на детето,
което се проследява, но към момента състоянието й е компесирано и детето се чувства
добре. В хода на социалното проучване са снети сведения от класния ръководител на детето
г-ж. П.П., която е съобщила за случай през октомври 2024 година, когато Л. след проведен
час по „човек и общество“ в които се е обсъждала темата за Европейския съюз се е
разплакала, тъй като родителите му не се разбират и то не е в състояние да пътува.
Учителката е съобщила също, че майката през настоящата година води и взема детето, като
е виждала бащата да стои на оградата на учебното заведение, без да го притеснява. В
заключителната част на доклада е посочено, че режима на лични контакти на бащата с
детето не се осъществява, както и че е установен задълбочаващ се междуродителски
конфликт.
По делото е постъпил и социален доклад от ДСП – Лозенец в които е отразено, че
основни грижи за детето полагат и двамата родители, тъй като по действащото съдебно
решение две седмици от месеца детето е при единия родител, а останалите две седмици при
другия. Сочи, се че майката от месец май е лишила бащата от контакти с детето. В доклада е
посочено, че ищеца живее под наем от месец юни 2023г., за което заплаща наем в размер на
1600,00 лева, както и че има собствена фирма с предмет на дейност индустриална
автоматизаци , с месечен доход от 5000,00 лева. Посочено, че в жилището в което живее
ответника условията са отлични. В хода на социалното проучване ответника е посочил, че
няма личен лекар, тъй като е с гръцко гражданство, като при необходимост посещава
поликлиника България.
3
Ответницата изслушана в открито съдебно заседание по реда на чл. 127б, ал. 3 СК,
твърди, че е предприела пътуването през месец май 2024година, тъй като детето от
2019година е диагностицирано с „Детски артрит“, като от януари месец 2024г. не спира да
куца и го боли крака. Заявява, че лекуващия лекар на детето – ревматолог е пенсионер и
прегледите при него са все по трудни, както и че въпреки предприетото лечение не е
забелязвала подобрение в състоянието на детето за това решила да чуе друго мнение в
Белгия, където им три болници, които специално се занимават със заболяването на детето,
като партньора й е белгиец и са имали възможност да посетят специалист именно там.
Твърди ,че е уведомила бащата, при което той е изявил желание да я заведе и в Гърция, на
което ответницата се била съгласила. След като организирала часа и лекаря и полетите
информирала ищеца, но той и отказал да я пусне с детето в Белгия. Въпреки несъгласието на
бащата ответната страна сочи, че решила да рискува е предприела това пътуване, за да може
детето да води нормален начин на живот, но последното не е било реализирано, тъй като тя
и детето са били спрени на летището и задържани там за което детето много се е разстроило
и се е обадило на баща си. Въпреки, че ищеца се е чул с детето на 14.05.2024г. ответницата
сочи, че е пуснал сигнал за изчезнало детето.
В хода но съдебното дирене по настоящото производства е разпитан свидетеля
Рейнхард Леония Виане, които е партньор на ответната страна и когато е в Р. България
отсяда и живее при нея. Твърди ,че в по – голямата част от времето си прекарва в България,
тъй като е собственик на фирма и може сам да реши от къде да работи. Показанията на
свидетеля съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК, като кредитира същите като
последователни логични и безпротиворечиви. От показанията на свидетеля се установява, че
детето Л. Г.е имала час при специалист на 15.05.2024г. в Антверпен, Белгия, като това бил
най- ранния час, който свидетеля успял запази. Сочи, че ответницата и детето са имали полет
за връщане, като и той бил включен в него. Свидетеля, сочи, че полета на ответницата и
детето не се състоял, тъй като били блокирани на летището заради забрана инициирана от
бащата на детето, за което бил уведомен от самата ответница. Свидетеля заявява, че е бащата
е и бил уведомен от ответницата , като след известно време бащата отговорил, че той ще я
доведе, но те не били съгласни тъй като организирали всичко и закупили билети, но нямали
против бащата да присъства на прегледа.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 127б, ал. 1 СК, районният съд по настоящия адрес на детето разглежда
искане за налагане на забрана за напускане на страната на дете при конкретен и явен риск от
незаконно извеждане на детето от родител, настойник, попечител или роднина. Според
4
разпоредбата на ал. 2 на чл. 127б СК, незаконно е извеждането на дете с обичайно
местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно
упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на
закона или на споразумение.
В настоящия случай детето Лидия Глару е с обичайно местопребиваване в Република
България, което се установява както от проведеното социално проучване, така и от
представените писмени доказателства. Непълнолетното дете живее в гр. София, р-н Красно
село, ******** заедно със своята майка. За учебната 2023/2024г. детето е ученичка в дневна
форма на обучение в 20-то ОУ „Тодор Минков“. В гр. София, Република България, е именно
обичайното местоживеене на детето, където е установена и неговата социална и
образователна среда, създадени са условия за задоволяване на неговите специални
потребности. Въз основа на решение на СРС, 80-ти състав от 24.06.2019г., влязло в сила на
същата дата, е утвърдено постигнатото между страните споразумение, като родителските
права спрямо Лидия Глару са предоставени на нейната майка, при която е определено и
местоживеенето й, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както и
дължимата издръжка. Не е спорно между страните, че до началото на 2024година детето е
напускало пределите на страната многократно както с единия така и с другия си родител,
като за целта страните са си предоставяли издадения на детето задграничен паспорт, които
се съхранявал от майката. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
отношенията между родителите са се влошили в резултат на което са започнали конфликти и
неразбирателство, което е довело до загубата и на доверието между страните, което е
рефлектирало, както върху възможността на детето да пътува с всеки един от родителите си,
така и върху психоемоционалното му състояние. Не се доказаха твърденията на ищеца,
изложени в сезиращата молба, за наличието на явен и конкретен риск от извеждане на
детето извън пределите на Р. Българи и установяването му в друга държава. В хода на
съдебното дирене по безспорен начин се установи, че целта на пътуването е била единствено
посещението на детето на специалист – ревматолог, с оглед диагностицирането на детето с
заболяване - „Юношески пауциартикуларен артрит“, за което по делото е представено и ЕР
на ТЕЛК. По делото се събраха и доказателства за трайната и териториална уседналост на
детето и майката на територията на Р. България, тъй като детето учи и е изградило своя
приятелски кръг именно на територията на Р. България, майката работи и живее в собствено
жилище за което плаща кредит на територията на Р. България. За липсата на конкретен и
явен риск съдим и от обстоятелството, че майката и детето са имали резервирани и закупени
двупосочни билети, т.е връщането им е било планирано, което оборва твърденията, че
желанието на ищцата е било да се установи трайно в Р. Белгия.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 127б
5
СК, поради което молбата на Ф. Л.Г., се явява неоснователна.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски е направена от двете
страни по делото. Разноски съдът не следва да присъжда, същите остават за сметка на всяка
от страните такива, каквито са направени, тъй като производството представлява такова на
спорна съдебна администрация, имащо охранителен за интересите на детето характер,
независимо изхода на спора /Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№ 3423/2015 г. на
ВКС - I Г.О./.
Така мотивиран и на основание чл. 127б от Семейния кодекс,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Ф. Л. Г.,гражданин на Р. Гърция, роден на 28.06.1981г., срещу В.
Й. Я. ЕГН: **********, искова молба с правно основание чл. 127б СК, като неоснователна
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на от Ф. Л. Г., гражданин на Р. Гърция,
роден на 28.06.1981г., за присъждане на разноски в настоящото производство, като
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Й. Я. ЕГН: **********, за
присъждане на разноски в настоящото производство, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 7 - дневен срок от
съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6