№ 6028
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110148147 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 48147 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
1
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 42674/19.08.2021г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 07.01.2021г., издадена по ч.гр.д. №
61489/2020г. на СРС.
Ищецът „************ (България)“ ЕАД чрез юрк. Г.С. е предявил срещу
ответниците КР. АТ. Р. и ИВ. Д. Р. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците
дължат на ищеца, както следва:
15172,57 лева - главница Договор за потребителски кредит от
25.11.2013г., с анекси от 10.04.2018г. и 03.01.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (07.12.2020г.) до окончателното ѝ изплащане, от
които 776,77 лева редовно падежирала главница за периода 05.04.2020г.-
05.11.2020г. и предсрочно изискуема главница в размер на 14395,80 лева;
792,74 лева - редовна възнаградителна лихва за периода 05.04.2020г.-
11.11.2020г.;
127,19 лева - обезщетение за забава, от които 43,21 лева за периода
05.04.2020г.-11.11.2020г. върху редовно падежиралата главница и 83,98
лева за периода 12.11.2020г.-02.12.2020г. върху предсрочно изискуемата
главница;
484,19 лева - лихва по чл. 4, вр. чл. 1, б. "б" от Анекс № 2/03.01.2019г. за
периода 05.09.2018г.-04.12.2018г.
При условията на евентуалност (ако исковете по чл. 422 ГПК бъдат
отхвърлени изцяло или частично като неоснователни), то се предявяват
осъдителни такива за същите суми.
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството, че
сключил с КР. АТ. Р. като кредитополучател и ИВ. Д. Р. като солидарен
длъжник Договор за кредит от 25.11.2013г. Кредитът бил за рефинансиране
на заеми и потребителски нужди за сумата от 26500,00 лева, с краен срок
02.12.2023г. С Анекс от 03.01.2019г. срокът за изплащане на сумите по
договора бил удължен до 05.01.2029г. Лихвеният процент бил 8,50% за
първите 12 месеца след усвояването, след което дължимата лихва се
определяла по 6-месечния Софибор и надбавка от 6,819, като лихвата се
начислявала върху усвоената и непогасена лихва на годишна база. При забава
се дължало обезщетение за забава в размер на 10 пункта над уговорената
възнаградителна лихва. Кредитът следвало да се погаси на 120 месечни
анюитетни вноски, първоначално за период 02.01.2014г.-02.12.2023г., като в
последствие срокът е удължен. Банката изпълнила всички свои задължения
по договора. Заемополучателката обаче не платила вноските си за периода
05.04.2020г.-05.11.2020г., поради което вземанията ѝ били обявени за
предсрочно изискуеми. И на двамата длъжници-ответници този факт бил
надлежно съобщен. Дори и да се приемело обратното, съобразно съдебната
практика обявяването на предсрочната изискуемост можело да стане и в хода
на исковото производство. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ищецът се представлява от юрк. С., който поддържа предявените
искове, включително в хода на устните състезания.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците КР. АТ. Р. и ИВ. Д. Р. са подали
възражения, вх. № 96550/26.11.2021г. и вх. № 96564/26.11.2021г. на СРС, с
като цяло идентично съдържание. Сочат, че никой не ги е уведомявал за
заповедното производство, като това било нарушение на конституционните и
гражданските им права. Твърди се, че по процесния договор за периода
05.04.2020г.-05.11.2020г. са правени вноски, в уверение на което се прилагат
писмени доказателства. За част от периода претенциите на ищеца били в
противоречие с чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП. И.Р. добавя, че никой от банката не
го е уведомявал за закъснели плащания по кредита, с изключение на
съобщението за предсрочно прекратяване на договора, съдържащо непосилни
искания. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответниците
се явяват лично, с изключение на последното заседание, в което се явява само
ответникът. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните
състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището на ответника,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит,
предоставянето на съответната сума по уговорения от страните начин и
задължаване на ответника да я върне, както и възникване на задължения за
извършване на свързани с това плащания от страна на заемополучателя, в
това число и възникването на задължения за заплащане на лихви и неустойки.
В тежест на ищеца е да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ищеца е да
докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са
неравноправни, както и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора,
т.е. не е въведен в заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици. Същото се отнася и
до предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Видно от представеното заверено копие, между „************
/България/“ ЕАД (заемодател), КР. АТ. Р. (заемател) и ИВ. Д. Р. (солидарен
съдлъжник) е сключен Договор за потребителски кредит от 25.11.2013г., по
силата на който заемодателят е предоставил на заемателя кредит в размер на
26500,00 лева при възнаградителна лихва за първата година 8,50%, а след
това в размер на месечния SOFIBOR +6.819. Кредитът, ведно с лихвите и
свързаните с това други плащания, следва да се изплати на 120 месечни
анюитетни вноски до 02.12.2013г., първоначално определени на 328,56 лева.
При забава в плащането на вноски /изцяло или частично/ за повече от 150 дни
3
е предвидена автоматична предсрочна изискуемост. Условията по кредита,
дължимите суми и срокът за изплащането му са предоговорени с Анекс №
1/10.04.2018г. и Анекс № 2/03.01.2019г. В последния е уговорено, че
неплащане на която и да е вноска за повече от 31 дни се счита за
неизпълнение и може да доведе до обявяване на всички вземания по него за
предсрочно изискуеми.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-
икономическа експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на
обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Вещото лице е
установило, че отпуснатата в заем сума е преведена по сметка на
кредитополучателя на 25.11.2013г. Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /03.12.2020г./общият размер на
непогасените суми по кредита възлиза на 16554,92 лева. От тях падежиралата
главница е 760,64 лева, а предсрочно изискуемата главница – 14395,80 лева.
Редовно изискуемата възнаградителна лихва е 767,89 лева, а предсрочно
изискуемата – 24,85 лева, т.е. общо 792,74 лева. Лихвата за забава възлиза на
121,55 лева, от която върху падежиралите задължения – 37,57 лева, а върху
предсрочно изискуемите – 83,98 лева. Предсрочно дължима е и лихва от
484,19 лева на основание чл. 4 от Анекс № 2, съставляваща вземане за лихва
за период 2018-2019г., платима през 2029г. Вещото лице уточнява, че при
изчисленията си е взело предвид периода, за който не се начисляват лихви за
забава, съобразно ЗМДВИПОРНС.
Сключеният между страните договор и последващи анекси към него са
валидни, като не са налице обстоятелства, които да обосновават извод, че
клаузите, от които произтичат процесните задължения, са неравноправни и
оттам недействителни. Изрично е уговорена солидарна отговорност между
ответниците.
От представените в табличен вид данни за задължения и постъпили
плащания действително е видно, че за периода 04.03.2020г.-29.10.2020г.
дължимите месечни вноски не са платени в пълен размер. Представените от
ответниците вносни бележки, видно от разясненията на вещото лице в
съдебно заседание, покриват по-стари задължения, взети са предвид и не са
част от процесните суми. Банката надлежно е упражнила правото си по чл.
9.2 от Анекс № 2 да обяви вземанията си по договора за кредит за предсрочно
изискуеми. Неоснователни са възраженията, че това изявление не е било
съобщено на кредополучателя. Видно от представените на л.34-37 от делото
писма с изх. № ИЗХ-001-59034 и изх. № ИЗХ-001-59035 и обратни разписки
към тях, същите са връчени надлежно на ответницата К.Р. в лично качество и
като член на домакинството на получателя И.Р.. В обратните разписки ясно е
посочено пратка с какво съдържание се връчва с тях. Надлежното
уведомяване за обявена предсрочна изискуемост е предпоставка само за
издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на ответниците, че
заповедта за изпълнение им е връчена в нарушение на конституционните и
гражданските им права. Издадената по ч.гр.д. № 61489/2020г. заповед за
изпълнение е надлежно връчена на длъжниците-ответници в съответствие с
нормата на чл. 418, ал. 5 ГПК (л. от ЧСИ № 921 – Стефан Петров, л. 39-40 от
заповедното производство).
4
С оглед горното предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени за сумите, установени като дължими и непогасени към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, съобразно заключението на вещото лице. Съобразно
уважената част от главните искове липсва основание за произнасяне по
евентуално предявените осъдителни такива за същите суми. Що се касае
до сумите, за които главните искове се отхвърлят, то липсва основание за
уважаване на евентуално предявените осъдителни искове, доколкото
същите, съобразно установените по делото факти и дължими суми, са
също неоснователни.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат и двете страни, но само ищецът е доказал да е сторил
такива. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното
производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
381,03 лева за разноски в заповедното производство, в които е включено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
893,13 лева за разноски в исковото производство, в които е включено
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1
ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че КР. АТ. Р., ЕГН **********, и ИВ. Д. Р., ЕГН **********, дължат
солидарно на „************ /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, както
следва:
15156,44 лева - главница по Договор за потребителски кредит от
25.11.2013г., с анекси от 10.04.2018г. и 03.01.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (07.12.2020г.) до окончателното ѝ изплащане,
от които 760,64 лева редовно падежирала главница за периода
05.04.2020г.-05.11.2020г. и предсрочно изискуема главница в размер
на 14395,80 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за падежирала
главница за горницата над 760,64 лева до пълния му предявен
размер от 776,77 лева;
792,74 лева - редовна възнаградителна лихва за периода
05.04.2020г.-11.11.2020г.;
121,55 лева - обезщетение за забава, от които 37,57 лева за
периода 05.04.2020г.-11.11.2020г. върху редовно падежиралата
главница и 83,98 лева за периода 12.11.2020г.-02.12.2020г. върху
предсрочно изискуемата главница, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата над 121,55 лева до пълния му предявен размер
от 127,19 лева;
5
484,19 лева - лихва по чл. 4, вр. чл. 1, б. "б" от Анекс №
2/03.01.2019г. за периода 05.09.2018г.-04.12.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове за сумите, за които предявените установителни
искове са отхвърлени.
ОСЪЖДА КР. АТ. Р. , ЕГН **********, и ИВ. Д. Р. , ЕГН **********,
да заплатят на „************ /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД , ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 381,03 лева, представляваща разноски
в заповедното производство (ч.гр.д. № 61489/2020г. на СРС).
ОСЪЖДА КР. АТ. Р. , ЕГН **********, и ИВ. Д. Р. , ЕГН **********,
да заплатят на „************ /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД , ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 893,13 лева, представляваща разноски
в исковото първоинстанционно производство (гр.д. № 48147/2021г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6