Р Е
Ш Е Н
И Е №1999
гр.Пловдив,09.12.2013 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
исково отделение,І гр.с.,в публично заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година ,в
състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Е.А.,като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 187 по описа за 2013г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба ,подадена от В.П.П.,ЕГН ********** и Ю.Д.П.,ЕГН**********,и
двамата с постоянен адрес:***,с която е предявен иск по чл.108 от ЗС против К.Т.К.,ЕГН
**********, с постоянен адрес:***.
Твърди
се в исковата молба ,че ищците са съпрузи.Сочи се,че с нотариален акт
№101/2008г. на СВ-Пловдив ищецът В.П.П. е придобил 1 /3 ид.част от недвижим
имот-апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.507. 332.1.69 ,с адрес на имота:****. Твърди се,че по силата на сключен ,с
нотариален акт №9/2008г. по описа на СВ-Пловдив ,договор за покупко-продажба на
имот ищците са придобили възмездно,в режим на СИО,и 2/3 идеални части от същия
имот,който в цитираните нотариални актове е посочен като -апартамент ****,с
адм. адрес- ****.Твърди се,че в нотариалния акт не било уговорено изрично, на
коя дата следва да се предаде владението на имота от продавачите.По-късно последните
били поканени да предадат владението на апартамента ,но отказали да сторят
това.
С
оглед изложените факти и обстоятелства ,се иска от съда да постанови решение за
осъждането на ответника да предаде на ищците владението на описания
по-горе недвижим имот .
Съображения
по спора са изложени в писмени бележки на адв.А.-пълномощник на
ищците.Направено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът
К.К. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.В
съдебно заседание,проведено на 19.09.2013г.,от пълномощника му- адв.К.-Р. е
изразено становище за неоснователност на предявения иск.
Заявено е искане за присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът,след като прецени събраните по делото
доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , намира следното:
Установява се от представения нотариален
акт за дарение на идеални части от недвижим имот с №64,т.VІІІ,рег.№1340,д.№1412/2008г.
,че на 17.11.2008г. е сключен договор за дарение,съгласно който К.Т.К.,лично и като пълномощник на
съпругата си-С. К., са дарили на В.П.П.
1 /3 идеална част от недвижим имот,
представляващ -апартамент **** с административен адрес:****,с площ на апартамента
от 106,21кв.м,състоящ се от три стаи, трапезария и готварна, ведно с избено
помещение №** ,с площ от 13,30кв.м, таванско помещение №**,с декларирана площ
от 7,40кв.м, както и 1,24 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху земята.
Установява се , че на
21.11.2008г. ,с нотариален акт №93,т.VІІІ, рег.№11542, д.№1441/2008г., К.К. и С.К.
,двамата представлявани от В.П., са продали на последния ,изрично упълномощен
да договаря сам със себе си,собствените на продавачите 2 /3 идеални части от
съсобствения на страните недвижим имот,описан по-горе, за сумата от 25000лв., по
отношение на която е отразено, че е платена предварително на продавачите
,напълно и в брой.
Видно от представеното удостоверение
за граждански брак №***,издадено от Община Пловдив,към датата на сделката
-21.11.2008г. двамата ищци са били съпрузи ,поради което придобитото от тях е в
режим на съпружеска имуществена общност .
По делото са изискани по реда на
чл.192 от ГПК и са представени от нотариус С. З. заверени копия от
документите,съдържащи се в нотариални дела №1412/2008г. и №1441/2008г.,по които
са изповядани посочените сделки. В материалите по втората преписка е налично
пълномощно,с което С.К. е упълномощила съпруга си К.К. да я представлява пред
нотариус, пред физически и юридически лица, като се разпорежда,продава ,както и
учредява договорна ипотека с лица и за цена, каквато намери за добре, на процесния
имот.В преписката се съдържа и пълномощно,с което К.К. ,лично за себе си и като
пълномощник на съпругата си ,упълномощен с пълномощно рег.№9370/24.09.2008г. -за
заверка на подпис и рег.№9371/24.09.2008г.- за заверка на съдържанието ,е
упълномощил ищеца В.П. да продаде сам на себе си ,при условията на чл.38 от ЗС,
2/3 идеални части от описания имот.В същото е декларирано ,че упълномощителят е
получил от свое име и от името на съпругата си договорената продажна цена за
имота.
От
показанията на свидетеля на ищците-Д. С. Д., без родств. връзки със страните ,се
установява,че същият неколкократно е
придружавал В.П. при опитите му да влезе в придобития имот ,но ответникът К. не го е допускал , като заявявал, че апартаментът е
негов. Свидетелят сочи ,че и досега владението на имота не е предоставено на
ищците.
Представена
е нотариална покана ,връчена на ответника на 11.08.2009г.,с която ищецът го е
поканил да преустанови неправомерното ползване на процесния имот и да предаде
владението на същия.
В
съдебно заседание на 07.11.2013г са изслушани и показанията на свидетеля- Т.К.К. ,син на ответника. Той заявява, че познава ищеца от 2008г. и твърди,
че спорният имот не му е продаван. Свидетелят сочи,че в апартамента са живели
родителите му, като след смъртта на майка му същият се обитава предимно от него, а баща му се
прибира рядко. През по-голяма част от времето ответникът пребивавал при съседи
и приятели. Свидетелят К. също твърди,че ищецът е идвал в апартамента- два или
три, за да иска освобождаването на имота.
При
изслушването му по реда на чл.176 от ГПК в съд. заседание на 19.09.2013г.
ответникът К. заявява ,че в апартамента преимуществено живее синът му ,а той
само временно живее при него.
При така установените фактически
обстоятелства и събрани доказателства,съдът намира ,че предявеният иск е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.108
от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това.
За да бъде уважена
ревандикационната претенция , следва да
се докаже кумулативното наличие на определените от закона предпоставки: ищецът
да е собственик на спорната вещ и ответникът да упражнява фактическата власт
върху нея без правно основание.
В разглеждания случай ищците се легитимират
като собственици на процесния имот с
представените по делото нотариални актове
№64/2008г. и №93/2008г., представляващи
официални свидетелстващи документи по см. на чл.179 от ГПК, от които се
установява ,че 1/3 ид.част
от имота е придобита от В.П. ,чрез сключения на 17.11.2008г. договор за дарение ,а
останалите 2 /3 ид.части от него са придобити от ищците ,в режим на СИО, по силата на
сключения на 21.11.2008г. договор за покупко-продажба . От своя страна, ответникът
не ангажира доказателства за наличието на обстоятелства, изключващи претендираното от ищците право на собственост , респ. за съществуването на правно основание, което
може да им се противопостави .Същият не е депозирал
в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба с изискуемото се от
закона съдържание. Не са оспорени от него
твърденията в исковата молба,приложените към нея доказателства, нито приетите по делото заверени копия на документите ,съдържащи се в нот.дела №1412/2008г. и №1441/ 2008г. в
т.ч.пълномощно за представителната власт на В.П. при изповядване на сделката за
покупко-продажба пред нотариуса. В
съдебно заседание на 19.09.2013г. от пълномощника на ответника К. е посочено, че
е заведено гр.дело ,по което се
атакува договора за покупко-продажба от
21.11.2008г., но впоследствие стана ясно,че дори не
е била депозирана искова молба пред ПРС.А в
настоящото производство ответникът не е направил възражения по отношение
действителността на сделката, нито е поискал събирането на някакви доказателства ,извън тези ,свързани с изясняването
на обстоятелството- кой упражнява
фактическа власт върху имота. Единствените му
искания са били във връзка със снабдяване и представяне на информация за наличие на образувани
против В.П. досъдебни производства ,за които обаче е счетено,че не са с преюдициално значение спрямо процесния спор.Следователно,налага
се извод,че ищците са доказали , че
притежават претендираното от тях право на собственост върху спорния
имот.
Освен това,съдът приема,че в
случая е налице и втората изискуема от закона предпоставка за уважаване на ревандикационната
претенция.Установи се от показанията на свидетеля Д. ,които следва да се
кредитират ,като обективни и основаващи са непосредствените му впечатления, че
към настоящия момент не е предадено на ищците владението на имота и се
препятства от ответника достъпа им до него.
В периода от края на 2009г. до м. септември 2013г. свидетелят е
придружавал четири пъти ищеца П. при опитите му да получи владението на имота
,като при всички техни посещения ответникът е пребивавал в апартамента .Показанията
на свидетеля Т.К., който твърди,че живее понастоящем в имота, не опровергават
заявеното от първия свидетел. От тях се установи, жилището не се обитава от ответника през
цялото време ,тъй като той често ходи на гости за по няколко дни- при съседи
или сестра си. При така установените обстоятелства, въз основа на депозираните
свидетелски показания, както и при липсата на
данни ответникът да живее постоянно на друг адрес и да не ползва имота, може
да се направи извод,че същият упражнява фактическа власт върху въпросния
апартамент - лично и чрез допускането на сина си да живее в него,като в случая
не се твърди , а и не се установява наличие на годно правно основание
,оправдаващо това владение.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява
основателен и следва да се уважи ,като се постанови решение ,с което се осъди
ответникът да предаде владението върху процесния имот на ищците ,като на собственици.
С оглед изхода на настоящия спор
и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците направените по делото разноски ,които възлизат на 1590,95лв./дължима ДТ в размер на 790,95лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение-800лв./. При определяне размера на
разноските ,съдът констатира, че по делото е внесена ДТ в по-голям размер от
определения с разпореждането от 22.01.2013г. ,което не е основание за
възлагането й в тежест на ответника.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.Т.К.,ЕГН **********,***,
да отстъпи
собствеността и предаде владението на В.П.П.,ЕГН ********** и Ю.Д.П., ЕГН**********,и двамата с постоянен адрес:****, върху следния недвижим имот: апартамент ****, с административен адрес: ****,с площ на
апартамента от 106,21кв.м, състоящ се от три стаи, трапезария и готварна, при
граници и съседи :ап.** на С.,отдолу-ап.** на Т. и ап.** на С., ведно с избено
помещение №** ,с площ от 13,30кв.м,при граници и съседи: мазе №** на Б. ,коридор
и мазе №** на К., ведно с таванско помещение №**,с декларирана площ от
7,40кв.м,при граници и съседи: таван №** на К., коридор, таван №** на Г. ,както
и 1,24 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
земята,който недвижим имот представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.507.332.1.69 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на
ИД на АГКК,с адрес на имота-**** ,като самостоятелният обект се намира в сграда
№1, разположена в ПИ с идентификатор-56784.507.332, с предназначение на
самостоятелния обект- жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, с площ по
документ-106,21кв.м,с прилежащи части: изба №**-13,30кв.м;таван №**,40кв.м и
1,24 % от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 56784.507.332.1.70; 56784.507.332.1.68,под
обекта- 56784.507.332.1.61,над
обекта-няма.
ОСЪЖДА К.Т.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:****, да заплати на В.П.П., ЕГН ********** и Ю.Д.П., ЕГН**********,
и двамата с постоянен адрес:**** ,сумата от 1590,95/хиляда петстотин и
деветдесет лв. и деветдесет и пет ст./лв.-направени разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му .
Съдия: