№ 16
гр. Бургас, 23.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Даниел Н. Марков
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600011 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.2 от НПК.
Постъпил е частен протест от зам. окръжен прокурор на ОП- Сливен
против протоколно определение №421/15.12.2022г. постановено по НОХД№
334/22г. по описа на Сливенския окръжен съд за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на ОП - Сливен поради констатирано
съществено отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване
процесуалните права на подсъдимите, изразяващо се в липсата на
индивидуализация на отделните едногодишни договори за преотдаване и
едногодишни договори за наем на земеделска земя, сключени от подсъдимите
И. Х., Е. Х. и О. Х., последният в качеството му на физическо лице и като
управител и представляващ „Каланор Импекс“ ООД с наемодателя -
несъществуващо лице а.К.С.. На първо място се сочи, че съдът е постановил
противоречиви мотиви, тъй като не е приел за основателно възражението на
защитата, че обвинението не е достатъчно ясно и конкретизирано, а от друга е
посочил, че с неиндивидуализиране на отделните едногодишни договори за
преотдаване и едногодишни договори за наем на земеделска земя, е
допуснато такова нарушение. Твърди, че посоченото от съда нарушение не е
довело до нарушаване процесуалните права на подсъдимите, тъй като същите
са знаели за процесните договори и са запознати със съдържанието им, тъй
като са представени от тях. Твърди се, че тези договори не се явяват предмет
на диспозитива на обвиненията. Счита, че това процесуално нарушение е
1
отстранимо и не е съществено, тъй като може да бъде отстранено в хода на
съдебното следствие, като връщането на делото на прокурора единствено би
довело до забавяне на наказателното произвдство. Претендира отмяна на
протоколното определение в тази му част, като неправилно и
незаконосъобразно и връщане на делото на ОС – Сливен за продължаване на
съдопроизводствените действия. Моли съда да потвърди определението на
съда досежно потвърдената МНО спрямо подсъдимия Б. И. Х. – Парична
гаранция в размер на 1000лв., като остави без уважение въззивната частна
жалба на неговия упълномощен защитник – адв. Д. от АК – Сливен, с която се
иска изменението на МНО в Подписка.
По делото е постъпила и въззивна частна жалба от адв. Д., защитник на
подс. Б. И. Х. против цитираното протоколно определение на СлОС, в частта
му досежно потвърдената МНО спрямо Б. Х. – Парична гаранция в размер на
1000лв. С жалбата се навеждат доводи, че подс. Х. е с добро процесуално
поведение, взетата спрямо него МНО - Парична гаранция в размер на 1 000лв.
е непосилна за него, завишена по размер и несъобразена с имущественото му
положение и доказателствата по делото. Твърди се, че подсъдимият е
неосъждан, безработен, не разполага с доходи, изцяло на издръжка на
родителите си, които са затруднени финансово, като ако сумата му се върне
при измемение на МНО в подписка, тя ще подпомогне неговите лични нужди.
Твърди се още, че същият е млад човек, има постоянен адрес, добро
процесуално поведение и не са налице данни обосноваващи извод, че ще
извърши престъпление или ще се укрие, още повече, че обвинението спрямо
него е във връзка с чл.20, ал.4 от НК. Моли съда да измени МНО от Парична
гаранция в размер на 1 000лв. в Подписка.
Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено
становище, че подаденият протест е процесуално допустим и по същество
основателен, а подадената частна жалба е също процесуално допустима, но по
същество неоснователна. Навежда довод, че обвинителният акт съдържа
всички необходими реквизити посочени в чл.246 от НПК, като фактическата
обстановка е правилно и точно пресъздадена, базирана на събраните по
делото доказателства и заключения на изготвените експертизи. Споделя
изводите на прокурора изложени в частния протест, че с оглед на предявеното
обвинение по чл.248а от НК процесните договори не се явяват предмет на
диспозитива на обвиненията, поради което не е нужно тяхното
2
конкретизиране. Твърди се, че тези договори са били изискани от ОД
„Земеделие“ Сливен и са били приобщени по ДП ведно с удостоверенията за
наследници, тъй като същите са били представени от подсъдимите при
подаване на заявленията за подпомагане, с които са целели да докажат
валидно правно основание за ползваните от тях земи, поради което са били
запознати с тяхното съдържание. Намира, че посоченото от съда процесуално
нарушение би могло да бъде отстранено в хода на съдебното следствие, тъй
като същите могат да бъдат изследвани и при необходимост
индивидуализирани в крайния съдебен акт. Моли съда да отмени атакуваното
определение в тази му част, а по отношение на МНО намира определението
на съда за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с посочените в протеста и
жалбата на защитата на подсъдимия Б. Х. оплаквания, становището на
представителя на апелативна прокуратура и материалите по делото, намира
същите за НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Неоснователни са доводите изложени в частния протест.
Не се спори по делото, че в обвинителния акт липсва конкретизиация
на договорите, за които се твърди, че са послужили като основание на
подсъдимите да заявят процесните земеделски земи за подпомагане. Видно от
съдържанието на обвинителния акт както в обстоятелствената му част, така и
в неговия диспозитив за всяко едно от отделните описани в него деяния е
посочено, че в заявленията за подпомагане са представени „неверни сведения
относно правното основание за ползването на земеделските парцели“, а
именно посочените по- горе едногодишни договори за преотдаване под наем
и едногодишни договори за наем на земеделска земя сключени с лицето
а.К.С., в качестовото му на наемодател. Правилно решаващият съд е
констатирал, че макар тези договори да са били иззети и приобщени към
делото, макар да е изяснено, че посоченото лице като наемодател не
съществува и същите са подписани за наемодател от подс. Б. Х.,
конкретизация за същите липсва, както в обстоятелствената част, така и в
диспозитива на обвинителния акт. Правилно съдът е посочил, че доколкото
различните договори касаят различните деяния, е било необходимо същите да
бъдат конкретизирани по време, място, предмет и страни за всяко от
деянията. Липсата на конкретизация на процесните договори води до
3
нарушаване правото на защита на отделните подсъдими, тъй като ограничава
възможността им да разберат, в какво точно се състои обвинението спрямо
тях, за кои конкретно договори се твърди, че са представлявали невярно
правно основание използвано при подаването на заявленията за подпомагане.
В казуса неверните сведения се отнасят до правното основание за ползването
на земеделските земи, поради което неоснователно е възражението на
обвинението, че процесните договори не се явяват предмет на диспозитива на
обвиненията.
Предвид горното частният протест е неоснователен, а определението
на съда в тази му част за обосновано и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвъредно.
Неоснователна е и частната жалба досежно потвърдената МНО
Парична гаранция в размер на 1 000 лв. по отношение на подс. Б. Х..
Обосновано и законосъобразно съдът е оставил без уважение искането
за изменение на МНО спрямо Б. Х. в по- лека, тъй като по делото не е налице
изменение на обстоятелствата наложили нейното определяне. По делото не са
налице доказателства и изменение на обстоятелствата налагащи изменение на
МНО в по- лека. Неоснователен е доводът, че чрез връщането на заплатената
сума от подс. Х. като гаранция, същият ще се подпомогне финансово.
Предвид обстоятелството, че съдебното производство е прекратено от
решаващия съд и предстои връщането му в досъдебната фаза за отстраняване
на констатираните съществени процесуални нарушения, продължават да са
налице основанията обосноваващи законосъобразността на тази МНО към
настоящия момент.
Предвид изложеното, обжалваното протоколно определение на съда в
посочените му части е обосновано и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на основание чл.249, ал.3 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №421/15.12.2022г.
постановено по НОХД№ 334/2022 год. по описа на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5