№ 1065
гр. В., 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110201213 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Джей Билд” ЕООД, срещу Наказателно постановление №03-
013764/20.05.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., с
което на дружеството е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000 лева, за нарушение разпоредбата на чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда.
В жалбата си до съда въззизника посочва, че постановлението е
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не е извършено вмененото му
нарушение. Моли съдът да го отмени НП.
В съдебното заседание въззивника, редовно призован, не се
представлява.
За въззиваемата страна, редовно призовани, представляват се от
юрисконсулт Ошавкова, оспорва жалбата.
След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 12.04.2021г. служители на ДИТ -В., сред които св. П. извършили
проверка по постъпил сигнал за инцидент на строителен обект- жилищна
сграда с гараж, находящ се в гр. Врана,УПИ Х11-74, кв.22, по плана на жк.
1
"Бриз", стопанисван от „Джей Билд" ЕООД. В строителния обект се намирали
полицейски служители, както и няколко лица, организирани от полицията да
изчакат пристигането на служителите на ДИТ. Едно от лицата било С.М.М.
Служителите на ДИТ В. предоставили на лицата да попълнят
декларации па чл. 402 от КТ. В попълнената от работника М. декларация,
било посочено, че работи за „Джей билд" ЕООД от 12.04.2021г. като
„кофражист", с работно време от 13,00 часа. Отразено било още наличие на
сключен трудов договор. Работникът М. положил подпис в декларацията,
като на гърба й описал, че днес – 12.04.2021г. в 13.00 часа дошъл на обекта
където е трябвало да започне работа, посетил намираща в близост
кафемашина, но като се върнал заварил Бърза помощ.
След приключване на проверката на место била насрочена и
допълнителна документална проверка. В хода на документалната проверка
бил представен трудов договор по отношение на работника М. с дата на
сключване 12.04.2021г.. Поради това било и изискано уведомление за
регистриран трудов договор между процесните страни, но се установило, че
регистрацията в НАП била от същата дата но в час последващ проверката на
место.
Предвид горното актосъставителят - служител на ДИТ-В. приел, че М.
на 12.04.2021г. е бил допуснат до работа на длъжност „ кофражист” преди да
му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено
от ТД на НАП, поради което съставил АУАН срещу въззивното дружество в
който описала приетото за установено нарушение.
По делото не се спори, че между въззивника и работника има сключен
договор и той не е получило копие от уведомлението по чл. 62 ал3 от КТ
заверено от НАП към 12.04.2021г. 16.45 часа, т.е. това е момента на изготвяне
на декларацията от работника М. при проверката на место.
АНО съставил протокол от извършената проверка, в които констатирал,
че спрямо това лице има сключен трудов договор, като за това не е било
изпратено уведомление до НАП.
В хода на документалната проверка на проверяващите било
предоставено копие от трудов договор с лицето от 12.04.2021г., както и
копие от уведомление до ТД НАП В. от 12.04.2021г. с час 17.37.05 часа.
Поради това на жалбоподателя е бил съставен АУАН, който бил
предявен и подписан от управителя на дружеството. Възражения постъпили
по реда на чл.44 от ЗАНН, били надлежно разгледани от АНО, но не били
2
приети. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното от въззивника
наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание имуществена санкция, в размер на 3000,00 лева,
за нарушаване разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свид. П.,
които съда кредитира изцяло, като логични, безпристрастни и
непротиворечиви с останалия доказателствен материал.
От свидетелските показания на П. става ясно, че извършила проверка на
обекта, по постъпил сигнал за трудова злополука. При пристигането си
заварили органите на полицията, както и други лица установени в обекта при
идване на полицейските служители. Не е установила лица извършващи
работни действия на обекта.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП №03-013763/20.05.2021г.,
възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа
обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по
чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно
наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ - глоба над минималния размер.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на св.
П., както и приложените по административно наказателната преписка
писмени доказателства - декларация; обяснения ; трудов договор;
уведомление до ТД НАП; възражения; становище и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че във
фазата на събиране на доказателства е било допуснато съществено
нарушение, опорочаващо твърденията на актосъставителя и наказващия орган
като фактически състав на обвинението, и на следващо място- че не са
събрани категорични доказателства да е извършено соченото нарушение.
Видно от показанията на св. П., депозирани в хода на въззивното
производство, лицата сред които и работника М. са били установени на
мястото от служителите на ДИТ, след настъпване на трудов инцидент. Лицата
били задържани на место от органите на полицията, като не е установено те
3
да са полагали труд преди това. В този смисъл и нито едно от лицата не е
било възприето да полага труд пряко от проверяващите служители на ДИТ.
Съдържанието на декларацията, приложена по преписката не посочва
данни лицето да е полагало труд на процесната дата в полза на въззивното
дружество. Работникът е посочил, че има сключен трудов договор, като на
гърба на декларацията е разяснил, че отишъл на обекта където е следвало да
полага труд, закупил си е кафе и като се е върнал е имало трудов инцидент и
Бърза помощ. Посоченото от М. съответстват на соченото от страна на
дружеството, че действително с лицето е сключен трудов договор от
12.04.2021г., но лицето се е намирало на обекта, но не е полагало труд.
Липсват конкретни данни за полагане на труд от работника М. в полза на
въз.дружество. Налице е недоказаност на обвинението, тъй като не е
установено по несъмнен начин дали работникът на 12.04.2021г. на първо
място е полагал труд за дружеството /обстоятелство, че се е намирал на място
не води автоматичен до извод, че визираното с АУАН и НП лице е
престирало труд на обекта/, или както се твърди от страна на въззивното
дружество работника само се е намирал на обекта.
По същество жалбата е основателна, с оглед обстоятелството, че
административно-наказателното обвинение остана недоказано в съдебното
производство, поради следното:
Тежестта на доказване в административно-наказателното производство
лежи върху наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде
НП последният се основава на констатациите в АУАН и последните в
рамките на производството по налагане на административни наказания
приема за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното
производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е
длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. От една
страна изложените възражения в жалбата на жалбоподателя не са доказани по
безспорен начин, но въпреки това не може да се приеме, че е доказано
деянието за което е ангажирана отговорността му за нарушението описано в
НП. Показанията на актосъставителя не помагат в пълен обем изявяването на
фактическата обстановка на извършеното нарушение, като от последните не
може да бъде установено авторството на деянието.
Липсата на извършено допълнително разследване от страна на АНО
препятства установяване на действително нарушената правна норма.
В този смисъл, не е налице и хипотезата по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй
4
като не е установено по безспорен начин извършването на нарушението и
вината на нарушителя. Поради изложеното съдът намира, че в хода на
съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които по
категоричен и несъмнен начин да установят извършването на
административно нарушение посочено в НП.
За пълнота следва да бъде посочено, че АНО не е посочил в
процесното НП дали дружеството е изпълнило задължението си да подаде
уведомление до ТД на НАП преди работникът да започне да престира труд.
Ако работодателят не е подал уведомление по реда чл.62 ал.З от КТ, тогава
той не може и да предостави копие от него на работника преди да го допусне
до работа и нарушението по чл.63 ал.2 от КТ се поглъща от това по чл.62 ал.З
от КТ. Ако трудовият договор е бил регистриран в НАП и не е било
предоставено уведомление на работника преди постъпването му на работа,
тогава работодателя носи отговорност за неизпълнение на задължението си по
чл.63 ал.2 от КТ. В случай, че има сключен трудов договор, но той не е бил
изобщо регистриран, тогава работодателят носи отговорност по чл.62 ал.З от
КТ, ако е допуснал до работа съответния работник. Липсата на констатации в
наказателното постановление дали трудовия договор е бил регистриран в
НАП води до пропуски в описанието на нарушението относно факти
относими към обективната съставомерност на деянието, което съществено
процесуално нарушение не може да бъде преодоляно чрез извличане на данни
от документите в преписката. Наказателното постановление има
правораздавателен характер и изискването за точно и ясно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е предвидено във
връзка с правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на въззивното дружество, следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения
договор за правна защита и представителство, които следва да бъдат
заплатени от АНО на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че Наказателното постановление
е незаконосъобразно и като такова следва да отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №03-013764/20.05.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., с което на „Джей Билд”
ЕООД, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000лева за нарушаване разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, на
основание чл.414, ал.3 от КТ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“- да заплати на „Джей Билд”
ЕООД сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски
административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6