РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Ловеч, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20244310101448 по описа за 2024 година
Обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба, подадена от “Банка ДСК”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : ******, чрез пълномощника си юрисконсулт
******* срещу М. Д. М. от *******, в която посочва, че на 12.05.2009 год. между „Банка
ДСК"ЕАД и ******, ЕГН- **********, е сключен Договор за кредит за текущо потребление в
размер на сумата 2 000 лв. и срок за издължаване 120 месеца. Кредитът е усвоен изцяло по сметка
на кредитополучателката. Обслужването на кредита е осъществявано по кредитна сметка №
17116400.
Пояснява, че на 19.11.2012 год. кредитополучателката ****** е починала и погасяването на
кредита е преустановено. За установяване на наследниците й по реда на чл.51 от ЗН „Банка
ДСК"АД е образувала Ч.гр.дело №1967/2013 год. по описа на РС-гр.Ловеч. Издадено е
удостоверение за наследници №295/23.11.2013 год. от Кметство-с. К****, от което е видно, че
наследници на ****** от първи ред са петте й деца, между които и М. Д. М.. На същите са
изпратени призовки, заедно с документите по кредита, като заседанието по делото е насрочено за
31.01.2014 год. По този начин Банката счита, че реално е извършено и уведомяване по реда на
чл.84, ал.1 от ЗЗД на наследниците и същите са поставени в забава по отношение на падежиралите
вноски, както и че са уведомени за крайния падеж на кредита. В съдебно заседание са се явили
всички наследници от първи ред, като четирима от тях са заявили отказ от наследството на ******,
а М. Д. М. е заявил, че приема същото. РС-Ловеч е приел волеизявлението и е разпоредил
приемането на наследството на ******, бивш жител на с.К****, починала на 19.11.2012 год., от
страна на М. Д. М., да бъде вписано в особената за това книга за приемане и отказ от наследство
при РС-гр.Ловеч.
Твърди, че след приемането на наследството ответникът не е погасявал задълженията си по
Договора за кредит от 12.05.2009 год. „Банка ДСК"АД не е обявила кредита за предсрочно
1
изискуем, поради което изискуемостта е настъпила на краен падеж - 12.05.2019 год.
Към 11.07.2024 год. остатъкът по дълга е в размер на 1 576,94 лв. главница и 548.30 лв.
обезщетение за забава след настъпване на изискуемостта /законна лихва/.
В случай, че съдът не приеме, че връчването на книжата в производството по чл.51 от ЗН не
е осъществена процедурата по чл.84, ал.1 от ЗЗД, то моли съда да приеме, че с връчването на
исковата ни молба на ответника му се предоставя седмодневен срок по смисъла на чл.84, ал.1,
предл.2 от ЗЗД и след изтичане на този срок М. Д. М. изпада в забава по отношение на целия
изискуем дълг.
Моли съда да призове страните на съд и след като те докажат твърденията си, да постанови
решение, по силата на което да осъди М. Д. М., ЕГН- **********, от *******, ******, в качеството
му на приел наследството на кредитополучателката ******, да заплати на „Банка ДСК“АД сумите,
както следва : 1 576.94 лв. главница, 548.30 лв. законна лихва /обезщетение за забава след
настъпване на изискуемостта/ за периода 11.07.2021 год. - 11.07.2024 год., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на настоящата искова молба или от изтичането на
седмодневния срок след връчването й на М. Д. М., или на негов представител, до окончателното
изплащане на дълга.
Моли съда да осъди ответника да заплати сторените по настоящото производство разноски,
както и да им присъди полагащото се юрисконсултско възнаграждение.
Моли настоящата искова молба да се счита като уведомление на длъжника по чл.84 от ЗЗД,
ако съда не приеме, че уведомлението е осъществено с връчването на книжата по Ч.гр.дело
№1967/2013 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от адв.Н. Т. –
назначен за особен представител на ответника с Разпореждане №842/25.03.2025 год., в който счита
предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове за недоказани по основание и
размер. Същите са допустими, но относно основателността им прави възражение за изтекла
петгодишна погасителна давност, на основание чл.110 от ЗЗД, по отношение на главното вземане,
респективно и акцесорните вземания за лихви. За да обоснове възражението си адв.Т. се позовава
на Погасителен план - Приложение №1 към Договор за кредит за текущо потребление от
12.05.2009 год., съгласно който падежът на последната вноска по отпуснатия кредит е на 13.05.2019
год. Това е и срокът, уговорен между кредитора и кредитополучателя, като краен срок за
издължаване на отпуснатия кредит /120 месеца/, съгласно т.2 от договора. Подчертава, че на
14.05.2019 год. е настъпила изискуемостта на вземанията на кредитора и съответно е започнала да
тече законоустановената петгодишна погасителна давност. На 14.08.2024 год. е образуваното
настоящото гражданско дело като исковата молба е с вх.№9074/14.08.2024 год. Заявява, че от
момента на изискуемост на вземанията до входиране на молбата в съда са изминали пет години и
три месеца, който период надвишава пет години, в който не са извършвани действия, спиращи или
прекъсващи давността. Следователно изтъква, че вземането е изгубило своя притезателен характер
и се е превърнало в естествено задължение, което не подлежи на събиране чрез държавна принуда.
Пред настоящата инстанция ищецът, редовно призован, се представлява от пълномощника
си юрисконсулт Петко Монов, който от името на доверителя си поддържа исковата молба й я
намира основателна и доказана. Позовава се на изготвеното по делото заключение по допусната
съдебно-икономическа експертиза съгласно което сумите, които са претендирани от страна на
„Банка ДСК“АД /главница и обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост/
съвпадат с посочените в заключението на вещото лице суми. По отношение възражението на
особения представител на ответника, че вземането е погА.о по давност, го намира за
неоснователно. Моли съда да уважи исковата претенция, като осъди ответникът да заплати
2
посочените в исковата молба суми, ведно с направените от „Банка ДСК“АД съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът призован при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, не се явява лично. Представлява
се от адв.Румен Константинов, преупълномощен от назначения за особен представител на
ответника адв.Н. Т., като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, с който е
сезиран. Изцяло поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба.
Адв.Н. Т. в качеството и на особен представител на ответника представя писмени бележки
по делото, в които заявява, че изцяло поддържа изложеното в отговора на исковата молба, като
намира предявените от ищеца вземания за погА.и по давност. Счита, че съдът следва да приеме
исковата молба за депозирана от дата 13.08.2024 год., а не както твърди ищецът – 12.07.2024 год.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, тъй като същите са
погА.и по давност.
Настоящият съдебен състав като прецени събраните в хода на исковия процес писмени
доказателства, както и доводите на процесуалния представител на ищеца и на особения
представител на ответника, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа страна :
Установява се, че на 12.05.2009 год. в гр.Ловеч е сключен Договор за кредит за текущо
потребление между кредитора „Банка ДСК”ЕАД, чрез Банков офис-гр.Угърчин и
кредитополучателя ****** от ******* в размер на сумата 2 000 лева. Срокът за издължаване на
кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото усвояване. Постигната е
договореност между страните кредитът да се усвоява чрез разплащателна сметка IBAN :
BG********; BIC : STSABGSF с титуляр ******. Кредитът се погасява чрез цитираната по-горе
разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно Погасителен план
/Приложение №1/. За представения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да
бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент
/Приложение №2 към договора/. Като към датата на сключване на настоящия договор базовият
лихвен процент е 7.44%, стандартната надбавка е в размер на 7.51 процентни пункта и е намалена
с отстъпка от 0 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 14.95%. Годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита е 17.94 ГПР като той може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия. Кредитът се обезпечава със Залог върху парични
вземания в лева. Неразделна част от този договор са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора. Кредитополучателят се е задължил да заплаща такси, съгласно Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършени услуги на клиента.
Изрично е посочено, че за неупоменатите в договора и Общите условия въпроси се прилагат
разпоредбите на Закона за кредитните институции, Наредбите за прилагането му и други относими
нормативни актове.
Договорът е сключен в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните и е
подписан от договарящите - кредитор и кредитополучател.
От представените като доказателства по делото Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, приложими относно всички видове кредити за текущо потребление, които
Банка ДСК ЕАД предоставя на ФЛ и са неразделна част от съответния договор за кредит, се
3
установява, че съгласно т.3.1 кредитът се усвоява наведнъж или на части след датата на учредяване
на обезпеченията, предвидени в догоовора, като според т.3.2 кредитополучателят е длъжен да
извърши усвояването или първото усвояване на кредита в срок до 30 дни, считано от датата на
сключване на договора за кредит. С изтичането на този срок ангажиментът на кредитора да
предостави кредита отпада. В Раздел IV Погасяване - т.10.1 е предвидено, че дължимите месечни
вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата от кредитора от авоара по
разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в Банка ДСК. В случай на просрочие
вноските се събират при всяко постъпване на суми по разплащателната сметка до погасяването му.
В Раздел VII озаглавен Отговорности и санкции в т.19.1 е посочено, че в случай на забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от
вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна
надбавка от 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, наказателна надбавка не се прилага. Следващата т.19.2 гласи, че
при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Изброени са в т.20.1 и случаите, в
които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, а именно : при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница; когато по искане на друг
кредитор бъдат предприети действия за принудително изпълнение; кредитополучателят предоставя
невярна информация на кредитора преди разрешаването или по време на обслужването на кредита;
при нецелево използване на средства от кредита; кредитополучателят не изпълнява задължението
си за осигуряване на достъп и оказване на съдействие на кредитора при извършване на проверки;
при всяко друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на Договора и
настоящите Общи условия, както и в други случаи, предвидени в закона. Видно от т.20.2 е, че
изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т.19.2. Предвидено е в Раздел
VIII Други уговорки – т.22, че вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите /ако
са повече от един като страна по договора/, съответно техните наследници, е неделимо съгласно
чл.128 от ЗЗД. То може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите и/или от
наследниците им.
Налице е Погасителен план и ГПР, от който е видно, че датата на усвояване на
предоставената в заем на кредитополучателката сума 2 000 лева е 13.05.2009 год., а датата на
първото погасяване – 07.06.2009 год., а последната дата за погасяване на кредита е 13.05.2019 год.
Месечната анюитетна вноска е в размер на 32,21 лева, като различие в сумата има само на датата на
усвояване – 13.05.2009 год., когато месечната вноска е в размер на сумата 120,00 лева и на
последната 120 по ред вноска, когато месечната вноска е 9,33 лева.
Установява се от удостоверение за наследници изх.№АО-08-95/23.11.2012 год. на Населено
място-*******, че кредитополучателката по Договор за кредит за текущо потребление с дата
12.05.2009 год. ****** е починала на 19.11.2012 год., за което е издаден акт за смърт
№0017/20.11.2012 год., съставен в *******, оставяйки след смъртта си за свои законни наследници
низходящите : Ф***** Д.а М.а – нейна дъщеря; С. Д. М. – нейн син; Д. Д.а К. – нейна дъщеря; А. Д.
М. - нейн син; М. Д. М. – нейн син и М. Д. М. – нейн син.
Като доказателство по делото е представен Протокол №161/31.01.2014 год. по Ч.гр.дело
№1967/2013 год. по описа на РС-гр.Ловеч, от който се разбира, че на основание чл.51, ал.1 и ал.3
4
във връзка с чл.52 във връзка с чл.49, ал.1 от ЗН, е вписан в особената за това книга при РС-
гр.Ловеч, направения отказ от наследството на ******, б.ж. на *******, починала на 19.11.2012
год., от страна на наследниците й Ф***** Д.а М.а; С. Д. М.; Д. Д.а К.; А. Д. М. и М. Д. М.. Вписано
е, на основание чл.51, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.49, ал.1 от ЗН, в особената за това книга при РС-
гр.Ловеч, приемането на наследството на ******, б.ж. на *******, починала на 19.11.2012 год.,
от страна на наследника й М. Д. М., ЕГН-********** от *******, ******.
Според заключението на вещото лице Н. Р. по допусната съдебно-икономическата
експертиза, което съдът кредитира с доверие като компетентно изготвено и безпристрасно
депозирано, отпусната сума по процесният Договор за кредит за текущо потребление в размер на
сумата 2 000,00 лева е постъпила по разплащателната сметка на кредитополучателката ****** с
IBAN : BG******** на 14.05.2009 год., т.е. сумата по кредита е изцяло усвоена на същата дата –
14.05.2009 год. През периода 14.06.2009 год.-22.01.2013 год. кредитополучателката е внесла по
разплащателната си сметка сумата 1 421,65 лева за погасяване на задълженията по процесния
кредит, като с внесената сума Банката е погасила : 423,06 лева главница, 997,85 лева договорна
лихва, 0,74 лева санкционираща лихва. Кредитополучателката ****** е починала на 19.11.2012 год.
Последната вноска за погасяване на задълженията по Договор за кредит за текущо потребление от
12.05.2009 год. в размер на 90,00 лева е направен от М. Д. М. – наследник на ****** на 22.01.2013
год. До датата на завеждане на настоящата исковата молба в РС-гр.Ловеч – 14.08.2024 год. други
вноски за погасяване на задълженията по процесният кредит, освен горепосочената сума, не са
правени от наследника на кредитополучателката ****** – М. Д. В..
Вещото лице е изчислило, че размерът на задълженията по процесният кредит към
11.07.2024 год. за главница, договорна лихва обезщетение за забава до настъпване на
изискуемостта на кредита на краен падеж е както следва : главница – 1 576,94 лева; 2 350,56 лева
договорна лихва; 997,85 лева лихва за забава от 14.06.2013 год. до 14.05.2019 год. /датата на
настъпване на изискуемостта/ или общият размер на задълженията е 4 925,35 лева.
Размерът на задълженията по процесният кредит към 11.07.2024 год. за главница,
договорна лихва обезщетения за забава до и след настъпване на изискуемостта на кредита на краен
падеж е както следва : главница – 1 576,94 лева; 2 350,56 лева договорна лихва; 997,85 лева лихва
за забава от 14.06.2013 год. до 14.05.2019 год. /датата на настъпване на изискуемостта/; 548,91 лева
обезщетение за забава от 11.07.2021 год. до 11.07.2024 год. /след настъпване на изискуемостта/ или
общият размер на задълженията е 5 474,26 лева.
Претенциите на ищеца за лихва за забава за 3 годишен период назад от 11.07.2024 год. –
датата на подаване на исковата молба до 11.07.2021 год. е в размер на 548,91 лева.
Експертът е изчислил и какъв е размерът на вземанията към момента на изготвяне на
заключението /29.08.2025 год./ : главница – 1 576,94 лева; 2 350,56 лева договорна лихва; 997,85
лева лихва за забава от 14.06.2013 год. до 14.05.2019 год. /датата на настъпване на изискуемостта/;
894,63 лева обезщетение за забава от 14.05.2019 год. до 11.07.2024 год.
Периодът на настъпване на изискуемостта на кредита 13.05.2019 год. до входиране на
исковата молба в съда, по която е образувано настоящото гр.дело №1448/2024 год. по описа на РС-
гр.Ловеч е 5 години, 1 месец и 29 дни.
По обективно кумулативно съединения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните са
5
съществували облигационни отношения във връзка с предоставен от ищцовата Банка, в качеството
й на кредитор на ****** като кредитополучател кредит за текущо потребление, обективиран в
сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от 12.05.2009 год., за което
приложение следва да намерят текстовете на чл.240-241 от ЗЗД.
Съгласно текста на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на
падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.
Видно от разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД е, че с договора за заем, заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По правната си същност договорът за
заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на
сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно
на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно
заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я
върне. Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване. Писмена форма
за действителност е предвидена само по отношение уговорката за евентуално дължима от
заемателя лихва – по аргумент на чл.240, ал.2 от ЗЗД и е препоръчителна, с оглед евентуален
правен спор между страните - чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
Съдът приема за безпорен факта, че ****** е получила договорената между нея и „Бака
ДСК“АД сума в размер на 2 000,00 лева, което е удостоверено с полагането на подпис от нейна
страна върху договора, който факт се установи по несъмнен начин и от заключението на вещото
лице по допусната съдебно-икономическа експертиза, което след проверка в счетоводството на
ищеца по партидата на процесния кредит и установило, че отпуснатата сума по процесния Договор
за кредит за текущо потребление в размер на 2 000,00 лева е постъпила по разплащателната сметка
на кредитополучателката ****** с IBAN : BG******** на 14.05.2009 год. Следователно
кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит, в срок и съобразно
условията, които страните са договорили. От своя страна и при условие на точно и своевременно
изпълнение от ищеца, ответникът М. Д. М., в качеството си на единственият наследник, приел по
предвидения законов ред наследството останало му от неговата наследодателка ******, б.ж. на
*******, починала на 19.11.2012 год. не е изпълнил насрещното задължение да върне дадената в
заем сума по начина и в сроковете, посочени в Договора за кредит за текущо потребление.
Установява се, от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, че
последната вноска за погасяване на задълженията по Договор за кредит за текущо потребление от
12.05.2009 год. в размер на 90,00 лева е направена от М. Д. М. на 22.01.2013 год., поради което е
възникнала изискуемост на цялото задължение, включващо главница, законна лихва, заедно със
законната лихва върху главницата. Тези обстоятелства се установяват не само от клаузите на
процесният договор, имащ силата на закон за тези, които са ги сключили, съгласно императивният
текст на чл.20а от ЗЗД, но и от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, приобщено като доказателство по делото, което съдът кредитира като обективно,
компетентно и обосновано изготвено.
Ответникът, чрез особения си представител е направил възражение, че вземането на ищеца
е погА.о по давност, на основание чл.110 от ЗЗД, което възражение съдът не споделя и намира за
непочиващо на фактите по делото. Законодателят в текста на чл.114, ал.1 от ЗЗД е посочил, че
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретният казус
6
последната погасителна вноска, видно от Погасителния план и ГПР, е с дата 13.05.2019 год., от
която дата вземането е станало изискуемо, но в случая съдът приема, че приложение следва да
намери нормата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, а именно, че давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника. Такова признание на вземането представлява заплащането на сумата в
размер на 90,00 лева от страна на М. Д. М. на 22.01.2013 год., с което негово действие давността е
прекъсната, като от прекъсването на давността е започнала да тече нова давност /чл.117, ал.1 от
ЗЗД/ и към датата на завеждане на настоящата искова претенция вх.№7874/12.07.2024 год.
погасителната давност по чл.110 от ЗЗД не е погА.а, като в този смисъл съдът съобрази и обявеното
с решение на НС извънредно положение, в периода от 13.03.2020 год. до 13.04.2020 год., в който
период не текат каквито и да е срокове.
Ищецът доказа исковата си претенция не само по основание, но и по размер, за което по
делото бе ангажирана съдебно-икономическа експертиза, вещото лице, по която е изчислило
размера на задълженията по процесния кредит към 11.07.2024 год. като по отношение на
главницата този размер съвпада напълно с посоченото в петитума на исковата молба. Относно
обезщетението за забава за периода от 11.07.2021 год. до 11.07.2024 год. експерта е изчислил, че
дължимата сума е в размер на 548,91 лева, но съдът счита, че това вземане следва да се уважи до
размера, който е претендиран в петитума на исковата молба – 548,30 лева, тъй като до приключване
на съдебното дирене в първата инстанция размерът на този иска не е изменен съгласно
изискванията на чл.214, ал.1 от ГПК.
В този смисъл предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са
основателни в заявените размери и като такива следва да бъдат уважени изцяло, като се осъди М.
Д. М., в качеството му на приел наследството на кредитополучателката ******, да заплати на
„БАНКА ДСК“АД сумите, както следва : 1 576.94 лв. главница, 548.30 лв. законна лихва
/обезщетение за забава след настъпване на изискуемостта/ за периода 11.07.2021 год. - 11.07.2024
год., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба в съда /вх.№7874/12.07.2024 год./ или от изтичането на седмодневния срок след
връчването й на М. Д. М., или на негов представител, до окончателното изплащане на дълга.
Дължимостта на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба съдът основава на текста на чл.86, ал.1 от ЗЗД, предвиждащ, че в случай на
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата.
По разноските.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото исково производство съдебно-деловодни
разноски, възлизащи в размер общо на сумата в размер общо на 1 097,52 лева, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, от които 85,00 лева платена по сметка на съда държавна такса, 512,52 лева
възнаграждение за особен представител на ответника, 100,00 лева възнаграждение за юрисконсулт
и 400,00 лева възнаграждение за вещо лице по съдебно-икономическата експертиза.
На адвокат Н. Т. от АК-гр.Ловеч следва да се изплати определеното възнаграждение в
размер на сумата 512,52 лева от внесения от ищеца депозит, за осъществуното процесуално
представителство на ответника М. Д. М. по гр.дело №1448/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Водим от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН-**** от с.К****, *****, *****, ул.“*****“№7, в качеството му на приел
наследството на кредитополучателката ******, б.ж. на *******, починала на 19.11.2012 год. да
заплати на „БАНКА ДСК“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : *****,
чрез пълномощника си юрисконсулт ******* със съдебен адрес : гр.***** сумите, както следва : 1
576.94 /хиляда петстотин седемдесет и шест лева деветдесет и четири стотинки/ главница, 548.30
/петстотин четиридесет и осем лева и тридесет стотинки/ законна лихва /обезщетение за забава
след настъпване на изискуемостта/ за периода 11.07.2021 год. - 11.07.2024 год., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в
съда /вх.№7874/12.07.2024 год./ или от изтичането на седмодневния срок след връчването й на М.
Д. М., или на негов представител, до окончателното изплащане на дълга.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН-****от с.К****, *****, *****, ул.“*****“№7, в качеството му на
приел наследството на кредитополучателката ******, б.ж. на *******, починала на 19.11.2012 год.
да заплати на „БАНКА ДСК“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : *****,
чрез пълномощника си юрисконсулт ******* със съдебен адрес : гр.***** сумата в размер общо
на 1 097,52 /хиляда деветдесет и седем лева петдесет и две стотинка/, представляваща съдебно-
деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, включващи 85,00 лева платена по сметка на съда държавна такса, 512,52 лева възнаграждение
за особен представител на ответника, 100,00 лева възнаграждение за юрисконсулт и 400,00 лева
възнаграждение за вещо лице по съдебно-икономическата експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Н. Т. от АК-гр.Ловеч определеното възнаграждение в размер
на сумата 512,52 /петстотин и дванадесет лева петдесет и две стотинки/ от внесения от ищеца
депозит, за осъществуното процесуално представителство на ответника М. Д. М. по гр.дело
№1448/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8