РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Благоевград, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20211200500988 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Срещу Решение № 502861/11.08.2021г., постановено по гр.д. № 1374/2019г. по описа на РС
Разлог, е депозирана въззивна жалба от Б... ”П...” ***, чрез Б... ”П...” ***, със седалище: град
С., ЖК „М.”, Б..., сгр. *, представлявано от М. Ж. М. Ф., чрез пълномощника юристконсулт
П. П..
С въззивната жалба са изведени оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно
решение, поради противоречието му с материалния закон. Навадени са и оплаквания за
необоснованост на атакуваното решение със събрания пред първоинстанционния съд
доказателствен материал. Оспорват се правните изводи на съда разглеждал делото като
първа инстанция, с които се приема че няма доказателства кредитополучателя да е получил
отпуснатата му от Б.”П...” парична сума и в този смисъл недоказано е че е изпълнен
предмета на облигационното отношение между страните. Поддържа се с въззивната жалба,
че освен извършените от ответника трансакции, кредитополучателят в периода от
16.11.2016г. до 14.09.2018г. е направил 11 плащания за погасяване/общо в размер на
1960лв./ за задълженията по кредита, което поведение би било нелогично от житейска и
правна логика, в случай на липса на облигационна обвързаност между страните по делото.
Отделно от изложеното и в подкрепа на твърденията на ищеца, наведени с ИМ по делото,
1
сочи се че процесната кредитна карта с договор CARD-*, е връчена на ответника по делото с
представената по делото товарителница, в която е инкорпориран номера на договора *.
Поддържа се с въззивната жалба, че с отговора на ИМ пред първоинстанционния съд,
ответникът не е оспорил положения от него подпис за получаване на товарителницата, като
съдът необосновано е приел, че кредитната карта не е получена от кредитополучателя.
Излагат се съображения, че след като ответникът е оспорил твърдението на ищеца- че е
получил с тази товарителница кредитната карта по сключения договор, то същият е следвало
да установи и докаже в процеса- какво е получил с тази изпратена му от дружеството ищец
пратка, за което няма наведени твърдения и представени доказателства от ответната страна.
С въззивната жалба се иска от състава на ОС Благоевград, на основание чл. 271 от ГПК, да
отмени обжалваното съдебно решение, като постанови ново решение, с което да уважи
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като основателен, ведно с всички
произтичащи от това правни последици.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл. 25 ал.1 от Наредбата за
плащането на правната помощ в размер на 100.00лв.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен
отговор от адв. Н. АС. БЛ., като особен представител на ответника М.Й. Б., ЕГН
**********, от гр. Разлог, с който се оспорва подадената въззивна жалба като
неоснователна.
Излагат се съображения, че въззивната жалба е бланкетна, като в нея са изложени само
твърдения по отношение на обжалваното решение, без да е посочено в какво се състои
порока на същото и без да са изложени мотиви.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че обжалваното решение на РС
Разлог е правилно, обосновано и постановено въз основа на извършен от
първоинстанционния съд задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.
Подкрепят се с писмения отговор на жалбата от особения представител на ответника,
изводите на първоинстанционния съд за липсата на доказателства, както за издаването на
кредитна карта, за активирането и най- вече за доставянето и от кредитора на
кредитополучателя. Върху товарителницата не са описани конкретните изпратени с пратката
документи, поради което съдът правилно е приел, че не би могло да се направи категоричен
и безспорен извод, че издадената кредитна карта е била получена, както и че са извършени
трансакции от ответницата М.Й. Б..
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че не са изпълнени от ищеца и
дадените от съда указания до ищцовата страна- за доказване по делото за възникване на
валидно правоотношение с ответника по делото въз основа на сключен между страните
писмен договор за кредит.
2
При изложените съображения, иска се от въззивния съда да остави подадената въззивна
жалба без уважение, както и да потвърди обжалваното решение на РС Разлог като правилно
и обосновано.
Иска се от въззивния съд, да задължи ищеца да предплати разноските за особения
представител на въззиваемата пред настоящата съдебна инстанция.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на
изискванията на закона за форма и съдържание. С въззивната жалба са направени
оплаквания досежно правните изводи на първоинстанционния съд и във връзка с правилното
приложение на материалния закон- за обосноваността на първоинстанционното решение от
събраните по делото доказателства, относно неговата допустимост и правилност, като
същите са по съществото на делото и съдът ще се произнесе по тях с въззивното си решение.
Депозираният писмен отговор от особения представител на въззиваемата по делото е
редовен от външна страна и депозиран в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК.
С писмено становище по делото от Б... ”П...”, ***, чрез пълномощника юрисконсулт Н. М.,
поддържат се доводите наведени с въззивната жалба и се иска отмяната на
първоинстанционното решение като неправилно и необосновано от събраните
доказателства.
В пледоариите си при насроченото пред ОС Благоевград открито съдебно заседание,
особеният представител на въззиваемата М.Й. Б., поддържа доводите си с които се оспорва
въззивната жалба, като се иска от съда да потвърди обжалваното решение на РС Разлог като
правилно и законосъобразно. Излагат се правни съображения за извършен от съдебния
състав на първоинстанционния съд обстоен анализ на събраните доказателства, като се
подкрепят изводите на съда за липсата на доказателства за предаването на кредитната карта
на картодържателя, както и за връчването на същата на ответницата М.Й. Б., поради което
предявения иск от Б. ”П.” е недоказан и неоснователен.
За да се произнесе със съдебен акт и изпълни задълженията си на въззивна инстанция,
настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:
Производството по настоящото дело е въз основа на предявен пред РС Разлог иск с правно
основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК, предявен от „Б.“ *, чрез "Б.“ *, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М.“, Б..., сгр. *, ппредставлявано от Д. Д.-
заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н. М., срещу М.Й. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Р. *, ул. “О.“ № *.
Исковата претенция е основана на твърдения, изведени с ИМ депозирана пред РС Разлог- за
сключен между страните по делото договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер PLUS-*, като кредитополучеталят М.Й. Б., е дала съгласието си, освен посочения
усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
3
кредитна карта MasterCard, за което на 21.11.2016г. М. Й. Д. е активирала, предоставената
кредитна карта, с максимален кредитен лимит в размер 1500.00лв.
Поддържа се от ищеца Б...”П...” пред първоинстанционния съд, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателят
М.Й. Б., е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Основанието на което се поддържа предявения иск е твърдението за неизпълнени
задължения, поети със сключения договор от длъжника М.Й. Б., като се поддържа с ИМ, че
ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018г.,
когато е последното и плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус
1393.95лв. Това е принудило кредитора- Б... ”П...”, да блокира използването й.
Сочи се с ИМ пред РС Разлог, че ищецът- Б... ”П...” чрез свой представител, е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 437/2019г. по описа на РС Разлог. Правния си интерес от иницииране
на настоящето исково производство е обусловено от дадени указания от страна на
заповедния съд за предявяване на иск, тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена
на длъжника- М.Й. Б., при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Иска се от съда да признае за установено в отношенията между страните, че въззиваемата М.
Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „О.“ № *, дължи на ищеца „Б...“ *, рег. № *, чрез
„Б...“ *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“ *, „Б..., представлявано
от Д. Д. – зам. управител следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение,
постановена по ч.гр.д. № 437/2019 г. по описа на Районен съд – Разлог, а именно: сумата от
1172.17лв./хиляда сто седемдесети два лева и 17 стотинки/, представляваща главница по
револвращ кредит, сумата от 221.78лв./двеста двадесет и един лева и 78 стотинки/,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г.;
сумата от 59.50лв./петдесет и девет лева и 50 стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., или общо дължима сума 1453.45лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
С Определение № 504919 от закрито съдебно заседание от 08.12.2020г. по образуваното
пред РС Разлог- ч.гр.д. № 437/2019г. по описа на РС Разлог, на ответника М.Й. Б., по реда
на чл. 47 ал. 6 от ГПК е назначен особен представител- адв. Н. А. Б.
В срока по чл. 131 от ГПК, постъпил е пред РС Разлог писмен отговор от назначения от съда
особен представител на ответника- адв. Н.Б.. Възрязава се с писмения отговор на ИМ, че от
представените с ИМ писмени доказактелства не се установяват конкретните суми, респ.
периоди по всяка една получена сума от картата/изтеглена в брой или разплатена чрез нея/,
за която се претендирала договорна лихва, както и по какъв начин същата е начислена.
Предявеният иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, се оспорва изцяло като
4
неоснователен.
Оспорват се с писмения отговор на ИМ твърденията на ищеца- че на ответницата М.Й. Б. е
предоставена кредитна карта, поради липсата на подписани каквито и да е документи от
ответника, удостоверяващи получаването й, както и от посочената в приложение към
Договора за кредит дата на издаване на същата, а именно: 18.02.2015г., тъй като видно от
посоченото в договора е, че кредита е изтеглен на 20.06.2016г.
Оспорва се с отговора на ИМ и твърдението на ищеца, че по силата на договор от
20.06.2016г., „Б...“ Е. е отпуснал на М.Й. Б., сума в размер на 1 500 лв., която сума е била
предоставена чрез кредитна карта. Оспорват се претендираните с исковата молба суми,
поради това, че няма приложено извлечение от кредитната карта, кога, къде и по какъв
начин са натрупани претендираните суми. Възразява се, че ищецът никога не е предоставял
кредитна карта на ответника. Не е предадена на кредитополучателя сумата, претендирана в
исковата молба. Не е подписван договор за кредитна карта.
С отговора на ИМ, особеният представител на ответницата е направил възражение за
нищожност на клаузите на договора и приложимите към него клаузи на ОУ, като на
основание чл. 26 от ЗЗД във вр. чл. 146 от ЗЗП, наведени са възражения за наличието на
неравноправни клаузи на разпоредбите, касаещи определяне на дължимите се възнаградения
и лихви, респ. такси – за възможните едностранни промени в договора, поради
неравноправност на тези клаузи. Оспорват се като нищожни и клаузите в които се
предвиждала възможност за едностранно изменение на условията по договора и то без
възможност на страната по него да възрази. В полза на ищеца е дадено право сам и по своя
воля да изменя лихвите и то без ясна методика, по която това да става, а за длъжника не е
предвидено право да се откаже и/или да развали договора и то без съществени последици за
него от това разваляне.
При изложените с писмения отговор на исковата молба съображения, иска се от отвтеника
чрез неговия особен представител по делото, съдът да отхвърли предявения иск като
недоказан и неоснователен.
С обжалваното Решение № 502861/11.08.2021г., постановено по гр.д. № 1374/2019г. по
описа на РС Разлог, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, предявен от Б. ”П...” срещу М.Й. Б., за сумите предмет на
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 437/2019г. по
описа на РС Разлог.
Недоволен от постановеното съдебно решение на първоинстнационния съд е останал
ищецът Б. ”П...”, който е депозирал въззивна жалба по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, която е
предмет на разглеждане от настоящия състав на ОС Благоевград.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства по делото от
първоинстанционния съд в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият въззивен
състав на ОС Благоевград, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представеното извлечение от основно вписване в ТР към
5
13.03.2018г. от секретариат на Търговския съд гр. П., нотификация за презгранично сливане
и писмо от Канцелария на Търговски съд в П., за влизане в сила на презгранично сливане се
установява, че „Б...“ * е правоприемник на „Б...“ Е.
Установява се по делото въз основа на представения пред първоинстанционния съд Договор
за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта PLUS–*от 20.06.2016г.,
че страните са се съгласили кредиторът– Б... ”П...”, да предостави на кредитополучателя-
М.Й. Б., кредит в размер на 2 600лв., с месечна погасителна вноска от 175.39лв., с брой на
вноските– 24 месечни вноски, с падеж: 20.06.2018г., застрахователна премия в размер на
374.40лв., такса ангажимент– 91.00лв., при договорен ГПР 42.60, лихвен процент 32.85% и
обща стойност на плащане 2 974.40 лева. Договорът е подписан двустранно от страните по
делото, които са и страни по сключения договор за револвиращ потребителски кредит.
Към така сключения между страните договор има самостоятелен раздел „Отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта”, като съобразно
чл. 12 кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Предвидено е, че кредиторът ще издаде и
достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит на кредитополучателя, както и че всички задължения, свързани с
ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя
на кредитната карта. Ищецът се е задължил да издаде платежния инструмент не по-късно от
18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Посочено е, че кредитният лимит,
който се определя едностранно от кредитора няма да надвишава посочения максимален
размер и ще представлява револвиращ потребителски кредит, предоставен на
кредитополучателя за ползване посредством кредитна карта. Съгласно чл. 15, договорът за
револвиращ потребителски кредит е безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта
се определя от Кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски
кредит. За плащане на кредитния лимит е предвидено плащане на годишна лихва върху
усвоената част, за срока на ползването й, както и удържане на всички такси дължими на
кредитора или на трети лица от разполагаемия кредитен лимит./чл. 16/ Договорът в
цитирания раздел съдържа обща регламентация и на начина и сроковете за погасяване на
задълженията от кредитополучателя- чл. 18. Съгласно него, кредитополучателят плаща
месечна погасителна вноска до изплащане на начислените задължения, покриваща
задълженията в последователност разноски, лихви, главница, която ще бъде уредена в
приложението по чл. 21 към сключения договор.
Според чл. 21 от сключения договор за револвиращ кредит, кредитната карта ще бъде
доставена от кредитора на кредитополучателя. С кредитната карта ще бъде доставен
документ– приложение неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Задълженията
на кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и
използването и в съответствие с този договор и приложенията към него.
Според чл. 24 от договора, всички изменения и допълнения на договора, ще се правят в
6
писмена форма и ще бъдат подписани от кредитора и кредитополучателя.
Пред РС Разлог е представено и прието като писмено доказателство Приложение по чл. 21
към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № *, CARD от 18.02.2015г., в който е посочено, че
кредиторът - Б... ”П...”, отпуска на кредитополучателя- ответника по делото М.Й. Б.,
револвиращ кредит в размер на 1500лв., при годишен лихвен процент 35% и годишен
процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните погасителни вноски се
правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в
минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено, че при усвоен кредитен
лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна вноска е 60 лева. Посочени са условията
за активиране на картата и реда за нейното използване, като съгласно тях кредиторът издава
месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца, което изпраща
на кредитополучателя. Посочено е още, че кредиторът издава на кредитополучателя
кредитна картна Мастъркард. Приложението е подписано от служител на кредитора- Б.
”П...” и не съдържа подпис на кредитополучателя.- М.Й. Б..
Не са представени пред първоинстанционния съд убедителни доказателства, приложението
по чл. 21 от договора за револвиращ кредит, както и издадената кредитна карта, да са били
връчени на длъжника М.Й. Б.. По делото пред РС Разлог е представена и приета като
писмено доказателство товарителница № */16.11.2016г. на „...“ О., от която е видно, че на
ответника- М.Й. Б., е връчена пратка, със съдържание- “документи“, кято е получена лично
на 18.11.2016г.
Ищецът е представил месечно извлечение по кредитна карта за отчетен период 16.08.2018г.-
14.09.2018г., според което използвания кредитен лимит е в общ размер на 1393.95лв., чийто
падеж настъпва на 01.10.2018г. Не са представени доказателства, че същото е връчено на
кредитополучателя. Липсват доказателства за представяни на длъжника други извлечения от
сметката на длъжника за други периоди.
Първоинстанционният съд е допуснал и назначил по искане на ищцовата страна съдебно
икономическа експертиза, като е определил срок за внасяне на предварителен депозит за
изготвянето на същата. Тъй като такъв не е бил внесен по сметката на РС Разлог от
дружеството ищец, в указания от съда срок, то на осн. чл. 161 от ГПК съдът е отменил
определението си с което е била допусната поисканата СИЕ, тъй като е счел че ищецът не е
съдействал за нейното извършване и е създал пречки за това. По делото пред
първоинстанционния съд не е била изготвена и изслушана поисканата с ИМ от ищеца СИЕ.
Видно е от приобщените по делото писмени доказателства, събрани от първоинстанционния
съд, че до длъжника М.Й. Б., е изпратена последна покана от кредитора "Б...“*, съдържаща
изявление за преустановено от длъжника плащане на вноските по договора, считано от
01.05.2018г. и съществуващо задължение в размер на 1172,17лв.- главница, 221,78лв.-
договорна лихва. Отправена е покана за погасяване на задължението в 7 -дневен срок, като е
посочено, че при неплащане, ще се пристъпи към съдебно събиране на посочената сума.
7
Приложена е в оригинал товарителница № */23.10.2018г. на „...“ О., от която е видно, че на
ответника- М.Й. Б., е връчена пратка, със съдържание “покана- предсрочна изискуемост“,
кято е получена лично на 24.10.2018г.
За събиране на претендираните с исковата молба по настоящото дело суми, ищецът- "Б...“ *,
чрез свой упълномощен представител е депозирал заявление по чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. № 437/2019г. по описа на РС Разлог. Издадена е Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2017 от 25.04.2019г., с която е разпоредено
длъжникът М.Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р. *, ул. “О.“ № *, ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора „Б...“ *, чрез "Б...“ *, гр.С., ж.к.“М.“, Б..., следните суми: сумата от 1
172,17лв., представляваща неиздължена главница по Договор револвиращ потребителки
кредит под формата на кредитна карта, ведно със законната лихва върху неизплатената
главница, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда- 24.04.2019г., до окончателното й изплащане; сумата
от 221,78лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 01.05.2018г.-11.10.2018г.;
сумата от 59.50лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 11.10.2018г. до
11.04.2019г.; сумата от 29,07лв., представляваща внесена държавна такса, и сумата от
50,00лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК. След
изтичане на двуседмичния срок на заявителя са дадени с Разпореждане от 29.10.2019г. по
ч.гр.д. № 437/2019г. по описа на РС Разлог, указания за предявяване на искова молба в
месечен срок, за установяване дължимостта на процесните вземания и такава е предявена,
по която е образувано гр. дело № 1374/2019г. по описа на РС Разлог.
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази
оплакванията във въззивната жалба, при самостоятелен анализ и преценка на събраните
доказателства, по вътрешно убеждение на осн. чл. 12 от ГПК, излага следните правни
съображения:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение на РС Разлог е валидно постановено. Издадено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния
състав, който го е постановил, а с оглед на обхвата на обжалването е и процесуално
допустимо.
Районният съд е сезиран с установителни искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ал.1 т. 2
от ГПК, във вр. с чл. 240 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Искът по чл.422 ГПК се явява средство за защита на признато в заповедното производство
вземане на кредитора. Предпоставка за допустимостта му наред с нормативно установените
специфични условия е съответствието между заявеното и признато в заповедното
производство вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. При предявяването му по реда на чл. 422 ГПК ищецът следва да се съобрази
8
с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи
съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта по чл. 410
ГПК. Предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск представлява в този смисъл продължение
на заповедното производство, с което е генетично и функционално свързан, в спорната му
фаза и цели установяването по съдебен ред със сила на пресъдено нещо на вземането,
признато с издадената заповед за изпълнение. При успешното провеждане на специалния
установителен иск, се преодолява отлагателното въздействие на формалното възражение
върху издадената заповед и се превежда в изпълнение издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
В Тълкувателно решение № 4/18.04.2014г. по т.д № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки
за надлежното му упражняване. Предмет на делото по установителния иск е съществуването
на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за
предаване на вещ – чл.410 ал.1 от ГПК. Вземането на кредитора съответства на
задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл. 412 т.
6 от ГПК. Установителният иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК е пряко обвързан със
заповедното производство по чл.410 и сл. от ГПК и има за предмет съдебното установяване
на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство. Поради изложените
съображения от правна страна, недопустимо е с исковата молба по чл. 422 от ГПК, едва пред
гражданския съд пред който е предявен иска за установяване на вземането, да бъдат
навеждани нови фактически твърдения или предявени нови основания за претендираното
вземане, които не са били навеждани пред съда по заповедното производство и не са
предмет на издадената заповед за изпълнение.
В производството по надлежно предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК пред
гражданския съд, ищецът кредитор дължи установяване при пълно и главно доказване на
правнорелевантните факти, обуславящи основателността на предявения иск- наличието на
валидно възникнало правоотношение между него и кредитополучатлея длъжник, въз основа
на конкретно посочен в заявлението и в исковата молба договор за кредит, неизпълнението
на задълженията на длъжника по сключения договор, основано на заявеното правно
основание и при посочените пред съда правно релевантни факти, както и доказването на
размера на неизпълненото задължение- за главница, договорна лихва и законна лихва за
забава, така както са предявени пред съда.
При наличието на идентичност на заявените правнорелевантни факти пред съда по
заповедното производство и пред гражданския съд, пред който е предявен иска по чл. 422 от
ГПК, ищецът кредитор- „Б...“ *, чрез "Б...“ *, гр.С., ж.к.“М.“, Б..., е основал вземането си на
сключен между него и кредитополучателя- М.Й. Б.- Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD- *, въз основа на конкретните параметри от съдържанието на договора, като налице е
безспорно идентичност и на заявеното правно основание- неизпълнение от страна на
9
длъжника М.Й. Б. на основното му задължение за изплащане на дължимите погасителни
вноски, базирано на твърдението че длъжника е преустановил изцяло плащане след
01.05.2018г., като неизплатените кредитни вноски са станали изискуеми и дължими към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда по заповедното
производство.
Исковата претенция за вземанията срещу ответника, ищецът основава на твърдения за
предоставен кредит, като няма спор за това, че ищец в производството е правен субект,
който предоставя кредит в рамките на своята търговска дейност, а кредитополучател е
физическо лице, поради което правоотношенията между страните следва да бъдат
разгледани при съобразяване императивните разпоредби на Закона за потребителския
кредит. В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, размера и изискуемостта
на исковите суми. Освен общите предпоставки за валидност на договор за заем- съгласие за
получаване на посочената в договора парична сума и предаването и, в същия закон, като
условие за валидност на договора за потребителски кредит е предвидено, че съгласието за
предоставяне на заем, следва да бъде обективирано в писмена форма, като форма за
действителност, като са налице изисквания относно конкретното съдържание на договора-
чл. 10, чл. 11 и чл. 12 ЗПК. Съгласно чл. 10 ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква и да
събира от потребителя каквото и да е плащане, включително за лихви, такси, комисиони или
други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор
за потребителски кредит, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба, всички изменения и
допълнения на договора също следва да бъдат извършени в писмена форма, удостоверени с
подписите на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 ЗПК правата,
предоставени на потребителите по този закон не могат да се изключват или ограничават,
като отказът от права е недействителен.
Анализа на събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, не обосновава
за настоящия състав на ОС Благоевград извода за надлежно възникнало облигационно
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит. Това е така, защото
липсва подписан от страните по делото основен писмен документ, материализиращ
съвпадащите насрещни волеизявления на страните, относно съществените елемнти на
договора- конкретен размер на кредита, както и относно договорените лихви и обезщетения
за забава. Постигнатото съгласие за предоставяне на кредит след едностранно определяне
размера му, на лихвата и месечна погасителна вноска от кредитора респ. при неяснота у
потребителя относно размера на средствата, които ще му бъдат предоставени в заем,
размера на лихвата която ще плати, размера на месечната погасителна вноска, не може да се
приеме, като валидно съгласие, въз основа на което между страните е възникнал договор за
потребителски кредит. В този смисъл следва да бъдат напълно споделени доводите на
първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, че при липсата
на подпис от длъжника М.Й. Б. върху приложението към договора за револвиращ
кредит/лист 20-21 от първоинстанционното дело/, не може да бъде изграден от съда извода
10
за съвпадащи насрещни волеизявления на страните по съществените елементи от сключения
договор за револвиращ кредит, съществените уговорки за който се съдържат именно в
приложението към сключения договор за револвиращ кредит- лимит на отпуснатия кредит,
начина на неговото усвояване и погасяване, размера на лихвения процент, минималните
размери на погасителните вноски, в зависимост от усвоената сума и др. Липсата на подпис
на кредитополучатлея върху представеното приложение към договора в настоящия казус,
следва безспорно да бъде приравнено на липсата на изразено съгласие на страната която не
е подписала приложението, за съществените уговорки във връзка със сключения договор за
потребителски револвиращ кредит.
Разпоредбите от ЗПК, предвиждащи ограничения на договорната свобода във връзка с
получаването на кредити от потребители и целящи защита на потребителите, включително и
тази част от тях, касаещи преддоговорната информация обосновават извод, че за да е налице
съгласие за договора, то следва да е налице ясно изразена воля на потребителя относно
обстоятелствата, обуславящи същественото съдържание на същия, като израз на
информирано решение и осъзнаване на икономическите последици за потребителя от
същото. В случая, няма писмен договор. Не е спазена изискуемата от закона форма за
действителност/писмена форма с подписите на страните по договора/, поради което не се
доказва и установява валидното възникване на облигационно отношнеие на страните при
условията на договора, предвидени в приложението към него.
След анализ на приложените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразявайки доводите на страните въззивният съд намира за правилни
изводите на първата инстанция относно липсата на доказателства за наличие на валиден
договор за заем, както и за получаване на издадената кредитна карта от ответника и
активирането и именно от М.Й. Б.. От представената товарителница, в която е посочено, че
са предадени „документи“, не може да се направи категоричен извод, че същата е съдържала
кредитна карта, като се има предвид това, че кредитната карта представлява електронен
платежен инструмент, пласмасова карта върху която е записана електронна информация /т. 2
от Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Мастъркард/. В случая
липсват конкретни и категорични доказателства, че картата е предадена на картодържателя
М.Й. Б., доколкото такива убедителни данни липсват в приложената товарителница.
Неоснователни са доводите, наведени с въззивната жалба че изпращането на товарителница,
в която е инкорпориран номера на сключения договор е достатъчно за да обоснове извода за
нейното съдържание. Без значение е и обстоятелството, че от ответната страна не е оспорен
подписа на получателя на товарителницата, тъй като без пряко и главно доказване на
садържанието на пратката, без значение е дали същата е била получена от М.Й. Б. или от
трето по делото лице. Доказването на връчването на кредитната карта именно на страната по
сключения договор- въззиваемата по делото, е в процесуална тежест на ищеца по делото,
като ответницата не е длъжна да доказва какви документа е получила с изпратената и
пратка. Същата може само да оспорва факта на получаването на кредитна карта, съобразно
11
уговореното в т. 12 от подписания между страните договор за револвиращ кредит, като ако
счете за необходимо да извърши обратно и непълно доказване че не е получила такава
карта.
При липса на пълно и главно доказване на факта на получаването и активирането на
предоставената кредитна карта от ответницата по делото, неоснователни са доводите
наведени с въззивната жалба, че извършените от ответницата М.Й. Б. 11 бр. погасителни
плащания на дълга, логически обуславят извода че същата е получила кредитната карта и че
именно тя е усвоил и използвал предоставения и паричен заем. Напълно допустимо е
ответникът да е изплащал чужд дълг, поради съображения които не са станали известни на
съда и на страните по настоящото дело. Договорът за заем е реален договор и съобразно
установената съдебна практика, същият се счита за сключен с лицето на което е предадена
заемната сума, като произвежда действието си по отношение на заемателя от деня на
предаването на сумата. Ето защо договора за заем се счита за сключен с това лице, което е
получило заемната сума, а не с лицето което внася вноските за погасяване на заема, което
може да не е заемателят по договора, а трето лице.
Поради липсата на извършена СИЕ по делото, не се устанвоява и доказва по делото, че
именно ответницата М.Й. Б. е теглила средства и съответно е внасяла 11 бр. месечни
погасителни вноски в размер общо на 1960лв., както се твърди от ищцовата страна.
Представените по делото извлечения от счетоводните книги не се ползват с материална
доказателствена сила и след като са оспорени от ответната страна, не изпълват изискването
за пълно и главно доказване на спорните по делото факти. В този смисъл без значение е и
обстоятелството дали същите са водени редовно, съобразно разпоредбата на чл. 182 от ГПК,
тъй като същите не могат да обусловят безспорния извод за това че получените суми са
усвоени и отчасти изплатени именно от ответницата по делото- въззиваемата М.Й. Б..
След като предявените установителни искове се оспорват от ответната страна в тежест на
ищеца е било да установи по пътя на пълно и главно доказване, съществуването на
процесните вземания, което не е сторено и предвид, на което предявените искове правилно
са били отхвърлени от първоинстанционния съд на това основание.
При изложените съображения, обжалваното решение на РС Разлог следва на основание чл.
271 ал.1 от ГПК да бъде изцяло потвърдено като правилно и обосновано от
доказатлествената съвкупност по делото.
С оглед изхода на делото, разноски за жалбоподателя „Б...“ *, чрез "Б...“ *, гр.С., ж.к.“М.“,
Б..., не се дължат.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 502861/11.08.2021г., постановено по гр.д. № 1374/2019г. по
описа на РС Разлог, като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
12
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13