Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 24.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 10122/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.Д.М., твърди, че като
пътник в л.а. „Сеат”, с рег. № *******е
пострадал от ПТП, реализирано на 01.03.2018 г. на път І -9, в района на км. 216,
вина за което имал водачът на лек автомобил „Ситроен“,
с ДК № *******– Г.К.И.. Твърди, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „Д.з.” АД отговаря за вредите, причинени от
виновния водач. Твърди, че по н.о.х.д. №
69/2019 г. по описа на РС – гр. Поморие е одобрено споразумение, с което
водачът Г.И. е признат за виновен за настъпване на произшествието. Сочи, че от
деликта е претърпял неимуществени вреди от настъпилите травматични увреждания –
контузия на главата, контузия на тазовите кости в ляво –
фрактура на сакрума в лява, на пубисната кост и на ишиасичната кост. Твърди,
че му е проведено оперативно и медикаментозно лечение, последвало от домашно
лечение при щадящ физически режим на левия крак за период от 2-3 месеца. Сочи
продължителният оздравителен процес да е довел до стрес и безпокойство, както и
да е свързан с необходимост от близки и познати да му оказват съдействие в битовите
и хигиенни нужди. Твърди да се останали големи белези във видимата част от
тялото, както и все още да изпитва болки и страдания при промяна на
атмосферните условия. Претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, които определя на 60 000,00 лева, както и лихва за забава от дата
15.05.2018 г. до плащането.
Ответникът „Д.з.” АД оспорва исковете. Оспорва
причинната връзка между ПТП и всички вреди, за които ищецът претендира
обезщетение, интензитета на твърдените болки и страдания и размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен. Прави
възражение за съпричиняване от пострадалата поради не поставяне на предпазен
колан. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при съответния
ответник, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на неимуществени вреди съгласно
чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при спазване
критериите на Постановление 4/1968 г. на Пленума на ВС.
С влязло в сила споразумение от 21.03.2019 г. по
н.о.х.д. № 69/2019 г. по описа на РС – гр. Поморие подсъдимият Г.К.И. е признат
за виновен за това, че на 01.03.2018 г. около 8,10 ч. на
първокласен път І-9, в района на км. 216+500, в отсечката от пътя между гр.
Поморие и гр. Ахелой, при управление на л.а. Ситроен, с рег. № ********, с
посока на движение към гр. Ахелой, нарушил правилата за движение на чл. 20,
ал.1 ЗДвП като загубил контрол над управлението над автомобила и допуснал същия
да поднесе надясно, завъртял волана наляво и автомобилът навлязъл в насрещната
лента за движение, в резултат на което последвал страничен кос удар с автомобил „Сеат“, с рег. № ********, движещ
се в лентата за насрещно движение в посока гр. Поморие, в следствие на което по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от 1 лице, в т.ч. и
на С.Д.М., изразяваща се в счупване на костите на таза в ляво /пубсна и
ишиадична кости и на сакрума / кръсцовата кост/ довело до трайно затруднение
движението на левия крак за срок от около 4 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес.
На основание чл. 300 от ГПК, вр. с чл. НПК, влязлото
в сила споразумение на наказателния съд е задължително за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, както и по
отношение на елементите от състава на престъплението, в т.ч. и причинените на
ищеца телесни увреждания. Няма пречка гражданският съд, разглеждащ последиците
от деянието, да установи наличието на други увреждания, наред, но непосочени в
акта по същество на наказателния съд, както и евентуалния принос на пострадалия
за вредноносния резултат чрез непоставяне на предпазен колан.
Според заключението на вещото лице по автотехническа
експертиза процесният лек автомобил е бил фабрично оборудван с предпазни колани
на предните и задните седалки.
Според заключението на първоначалната
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице ортопед, в следствие на
процесното произшествие С.Д. М. е получил контузия на главата, контузия на ляв
бъбрек, фрактура на тазови кости в ляво. Вещото лице сочи, че лечението на
ищеца е било консервативно – постелен режим, антикоагулантни вливания на
водно-солеви разтвори и аналгетици, като болничният престой е бил в периода
01.03.2018 г – 08.03.2018 г. През първите 10-15 дни болките са били
по-интензивни, като в последствие са намалявали. Вещото лице сочи, че тазовите
кости зарастват за период от 30 до 45 дни, когато няма усложнения, какъвто е
случая, като след това се провеждат физиотерапевтични и рехабилитационни
процедури за около 2 месеца. Ищецът е седял на задна дясна седалка. Няма
наранявания в областта на гръдния кош и корема, характерни при челен удар при
наличие на поставен предпазен колан. В случая ударът е страничен десен, като
вещото лице счита, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, поради което
тялото му е било отхвърлено в ляво от получения удар на автомобила в дясната
част. Ако ищецът е бил с поставен предпазен колан ищецът щеше да получи
увреждания в дясната област на тялото, където е бил директния удар в лекия
автомобил. В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че при разговор с
ищеца последният е отказал да дойде до гр. София, за да бъде прегледан лично от
вещото лице, за да му бъде извършен личен преглед. В открито съдебно заседание
вещото лице сочи, че макар в медицинската документация да е посочено, че на
ищеца е извръшена „закрита репозиция на тазовия пръстен“ такъв термин няма и
няма медицински данни на ищеца да е извършена медицинска интервенция.
Според повторното заключение на медицинската
експертиза по въпроса относно извършването на оперативно лечение на ищеца
лечението на ищеца е извършено по клинична пътека № 219 „Оперативни процедури
на таза и долния крайник със реден обем и сложност“, като изискването тази
пътека да бъде изпълнена е ако е извършена една оперативна процедура, като в
случая е съставен документ за такава – протокол № 279/07.03.2018 г. от история
на заболяването. Според вещото лице от представените по делото документи е
видно, че на ищеца е извършена оперативна интервенция чрез закрита репозиция на
счупването на костите на таза. Вещото лице сочи, че тази интервенция не променя
продължителността на възстановителния процес, който спри нормално протичане
според специализираната процедура е около 3-4 месеца.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато
увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се
намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Конкретно, за да се
приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва
да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника, както
факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е
поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не
биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В настоящия случай, предвид заключенията на вещите лица по автотехническата
и първоначална медицинска експертиза, съдът намира за несъмнено установено по
делото, че ищецът С.Д.М. като пътник в л.а. Сеат е била без правилно поставен
предпазен колан, въпреки наличието му на мястото, на което е седял. Предвид
заключението на вещото лице ортопед съдът намира, че липсата на поставен колан
е в причинна връзка с настъпването на всички увреждания при ищеца.
Обстоятелството, че при правилно поставен колан е било възможно при него да
настъпят други увреждания не изключва причинната връзка между поведението на
пострадалия и настъпилите конкретни увреждания.
Наличието на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между
деликвентите и ответниците, не е спорно между страните.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на преките искове.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване
на претърпените от С.Д.М. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 24 000лв.
За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че в случая в следствие
настъпилата травма ищецът е получил основно увреждания в областта на таза,
оздравителния период, за които е около 3 месеца, като през първите 30-40 дни е
бил ограничен в придвижването си – следвало е да полза патерици, както и че 7
дни е бил на болнично лечение. При определяне размера на обезщетението съдът
взема предвид възрастта на пострадалия, който е бил в трудоспособна възраст и
произшествието за известно време е довело неизбежно до нарушение на обичайния
му ритъм на живот. От значение при определяне размера на обезщетението е и
обстоятелството, че освен тази травма ищецът е имал и такива, но по-леки в
областта на главата и левия бъбрек, както и че се очаква за в бъдеще ищецът да
има болкови оплаквания при промяна на времето в областта на травмата на таза, както
и че преживяването на ПТП с механизъм като процесното неизбежно води до стрес у
пострадалия. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната
икономическа конюктура в страната и лимитите на отговорността на застрахователя
към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Така определеното обезщетение следва да бъде
намалено с оглед приноса на пострадалия, изразяващ се в непоставяне на
предпазен колан, като при определяне процентното му съотношение съдът
съобразява от една страна обстоятелството, че непосредствена причина за
настъпване на уврежданията при ищцата е противоправното поведение на
делинквента, а от друга страна обстоятелството, че настъпилите при ищцата
увреждания не биха могли да се получат при правилно поставен предпазен колан.
Ето защо съдът приема принос на пострадалия в настъпване на противоправния
резултат от 20 %.
Искът следва да бъде уважен за сумата от 24 000,00
лева след отчитане приноса на пострадалия и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 60 000,00 лева.
Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава от датата на уведомяването си.
В настоящия случай ищецът е предявил пред
застрахователя претенцията си на 24.04.2018 г., считано от която дата към
датата, от която се претендира лихва за забава ответникът е изпаднал в такава.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 140,00 лева.
При този изход от делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на „А.Д.В. и Б.“ на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
частта от исковете – в размер на 1258,40 лева, с ДДС.
Ищецът следва да бъдат осъден да заплати на
ответника сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 456,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 960,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК: ******* да заплати на С.Д.М.,
ЕГН: ********** на
основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 24 000,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от М. от реализирано на 01.03.2018 г.
пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Г.И.,
като водач на лек автомобил „Ситроен“, с рег. № *******неимуществени вреди - болки
и страдания от настъпил контузия на главата и фрактура на тазовите кости,
довела до затруднение движението на левия крак за около 3 месеца, както и
преживян стрес, ведно с лихва за забава, считано от 15.05.2018 г. до плащането, както и на основание чл.
78, ал.1 ГПК сумата в размер на 140,00
лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 60 000
лева.
ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН:
********** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК: ******* на основание чл.
78, ал.3 ГПК сумата в размер на 456,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Д.З.“ АД, ЕИК: *******
да заплати на „А.Д.В. и Б.“ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2
от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете –
в размер на 1258,40 лева, с ДДС.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК: ******* да заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 960,00 лева
– държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: