Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 293 06.07.2022г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 194 по описа за 2022г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.13,
ал.6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба
на Р.Г.Я. ***, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/4045 от 15.11.2021г., издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Стара Загора, потвърдена
с Решение № 24-РД06-0010 от 08.03.2022г. на Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.13,
ал.2 от Закона за социално подпомагане, чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба № РД
07 – 5/2008г. и Заповед № РД 01-191 от 08.07.2021г. на Министъра на труда и
социалната политика, на Р.Г.Я. е отказано отпускането на целева помощ за
отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2021/ 2022г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон,
при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила
и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката оспорва като неправилен
и необоснован направения извод, че по отношение на нея не са изпълнени законово
регламентираните материалноправни условия и предпоставки за отпускането на целева
помощ за отопление за отоплителен сезон 2021/ 2022г. Твърди, че незаконосъобразно
при определянето на дохода й за шестмесечния период преди подаването на
заявлението за подпомагане, е включена получената от нея целева помощ по чл.16б
от ППЗСП, която социална помощ се явява дължимо плащане за периода на м.
февруари 2022г. Счита, че това е довело до неправилни правни изводи за липсата
на основание за отпускане на заявената помощ за отопление поради по-висок
средномесечен доход от определения диференциран доход за отопление. Оспорва се
и приетото от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, че
регистрацията й като едноличен търговец се явява правоизключващо получаването
на помощта обстоятелство. Поддържа, че тъй като считано от 2009г. не
осъществява дейност като едноличен търговец, съотв. липсва извършване на
търговска дейност като източник на доходи, постановеният отказ за отпускане на
целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2021/ 2022г., основан на съображения за регистрацията й като едноличен
търговец, се явява необоснован,
неправилен и несъответен на целта на закона. По подробно изложени в жалбата и в
представеното по делото писмено становище съображения,
е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна и
постановяване отпускането на заявената за получаване социална помощ.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция
„Социално подпомагане” – Стара Загора,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена Поддържа, че обжалваната заповед е постановена при
правилно приложение на материалния закон и при спазване на законово регламентираните
процесуални правила и формални изисквания. Излага доводи, че по силата на чл. 10,
ал.1, т.2 от ППЗСП, при наличие на регистрация на лицето като
едноличен търговец, това лице се явява изключено от кръга на субектите с право
на подпомагане с помощ за отопление, без значение дали фактически осъществява
дейност като ЕТ. Обосновава, че доколкото по отношение на Р.Я. не са изпълнени
нормативно предвидените условия за получаване на целева помощ за отопление за
отоплителен сезон 2021/ 2022г., правилно и законосъобразно с обжалваната
заповед на лицето е отказано отпускането на заявената социална помощ.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателката
в настоящото производство – Р.Г.Я., е подала Заявление-декларация вх. №
ЗСП/Д-СТ/4045 от 25.10.2021г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора,
с искане за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. В
заявлението е посочено, че Р.Я. има дете, което посещава държавно/ общинско
училище, като брутните доходи на семейството й през предходните шест месеца са
в размер на 1586.87лв. Представени са и Удостоверение
за изплатени доходи за м. юни, м. юли, м. август и м. септември 2021г., както и
Декларация от Р.Я., че регистрираният ЕТ „Р.Я.“ не извършва дейност от 2009г. Въз
основа на подаденото заявление и на посочените в него обстоятелства, служебно
събраните доказателства от Дирекция „СП” – Стара Загора и след извършена
социална анкета, на 11.11.2021г. е изготвен социален доклад. Съгласно
изложеното в обстоятелствената част на социалния доклад, заявителката е неомъжена,
има едно дете на 14 години, ученик в 8 клас, което отглежда сама и не
съжителства с други лица. Р.Я. е работила във фирма „Билла“ за периода м. май –
м. септември 2021г., като касиер. Регистрирана в ТД „Бюро по труда“ с рег. № 183225/
29.09.2021г., а от 22.10.2021г. работи като продавач-консултант във фирма
„Милвара-П“. Жилището, в което живее, е собственост на Р.Я., което жилище се
отоплява с ел. енергия. Лицето не притежава движима и недвижима собственост, която
би могла да бъде източник на доходи. Общият доход на семейството от предходните
6 месеца е определен в размер на 2357.33лв., включващ 1586.87лв. – доходи от
трудова дейност; 530.46лв. – обезщетения и помощи и 240лв. – месечни помощи за
дете. Сочи се в социалния доклад, че заявителката притежава фирма – ЕТ „Р.Я.“,
за която декларира, че не извършва дейност от 2009г. и не получава доходи от
нея. Прието е, че от една страна средномесечният доход на Р.Я. за предходните 6
месеца /392.89лв./ надвишава диференцирания доход за отопление /определен като
такъв в размер на 390 лева по формулата 2.6 % х 150 лева/, с оглед на което е
предложено да бъде отказано отпускането на целева помощ за отопление с
електроенергия за отоплителен сезон 2021/ 2022г.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ/4045 от
15.11.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание чл.13, ал.2 от
Закона за социално подпомагане, чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба № РД 07 – 5/
2008г. и Заповед № РД 01-191 от 08.07.2021г. на Министъра на труда и социалната
политика, на Р.Г.Я. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с
електроенергия за отоплителен сезон 2021/ 2022г. От фактическа страна обжалваният
административен акт е обоснован с обстоятелството, че не са изпълнени условията
по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП – налична е регистрация като едноличен търговец и
по чл.2, ал.1 от Наредба № РД 07 – 5 от 16.05.2008г. – средномесечният доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация, е
по-висок от диференцирания доход за отопление.
Р.Я. е обжалвала заповедта по административен
ред. С Решение № 24-РД06-0010 от 08.03.2022г. на Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане – Стара Загора, на основание чл. 97, ал.1 и
чл.81, ал.1 от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП във вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, е
отхвърлена като неоснователна подадената от Р.Я. жалба против Заповед №
ЗСП/Д-СТ/4045 от 15.11.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Стара Загора. След преценка на доказателствата, съдържащи се в образуваната преписка
и въз основа на установената фактическа обстановка, съотнесена към приложимата
нормативна регламентация, решаващият административен орган е приел, че за
заявителката Р.Я. не е възникнало право на целева помощ за отопление с
електроенергия за отоплителен сезон 2021/ 2022г., тъй като от една страна
средномесечният доход за предходните 6 месеца преди подаване на заявлението
надвишава диференцирания доход за отопление, а от друга страна Р.Я. има
регистрация като едноличен търговец – ЕТ „Р.Я.“, което представлява нормативно
предвидено правоизключващо за получаването на социална помощ обстоятелство. С
оглед на което е направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната
заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, е
отказано отпускането на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2021/
2022г. по подаденото от Р.Я. Заявление-декларация № ЗСП/Д-СТ/4045 от
25.10.2021г.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаването на оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/4045 от
15.11.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора и
на потвърждаващото заповедта Решение № 24-РД06-0010 от 08.03.2022г. на
Директора на РДСП – Стара Загора. Като доказателства са приети и представените
от жалбоподателката Удостоверение за декларирани данни, Справка за история на осигуряването
на самоосигуряващо се лице и Справка актуално състояние на всички трудови
договори, както и представените от ответника Справка за изплатено парично
обезщетение за временна неработоспособност на Р.Я. за м. юли и м. август 2021г.
и Справка за получени от Р.Я. доходи от трудова дейност, помощи по ЗСПД,
обезщетения и помощи и др., регистрирани в ИИС на АСП.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/4045 от 15.11.2021г. е издадена
от материално и териториално компетентния административен орган – Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на законово
регламентираните му правомощия по чл.13, ал.2 от ЗСП във вр. с чл.4, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Обжалваният административен акт е постановен в
изискуемата от закона писмена форма и при спазване на нормативно установените
изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както
правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните
обстоятелства за обосноваване на постановения отказ за отпускане на целева
помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2021/ 2022г. -
наличието на неизпълнено условие по чл.2, ал.1 от Наредба № РД 07 – 5 от
16.05.2008г. /средномесечният доход за предходните 6 месеца преди подаване на
заявлението надвишава диференцирания доход за отопление/ и неизпълнено условие
по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП с оглед съществуващата регистрация на Р.Я. като
едноличен търговец – ЕТ „Р.Я.“. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено
законово установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл. 13,
ал.3 от ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ.
следват ли се разпоредените правни последици.
Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията
и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на
този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с
наредба на министъра на труда и социалната политика /чл.12, ал.4 от ЗСП/. Съгласно
чл.2, ал.1 от Наредба
№ РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика /Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008г./, право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход
за отопление и отговарят на условията по чл. 10
и 11 от ППЗСП.
От посочената нормативна регламентация следва извода, че право на целева помощ
за отопление възниква при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно:
1 средномесечния доход на лицето/семейството за предходните 6 месеца преди
месеца на подаване на заявлението-декларация да е по-нисък или равен от
диференцирания доход за отопление и 2. лицето да отговаря на условията на чл. 10
и 11 от ППЗСП.
Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.4 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008г., основа за определяне на диференцирания доход за отопление е
базовият доход за отопление (БДО), който БДО, според § 6 от ДР на Наредбата, е равен на двойния
размер на определения месечен гарантиран минимален доход. Съответно в чл.4,
ал.5, т.1 – т.20 и ал.6 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008г. е посочен начинът, по който се определя диференцираният доход
за отопление по отношение на различните категории лица. С разпоредбите на чл.10
и чл.11 от ППЗСП нормативно са регламентирани и други условия, на които трябва
да отговарят лицата /семействата/ за отпускане на целева помощ за отопление по
чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008г., едно от които е лицата да не са регистрирани
като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско
дружество /чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП/.
От
доказателствата по делото /вкл. от изготвения социален доклад/, се установява
по несъмнен начин, че подалата Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/4045 от
25.10.2021г. Р.Я. е неомъжена, има едно дете под 18 годишна възраст, което
отглежда сама. При преценката за наличието на първото условието по чл.2, ал.1
от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за
отпускане на целева помощ за отопление /средномесечният доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е по-нисък или
равен от диференцирания доход за отопление/, се следва съпоставяне между доходите на семейството
/включващо Р.Я. и малолетното й дете, съгласно §1, ал.1, т.2 от ДР на ППЗСП/ и
диференцирания доход за отопление. Последният в случая се формира като сбор от
диференцирания доход по чл. 2, ал.5, т.6 от Наредбата
/за дете до 18 годишна възраст/ и по чл.2, ал.5, т.4 от Наредбата - за
родител, отглеждащ сам дете до 18г. възраст /по см. на §1, ал.1, т.3 от ДР на
ППЗСП/. Основа за определяне на
диференцирания доход за отопление е базовият доход за отопление, представляващ
двойния размер на определения месечен гарантиран минимален доход. Съгласно
чл.12, ал.3 от ЗСП и чл.9, ал.2 от ППЗСП размерът на гарантирания минимален
доход който служи като база за определяне на социалните помощи, се определя с
акт на Министерския съвет и от 01.01.2018г. е в размер на 75 лева. Следователно
базовият доход за отопление (БДО), приложим за определяне на диференцирания
доход за отопление, е в размер на 150 лева.
Диференцираният доход за отопление се получава като се коригира с
индивидуални проценти базовият доход за отопление за всяко лице – член на
семейството, съобразно възрастта, семейното му положение, съжителство с други
лица и други посочени в чл. 4, ал.5 от Наредба № РД-07-5
от 16.05.2008г. обстоятелства.
В случая диференцираният доход за отопление по чл. 2, ал.5,
т.6 от Наредбата /за дете до 18 годишна възраст/ е в размер на 1.03 % от
БДО, а диференцираният доход по чл.2, ал.5, т.4 от Наредбата - за родител,
отглеждащ сам дете до 18г. възраст, е в размер на 1.57 от БДО. Съответно общият
диференциран доход за отопление на семейството, е в размер на 390 лева.
От друга страна установените
доходи на семейството за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението за отпускането на помощта, са в размер на 2357.33лв. и включват:
1586.87лв. – доходи от трудова дейност на Р.Я.; 530.46лв. – обезщетения за
временна неработоспособност на Р.Я. за м. юли и м. август 2021г. и 240лв. –
месечни помощи за деца по чл.7, ал.1 от ЗСПД. Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателката,
че при определянето на средномесечния доход за периода 6 месеца преди
подаването на заявлението за подпомагане, е включена получената от Р.Я. целева
помощ по чл.16б от ППЗСП. По отношение на посочената в социалния доклад сума в
размер на 530.46 лева в графа „доходи от обезщетения и помощи“, еднозначно се
установява, че същата е формирана от изплатени от НОИ на Р.Я. обезщетения за
временна неработоспособност, както следва: 227.34лв. за м. юли 2021г. и 303.12лв. за м. август 2021г. Следователно
доходът за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на заявлението за отпускането на помощта /в размер на 2357.33лв./, е формиран единствено
и само от доходи по см. на §1, ал.1, т.9 от ДР на ППЗСП, без да са включени изплатените
на Р.Я. суми като целева помощ по чл.16б
от ППЗСП.
При общ доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация в размер на 2357.33лв, средномесечният
доход за същия период е в размер на 392.89лв, който се явява по-голям от определения
диференциран доход за отопление на семейството, което обуславя извод за липса
на възникнало право на заявителката за отпускане на целева помощ за отопление
за отоплителен сезон 2021/ 2022г. Следователно по отношение на Р.Я. не е налице първата
материалноправна предпоставка по чл.2, ал.1 от Наредба
№ РД-07-5 от 16.05.2008г., за отпускане на заявената социална помощ.
Както беше посочено, второто нормативно
регламентирано изискване за отпускането на социална помощ за отопление, е
лицето да отговаря на условията на чл. 10
и 11 от ППЗСП.
По аргумент от чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ППЗСП, социалната помощ се отпуска ако заявителите не
са регистрирани като еднолични търговци и не са собственици на капитала на
търговско дружество. От фактическа страна не е спорно по делото, а и се
установява от събраните доказателства /вкл. приложената справка от Търговския
регистър/, че Р.Я. е регистрирана като едноличен търговец с фирма „Р.Я.“.
Действително от представените от жалбоподателката документи по несъмнен начин
се установява, че от 2009г. и до момента ЕТ „Р.Я.“ не осъществява дейност и съответно няма приходи
/доходи/ от търговска дейност. Но от съдържанието на разпоредбата на чл. 10,
ал.1, т.2 от ППЗСП е несъмнено, че като правоизключващо получаването
на социална помощ обстоятелство, е регламентиран фактът на регистрация като ЕТ,
а не осъществяването на дейност като едноличен търговец – т.е законът не
обвързва правото на социално подпомагане с това дали лицето реално извършва
дейност като търговец и дали осъществявана търговска дейност е източник на
доходи, а обуславя възникването на правото с липсата на регистрация на лицето
като търговец – ЕТ или едноличен собственик на капитала на ТД. Константна е
съдебната практика, че към правоизключващото основание по чл. 10,
ал.1, т.2 от ППЗСП- регистрация като ЕТ, не се поставя изискване за
реалното функциониране на търговеца – за прилагането на нормативното правило е
достатъчно съществуването на регистриран търговец. В този смисъл представените
от жалбоподателката доказателства за липсва на осъществявана от ЕТ „Р.Я.“ търговска
дейност, като източник на доходи, са неотносими за преценката на
правоприлагащият орган дали заявилото социално подпомагане лице отговаря на
условието по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП. Разпоредбата на чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ППЗСП е императивна и изключва регистрираните като
еднолични търговци от кръга на имащите право да получават социално подпомагане
субекти, посочени в чл. 2, ал. 3
от ЗСП. Поради което съществуващата към датата на заявеното искане
за отпускане на помощта регистрация на Р.Я. като едноличен търговец, което
вписване в Търговския регистър не е било заличено, се явява обстоятелство,
изключващо правото й да получи целева помощ за отопление. В този смисъл обосновано,
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон с обжалваната
Заповед № ЗСП/Д-СТ/4045 от 15.11.2021г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора, на Р.Я. е отказано отпускането на целева помощ за
отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2021/ 2022г.
При направената служебна
проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила при издаването на Заповед №
ЗСП/Д-СТ/4045 от 15.11.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Стара Загора. В нормативно предвидения срок по чл.4, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. и в съответствие с изискванията по
чл.27 от ППЗСП, след подаването на Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/4045 от 25.10.2021г.,
социален работник е извършил социална анкета, въз основа на резултатите от
която, обективирани в изготвения Социален доклад от 11.11.2021г., е направено
обосновано предложение за отказ за отпускане на целева помощ за отопление на
заявителката Р.Я.. Противно на твърдяното от жалбоподателката, преди издаването
на оспорената заповед са изяснени всички факти и обстоятелства, релевантни за
преценката досежно възникването и съществуването на правото на Р. Я. на
социално подпомагане по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5
от 16.05.2008г.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.Г.Я. ***, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/4045 от
15.11.2021г., издадена от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, потвърдена с Решение №
24-РД06-0010 от 08.03.2022г. на Директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Стара Загора, като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане.
СЪДИЯ: