РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. *****, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20253130200013 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от С. Ю. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр.*****, ул.“********срещу Наказателно постановление №-324а-
129/30.09.2024 г., издадено от Началника на РУ – ****** към ОД на МВР-
гр.****** с което за нарушение по чл. 8, ал.3 от Закона за закрила на детето,
на осн. чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето й е наложена „Глоба“ в
размер на 300.00 лв.
В жалбата се иска отмяна на обжалваното пред настоящия съд
наказателно постановление, като в съдебно заседание, аргумент за това се
сочи от жалбоподателката неоснователност на същото.
Въззиваемата страна както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП-
******, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 29.06.2024 г., около 23,15 ч., св.В. и негови колеги- полицески
служители, докато упражнавали служебните си задължения в гр.*****, до
Читалището в града, забелязали по главната улица ****** да се движат с
електрически тротинетки трима младежи. Извършили проверка на същите при
която констатирали, че са непълнолетни и че с тях няма придружител. Едно от
лицата било и Г.Г.М., роден на 16.08.2008 г. Същият живеел в близост до
мястото, към което се прибирал, след проведено в ресторант „Бракониерски
1
спомени “ тържество. Детето било отведено в РУ в гр.*****, откъдето дошла
да го вземе, уведомената за това от полицейските органи негова майка - С.
Ю. С.. На същата, непълнолетният й син бил предаден с Разписка и съставен и
връчен АУАН за нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Въз основа акта било
издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което,
изцяло възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка и правна
квалификация, като на жалбоподателя, на осн. чл.45, ал.3, вр.чл.8, ал.3 от
ЗЗкД, за това, че като родител на Г.Г.М., на 15 години е допуснала детето да е
без придружител на обществено място след 22,00 часа й било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел В. са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду
си, като колерират и с писмените доказателствени средства, относно мястото,
времето, лицата, причината за това непълнолетното дете на жалбоподателката
да е на описаното в НП място, като поради липса на предпоставки за тяхната
критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на
разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените
доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Описаното нарушение, е по начин индивидуализиращ същото и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение приетите за осъществили се от страна на
административнонаказващия орган обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така
също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите,
установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Действително в ЗЗкД няма легална дефиниция на понятието
"Обществено място", но това понятие има достатъчно ясен и разбираем
житейски и логически смисъл и в това отношение съдебната практика е
константа в разбирането, че на всяко публично място, което е достъпно за
2
неограничен кръг от граждани и до което те имат свободен достъп, се явява
отворено за обществено ползване. Отделно от това, в редица нормативни
актове е дадена дефиниция за обществени места, като най-близкият
нормативен акт, който би могъл да се ползва във връзка с настоящото
производство по ЗЗкД е Наредба за специализирана закрила на деца на
обществени места, приета с ПМС № 165/25.07.2003 г. Въпреки, че
дефиницията е дадена само за целите на наредбата, тя може да се ползва и за
целите на настоящото производство, доколкото е свързана с гарантиране
закрила и грижа за непълнолетните. Според легалното определение в § 1. от
допълнителните разпоредби на Наредбата е посочено, че: "По смисъла на
наредбата: "Обществени места" са общодостъпни за всяко лице места, като
обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или
развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други". В конкретния
случай, посоченото място на ул. *****, безспорно представлява такова
обществено място по посочената легална дефиниция.
Съдът намира и че НП е издадено, а предхождащия го АУАН е съставен
от компетентните за това органи съобразно нормата на чл. 46, ал. 1 от ЗЗ кД.
Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗЗ кД родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20,00 часа, ако детето не е навършило
14-годишна възраст, съответно след 22, 00 часа, ако детето е навършило 14г.,
но не е навършило 18-годишна възраст. По смисъла на чл. 2 от ЗЗкД дете е
всяко физическо лице до навършването на 18 години. Родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал.
3 от ЗЗкД се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лева, а
при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000
лева, съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗЗкД. На следващо място, субект на
нарушението по чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето е родителят,
настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете. В случая, по
делото безспорно се установи, че жалбоподателят е родител на Г.М., като
същата е негова майка.
Отговорността на въззивника Севждан Ю. С. в случая с оглед и
установеното по делото правилно е била ангажирана с АУАН и съотв. и с НП
за това, че като родител, е допуснала 15 годишният й непълнолетен син Г.М.
да е без придружител на обществено място в часовете след 22, 00 часа.
Освен това, процесното нарушение не може да се приеме за маловажно,
защото е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива
по-ниска степен на засягане на обществените отношения от останалите
нарушения от този вид.
Доколкото и че размерът на наказанието е минималният предвиден в
закона, поради което не може да бъде редуциран.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, но доколкото и в настоящото производство такива не са претендирани,
съответно и не се дължат.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №-324а-129/30.09.2024
г., издадено от Началника на РУ – ****** към ОД на МВР-гр.****** с което на
С. Ю. С. с ЕГН **********за нарушение по чл. 8, ал.3 от Закона за закрила на
детето, на осн. чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето й е наложена „Глоба“
в размер на 300.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - ****** по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
4