Решение по дело №1624/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 101
Дата: 11 февруари 2019 г. (в сила от 11 февруари 2019 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20182100501624
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

VI - 9                                                  11.02.2019 г.                                      Град Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав

На двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

 ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛЯ БЕЛЕВА

                       мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 1624 по описа за 2018 година,

 

С решение №1820 от 20.09.2018г. по гр.д.№4998 по описа за 2018г. на БРС е прието за установено, че ищецът М.А.Т. *** не дължи на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сума в размер на 590,62 лв.,  представляваща стойността на 4562 киловатчаса електрическа енергия едностранно начислени от ответника по фактура №********** от 16.10.2017г. за минал период от 4.12.2015г. до 4.02.2016г. за обект ИТН:2766933 в гр.Бургас, кв.Горно Езерово, ул.“Албена“ №6, а ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 350 лв.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Николов, с която решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи- на закона. Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, като били пренебрегнати важни обстоятелства и така съдът достигнал до необосновано и неправилно решение. Като се е позовал на задължителната практика на ВКС -решение №111 по т.д.№1650/14г. І т.о. на ВКС, въззивникът намира, че районният съд правилно е възприел, че е налице валидно правно основание за извършеното преизчисление. Неправилен обаче бил извода му, че ответното дружество не било доказало наличието на ред за уведомяване на клиента за общите си условия. Налице била актуална съдебна практика- решение №118 по т.д.№961/16г., II т.о. на ВКС, в което изрично била развита тезата, че старите общи условия на крайните снабдители съдържат изричен ред за уведомяване на клиентите и не е необходимо приемането на нови ОУ, понеже старите изпълнявали изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ. Редът за уведомяване се съдържал в чл.28 във връзка с чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС. На следващо място се сочи, че съдът не съобразил още няколко промени в законодателството, а именно ПИКЕЕ от 2013г., които са подзаконов нормативен акт, поради което за електроразпределителните дружества не съществувало задължение да приема такива правила, както погрешно било посочено в обжалваното решение. В ПИКЕЕ изрично били формулирани както документите, касаещи проверките, така и реда за връчването им на клиентите. Твърди, че дружеството е внесло в КЕВР множество заявления за приемане на нови ОУ, съобразени с измененията в ЗЕ от 2012г., но такава процедура не била инициирана с аргумент, че ПИКЕЕ е уредил този въпрос. Счита, че към момента не е налице празнота в закона и подзаконовата нормативна уредба по въпроса за реда за уведомяване. Изтъква, че в случая не се твърди неизпълнение на договора от страна на клиента, за да се налага да се доказва виновно неизпълнение. Не било от значение и авторството на манипулацията, тъй като въведената с ПИКЕЕ и ЗЕ отговорност за случаите, когато СТИ отчита неправилно енергията, която се консумира от клиента, била обективна. Служителите на оператора на съответната мрежа констатирали несъответствие на СТИ с технически характеристики, което било описано в съставения от тях констативен протокол. Същите били потвърдени от констативния протокол на БИМ, който според въззивника бил официален „констативен“ документ и съставлявал доказателство за извършените от длъжностните лица действия. И съдържанието му отразявало състоянието на проверения електромер. Вследствие на това било констатирано неправилно отчитане на СТИ, като чрез прилагането на ПИКЕЕ се доказвало реално доставеното количество ел.енергия, въз основа на която се формирала дължимата сума от клиента за реалното му потребление. Установена била нерегламентирана външна намеса, вследствие на която електромерът отчитал по-малко от реално консумираната енергия, конкретната дата, когато е осъществена тя, както и конкретното количество доставена до клиента ел.енергия, която била отчетена от електромера, но не била фактурирана, понеже информацията за нея се съхранявала в трета, нерегламентирана тарифа, което се равнявало на исковата сума. Затова счита, че претендираната сума била основателно начислена и реално дължима.

Въззивникът моли решението на БРС да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски за двете инстанции. Приложен е списък на разноските за двете инстанции, общо в размер на 625 лв. (325 лв. за въззивната инстанция), пълномощно и квитанция за платена такса за въззивно обжалване. Направено е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възражение на въззиваемата страна.

Въззиваемата М.А.Т., представлявана от адв.Р.П. е подала своевременно отговор на жалбата, с който я е оспорила като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението- потвърдено. Намира, че въззивникът не е провел главно и пълно доказване наличието на законовите предпоставки за едностранна корекция на сметката за потребена енергия, за която била съставена процесната фактура. Не бил осъществен фактическия състав за законосъобразна едностранна корекция, понеже не били представени ОУ, които да съдържат ред за уведомяване на клиента, както и данни, че такива са били утвърдени от КЕВР. Анализирани са данните от представените по делото констативни протоколи, както и съдържащите се в тях констатации, че липсва нерегламентирана намеса в работата на електромера. Изтъква, че СТИ е собственост на дружеството въззивник, въззиваемата няма достъп до таблото и електромера, поради което ако има повреда в електромера, то въззиваемата не може да носи отговорност за това и не е длъжна да заплаща служебно начислената ѝ ел.енергия. Акцентира се на задължението на въззивника по чл.120, ал.1 ЗЕ. Развити са подробни съображения. Моли решението да бъде потвърдено, а на въззиваемата да се присъдят разноските за въззивната инстанция.

По допустимостта на производството Бургаския окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:

М.А.Т. е предявила пред Районен съд- Бургас отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че не дължи на ответника сумата от 590,62 лв. по фактура №********** от 16.10.2017г. Претендира присъждане на разноски.

Твърди, че потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр.Бургас, кв.“Долно езерово“, ул.”Албена” №6, измервателна точка №2766933. Изразила е несъгласие с фактура №********** от 16.10.2017г. с издател ответното дружество /вписано в нея като доставчик/, като сочи, че същата не се дължи от нея, понеже от констативните протоколи се установява, че при направения външен оглед на електромера не са били констатирани следи от осъществен нерегламентиран достъп. Освен това се позовава на трайната съдебна практика, според която ответното дружество не е изпълнило изискванията на закона да оповести в ОУ ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по реда на ПИКЕЕ. Изтъква се също, че ответното дружество не е представило доказателства, че именно ищцата е осъществила неправомерно присъединяване или въздействие спрямо процесното СТИ, нито била сезирана прокуратурата и МВР за образуване на наказателно производство. Според ищцата не е налице законово основание за начисляване на процесната сума, доколкото ответното дружество се позовава на „поднормативен” акт, който противоречи на чл.98, ал.2, т.6, б.”б” от ЗЕ, според който корекция е възможна само и единствено в хипотезата на б.”а” от същата норма. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Правното основание на предявения иск е чл.124, ал.1 ГПК.

Ответникът- „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е представил в законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен.

Сочи, че процесните суми били начислени правомерно, като се позовава на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.48, ал.1, във връзка с чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Коригираните количества били изчислени съобразно методиката по чл.50 ПИКЕЕ и остойностени съобразно чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Сочи, че между страните е налице валидна облигационна връзка по силата на публични и общодостъпни общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между тях. Сочи се също, че при проверката на СТИ на 4.02.2016г., извършена на основание чл.37, ал.1 ОУ за осигуряване съответствието му с изискванията за точност по ПИКЕЕ служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД са извършили проверка на електромер №42794929. На основание чл.63, ал.2 ОУ на ЕР ЮГ служителите на разпределителното дружество демонтирали СТИ в присъствието на свидетели, поставили го в безшевен чувал и го запечатали с пломба със знака на дружеството и уникален номер. Изпълнени били изискванията на чл.63, ал. от ОУ на ЕР ЮГ като всички действия на служителите били обективирани в констативен протокол. Съмненията за извършена манипулация били потвърдени от заключението на експертизата на БИМ, в която било описано техническото състояние на електромера, като в следствие на това била задействана трета тарифа извън зададените две тарифи за отчитането му, в резултат на което работата на тази трета тарифа не била отчитана, а изразходваните количества ел.енергия през този период не били заплатени. Изтъква се, че едностранната корекция на сметката е извършена по реда на гл.ІХ от ПИКЕЕ, по –конкретно чл.51, ал.1 във връзка с чл.50 ПИКЕЕ. Сочи, че правната уредба, регламентираща правото на енергийния доставчик за извършване на едностранна корекция не обуславя по никакъв начин като предпоставка за извършване на едностранна корекция виновно поведение за манипулиране на електромера от което и да е лице. ЕР ЮГ определило количествата неизмерена електроенергия съобразно методиката по ПИКЕЕ, предоставило е на ответното дружество информация за дължимата сума, а последното като краен кнабдител е издало процесната фактура. С оглед изложеното счита, че претендираната сума е основателно начислена и дължима на ЕВН ЕС ЕАД. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Районният съд е приел писмените доказателства, като е отказа останалите доказателствени искания на ответника, доколкото ищцата е заявила, че не оспорва констативния протокол, а възраженията й са единствено правото на ответника едностранно да коригира сметката за минал период, както и липсата на неправомерно въздействие върху електромера, извършено от ищцата.

С обжалваното решение съставът на районния съд е уважил иска против ЕВН ЕС ЕАД и е осъдил ответника да плати на ищеца разноските по делото- 350 лв.

Районният съд е приел, че не е бил осъществен фактическия състав на надлежно определяне на реда за уведомяване на клиента при наличие основание за корекция на сметката по чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ. Не били представени ОУ на ответника, които да съдържат правила за уведомяване на клиента, нямало данни за надлежното одобряване на тези ОУ от ДКЕВР, поради което не бил осъществен фактическия състав на законосъобразната едностранна корекция на сметка. Затова според РС липсвало основание за дължимост на процесната сума от абоната.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При служебната проверка извършена на основание чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно, макар и по различни от изложените от БРС съображения.

Не се спори, че въззиваемата е потребител на ел.енергия, доставяна от ЕВН ЕС  за обект с ИТН:2766933 в гр.Бургас, кв.Горно Езерово, ул.“Албена“ №6 .

На 4.02.2016г. при проверка на електромера, отчитащ потребената ел.енергия за този обект, извършена от служители на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, същият бил демонтиран за служебна експертиза и бил заменен с друго СТИ. Сваленият електромер бил поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба №377560 за предаване за експертиза. Тези обстоятелства и данните от извършеното измерване са обективирани в констативен протокол №243177/4.02.2016г., който е подписан от служителите на ЕВН ЕР и от двама свидетели.

На 16.06.2017г. е съставен констативен протокол №509, издаден от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел- Пловдив. При извършения оглед преди експертизата е установено, че СТИ се намира в платнена торба, пломбирана с пломба, съответна на тази, поставена при демонтирането на електромера. Посочени са показанията на тарифите към момента на втората проверка. Установено е, че отсъстват механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера.  Налични били пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Така експертите са констатирали, че при направения външен оглед липсват следи от нерегламентирана намеса. Въпреки горния извод, установено е, че е променена тарифната таблица по часови зони- след 17ч. електромерът не отчитал електроенергия на двете тарифи. Поради това експертите са счели, че електромерът не съответства на метрологичните и технически изисквания.

От ЕВН ЕС ЕАД е издадено писмо до ищеца за констатираните обстоятелства при проверката на служители на БИМ- че електромера е манипулиран и не отчита цялото количество консумирана ел.енергия, както и за начисленото на основание чл.50 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ допълнително задължение за сумата от 590,62 лв. като корекция на сметката за ел.енергия за периода от 4.12.15г. до 4.02.2016г., т.е. за 62 дни. Протоколите и писмото са били връчени на ищеца, който ги е представил с исковата молба, ведно с фактура №********** от 16.10.2017г., на стойност 590,62 лв.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:

В нормата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. е предвидено, че крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни общи условия, които съдържат задължително ред за уведомяване на клиента, при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83, ал.1, т.6, в случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия поради неправомерно въздействие. Самият закон обаче не въвежда правила за реда на установяване на неправомерно въздействие и за извършване на корекция на сметката на потребителя. Нормата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в редакцията й към 17.07.2012г. също не съдържа такива правила, а урежда законовата делегация, съобразно която на ДКЕВР (сега КЕВР) е възложено да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), включително за установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия. Регулиран от държавата ред за едностранна корекция на сметките е предвиден едва с приетите от ДКЕВР през 2013г. ПИКЕЕ.  Уреден е редът за извършване на съответните проверки и документирането им- чл.40-51 от ПИКЕЕ.

Съгласно чл.43 ПИКЕЕ, в редакцията му към датата на проверката – 4.02.2016г., операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на ПИКЕЕ, а според чл.44 от правилата извън проверките по чл.43 операторът на мрежата   (собственикът на СТИ) извършва технически проверки на място на измервателната система/ СТИ. При тези проверки се съставя констативен протокол на основание чл.47 ПИКЕЕ, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител.  Чл.45 от ПИКЕЕ предвижда, че когато при проверка по чл.41 от правилата се установи грешка над допустимата съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството ел.енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. В случая ответникът ЕВН ЕС ЕАД основава законосъобразността на извършената корекция с приложението на ПИКЕЕ.

Тук е мястото да се отбележи, че с Решение №1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№2385/2015г. на ВАС, 5– членен състав, обнародвано в ДВ бр.15 от 2017г., са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на съдържащите си в чл.48-51 от глава ІХ правила относно случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. Разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ са отменени с решение на ВАС №2315/18г., обнар. ДВ бр-97/18г., влязло в сила на 23.11.2018г. Отмяната им няма обратно действие, поради което следва да се приеме, че за процесния период е имало приети ПИКЕЕ,  относно реда за извършване на проверката на СТИ, съдържанието на констативния протокол за извършената проверка и пр.

Съгласно трайно установената съдебна практика по приложението на ПИКЕЕ, налице е законово основание за извършване на корекция на сметките на потребителя за минал период след изменението на ЗЕ от м.юли 2012г. и приемането на ПИКЕЕ, като отговорността на потребителя на ел.енергие в тези хипотези е безвиновна /не е необходимо установяване, че същия е извършил манипулацията на СТИ/. Но, именно с тази практика е въведено допълнително изискване- крайният снабдител с ел.енергия (доставчика) да предвиди в общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. съгласно новите ПИКЕЕ. В този смисъл виж решение №115 от 20.05.2015г. по гр.д.№4907/14г. на ВКС,  ІV г.о., решение №111 от 17.07.2015г. по т.д.№1650/2014г. на ВКС, І т.о. , включително актуалната- решение №115/20.09.2017г. по т.д.№1156/2016г., IIт.о. на ВКС.

В случая е безспорно, че ОУ на ЕВН ЕС ЕАД са приети през 2008г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012г. и преди приемането на ПИКЕЕ през 2013г. Същите са ноторно известни, налични на интернет-страницата на ЕВН ЕС ЕАД, а и служебно известни на всички съдебни състави от района на БРС, поради което и не е било необходимо представянето им пред БРС, както неправилно е прието в обжалваното решение. В противен случай районният съд е следвало да даде съответните конкретни указания до ответника /сега въззивник/ с проекто- дколада и доклада по чл.140 ГПК, но това не е сторено.

Въззивната инстанция не споделя доводите в жалбата на ЕВН ЕС ЕАД, че в случая е налице такъв ред за уведомяване, като се позовава на правилата за уведомяване на клиентите за извършената корекция на сметките по чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС ЕАД, респективно на общия ред за уведомяване, предвиден в чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС. Вярно е, че тези норми не са прогласени за нищожни. Същите обаче са неприложими.

Относно общия ред на чл.42 следва да се отбележи, че в същия се съдържат правила на кое лице следва да се връчи съобщение при множество лица, които се явяват потребители на ел.енергия – така ал.1; на кой адрес следва да се връчват съобщенията до клиента- така ал.2 и ал.3, включително при промяна на адреса; срок от 7-дни за всички уведомления или предизвестия по силата на тези ОУ, за които няма предвиден друг срок преди датата на съответното събитие, което ги налага- така ал.4; поместване на цените за допълнителни услуги се поместват на страницата на дружеството в интернет- ал.5. Видно е, че нито една от тези хипотези не се отнася до корекциите на сметки, така, както са регламентирани в ПИКЕЕ (към датата на приемане на ОУ през 2008г. ПИКЕЕ не са били приети).

Уведомяването по чл.28 от действащите ОУ също е неприложимо, тъй като се отнася общо за всички видове корекции, извършвани от ЕВН ЕС ЕАД въз основа на констативни протоколи, предвидени в ОУ (към датата на приемане на ОУ през 2008г. ПИКЕЕ не са били приети), издадени от ЕР дружество, заедно със справки за начислената енергия. Очевидно е, че в тази норма не са включени констативните протоколи, съставени по реда на ПИКЕЕ.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че в ОУ на ЕВН ЕС ЕАД не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметката съобразно ПИКЕЕ. Затова, както и районният съд правилно е приел като краен резултат, начисляването на процесната сума от ответника ЕВН ЕС ЕАД в тежест на ищцата е извършено в нарушение на закона. Искът е основателен и следва да бъде уважен.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски.

На въззиваемата не следва да се присъждат разноски понеже по делото не са представени доказателства същата да е сторила такива пред въззивната инстанция.

На основание чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1820 от 20.09.2018г. по гр.д.№4998 по описа за 2018г. на БРС.

ОТХВЪРЛЯ исканията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и на М.А.Т. ЕГН:********** *** за присъждане на деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                 2.