Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12
състав, в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
при
секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Згуров
гражданско дело № 14807 по описа на съда
за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото е предявеният Г.Н.Н.,
ЕГН ********** срещу ответника Е.Ж.М., ЕГН ********** осъдителен иск с правно
основание чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.99 ЗЗД,
относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 128 850 лв., представляваща дължими
възнаграждения по договор за извършване на груб строеж от 07.11.2013г. и
договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 20.05.2014г., които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца от изпълнителя по договорите „Е.“ ЕООД
с договор за цесия от 26.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и при
условията на евентуалност предявеният от „Е.“ ЕООД срещу същия ответник
осъдителен иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД, относно осъждането на
ответника да заплати на това дружество сумата от 128 850 лв., с която последната неоснователно се е обогатила
за негова сметка, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.06.2017г.
до окончателното изплащане на задължението.
Ищците основават предявените от тях искове с твърденията, че между „Е.“
ЕООД в качеството на изпълнител и ответника М. като възложител са били сключени
договор за извършване на груб строеж от 07.11.2013г. и договор за извършване на
строително-ремонтни дейности от 20.05.2014г., по които изпълнителят е изпълнил
задълженията си, извършил е съответните СМР, чрез възлагането им на
подизпълнители и заплащането на последните, те са били приети от възложителя,
но договореното възнаграждение в размер на 128 850 лв. по двата договора
не е било заплатено от ответника. Това вземане за цената на извършените и
приети СМР е прехвърлено с договор за цесия от страна на дружеството в полза на
Г.Н., за което ответникът М. е била надлежно уведомена с препоръчано писмо.
По отношение на предявения при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД от страна на „Е.“
ЕООД се сочи, че в случай, че не бъде установено дължимостта
на вземането въз основа на сключените договори, то последното се дължи на
изпълнителя по правилата на неоснователното обогатяване, защото строително
–ремонтните работи по апартаментите, които са били собственост на ответника са
били извършени изцяло със средства на ищцовото
дружество, а с това ответникът се е обогатила без основание за негова сметка.
В законоустановения срок за отговор на
исковата молба, от страна на ответника М., чрез процесуалния й представител адв.М. постъпи такъв, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни и недоказани. С него се оспорва истинността на
всички представени ведно с исковата молба писмени доказателства.
В съдебното заседание ищецът Н. не се яви лично и не изпрати
представител.
Не изпрати представител и ищцовото дружество „Е.“ ЕООД.
Ответникът не се яви лично в съдебното заседание, тя беше представлявана
от пълномощника й адв.М., която оспорва исковете като
неоснователни и недоказани, моли съда да ги отхвърли и да присъди в полза на
ответника разноските по делото.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и
отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
С
определение от 13.01.2023г. на основание чл.183 ГПК съдът изключи от
доказателствата по делото представените и приети заверени копия от договор за извършване на груб строеж от 07.11.2013г. и договор за
извършване на строително-ремонтни дейности от 20.05.2014г. Предвид това, в
производството по делото не се установи, че те са били сключени между „Е.“ ЕООД
и ответника Е.Ж.М., а още по-малко, че въз основа на тях последната в
качеството на възложител дължи на цедента „Е.“ ЕООД,
съответно на ищеца в качеството му на цесионер на
изпълнителя, възнаграждения за извършени СМР.
По
изложените съображения, макар от приетата съдебно-графическа експертиза да се
установи, че ответникът е получила лично известие за доставяне на 02.05.2017г.,
с което й е връчено уведомлението за извършената цесия от 26.04.2017г. на процесните вземания в полза на ищеца Н., предявеният от последния
иск с правно основание чл.266,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.99 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Предвид
неоснователността на главния иск, следва да бъде разгледан предявеният при
условията на евентуалност иск от „Е.“ ЕООД
срещу ответника М., който е с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД.
От приетите като писмени доказателства по делото Нотариален акт за
учредяване на (продажба) на право на строеж върху недвижим имот №173, том II, рег.№3898, дело №246/2013г., Актове обр.14 и
15, Удостоверение за регистриране въвеждане в експлоатация на строеж от
10.08.2015г., Разрешение за ползване от 05.11.2014г. се установява, че ищцовото дружество е учредило възмездно в полза на
ответника правото на строеж на апартаменти 3.4, 3.4 и 4.4, които ще бъдат
построени в поземлен имот с идентификатор 10135.2564.612 съгласно КККР на
гр.Варна срещу цена на правото на строеж в общ размер на 37 100 лв. В
поземления имот е била построена сграда, като един от възложителите на строежа
е била ответникът М., а строителите й са били „С.Б.“ ООД гр.Добрич, „Топ Строй
Варна“ ЕООД и „Е.-С.И“ ООД въз основа на договор за строителство от
28.11.2013г., договор за изграждане на канален тласкател
от 24.04.2014г. и договор за изграждане на ел.инсталация от 15.04.2014г.,
сключени между тези дружества и „Е.“ ЕООД. Тези писмени доказателства
представляват официални свидетелстващи документи и частни свидетелстващи
документи, които са подписани от ответника, като последната не е оспорила
истинността на подписа си върху тях.
Съгласно представените и приети като писмени доказателства по делото
фактури, преводни нареждания и извлечение от банкова сметка *** (л.199-200), ищцовото дружество в изпълнение на сключените договори за
строителство със „С.Б.“ ООД гр.Добрич, „Е.-С.И“ ООД. „Н.С.“ ООД и „У.“ ЕООД е
заплатило за извършените дейности от тези дружества общо сумата от 1 014
065,44лв.
Съгласно приетите заключения на вещото лице по изслушаните
съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи, направените
разходи за изграждането на процесните три апартамента
съгласно представените по делото актове обр.19 за
изпълнени СМР на процесния обект и съобразно реално
заплатените от ищцовото дружество такива, са в размер
на 79 267,69 лв. Тези обекти са завършени напълно и се ползват по
предназначение.
Съгласно чл. 59,ал.1 ЗЗД, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Предвид това, ответникът за която се установи, че е придобила
завършените три апартамента от процесната сграда, при
положение, че не се установи между нея и ищцовото
дружество да е бил сключен договор за строителство, а се установи, че
последното е разходвало значителни средства за изграждане и завършване на
обектите в сградата, дължи да му заплати сумата, с която се е обогатила за
негова сметка до размера на обедняването му. В случая, ищцовото
дружество има правото на обезщетение до размера на по-малката сума измежду тази
на обедняването му и тази на обогатяването на ответника суми. Доколкото
размерът на сумата на която възлизат заплатените дейности за изграждането и
довършването на обектите е 79 267,69 лв., то
това е размерът на обогатяването на ответника за сметка на ищеца, като в случая
ответникът не дължи ДДС върху тази сума, с което ищецът може да е обеднял, но от
данъка ответникът не се е обогатил. Поради това, предявеният при условията на
евентуалност иск следва да бъде уважен до размера от 79 267,69 лв. и
отхвърлен за размера от над 79 267,69 лв. до 128 850 лв. като
неоснователен.
Поради неоснователността на предявения главен иск, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените във връзка с него разходи по делото, възлизащи
на 4900 лв., от които 4500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лв.
за внесен депозит за вещото лице по приетата съдебно-графическа експертиза.
Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца Н..
Предвид частичната основателност
на предявения при условията на евентуалност иск, в полза на ответника на
основание чл.78,ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени съразмерно с отхвърлената
част от иска, разноските по делото, които ответникът е направила във връзка с
него,а именно сумата от 1731,63 лв. Тези разноски следва да бъдат възложени на
„Е.“ ЕООД.
На основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца по евентуалния иск „Е.“
ЕООД на основание чл.78,ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от него, следва да
бъдат присъдени направените от дружеството разноски за внесени депозити за
вещото лице по техническата експертиза и внесени държавни такси за обжалване с
частни жалби на определения на съда в общ размер на 602,89 лв. Държавната такса
за образуване на делото е внесена от ищеца по главния иск, поради което част от
нея не се присъжда в полза на ищеца по евентуалния иск.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният Г.Н.Н.,
ЕГН ********** срещу ответника Е.Ж.М., ЕГН ********** осъдителен иск с правно
основание чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.99 ЗЗД,
относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 128 850 лв., представляваща
дължими възнаграждения по договор за извършване на груб строеж от 07.11.2013г.
и договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 20.05.2014г., които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца от изпълнителя по договорите „Е.“ ЕООД
с договор за цесия от 26.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е.Ж.М., ЕГН ********** да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК *******сумата от 79 267,69 лв., с която се е обогатила без основание за сметка на ищовото дружество, което със свои средства без наличието на
договорни отношения между тях е извършило строително –ремонтни работи по
изграждане и завършване на собствените на ответника въз основа на Нотариален
акт за учредяване на (продажба) на право на строеж върху недвижим имот №173,
том II, рег.№3898, дело №246/2013г.
апартаменти 3.4, 3.4 и 4.4,
построени в жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 10135.2564.612
съгласно КККР на гр.Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 16.06.2017г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният при условията на
евентуалност от „Е.“ ЕООД, ЕИК *******срещу Е.Ж.М., ЕГН ********** осъдителен
иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД в
ЧАСТТА, относно осъждането на ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата от над 79 267,69
лв. до 128 850 лв., с която ответникът се е обогатила без основание за
сметка на ищовото дружество, което със свои средства
без наличието на договорни отношения между тях е извършило строително –ремонтни
работи по изграждане и завършване на собствените на ответника въз основа на
Нотариален акт за учредяване на (продажба) на право на строеж върху недвижим
имот №173, том II,
рег.№3898, дело №246/2013г. апартаменти
3.4, 3.4 и 4.4, построени в жилищна сграда в поземлен имот с
идентификатор 10135.2564.612 съгласно КККР на гр.Варна, ведно със законната
лихва върху сумата от над 79 267,69
лв. до 128 850 лв., считано от 16.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН ********** да заплати на Е.Ж.М.,
ЕГН ********** сумата от 4900 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК *******да заплати на Е.Ж.М., ЕГН ********** сумата от 1731,63 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА
Е.Ж.М., ЕГН ********** да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК
*******сумата от 602,89 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Апелативен съд-София.
Съдия: