Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 474 13.12.2019г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.
Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 203 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на М.С.К. ***, подадена чрез
пълномощника му адв. Е.Е. ***, против Виза за проектиране на обект „Възстановяване
на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара
Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, издадена от
Главния архитект на Община Стара Загора.
В
жалбата са изложени доводи за нищожност и за незаконосъобразност на оспорения
акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че
издадената на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ виза за проектиране на обект
„Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР
на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, е
нищожна, тъй като има невъзможен предмет – сградата, за възстановяването на
която е издадена визата, не съществува на терен и е била съборена много преди
това обстоятелство да бъде констатирано от Община Стара Загора с Удостоверение
№ 20-16-5/ 06.01.2017г. Твърди, че с оспорената виза за проектиране се цели да
се прикрие едно изцяло ново строителство под формата на възстановяване на
несъществуваща сграда. Обосновава, че предвидената с визата за възстановяване
сграда е била незаконна – построена без разрешение за строеж и без строителни
книжа, а на възстановяване, реконструкция и преустройство подлежат само законно
изградените постройки. Сочи, че съборената паянтова жилищна сграда не е предвидена
по действащия ПУП, съответно че възстановяването й чрез нейното ново изграждане
би довело до превишаване на градоустройствени показатели. Поддържа, че при
издаването на визата за проектиране не са спазени изискванията на чл.41, чл.42
и чл.46 от ЗУТ. С подробно изложени в жалбата съображения е направено искане
издадената от Главния архитект на Община Стара Загора Виза за проектиране за „Възстановяване
на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара
Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, да бъде обявена за
нищожна или отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Главен архитект на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният акт е издаден
въз основа и в съответствие с действащия ПУП-План за застрояване за имота и при
съобразяване с градоустройствените му характеристики. Счита, че възраженията
относно законността на съществувалата на място постройка, са неоснователни и
неотносими за преценката за законосъобразността на издадената Виза за
проектиране на обект „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор
68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“,
още повече че сградата – обект на
възстановяване по процесната виза за проектиране, е елемент от кадастралната
основа на кадастралния план и на одобрените КККР. По съображения, основани на правната същност
на визата за проектиране като извадка от ПУП с обозначение на мястото, където
следва да се извърши проектиране, оспорва твърдението на жалбоподателя за
формална незаконосъобразност на процесната виза поради непосочване на параметрите
на предвиденото в имота застрояване.
Заинтересованите
страни – С.В.Н. и К.С.Х., редовно и
своевременно призовани за съдебно заседание, не се явяват и не изпращат
представители по делото. В представеното от С.Н. писмено становище жалбата се
оспорва като недопустима и неоснователна. Поддържа се, че оспорената виза за
проектиране не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Изложени са
съображения, че с визата за проектиране не се допуска ново строителство, което
да не е предвидено в действащия ПУП, а се цели възстановяване на съществуваща
сграда - елемент на одобрените КККР, като възстановяването на сградата в имота
не би довело до превишаване на зададените устройствени показатели.
Заинтересованата
страна - П.М.К., редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не се
явява и не изпраща представител по делото. В представеното писмено становище
счита жалбата за основателна. Твърди, че към момента на издаване на оспорената
виза за проектиране, в имота няма сграда, която да бъде възстановявана, като на
практика се цели прикриването на изцяло ново строителство под формата на
възстановяване на несъществуваща сграда. Направено е искане обжалваната Виза за
проектиране за „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор
68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, да бъде отменена, като неправилна
и незаконосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
С подадено от С.В.Н. Заявление рег. № 20-03-132/
23.03.2017г. до Главния архитект на Община Стара Загора, е направено искане на
основание чл.140, ал.1 от ЗУТ да бъде издадена виза за проектиране за
възстановяване на сграда с идентификатор 68850.503.231.2, кв. 6601 по плана на
гр. Стара Загора, онагледена на комбинирана скица, изработена от правоспособно
за дейности по кадастъра лице. Към заявлението са приложени: нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 112/ 2016г., вписан в Службата по
вписванията гр. Стара Загора с вх. рег. № 2654/ 15.03.2016г., Акт №176, том VІ,
дело № 1248/2016г. (легитимиращ заявителя С.Н. като собственик на ¼
идеална част от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.231
по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-65/ 30.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с № 3231 по ПУП, утвърден с Решение № 300/ 20.11.2008г. на
ОбС - Стара Загора, урегулиран в УПИ ІІІ-3231, кв. 6601, заедно и реално с
паянтова едноетажна еднофамилна жилищна постройка, представляваща сграда с
идентификатор 68850.503.231.2 по КККР); Удостоверение № 19-32-59/ 10.03.2016г.,
издадено от Главния архитект на Община Стара Загора (съгласно което „едноетажна
паянтова жилищна постройка“ находяща се в УПИ ІІІ-3231 кв. 6601 по плана на гр.
Стара Загора, собственост на наследниците на И.С. С. представлява търпим строеж
и не подлежи на премахване); комбинирана скица от кадастралната карта и от подробния
устройствен план и скица на сграда № 15-10597/ 11.01.2017г., издадена от СГКК –
Стара Загора /л.24 и сл. по делото/.
По подаденото заявление на 23.03.2017г.
от Главния архитект на Община Стара Загора е издадена оспорената в настоящото
съдебно производство Виза за проектиране за „Възстановяване на съществуваща
сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“ съгласно
чл.140, ал.3 от ЗУТ. Визата е обективирана върху комбинирана скица за пълна или
частична идентичност на поземлен имот 68850.503.231 по кадастралната карта,
одобрена със Заповед № РД 18-65/ 30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК
и УПИ ІІІ - 3231, кв.6601 по ПУП на гр. Стара Загора, утвърден с Решение № 300/
20.11.2008г. на Общински съвет - Стара Загора, като със син цвят е очертан
контур на сграда с идентификатор 68850.503.231.2 и същият е защрихован.
За
издадената виза за проектиране е съобщено на основание чл.131 във вр. с чл.140,
ал.3 от ЗУТ на заинтересуваните лица, вкл. на 27.03.2017г. на М.С.К. /л.21/.
Жалбоподателят
М.К., чрез пълномощника си Г. К., е
подал възражение вх. № 10-04-300/ 03.04.2017г. до Главния архитект на Община
Стара Загора във връзка с издадената Виза за проектиране на обект
„Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2“, с
което иска отмяната й, евентуално да се спре нейното издаване до решаване с
влязло в сила съдебно решение на предявения спор с правно основание чл.33, ал.2
от ЗС между М.К. и заявителя С.Н.. Възражението се основава на съображения, че
с издадената виза за проектиране се цели прикриване на ново строителство под
формата на възстановяване на несъществуваща сграда. Към възражението е
приложено и Удостоверение № 20-16-5 от 06.01.2017г., издадено от Директор
дирекция „СИ“ в Община Стара Загора, за това, че паянтова жилищна сграда с
идентификатор 68850.503.231.2 по КК, находяща се в УПИ ІІІ-3231, кв. 6601 по плана на гр. Стара
Загора, е съборена.
На
06.04.2017г. длъжностни лица от общинска администрация Стара Загора, са извършили
проверка в УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по повод Заявление рег.№ 20-3-132 от 23.03.2017г.
за издаване на виза за възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор
68850.503.231.2, като съгласно съставения Констативен протокол от проверката, са
установили, че на място са останали три оградни стени: северна, източна и
западна, които са стени на съседни сгради /л. 15 по делото/.
Със Заявление вх. № 10-02-2679/ 07.04.2017г. до Главния
архитект на Община Стара Загора, С.В.Н. е направил искане да бъде изменена издадената
по негова молба виза за проектиране, като записа „съществуваща“ се измени на
„погинала“, тъй като сградата, чието възстановяване се иска, е самосрутена.
На
07.04.2017г., Главният архитект на Община Стара Загора, във връзка с възражение
вх. № 10-04-300/ 03.04.2017г. и на основание чл.91 ал.1 от АПК е изменил издадената от него на 23.03.2017г.
виза за проектиране „Виза за възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор
68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“ по следния начин: „след думата
„възстановяване“ се добавя „във връзка с
чл.66 ал.2 от ЗС“ и думата „съществуваща“ да се чете „погинала“.
По жалба на М.К., с влязло в Решение № 163 от
22.05.2019г., постановено по адм. дело № 142/ 2019г. по описа на Административен
съд – Стара Загора, е отменена като незаконосъобразна издадената на основание
чл.91, ал.1 от АПК от Главния архитект на Община Стара Загора Виза за
проектиране за „Възстановяване във вр. с чл. 66, ал.2 от ЗС на погинала сграда
с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ – 3231,
кв. 6601 по плана на гр. Стара Загора, с която е изменена Виза за проектиране
от 23.03.2017г. за „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор
68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на
гр. Стара Загора.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването на оспорената Виза за проектиране от
23.03.2017г. за „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор
68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“.
Допусната,
назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която,
неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и
обосновано. Съгласно заключението на СТЕ, според КККР на гр. Стара Загора,
сграда с идентификатор 68850.503.231.2 е с предназначение „Жилищна сграда –
еднофамилна”; застроена площ: 30кв.м; брой етажи: един. Посочената сграда,
отразена с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР, не съществува на означеното
място, което е потвърдено и в Удостоверение № 20-16-5/ 06.01.2017г., издадено
от Община Стара Загора. При извършена проверка в архива на Община Стара Загора не
са открити строителни книжа - нито одобрен проект, нито разрешение за строеж за сграда с идентификатор
68850.503.231.2. Според действащия за УПИ ІІІ-3231, кв.6601 ПУП – План за
регулация и застрояване, сградата не е потвърдена като съществуващо
застрояване. По действащия ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 300/ 20.11.2008г на ОбС
- Стара Загора, сградата с идентификатор 68850.503.231.2 е отразена като
разположена на северната регулационна линия на УПИ ІІІ-3231, кв.6601, като е показана
с тънка черна линия и надпис „ПЖ“ т.е. само като част от кадастралната основа, върху която е
разработен ПЗ. Сградата не е потвърдена нито като съществуващо застрояване,
нито на нейно място е предвидено ново. Потвърденото
съществуващо допълващо застрояване в ПЗ било показано графично с удебелена
черна линия и сиво оцветяване /както в съседния УПИ ІV-3232/. Новото допълващо
застрояване в ПЗ е показано графично с червен пунктир и надпис
Нсгр<3.60 (както в УПИ V-3233) или с
червени линии и надпис „1“ (както в УПИ ХІХ-3248). Тъй като на мястото на
сградата с идентификатор 68850.503.231.2 няма подобна графика, вещото лице
прави извод, че в действащия ПУП-ПРЗ няма предвидено допълващо застрояване на
това място. Съгласно действащия ПУП-ПРЗ, в УПИ ІІІ-3231, кв.6601 е предвидена
сграда на основното застрояване с височина до 12м, която покрива калканите на
съществуващите от север и юг сгради т.е свързано основно застрояване със средна
височина. В рамките на предвиденото ново застрояване попада само част от
сградата с идентификатор 68850.503.231.1, но никаква част от обект с
идентификатор 68850.503.231.2 не попада в ограничителните линии на застрояване.
Според изпълнилото СТЕ вещо лице издадената виза вероятно касае строеж по чл.41,
ал.2 от ЗУТ за разрешаване на допълващо застрояване, което не е предвидено с
действащия ПУП, като допуска че е възможно визата да се отнесе и към случаите
по чл. 50 - 51 във вр. с чл.49, ал.2 от ЗУТ - временен строеж в поземлен имот,
в който е установен нов начин или характер на застрояване. Във визата за
проектиране не са посочени допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване, както и допустимите отклонения по чл.36 от ЗУТ, нито са указани
изисквания за застрояване.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Г.Г.К.. Свидетелката Г. К. твърди, че от 2007г. живее на семейни
начала с жалбоподателя М.К. ***. Заявява, че откакто живее там /от 2007г./, в
дворното място е имало остатъци от сграда – стари керемиди и счупени тухли,
като към момента има разхвърляни железа и поникнала смокиня. От бащата на М.
знае, че съществувалата в имота сграда, понеже не се е стопанисвала, се е
самосрутила. В момента в имота има една основна сграда – към улицата, на
северната страна на нея има залепена порутена постройка, а на празното място,
където е била срутената сграда, имало смокиня и мястото било тревясало.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира
за установено следното:
Оспорената в настоящото съдебно производство виза за
проектиране на обект „Възстановяване на
съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“,
УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, е издадена от Главния
архитект на Община Стара Загора на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ т. е в
хипотеза, при която издаването на виза е задължително. Доколкото с визата за
проектиране се определя застрояване в УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр.
Стара Загора, непредвидено по действащия ПУП, същата представлява индивидуален
административен акт по устройство на територията. Следователно обжалваната
виза за проектиране подлежи на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл.215, ал.1 във вр. с
чл.214 и чл.213 от ЗУТ. Жалбата е подадена в законово регламентирания срок по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, от процесуално легитимирано лице с правен интерес
по аргумент от чл.140, ал.3 във вр. с чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ - един от съсобствениците
на дворното място, съставляващо УПИ ІІІ – 3231, кв. 6601 по плана на гр. Стара
Загора, съгласно вписванията в КККР и нотариален акт № 43/ 26.01.2015г., за
който имот се отнася допуснатото с визата за проектиране застрояване. С оглед
на което съдът приема, че оспорването е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваната
виза за проектиране за „Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор
68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“ е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган – Главния архитект на Община
Стара Загора, при упражняване на законово регламентирано правомощие по чл.140,
ал.1 /в приложимата към датата на издаването на акта редакция на разпоредбата -
ДВ бр. 101/2015г./ във вр. с чл.140, ал.3 от ЗУТ.
При
издаването на оспорената виза за проектиране не са констатирани допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Съгласно чл.
140, ал.1, изр.1 от ЗУТ, заявление за издаване на виза за проектиране може да
бъде подадено от възложителя или упълномощено от него лице. Възложител по
смисъла на чл. 161, ал.1 от ЗУТ е собственикът на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето което
има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. В случая заявителят
С.Н., направил искане на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ да бъде издадена виза за
проектиране за възстановяване на сграда с идентификатор 68850.503.231.2, кв.
6601 по плана на гр. Стара Загора, се легитимира с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 112/ 2016г., като собственик на ¼
идеална част от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.231
по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-65/ 30.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, урегулиран в УПИ ІІІ-3231, кв. 6601, заедно с паянтова
едноетажна еднофамилна жилищна постройка, представляваща сграда с идентификатор
68850.503.231.2 по КККР. С приложените документи заявителят е удостоверил, че
има качество на възложител по смисъла на чл. 140, ал.1 от ЗУТ, за издаването на
виза за проектиране. Обстоятелството, че при издаването на визата за
застрояване в съсобствен имот не е искано, нито дадено съгласие от страна на
оспорващия, като съсобственик на дворното място и на самостоятелен обект в
сграда, построена в него, не съставлява нарушение, по аргумент от чл. 183, ал.4 от ЗУТ.
Обжалваният
акт обаче е издаден в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон и при неспазване на нормативно установените изисквания за неговото
съдържание, като съображенията за това са следните:
Видно
от представения и приет като доказателство по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 112/ 2016г., вписан в Службата по
вписванията гр. Стара Загора с вх. рег. № 2654/ 15.03.2016г., Акт №176, том VІ,
дело № 1248/2016г., заявителят С.Н. се легитимира като собственик на ¼
идеална част от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.231
по КККР, с № 3231 по ПУП, утвърден с Решение № 300/ 20.11.2008г. на ОбС - Стара
Загора, урегулиран в УПИ ІІІ-3231, кв. 6601, заедно и реално с паянтова едноетажна еднофамилна жилищна
постройка, представляваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР. Съгласно
заключението на СТЕ и приложените извадки от действащия ПУП, сградата с
идентификатор 68850.503.231.2 по КККР, е отразена в ПУП като разположена на
северната регулационна линия на УПИ ІІІ-3231, кв.6601, като е показана с тънка
черна линия и надпис „ПЖ“ – паянтово жилище т.е
отразена е само като част от кадастралната основа, върху която е
разработен ПЗ, без да е потвърдена нито като съществуващо застрояване, нито на
нейно място е предвидено ново застрояване. От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че тази сграда - едноетажна паянтова
жилищна сграда в УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, с
идентификатор 68850.503.231.2 по КК, към датата на издаване на обжалваната
виза, е погинала – съборена или самосрутена. В този смисъл са Удостоверение № 20-16-5/
06.01.2017г., издадено от Директор на Дирекция „СИ“ в Община Стара Загора; Констативен
протокол от 06.04.2017г. за извършена проверка от длъжностни лица от общинската администрация - Стара
Загора; показанията на свидетеля и др. Само по себе си погиването на сграда,
която е елемент от кадастралната основа и обект на кадастъра /сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по
КККР на гр. Стара Загора/, не е основание за издаването на виза за проектиране
по чл.140, ал.3 от ЗУТ. Визата за
проектиране по дефиницията на чл.140, ал.2 от ЗУТ представлява извадка от
действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с
означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и
с нанесени линии на застрояване и
допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания,
ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Следователно с визата
за проектиране не се разрешава строителство, а с нея се посочва допустимото
застрояване съобразно действащия ПУП, включително допълващо такова, което не е
предвидено в ПУП. В случая издадената
виза за проектиране на обект „Възстановяване на съществуваща сграда с
идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, се явява необоснована
от фактическа и от правна страна, както от гл.т на конкретната хипотеза по
чл.140, ал.3 от ЗУТ, така и от гл.т на релевантните факти за съществуването на
предпоставките за допускането на строителството с виза за проектиране. Позоваването
на нормата на чл. 140, ал.3 от ЗУТ от
страна на Главния архитект на Община Стара Загора е недостатъчно от гледна
точка препращането, което тя съдържа. Съгласно чл. 140, ал.3 от ЗУТ /в
приложимата редакция/ за строежите по чл. 12, ал.3, чл. 41, ал.2, чл. 50, чл.
51, чл. 58, чл. 59, чл. 133, ал.6 и ал.7 и чл. 134, ал.6, както и за
обекти-недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително. Макар
изпълнилото съдебно-техническата експертиза вещо лице да прави предположение,
че се касае в случая за допълващо застрояване по чл. 41, ал.2 от ЗУТ, което не е предвидено
с действащия ПУП, такъв извод не може да се направи с категоричност, тъй като
не е посочено предназначението на постройката, проектиране на каквато е
допуснато, като вещото лице допуска възможност визата да се отнесе към случаите
по чл. 50-51, вр. с чл. 49, ал.2 от ЗУТ – временен строеж в
поземлен имот, в който е установен нов начин или характер на застрояване. На
следващо място доколкото визата е издадена за „възстановяването на сграда с
идентификатор 68850.503.231.2 по КККР“, която сграда, съгласно вписванията в КР
е представлявала едноетажна еднофамилна
жилищна постройка т.е сграда на основното застрояване /по аргумент от чл.70
от Наредба №7 /22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони/ и при
условие, че според действащия ПУП за УПИ ІІІ-3231, одобрен с Решение №300/
20.11.2008г на ОбС - Стара Загора, сградата не е потвърдена като съществуващо
застрояване /отразена е само като част от
кадастралната основа, върху която е разработен ПЗ/, нито на нейно място
е предвидено ново застрояване т.е погиналата сграда е извън линиите на
предвиденото по ПУП основно застрояване, допускането на строителството вкл. за
възстановяването на сградата, не може да се извърши с виза за проектиране по
чл.140, ал.3 от ЗУТ - строежът не попада в нито една от регламентираните в
посочената норма хипотези. Допуснатото с оспорената виза за проектиране основно застрояване -
възстановяване на едноетажна еднофамилна жилищна постройка, тъй като не е
предвидено с
действащия ПУП и е извън линиите на
основно застрояване по ПУП, не се свързва и с наличието на хипотезите на
чл.134, ал.6 и ал.7 от ЗУТ, а на практика с него се променят предвижданията на
действащия ПЗ от гл. т на предвиденото основно застрояване в УПИ ІІІ-3231,
кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, което, независимо дали биха се превишили
предвидените показатели за плътност и интензивност на застрояването, е
недопустимо да се извършва с виза за проектиране. Действително по реда на
чл.140, ал.3 от ЗУТ Главният архитект на общината може да допусне с виза
непредвидено по ПУП застрояване, но това правомощие се отнася единствено и само
за допълващото застрояване, при спазване изискванията по чл.41, ал.2 от ЗУТ
относно разположението му и на забраната по чл.41, ал.3 от ЗУТ. Но както беше
посочено, сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора,
за „възстановяването” на която е издадена визата за проектиране, е била с
жилищно, а не със спомагателно предназначение и не се установява да е била обслужваща или допълваща на сградите на основното застрояване
в урегулирания поземлен имот, като липсват каквито и да е било данни че
допуснатото с визата за проектиране застрояване представлява допълващо такова
по чл.чл.41, ал.1 от ЗУТ.
Оспорената
виза за проектиране на обект „Възстановяване на съществуваща сграда с
идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора”, е издадена и при
неспазване на законово установените изисквания досежно нейното съдържание.
Освен, че визата не отговаря на изискванията за посочване в акта на фактическите
и правните основания /от гл.т на конкретната хипотеза по чл.140, ал.3 от ЗУТ/
за неговото издаване, не е посочено и при какви параметри е допуснато застрояването.
Както беше отбелязано, съгласно чл. 140, ал.2 от ЗУТ визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват
поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и
постройки в него и в съседните имоти и с
нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите
отклонения по чл. 36. В случая макар обжалваната виза за проектиране в
съответствие със законовото изискване по чл.140, ал.2, изр. второ от ЗУТ да е
издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен
план, в нарушение на чл. 140, ал.2, изр. първо от ЗУТ, не съдържа предвидените
с посочената норма параметри.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната виза за проектиране за обект
„Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР
на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора,
издадена от Главния архитект на Община Стара Загора, като необоснована от
фактическа и правна страна и издадена в нарушение и при неправилно приложение
на материалния закон – за строеж, който не попада в нито една от хипотезите по
чл.140, ал.3 от ЗУТ, е незаконосъобразна. Жалбата в частта й, с която е
направено искане за отмяна оспорената виза, е основателна и следва да бъде
уважена.
Доколкото по отношение на обжалвания административен акт
не са констатирани съществени пороци, обуславящи неговата невалидност
/постановяването му в нарушение на нормативно установените изисквания за
материална, териториална или по степен компетентност; при неспазване на
изискуемата от закона съществена форма; без каквото и да е нормативно основание
или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни
принципи/, искането за прогласяване нищожността на оспорената виза за
проектиране следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. Тъй като сграда с
идентификатор 68850.503.231.2 съществува като обект на кадастъра по КККР на гр.
Стара Загора, одобрени със Заповед № РД 18-65/ 30.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, обстоятелството, че същата не съществува на място
/самосрутила се е/ към датата на издаването на обжалвания акт, не обуславя
извод за нищожност поради невъзможен предмет на Виза за проектиране за
„Възстановяване на съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР
на гр. Стара Загора“.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1
от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва
да бъде уважено, като Община Стара Загора бъде осъдена да заплати на М.К.
сумата от 340лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 330лв.
заплатено възнаграждение за вещо лице за изпълнената по делото
съдебно-техническа експертиза.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на М.С.К. ***,
за обявяване нищожността на Виза за проектиране на обект „Възстановяване на
съществуваща сграда с идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара
Загора“, УПИ ІІІ-3231, кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, издадена от
Главния архитект на Община Стара Загора на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ, като
неоснователно.
ОТМЕНЯ по жалба на М.С.К. ***,
Виза за проектиране на обект „Възстановяване на съществуваща сграда с
идентификатор 68850.503.231.2 по КККР на гр. Стара Загора“, УПИ ІІІ-3231,
кв.6601 по плана на гр. Стара Загора, издадена от Главния архитект на Община
Стара Загора на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора
да заплати на М.С.К. ***, ЕГН **********
сумата от 340 /триста и четиридесет/ лева - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: