Решение по дело №237/2019 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 16.03.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                    МАРИЯ БОЖКОВА

при  секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Василева от ОП-Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки канд  № 237 по описа на КАС  за 2019 г., и за да се произнесе  взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Л.К.М. от ***, против Решение №159/06.11.2019 г. по анд №259/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърден Електронен фиш серия *** №*** изд. от ОДМВР Кърджали. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намира  процесния ЕФ за незаконосъобразен, поради непосочване на издателя на документа, липса на надлежно описание на нарушението, дата на съставянето му, неспазване на процедурата по издаването му, тъй като нарушението не било установено в отсъствие на контролни органи, а заснемащото устройство не било стационарно. Твърди още и липсата на данни за координатите на мястото на нарушението, както и такива, от които да е видно, че в процесния участък е действало посоченото ограничение на скоростта.  Твърди, че не са представени и доказателства за одобрен тип средство за измерване и успешно премината първоначална проверка на радарното устройство.  Счита, че от посочената в ЕФ квалификация не става ясно какво точно нарушение се твърди да е извършил. Иска се отмяна на обжалваното решение и обезсилване на издадения ЕФ. В писмено становище, поддържа подадената касационна жалба. 

            Ответникът по касация – ОД на МВР - Кърджали, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура–Кърджали дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение на РС-Кърджали, с което е потвърден ЕФ, за описаното в него нарушение, е правилно и следва да се остави в сила.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка с посочените в жалбата пороци на решението, както и по отношение на указаните в чл.218, ал.2 от АПК, за спазването на които съдът следи служебно, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №259/2019 г. по описа на РС-Момчилград.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С процесното решение районният съд е потвърдил Електронен фиш серия *** №***, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който, на Л.К.М. от ***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 12.08.2019 г. на път *** км.***, ***, при ограничение на скоростта 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, управлявала МПС Шевролет Авео с рег.№ ***, със скорост 104 км/ч., след отчетен толеранс от 3 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство  TFR1 ***. 

Предвид приложените по делото доказателства – клип №*** от радар №*** от *** г., *** ч., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата и точния час на нарушението, както и номера на техническото средство; справка за регистрация и собственост на МПС; протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, доказателства за одобрение на типа техническо средство и последваща проверка на средството за измерване на скоростта, съдът намерил за доказано по делото, че жалбоподателката е управлявала собственото си МПС със скорост, превишаваща разрешената с 44 км/ч., след приспадане на необходимия толеранс, поради което правилно била  приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. Прието е също, че при съставянето на процесния електронен фиш са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. С оглед измененията на Закона за движението по пътищата от 13.03.2015 г., и тези, в сила от 09.07.2017г., е прието, че електронни фишове могат да се издават и по данни от автоматизирани технически средства или системи, монтирани на автомобил, при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.  Посочено е, че отсъствието на контролен орган и нарушител е относимо към момента на издаване на ЕФ, а не към установяването на нарушението, както и че след изменението от 09.07.2017 г. на чл.165, ал.2, т.8 ЗДвП, е отпаднало изискването за обозначаване на мястото на контрол, тъй като разпоредбата на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е отменена. При така приетото, районният съд е стигнал до извода, че оспореният ЕФ е издаден при правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила.

Решението е правилно.

Настоящата инстанция приема за установено по делото, че на 12.08.2019 г. в *** ч. на път *** км.***, ***, в посока *** –***, при ограничение на скоростта 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, касаторът е управлявал собственото си МПС Шевролет Авео с рег.№ ***, със скорост 104 км/ч., превишаваща разрешената с 44 км/ч., след приспадане на предвидената максимално допустимата грешка от 3 км/ч. Скоростта на автомобила е установена и заснета с автоматизирано техническо средство  TFR1 ***. 

Видно от приложената по делото разпечатка от автоматизираното техническо средство – клип № ***, радар №***, измерената от АТСС скорост на лек автомобил с рег.№ ***, е 107 км/ч., от която, в съответствие с чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., са приспаднати 3 км/ч. Горното деяние безспорно е извършено от касатора и представлява административно нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, като при наличното превишение от 44 км/ч., правилно е приложена и санкционната норма на чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП.

Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд относно приложението на чл.189, ал.4 ЗДвП, след измененията на текста с ДВ бр. 19 от 2015 г.; бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017г. и бр. 54 от 2017 г., като счита, че редакцията на текста, към момента на извършване на деянието – 12.08.2019 г., дава възможност за издаване на електронен фиш, в отсъствие на контролен орган и нарушител, за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в т.ч. и с мобилна система за видеоконтрол, както и че изискванията на разпоредбата на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., са неприложими към случая.

На следващо място, правилно е прието в оспореното решение, че ЕФ съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 ЗДвП, в т.ч. и издателя на документа - ОДМВР Кърджали, надлежно описание на нарушението, като датата на съставяне на последния, не е сред посочените в закона реквизити. 

 Необосновани са и твърденията, че липсват данни за координатите на мястото на нарушението, както и такива, от които да е видно, че в процесния участък е действало посоченото ограничение на скоростта. Точните координати на мястото на нарушението са посочени в приложения клип №***, както и в приложената скица на л. 9 от анд №259/2019 г. по описа на МРС, като видно от писмо изх.№***/*** г. издадено от директора на ОПУ Кърджали, в посочения пътен участък е било въведено, с пътен знак В26, ограничение на скоростта от 60 км/ч. По делото са били приложени като доказателства и и протокол №***/*** г. от последваща проверка на процесната мобилна система за видеоконтрол, за съответствие с одобрения тип, както и протокол за съответствие №***, издаден от БИМ.

Не е налице твърдяното от касатора несъответствие между изложените факти и дадената правна квалификация на нарушението. От описанието на деянието в обстоятелствената част на електронния фиш става ясно, че се касае за движение в пътен участък, извън населено място, за който, с пътен знак В26, е въведено ограничение на скоростта – 60 км/ч. При тези факти, правилно е прието от наказващия орган, че е деянието нарушава разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП. Доколкото разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП, препраща към чл.21, ал.1 от с.з., не е било необходимо изричното вписване на последния текст от закона, но не може да се приеме, че посочването му е довело до твърдяното  несъответствие.

С оглед изложеното и като се има предвид, че жалбоподателят не представя никакви доказателства, установяващи различна фактическа обстановка от описаната, правилно съдът е приел, че нарушението е безспорно установено и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът е анализирал обективно и точно събраните гласни и писмени доказателства и правилно е приложил закона. Правилно е и установеното от районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

С оглед изложеното, правилно съдът е приел, че нарушението е безспорно установено и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. Съдът е анализирал обективно и точно събраните гласни и писмени доказателства и правилно е приложил закона. Правилно е и установеното от районния съд, че в хода на административнонаказателното производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №159/06.11.2019 г. по анд №259/2019 г. по

описа на Районен съд – Момчилград.

Решението е окончателно.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                              2.