РЕШЕНИЕ
Гр.С., 03.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІІ-Г административно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
Мл.с.ИВАНКА БОЛГУРОВА
при секретаря И.К. като разгледа докладваното от съдия Ташева гр. дело № 12875 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГПК (отм).
С решение от 27.10.2008 г. на СГС, II А въззивно
отделение по гр.д. № 818/2007 г. е оставено в сила решение от 15.01.2007 г. на
СРС, II ГО, 68 състав по гр.д. № 6217/2004 г., с което са отхвърлени изцяло
като неоснователни предявените от Министерство на образованието и науката
против Л.Й.Н. обективно съединени осъдителни искове по чл.207, ал.1,т.2 КТ за
осъждане на ответницата да заплати на МОН сумата от 33 673.27 лв.,
представляваща сбора от констатирани към 12.12.2001 г. липси на парични
средства в касата на МОН, и по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторната лихва върху тази
сума за периода от 12.12.2001 г. до 14.07.2004 г. в размер на 4 209.15 лв, като
Министерство на образованието и науката, е осъдено да заплати на адв. В.Х.
сумата от 50 лв., представляваща възнаграждението му като особен представител
по чл.50, ал.2 ГПК на ответницата Л.Й.Н..
По касационна жалба на МОН с решение № 60
от 18.02.2010 г. на ВКС, III ГО е отменено въззивното решение на Софийски градски
съд, ГК, II "А" отделение, от 27.10.2008 г. по в. гр. д. № 818/2007
г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
С решение от 03.01.2011 г.по
гр.д.2217/10 г.другият съдебен състав на СГС,ІV –Д е отменил решението от 15.01.2007
г.на СРС-68 с-в по гр.д.6217/04 г.и е уважил изцяло предявените искове за
главница и лихви.
Влязлото в сила решение от
03.01.20011 г на СГС,ІV Д състав е отменено по реда на 303 ал.1 т.5 ГПК,тъй
като са допуснати нарушения на правилата за призоваване на ответницата Л.Н. ,а
делото е върнато на СГС за ново произнасяне по въззивната жалба.
Образувано е настоящото
производство като за съдебното заседание ответницата по жалбата е
представлявана от адв.Т. с удостоверено представителство с Договор за правна
защита и съдействие от 19.11.2013 г.за конкретното въззивно дело.
Възраженията на въззивника в
подадената жалба са ,че неправилно СРС е отхвърлил исковете.По делото са налице
доказателства,че ответницата е заемала отчетническа длъжност,а липсата на
парични средства е категорично установена. Исковете следва да бъдат уважени.Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна счита,че
решението на СРС е правилно постановено и следва да се потвърди.Претендира
разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
намира за установено следното:
Разпоредбата
на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ урежда един специфичен за отчетническата дейност
състав на увреждане - липса на парични или материални ценности, довели до
недостиг в имуществото на работодателя с
неустановен произход, с което е причинена вреда на работодателя, поради
проявена небрежност (вина) на отчетника. За да възникне пълната имуществена
отговорност на работника или служителя спрямо работодателя по иск с правно
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, следва да се установят от работодателя
безспорно следните обстоятелства: 1. ответника да е бил в трудово договорни
отношения към момента на установяване на липсите; 2. на ответника да е
възложена отчетническа функция и 3. да са установени по предвидения в закона за
счетоводството и др. нормативни документи липси на стоково-материални ценности.
Т.е в тежест на работодателя - ищец
в производството, е да установи наличието на липса, констатирана по съответния
ред когато работника, респ.служителя е изпълнявал отчетнически функции, а в
тежест на работника / респ. служителя/ МОЛ е да опровергае презумцията че
същата е причинена от него или по негова вина. Затова за липса в пълен размер, съгласно чл. 207,
ал. 1, т. 2 КТ, отговаря работник или служител, на когото е възложено като
трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или
материални ценности.
При съвкупна преценка на събраните по
делото писмени доказателства - трудов договор и допълнителни споразумения, два доклада от директора
на дирекция Счетоводни дейности, утвърдена от Министъра на образованието и
науката длъжностна характеристика за заеманата от ответницата Л.Н. длъжност
"старши специалист" в дирекция Счетоводни дейности, отдел
Счетоводство, в която като основно задължение е записано извършване на касови
операции по предварително оформени приходно-разходни документи от упълномощени
лица, изходящ от ответницата Л.Н. документ - доклад от 12.12.2001 г., от който
се установява, че Н. е оперирала с парични средства на М. на образованието и
науката, които е съхранявала в касата предвид фактически осъществявана от
служителя отчетническа дейност съдът следва да приеме, че ответницата Н. е имала
качеството на материалноотговорно лице и е сред лицата, които носят пълна
имуществена отговорност спрямо работодателя при констатирана липса.
Липсата е юридическо понятие за щета,
основано на презумпцията за причиняването й от отчетника. Отговорността по
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която представлява типичен за
отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг
в касата / когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и
пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен
произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. При
констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от
отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова
функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените
му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. С оглед на това,
за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при
констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е
причинил щетата или, че не я е причинил
виновно. Тоест тежестта на
доказване се обръща. Последното е така, доколкото съгласно чл. 154 ГПК /
чл. 127, 128 ГПК (отм.) всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения, като не е необходимо да се доказват
факти, за които съществува установено от закона предположение. С други думи,
докато в общия случай ищецът следва да установи всички факти, които обосновават
съществуването на правото, което иска да реализира по съдебен ред / в случая
правото на обезщетение за причинената от материално отговорното лице щета/ при
наличие на презумпция същият е освободен от задължението да установява
презумираните факти, а в тежест на другата страна е да опровергае фактите, за
които съществува презумпция ( в който смисъл е константната съдебна практика).
В конкретния случай липсата е
констатирана от работодателя - за наличието й по делото са представени два
мемориални ордера и сравнителна таблица, изготвена от счетоводството на ищеца.
По делото пред СГС-ІV
Д състав е допусната и приета,
неоспорена от страните ССчЕ за установяване размера на липсата предвид
необходимостта от документалното му обосноваване. От допълнителното
заключението на същата от 30.11.2010 г. и разпита на вещото лице в о.с.з. на
15.12.2010 г. се установява, че в счетоводството на работодателя по издадени от
Главния счетоводител на МОН мемориални ордери № 11 и № 39 от декември 2001 г. е
съставена счетоводна статия от 30.06.2003 г., с който документ е осчетоводена
липсата в размер на 33 673.27 лв. по дебита на задбалансова сметка 9289.
Съгласно т.2.6, б."в" от Писмо изх. ДДС № 20 от 14.12.2004 г. на МФ
относно относно: прилагането на Националните счетоводни стандарти от бюджетните
предприятия при наличие на кражби с неустановен извършител евентуалното вземане
се отразява задбалансово като условно вземане от други дебитори (сметка 9289).
При възникване на обстоятелства, даващи достатъчно надеждни основания, че
конкретен размер на вземането може да се реализира (установен извършител,
наличие на реална възможност за плащане или прихващане с насрещно задължение на
предприятието и др.), съответната част се отписва от задбалансовата сметка и се
завежда балансово, като се съставя счетоводната статия по б. "б"
(т.2.6, буква „б" при липси и брак по вина на материално отговорно или
друго лице, при които възниква вземане на бюджетното предприятие от това лице,
в допълнение към операцията по б. "а" се взема и следното счетоводно
записване: Дт с/ки 4213, подгрупи 426 или 488 / Кт с/ка 7198. При тези данни,
събрани чрез заключението на вещото лице по ССчЕ се налага изводът, че работодателят е установил по предвидения в
закона за счетоводството и др. нормативни документи липса в размер на 33
673.27лв. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест
служителя МОЛ трябва да опровергае презумцията, че същата е причинена от него
или по негова вина. За да опровергае това предположение, ответникът трябва да
установи произхода на вредата, т.е. причината, която я е породила, което
въззиваемата Н. не е сторила до приключване на настоящото производство. Върху
нея лежи тежестта за доказване на произхода на вредата - кражба от др.лица,
разпиляване и др. Само при опровергаване на законовото предположение с
допустимите от закона доказателствени средства, вредата престава да бъде липса,
защото се установява нейният произход. Доколкото по
делото ответницата не ангажира доказателства, от които да се установи произхода
на вредата, на основание чл.207, ал.1, т.2 от ГПК следва да бъде ангажирана
имуществената отговорност на служителя в размер на установената липса, т.е по
отношение на същата се прилага пълната имуществена отговорност за вреди от
липси по чл.207, ал.1 т.2 от КТ.
При гореизложените мотиви искът по чл.207, ал.1, т.2 от ГПК се явява
основателен. Решението на СРС следва да бъде отменено и искът уважен в
предявения размер.
По иска с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По делото не е спорно, че процесната липса
е установена на 12.12.2001 г., от който момент съгласно чл.207, ал.1, т.2,
изр.2 от КТ (от деня на откриване на липсата) МОЛ дължи законните лихви.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ мораторната лихва върху сумата 33
673.27 лв. за периода от 12.12.2001 г. до 14.07.2004 г. в размер на 11 524.21
лв. Искът се явява основателен, решението на СРС следва да бъде отменено и в
тази му част, както и в частта за разноските. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес искът следва да бъде уважен в предявения размер от 4
209.15 лв.
С оглед изхода на спора на въззиваемата
страна разноски по делото не се дължат.
Водим от горното , Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 15.01.2007 г.на СРС,ІІ ГО,68 състав,по
гр.д.6217/04 г.вкл. в частта за разноските
и вместо това
П О С
Т А Н О В И:
ОСЪЖДА Л.Й.Н., ЕГН ********** ***, с процесуален представител адв. Т. да заплати на
основание чл.207 ал.1,т.2 КТ на Министерство на образованието и науката,
гр. С., бул. "К.Д." № ** сумата от 33 673.27 лв., представляваща
сбора от констатирани към 12.12.2001 г. липси на парични средства в касата на
МОН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
- 14.07.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание по чл.86,ал.1 ЗЗД мораторната лихва върху тази сума за периода от 12.12.2001 г. до
14.07.2004 г. в размер на 4 209.15 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.