Р E Ш Е Н И Е
№ 408
гр.Плевен, 12.07.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 330
по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260078 от
16.02.2021 год., постановено по НАХД № 2152/2020 год., Районен съд – гр. Плевен
изменил Наказателно постановление №480405-F513192/ 27.11.2019 г., издадено от
Началник отдел Оперативни дейности на ТД на НАП Велико Търново, с което
на жалбоподателя „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА
НЕФТ И ГАЗ” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. ***, представлявано от Л.Д.Ч.
и П.К.Н. - изпълнителни директори на дружеството, за извършено нарушение по
чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185, ал.2 вр.
ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на 700 /седемстотин/лв. като намалил размера на наложената санкция на 500 / петстотин/ лева.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД - гр. София, ,
подадена чрез юрк. С.А.Г., в която се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първостепенния съдебен акт. Излагат се доводи, че при
издаване на АУАН и оспореното НП са допуснати нарушения на чл.42, т.5 и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, защото не е посочено кои разпоредби на чл.118 от ЗДДС са
нарушени. Твърди се, че първостепенният съд не е обсъдил тези възражения в
мотивите си, както и че разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ не е приложима
за конкретния обект.
Оспорват се доводите на първостепенния
съд, свързани с липсата на нарушения на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на
АУАН и НП, изразяващи се в липса на посочена дата на извършеното нарушение и се
сочи, че такива са налице, което съставлява основание за отмяна на оспореното
НП, тъй като съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат
се и подробни доводи, свързани с обстоятелството, че провереният обект
представлява ведомствена бензиностанция, която не осъществява продажби на
горива, а зарежда МПС на дружеството, поради което съкратеният месечен отчет,
предмет на оспореното НП, не служи за данъчно и счетоводно отчитане на
заредените горива, с оглед на което се твърди липса на щета за бюджета, поради
което се изразява становище за незаконосъобразност на оспореното НП поради противоречие
с целта на закона. В тази връзка се излагат подробни доводи за наличие на
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В заключение се прави искане да бъде
отменено обжалваното решение и да бъде отменено оспореното НП.
С касационната жалба е представен
незаверен препис от Решение № 7802/15.12.2017 г. по адм.д.№ 11434/2017г. на АС-
София-град, което според настоящата инстанция не представлява писмено
доказателство по смисъла на АПК, нито обективира обвързваща настоящия съд
съдебна практика.
В съдебно заседание касаторът не се
представлява.
Ответникът също не изпраща процесуален
представител и не ангажира становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което
решението на РС- Плевен следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Първостепенният съд е събрал всички относими към
правния спор доказателства, анализирал ги е надлежно и е достигнал до правилния
извод, че е налице доказано по несъмнен начин нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ.
Настоящият съд е съгласен с горните мотиви, поради
което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК, а освен това с касационната жалба не се
оспорва приетата от съда за установена фактическа обстановка. Следва да се посочи, че е
ирелевантно за правния спор твърдяното от касатора обстоятелство, че се касае
за ведомствена бензиностанция, която не осъществява продажби на горива, а
зарежда МПС на дружеството, поради което съкратеният месечен отчет, предмет на
оспореното НП, не служи за данъчно и счетоводно отчитане на заредените горива.
В разпоредбата на чл.41 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ не са налице
изключения от изискването за отпечатване на съкратен отчет
на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. От разпоредбата на чл.188, ал.4,
т.7 от ЗДДС е видно, че с тази наредба се определят „изискванията към софтуера
за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите,
разпространителите и ползвателите на такъв софтуер“, от което следва, че за
касатора като ползувател на такъв е било налице горното задължение.
Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В АУАН и НП е посочено, че е осъществен състава на чл.41, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която е издадена на основание изричната законова
делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което е спазен принципа на
законоустановеност на административните нарушения.
Във връзка с оплакването на касатора за неправилна
преценка от страна на първостепенният съд, че липсват нарушения на чл.42, т.3 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на АУАН и НП, изразяващи се в липса на
посочена дата на извършеното нарушение, следва да се посочи, че в оспореното НП
е налице изложение в следния смисъл :
„Не отпечатвайки съкратен отчет на фискалната памет от
действащото към момента ЕСФП….в обекта за периода 01.06.2019 г. – 30.06.2019
год. в срок от 7 дни от изтичане на м.юни (до 07.07.2019) год. „ПДНГ“ АД е
нарушило състава на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ“. Следователно
срокът за отпечатването на месечния отчет за е посочен достатъчно ясно.
Действително 07.07.2019 год. е неделя, т.е. неприсъствен ден, поради което
срокът би следвало да е до 08.07.2019 год. Съдът намира, че действително
горното съставлява нарушение, но то е несъществено и с него не се накърнява
правото на защита на жалбоподателя. Това е така, защото и към тази дата не е
бил отпечатан съкратен отчет на фискалната памет за периода 01.06.2019 г. – 30.06.2019 год. Касае се за
нарушение, изпълнителното деяние на което е осъществено чрез бездействие. С
оглед горното административнонаказващият орган е посочил крайната дата, до
която въззивният жалбоподател е следвало да изпълни задължението си. Налице са
нормативно установени правила за начина, по който се броят сроковете, поради
което и за нарушителя е бил очевиден момента, от който вече е бил в нарушение.
Няма как да се приеме, че е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване правото на защита на нарушителя,
защото крайният срок, в който същият е следвало да отпечата месечния отчет е
достатъчно определяем и след изтичането му, макар и един ден след датата,
посочена в НП, очевидно е осъществено процесното нарушение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и
оплакванията, свързани с приложимостта на чл.28, ал.1 от ЗАНН за конкретното
нарушение. Районен съд- Плевен е изложил доводи в тази насока, с които
настоящия съд е съгласен.
Нарушението, за което е наложено административното
наказание е формално и за съставомерността му не се
изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са
защитими с приоритет обществените отношения и в конкретния случай не са налице
смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят
нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в
по- ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с други случаи на
нарушения от същия вид. Правната теория и съдебната практика е последователна и
непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата,
визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично
общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид.
Съдът намира, че АУАН и НП, които са предмет на
съдебното производство, са издадени от компетентни органи и в кръга на
правомощията им. При съставянето им не са допуснати нарушение на правилата на
ЗАНН. Нарушението е доказано по несъмнен начин и не са налице доказателства в
обратната насока. Правната квалификация на извършеното нарушение е правилна,
приложена е относимата санкционна норма, а наложената имуществена санкция е
изменена от въззивния съд в минималния предвиден от закона размер, в която част
съдебният акт на РС- Плевен не се оспорва.
При тези
съображения съдът намира, че следва да остави в сила оспореното решение като
правилно и законосъобразно.
Воден от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260078 от 16.02.2021 год., постановено по НАХД № 2152/2020 год. по описа на
Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.