Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Даниела
НЕДЕВА
при секретаря Теодора
Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър А, като разгледа
докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 1174 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция “Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 260460/01.04.2021 г. на
Варненския районен съд, VІ състав, постановено по н.а.х.д. № 4170 по описа на
съда за 2020 г., с което е отменено Наказателно постановление №
03-012042/05.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
с което на „Ир БГ“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, за нарушение на чл. 63, ал.
2 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 3 от същия кодекс е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно,
постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон от установената
фактическа обстановка. Касаторът оспорва извода на съда за маловажност на
извършеното деяние. Твърди, че административнонаказващият орган е приложил
правилно закона. Моли решението на районния съд да бъде отменено, а отмененото
с него наказателно постановление – потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в производството, „Ир БГ“ ЕООД – гр. Варна чрез управителя Л.М.Д.
заявява, че не е запознат със случая, но моли дружеството да не бъде
санкционирано.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
основателност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е постановено
в нарушение на материалния закон. Моли да бъде уважена жалбата.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Варненски районен съд е било Наказателно
постановление № 03-012042/05.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на „Ир БГ“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 3 от
същия кодекс е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева.
От представените в
административнонаказателната преписка и събраните в съдебното производство
доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при
проверка относно спазване на трудовото законодателство, извършена на 30.12.2019
г. в обект Сладкарски цех „Сладко изкушение“ в гр. Варна, ул. „Мащерка“ № 9,
стопанисван от дружеството, в обекта била установена З. М. Била й дадена
декларация по чл. 402 от КТ, в която тя вписала, че работи за дружеството от
същата дата, с работно време 10,00 – 13,00 ч, както и че няма сключен трудов
договор. В т. 10 от декларацията М. посочила, че е дошла да пробва работата и да
покаже какво може. Впоследствие била извършена и документална проверка, при
която бил представен трудов договор с М. от 27.12.2019 г. и справка за приети
уведомления от 30.12.2019 г., според която уведомлението за сключения договор
на М. било прието на 30.12.2019 г. в
15,07 ч. Обстоятелствата били описани в съставен на 28.01.2020 г. акт за
установяване на административно нарушение и били квалифицирани като нарушение
на чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като на 30.12.2019 г. дружеството допуснало до
работа З. М. като работник кухня преди да й е предоставило копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от НАП – Варна. Актът бил
надлежно предявен и връчен, възражения не постъпили. Въз основа на акта на
05.02.2020 г. било издадено наказателното постановление, в което били възприети
фактическите констатации от акта и правната квалификация на деянието, като на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева.
Въз основа на
фактическите констатации, от правна страна районният съд приема, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни лица и при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Счита обаче, че нарушението не е описано пълно и точно от
фактическа страна в акта и в постановлението и не са посочени обстоятелствата,
при които е извършено. По-конкретно посочва, че не са описани фактите, въз
основа на които административнонаказващият орган е стигнал до извода, че
дружеството има качеството работодател спрямо З. М., че не са описани
признаците на трудово правоотношение между М. и дружеството – уговорено работно време, работно
място и трудово възнаграждение, не е ясно каква работа е извършвала М. при проверката, не е изяснено имала ли е
трудов договор.
Предвид това
районният съд приема, че са нарушени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
относно описанието на нарушението, което е ограничило правото на защита и е
съществено нарушение на процесуалните правила, достатъчно за отмяна на
наказателното постановление само на това основание.
Във връзка с
материално-правната законосъобразност на постановлението районният съд приема,
че за да е извършено от обективна страна нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ
трябва да има сключен писмен договор в писмена форма и работникът да е допуснат
до работа преди връчване на уведомление от НАП за регистрацията му.
Присъствието на М. в цеха при проверката
обаче е прието за недостатъчно, за да обоснове извод за наличие на трудово
правоотношение, тъй като от гласните и писмените доказателства е установено, че
тя не е имала уговорки да започва работа, да получи възнаграждение или за работно
време. При това положение районният съд приема, че дружеството не е извършило
от обективна страна вмененото му нарушение, тъй като липсват възникнали трудови
правоотношения, а представеният впоследствие трудов договор е съставен за
целите на проверката. По тези съображения намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено поради процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа страна, както и правните му изводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление, към които препраща в съответствие с
чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Действително в акта и постановлението
липсват конкретни факти, от които е направен извод за наличие на трудово правоотношение
между З. М. и дружеството, като се има предвид, че в попълнената от нея при
проверката декларация тя е отбелязала, че няма трудов договор. Липсват и други
съществени елементи на трудовото правоотношение, но е посочено изрично, че М. е там „да пробва работата“. Предвид това не е
ясно как са направени изводите, че дружеството е работодател на М., че при
проверката тя осъществява трудови функции и че между тях има сключен писмен
договор към момента на проверката, за да носи отговорност дружеството по чл.
63, ал. 2 от КТ. При
извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в
касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК
не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
По тези съображения, касационният
състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260460/01.04.2021 г. на Варненския районен съд, VІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 4170 по описа на съда за 2020 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.