Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 202
22.05.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Николай Гугушев
като разгледа докладваното от
съдия Чиркалева административно дело №218
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на
чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба на Х.А.М., с ЛНЧ **********, гражданин на И., с посочен по делото
адрес РПЦ – Х., гр.Х., ж.к. „Д.“ №***, против
Решение №УПХ-9/17.02.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за
бежанците (ДАБ), с което му е отказано предоставянето на бежански и
хуманитарен статут.
Оспорващият
излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение. Същото следвало да
бъде прогласено за нищожно, поради постановяването му при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Нарушени
били ал.1 и ал.2 на чл.70 от ЗУБ, като мотивите на решението били съотносими
само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ.
Административният акт не съдържал нито един аргумент дали молбата за закрила е
явно неоснователна или не. Органът не изложил никакви аргументи защо приел, че
търсещият закрила се позовал на обстоятелства извън предмета на закона, или че
не посочил причини за основателно опасение от преследване. Твърди, че липсата
на мотиви в тази част на решението представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи
на интервюиращия орган. Последният бил изложил формално и бланкетно определени
факти и обстоятелства, а освен това тези доводи били традиционно използвани в
други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна
компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращия орган
нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, граничещ с нищожност
на административния акт.
Твърдяното
нарушение на материалния закон се обосновава с неяснота относно приемането от страна на
административния орган на извода, че по отношение на чужденеца били налице
основания за прилагане на чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Не било ясно защо било
прието, че изложеното от кандидата за закрила било извън предмета на закона,
при положение, че не било разгледано обстоятелство, че той е от кюрдски
произход. Счита се също, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ.
В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно
се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Ирак, която се
влошавала непрекъснато, в която насока следвало да се разгледа молбата му за
закрила. Причината да напусне страната си била свързана с постоянните конфликти
и напрежението, което било породено от референдума за отделяне от И.. В
проведените интервюта подробно изложил причините, поради които изпитвал
основателен страх от преследване в страната си по произход. Липсата на работа и
лошата икономическа обстановка в И., и по-специално в И. К., също допринесли за
вземането на тежкото решение за търсене на закрила на хиляди километри от дома.
Напуснал, защото нямало изгледи ситуацията да се подобри. Твърди също, че
заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде
върнат отново в И., това щяло да доведе до реална опасност от сериозни
посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Навежда доводи,
че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от
ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15 буква „в“ от Директива
2004/83/ЕО. От диспозитива на последната ставало ясно, че се касаело не за
насилие, насочено спрямо личността на търсещия закрила, а за заплаха за
личността поради ситуация на безогледно насилие. Иначе казано, липсвал личен
елемент и съответно степен на персонализация на заплахата, съобразно който да
се преценява същата или необходимостта от закрила. Счита, че следвало да вземе
предвид тълкуването на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО,
направено с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело
№С-465/07г., което било в смисъл, че молителят на субсидиарна закрила не
следвало да доказва, че е индивидуално застрашен в страната си по произход по
причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства. Посочва и че
поради неправилното тълкуване на приложената материалната норма, органът
стигнал до погрешен извод и постановил административния си акт в нарушение на
чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
По
подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното
решение, като се иска връщане на преписката на административния орган с
указания за разглеждане на молбата за закрила по общия ред.
Ответникът
- Интервюиращ орган при ДАБ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като
счита същата за неоснователна и недоказана. Допълнителни съображения излага в
писмена защита.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С молба с
вх.№105450-147/28.01.2020г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ- Любимец, регистрирана
в ДАБ с рег.№УП-15450/04.02.2020г., гражданин на И., с посочени имена Н. А.М.,
е поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено с
молба с вх.№85/04.02.2020г. на РПЦ – Харманли с посочени в нея имена Х.А.М..
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП-15450/04.02.2020г.
като Х.А.М., гражданство – И., етническа принадлежност - ***, роден на ***г. гр.С.,
в И., със същия постоянен адрес, с *** образование, религия – ****, ***, без
документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№УП-15450/04.02.2020г..
по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената Х.А.М. от И., роден на ***г. в гр.С.. Видно от Решение
за настаняване №42/04.02.2020. с рег.№УП-15450/04.02.2020г., чужденецът е бил
настанен в РПЦ - Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно
реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се
следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в
Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и
чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е
удостоверено с подписа на настоящия жалбоподател, длъжностно лице и преводач,
върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№УП-15450/04.02.2020г. На 04.02.2020г.
към търсещия закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю
на 05.02.2020г.
С Писмо с
рег.№УП-15450/05.02.2020г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли изискал от
Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба
за международна закрила.
На 05.02.2020г.
било проведено интервю с Х.А.М., като част от административната процедура по
предоставяне на международна закрила, видно от Протокол за проведено интервю рег.№УП-15450/05.02.2020г.,
с което му е предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на
интервюто чужденецът е посочил, че напуснал И. на 12.11.2019г. със самолет. Отишъл
в И., след това в Т., където останал около два месеца в гр.И.. На 24.01.2020г. влязъл
нелегално в Република България, през границата, укрит в товарен камион, заедно
с още един човек, същия ден били заловени от полицията. Заявил, че в И. не
можел да си намери работа, а семейството му било бедно. Имал нужда от финансови
средства, за да живее нормално. Изявил желание да остане в България, да работи
и по този начин да помага на семейството си. Споделил, че от около година
вътрешно се чувствал християнин, но все още не бил запознат с християнската
религия. Заявил, че в И. нямал никакви други проблеми. Не му било оказвано
насилие. Както той, така и членовете на семейството му не били обект на
заплахи. Не искал да се завръща в родината си, защото нямало работа и нормални
условия за живот. Подал молба за закрила в Българи, след като бил задържан тук.
Чуждият гражданин завил още, че не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми с
официалната власт в страната, не участвал в политическа или религиозна
организация, не е имал проблеми в страната си заради етническата или
религиозната си принадлежност.
С Решение №УПХ-9/17.02.2019г. Интервюиращ
орган при ДАБ (Е. Г.) отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила
на Х.А. М., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1, т.2 от
ЗУБ.
В
решението си органът посочва, че анализът на заявените обстоятелства показал,
че мотивите на кандидата за получаване на закрила не попадат в предметния
обхват на ЗУБ, а се касаело за причини от личен и икономически характер. В хода
на производството не били установени факти, обуславящи необходимост от
предоставяне на бежански статут. Напускането на държавата по произход и
избирането на европейска страна представлявало желание за живот при по-добри
условия. Не можело да се направи извод, че по отношение на молителя било
осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Интервюиращият орган изложил
и обширни мотиви за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен
статут, като изразил становище, че напускането на И. не било продиктувано от
причините, визирани в чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. То било с цел по-добър
живот извън страната по произход, което правило кандидата икономически мигрант.
В атакуваното решение са изложени и подробни мотиви за липсата на основание за
прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като е обективирано становището,
че дори и да се завърне в държавата си по
произход, чужденецът би могъл да води нормален начин на живот. В акта е
посочено също, че за кандидата не са налице и предпоставки за предоставяне на
статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
На 24.02.2020г.,
срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с
неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на
преводач. Жалбата срещу решението е депозирана чрез административния орган на 28.02.2020г.
Същата е процесуално допустима, като
подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за
която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния
срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Решението
е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1,
т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната
агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по
общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-225/23.03.2016г. на
Председателя на ДАБ, с която Е. М. Г., младши експерт в РПЦ – Х., е определен
за интервюиращ орган.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува
с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна
закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13,
ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца, интервюиращият
орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като
вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на
издаване на процесното решение – 17.02.2020г., предвидения срок за произнасяне
на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура е бил спазен.
Съдът не
констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията
на жалбоподателя в тази насока. Установява се от доказателствата по делото, че
в хода на производството пред интервюиращия орган в РПЦ – Х. при ДАБ, с чужденеца
е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания
в присъствието на преводач, на разбираем за него език. Оспореният
административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на
правните основания за постановяването му. Не се споделят наведените в жалбата
възражения за незаконосъобразност и нищожност на процесното решение на
Интервюиращ орган при ДАБ.
Не се
установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено
становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна
закрила. Такова становище не е представено по делото. Следва обаче да се
отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на
акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена
процедура в производството по общия ред, а в този случай, съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.
При
извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира атакувания
акт за издаден в съответствие с материалния закон и предвидените процесуални
правила.
Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която се е позовал интервюиращият орган,
„молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като
явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9,
съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и чужденецът: т.1, се позовава на
основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за
основателни опасения от преследване“. Член 8, ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на
бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия
случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на
чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по
произход – Ирак, някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. От
обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени
от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя,
административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо
последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното интервю чужденецът
е посочил като основен мотив за исканата закрила икономически и социални
причини, като заявил, че не можел да намери работа в страната си. Правилно
интервюиращият орган е приел, че тези причини не попадат в предметния обхват на
ЗУБ, а са такива от личен характер, като целта е търсене на по-добър стандарт
на живот. Спрямо чужденеца не е било оказвано насилие, нито пък член на
семейството му е получавал лични заплахи. Изложените от кандидата причини за
напускане на Ирак правилно са преценени като неотносими към приложното поле на
чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на
материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец се явява
правилен и законосъобразен. Видно от заявеното от молителя в интервюто, същият
не желае да се завърне в държавата си, защото „нямало работа и нормални условия
за живот“. Очевидно изразеното желание за напускане на страната по произход не
следва да се приема като причина, която би могла да се определи като една от
тези, визирани в чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата на лични проблеми, които
не могат да се приемат като основание за предоставяне на международна закрила.
В хода на интервюто Х.А.М. заявил, че не е членувал в политически партии или
организации, не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, не
е бил заплашван. Всичко това води на извода за наличието на причини, различни
от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателят е напуснал И.. Няма
обективирани данни същият да е член на семейството на чужденец с предоставен
статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в България, нито са
заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него
не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.7 от ЗУБ.
Правилна е и преценката на органа за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В
случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход
той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По
отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка
административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в
светлината на Решение от 17 февруари
Административният
орган е извършил преценката си за страната по произход след анализ на информацията,
обективирана в Справка с вх.№МД-67/03.02.2020г., изготвена от Дирекция
„Международна дейност“ към ДАБ, относно актуалното положение в И.. От същата
става ясно, че ситуацията в И. не е такава, която да обосновава предоставяне на
международна закрила на гражданите на тази страна. Действително държавата има
отделни изолирани случаи на насилие, но същите не биха могли да се определят по
своята честота и интензитет като такива, водещи до напускане на страната. От
данните в справката и от приобщения доказателствен материал може да се направи
извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателят би
могъл да води нормален живот, при условията на социално-икономическата
обстановка в И.. Ситуацията в тази страна не достига границите на въоръжен
конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки заплахи поради такъв
конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на чл.9, ал.1, т.1
от ЗУБ.
Настоящият
съдебен състав намира извършената преценка на ситуацията в страната по произход
на заявителя за правилна, предвид оценката, че в конкретния случай няма
обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на
кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен
статут. За да бъде удовлетворена дадена молба за закрила, безогледното насилие
в И. следва да е изключително, каквото не се установява да е, видно от
цитираната информация за обстановката там. Изложените данни в Справка с вх.№МД-67/03.02.2020г.,
изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно актуалното
положение в И., сочат, че Конституцията и другите национални правни инструменти
позволяват правото на свободно придвижване в страната, макар и с малки
изключения. В някой случаи се ограничава движението само на разселени лица. В
държавата е отчетен ръст на икономиката за последната година след свиването в
предходните години. Бюджетът на И. през 2019г. е значително увеличен, като са
отделени повече средства за заплати в бюджетния сектор, субсидиране и
стимулиране на човешкия капитал. По делото допълнително бяха представени и Справка
с вх.№МД-257/14.05.2020г. и Справка с
вх.№МД-259/14.05.2020г. В същите се съдържа информация за актуалната
политическа и икономическа обстановка в И. и за И. К., от която автономна
област е оспорващият. След преглед и анализ на изложеното в справките съдът не
счита, че са налице основания за прилагане на разпоредбите на чл.8, чл.9 от ЗУБ
по отношение на Х.А.М.. Действително, в справките се съдържа информация за
задаваща се тежка фискална криза, дължаща се на срива в международните цени на
петрола, заразата от COVID-19, отбелязват
се и съществуващи политически и социални сътресения. Тези обстоятелства обаче
не рефлектират пряко върху преценката за наличието или липсата на основания за
предоставяне на статут, поради което няма как да доведат до отмяна на
атакуваното решение.
Като
цяло, от анализа на наличните по делото официални справки на ДАБ, както и от
информацията, налична в общодостъпни източници, не се установява ситуацията в И.
да е до такава степен усложнена, че да са налице основания за предоставяне на
международна закрила на граждани на тази страна.
Предвид гореизложеното,
съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият
съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна,
поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А.М., с ЛНЧ **********,
гражданин на И., против Решение №УПХ-9/17.02.2020г. на Интервюиращ орган Е. Г. към
Държавната агенция за бежанците.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: