Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр.София, 17,10,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І Гражданско отделение, 14
състав в открито заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №543 по описа за 2015год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от В.С.М.
срещу К.С.Ч., Г.Н.М. и С.М.М. обективно съединени искове с пр.кв.
чл. 45 от ЗЗД, вр.чл.53 от ЗЗД, вр.чл.3 от ГПК, вр.чл.99 от ЗЗД за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят сума в размер на 39000,00евро, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди /загуби/, вследствие злоупотреба с
процесуални права от страна на ответниците, което вземане е цедирано на ищеца с
договор за цесия от 15,07,2012год., ведно със законна лихва върху главницата за
периода от датата на исковата молба- 14,01,2015год. до окончателното изплащане
на вземането, и иск с пр.кв. чл.86, ал.1
от ЗЗД за сума в размер на 10000евро-
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 39000евро, за периода
от 14,01,2012год. до 14,01,2015год.
Релевират
се доводи, че ищцата е придобила предявените вземания по
силата на договор за цесия от дата 15,07,2012год. сключен със С. Д.Х..
Поддържа ответниците да са солидарно отговорни и пасивно материално правно легитимирани по
претендираното обезщетение, тъй като недобросъвестно са упражнили процесуално
право по предявяване на иск срещу цедента като са инициирали
съдебен спор по гр.д.№4363/2009год. по описа на Софийски градски съд, ГО 6 състав. Производството е
приключило с влязло в сила решение, с което исковата претенция на ответниците /ищци
по гр.д.№4363/2009год./ е отхвърлена. Имуществената вреда представлява заплащане от
страна на цедента /С.Х./ на двойния размер на капаро от
39000евро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от
06,07,2009год., който цедентът не бил в състояние да изпълни, поради вписана по
партидата му искова молба.
Твърди се, че по
силата на предварителния договор цедентът С.Х. се задължил да продаде на Р.Д.Д.недвижим имот ателие № 3, на втори подпокривен етаж, със застроена площ от
143,54 кв.м., заедно с прилежащата към него обитаема тераса, с площ от 91.98 кв.м., както и
съответните на тях идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, находящи
се в жилищна сграда на адрес: гр. София, ул. „********за продажна цена в размер на 195000евро. Сочи се, че Ателие №3 /част от което е
терасата/ е самостоятелен обект от етажната собственост, изградено и съществуващо
съобразно действащ проект от 31,07,2006год. за преработка. Образувано
е от
бившите ателиета №4 и №5, закупени с нотариален акт от 2006год., когато са били на фаза груб строеж /допустимо по чл. 181 от ЗУТ/. При сключване на
предварителния договор купувачът заплатил на
продавача капаро
в размер на 39000евро, а
уговорения срок за изповядване на сделката е 06,11,2009год. Съгласно
чл.7, ал.4 от договора, ако преди сключването на окончателния договор се
установи, че за имота или части от него има тежести, вписани искови молби, права или претенции на трети лица
спрямо имота или части от него, купувачът има право да развали договора без
предизвестие и да получи незабавно от продавача
даденото капаро в двоен размер, както и обезщетение в размер на всички извършени от купувача разходи във връзка
със сключването на окончателния договор.
На
29,10,2009год. цедентът на ищцата бил уведомен с нотариална покана от купувача
за вписана в Имотния регистър искова молба по отношение на част от имота-
обитаемата тераса, част от жилището. Поддържа
се, че цедентът е предприел
действия за извънсъдебно уреждане на спора, но
заличаване на ИМ не е извършено. Ето защо купувачът –Р.Д.е развалил сключения предварителен договор. Поддържа се с две преводни нареждания от 15,01,2010год. и от
15,02,2010год., цедентътХ. да е
заплатил на Р.Д.сумата от 39000евро, като
вторият превод е вредата, предмет на претенцията по главния иск.
Поддържа се ответниците да са предявили искова претенция
срещу цедента при знание за явната неоснователност на същата като им били
известни документите, удостоверяващи правото на собственост на цедента на
ищцата, както и обстоятелството, че вписаната искова молба ще стане причина за
разваляне на предварителния договор и връщане на капарото в двоен размер. Твърди
се всеки от ответниците да е придобил вещно право на собственост върху
самостоятелни обекти в сградата след придобиване на собственост от С.Х., поради
което е житейски неоправдано да претендират нищожност на договор за
покупко-продажба от 14,06,2006год.
поради липса на съгласие. Предвид изложеното се навеждат доводи, че е налице
причинно- следствена връзка между недобросъвестно поведение на ответниците и
претърпените имуществени вреди в размер на 39000евро. Налице е валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за цесия, с който вземането е
прехвърлено на ищцата, за което прехвърляне ответниците са уведомени в хода на
делото.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок за
отговор по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Г.Н.М. и С.М.М., с който
е заявено становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.
Поддържат, че процесния договор за прехвърляне на вземания от 15,07,2012год. е
нищожен поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и
привидност, във връзка с което оспорват процесуалната легитимация на ищцата.
Твърдят, че не са уведомени за извършена цесия, поради което същата няма
действие спрямо тях. Поддържат, че в договора за цесия липсва „ликвидна
изискуемост“ на прехвърленото вземане и е недопустимо задължение за 39000евро
да бъде продадено за 2000евро. Излагат доводи, че липсва противоправно
поведение от тяхна страна, което да е в причинна връзка с настъпването на претендираните
вреди. При иницииране на гр.д.№4363/2009год. по описа на СГС, І-6 състав са
действали в защита на техни права, изразяващи се в право на собственост върху
обща част от сграда, етажна собственост, в която притежават самостоятелни
обекти. Поддържат, че не са солидарно отговорни, тъй като са претендирали
поотделно правата си.
Релевират възражение за изтекла давност по
отношение на исковата претенция. Оспорват твърденията на ищеца за наличие на
деликт и злоупотреба с право. Навеждат доводи, че няма как през 2008год. да са
действали умишлено за увреждане на цедентаХ., тъй като предварителният договор
бил сключен около шест месеца след подаване на исковата им молба. Сочи се, че
преди сключване на предварителния договор страните по него не са положили
дължимата грижа, тъй като не са направили проверка в Имотен регистър към Агенция
по вписванията.
Оспорват представените с исковата молба писмени
доказателства с твърдение, че същите са симулативни и са създадени с цел да
послужат в настоящото производство. Твърди се прекомерност на уговореното
капаро.
Съобразно изложеното молят предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок за
отговор по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от К.С.Ч., с който е
заявено становище за недопустимост на исковата претенция с твърдение, че ищцата
не притежава активна процесуална легитимация и претенцията спрямо всеки от
ответниците не е конкретизирана. При условията на евентуалност излага доводи за
неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията за противоправно
поведение от страна на ответниците, изразяващо се в злоупотреба с процесуални
права, което е в причинна връзка с претърпени от цедента на ищцата вреди.
Оспорва наличието и на останалите предпоставки за деликтна отговорност на
ответниците. Сочи, че при подаване на иска ответниците са действали
добросъвестно, тъй като по първоначалните архитектурни планове на сградата
терасата е представлявала обща част, а разпореждането с такава води до
нищожност на разпоредителния акт. Няма как да са действали умишлено с цел да
увредят цедента, тъй като предварителният договор бил сключен половин година
след подаване на иска. Поддържа, че ответниците не са солидарно отговорни, тъй
като с подаване на исковата молба са претендирали всеки поотделно свои собствени
права, а не тяхно общо право. Оспорва автентичността на подписите на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06,07,2009год. и
анекс от 04,11,2009год. към него. Навежда
доводи, че предварителният договор е антидатиран- съставен е след вписване на
исковата молба, с цел подготовка на действия срещу ответниците.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата в
размер на 39000евро. Поддържа, че предвид погасяването на главницата по давност
акцесорния иск за мораторна лихва е неоснователен.
Сочи, че извършената цесия не обвързва
ответниците, тъй като липсва надлежно уведомление по реда на чл.99, ал.3 и ал.4
от ЗЗД.
Съобразно изложено моли исковата претенция да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото
съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Изложената фактическа
обстановка се потвърждава от приложените по делото доказателства. Ответниците К.С.Ч., Г.Н.М., С.М.М. и С.К.И.
са предявили искова претенция вх.№69222/10,12,2008год., адресирана до
СРС, по която впоследствие е образувано дело №4363/2009год. по описа на СГС,
І-6 състав за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба обективиран
в НА №78/14,06,2006год., с който С.Х.ООД
продава на С. Д.Х.- ателие №4 и ателие
№5, заедно с прилежаща към ателие №5 обитаема тераса, поради липса на съгласие
като са изложени обстоятелства ищците да считат обитаемата тераса за обща част
на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС. Постановено е решение №5116 от 11,07,2012год., с което е отхвърлен
предявения иск, потвърдено с решение на Софийски апелативен съд от 28,02,2014год., постановено по
гр.д.№2155/2013год., ГК, 4 състав и влязло в сила на 08,05,2014год.
Установява се сключването
на предварителен договор между С.Х., в качеството на продавач и Р. Д., в
качеството на купувач за продажба на описаните в чл.1 недвижими имоти и срок за сключване на окончателен договор
06,11,2009год. В чл.7, ал.4 е предвидена възможност за разваляне на договора от купувача в случай,
че преди сключване на окончателния договор са установят вписани искови молби, права или претенции на
трети лица спрямо имота, в който случай продавачът се задължава да върне на купувача
даденото капаро-уговорено по чл.6, б.“а“ от договора в размер на 39000евро. С
анекс от 04,11,2009год. е продължен
срока за сключване на окончателен
договор до 10,12,2009год.
С нотариална покана рег.№14302/29,10,2009год. на
нотариус М.Калоянова, С.Х. уведомил ответниците за евентуални вреди, които биха
настъпили от неизпълнение на сключения от него предварителен договор. Не е
спорно, че поканата е получена от ответниците на 31,10,2009год. Ищците са се
отзовали на покана на 03,11,2009год.
Не е спорно, че с нотариална покана, връчена на С.Х.
на 11,12,2009год. купувачът по
предварителния договор е отправил
волеизявление за разваляне на предварителния договор /поради вписване на ИМ/
като е поканил продавача да върне капарото в двоен размер от 78000евро. Страните в
правоотношението са се споразумели плащането да бъде извършено на две вноски:
39000евро на 15,01,2010год. и 39000евро на 15,02,2010год.
От изслушаното заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда се установява, че с два
превода, извършени на 15,01,2010год. и на 15,02,2010год. с наредител С. Д.Х. е заверена сметката на получателя, с
титуляр Р.Д.Д.. Стойността на всеки
превод е 39000евро.
От изслушаното допълнителното заключение на
Съдебно-счетоводната експертиза не се установява, за периода от 15,01,2010год.
до 15,01,2015год. от сметките на титуляра Р.Д.да се извършени преводи с
получател С. Д.Х..
Лихвата за забава върху главницата от 39000евро за периода от 14,01,2012год.
до 14,01,2015год. е в размер на 12449,12евро.
С договор за прехвърляне на вземане сключен на 15,07,2012год. С. Д.Х.
е прехвърли на В. С. М. вземане в размер на 39000евро,
представляващо имуществени вреди
–загуба произтичаща от развален
предварителен договор за
покупко-продажба от 09,07,2009год. за
цена в размер на 2000евро. С нотариални покани, връчени на ответниците на
08,04,2015год. и 20,03,2015год.С.. е уведомил последните за извършената цесия.
Възражението за симулация и неавтентичност на
сключения предварителен договор, съдът намира да е недоказано по делото, с оглед изслушаното
заключение на съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че ръкописния
текст „Р. Д.“, изпълнен под подписите за Купувач в предварителен договор и
анекс, както и подписите изпълнени за купувача са положени от Р.Д.Д.. Не се
установи антидатиране на процесния предварителен договор.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, вр.чл.3 от ГПК за вреди от злоупотреба с правото на предявяване на иск.
За да бъде уважен
предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, вр.чл.3 от ГПК е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: противоправно деяние, /чрез недобросъвестно упражняване на процесуални права,
чрез иницииране на съдебно производство с цел увреждане на права и законни интереси на С.Х. /, характера и
размера на вредата/ имещуствени
загуби, чрез плащане на сумата от 39000евро/, причинна
връзка между деянието и настъпилите вреди, вина на делинквента. В конкретния случай е необходимо да се установи и
валидно възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за
прехвърляне на вземане между кредитора по деликтното правоотношение и ищеца,
уведомяване на ответниците за прехвърлянето.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца, пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването им.
Спорно в конкретния казус е в какво се изразява
недобросъвестното упражняване на право на иск. Съгласно чл.3 от ГПК участниците
в съдебното производство лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. По аргумент от
сочения текст недобросъвестното упражняване на права е основание за ангажиране на отговорност за вреди като на общо основание подлежат на обезщетяване всички преки и непосредствени
имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Принципно предявяването на иск,
дори в хипотезата на недопустим или неоснователен иск не сочи автоматично на
недобросъвестно упражняване на права, доколкото инициирането на съответното
процесуално действия е извършено за защита на субективни права и интереси,
които страна счита да са нарушени или застрашени. Злоупотреба с право е налице
при превратното им упражняване с цел да бъдат
увредени права и законни интереси на други-аргумент от чл.57, ал.2 от Конституцията на Република
България.
В конкретната хипотеза настоящия състав намира да не е установено
недобросъвестно упражняване на права от страна на ответниците, чрез предявяване
на исковата молба по гр.д.№4363/2009год.
, СГС, І-6 състав, с цел причиняване на вреди за С.Х. във връзка с
предварителен договор, сключен на 06,07,2009год. Достатъчно основание за
отхвърляне на претенцията е факта, че исковата молба е депозирана пред съда на
10,12,2008год. или преди сключване на предварителния договор. Аргумент за това
е чл.118, ал.2, изр.2 от ГПК. Техническото вписване на същата, което не се
спори да е осъществено след сключване на предварителния договор е ирелевантно
за твърдяната недобросъвестност. Неоснователно е възражението за злоупотреба
обосновано с твърдението, че ответниците са придобили вещни права върху обекти
в сградата, в която е находящ се продаваемия имот по предварителен договор,
след придобиване на имота, чрез договор
за покупко-продажба от С.Х. на 14,06,2006год. Посоченото обстоятелство не е
спорно между страните и „било абсурдно“ да твърдят да е било необходимо тяхно
съгласие за сключване на оспорения договор от 14,06,2006год. От една страна
твърдението за нищожност не е ограничено във времето, когато заявяващата го
страна твърди да са нарушени нейни права и законни интереси. От друга страна
изложените доводи за нищожност са обосновани с липса на съгласие, но доколкото
атакуваната сделка касае вещ, за която се твърди да има статут на обща част в
етажната собственост по смисъла на чл.38 от ЗС.
Последващото уведомяване на ответниците с покана, връчена им на
31,10,2009год. за евентуални вреди на С.Х.
от разваляне на предварителен договор
от 06,07,2009год. не променя горния извод, доколкото с оглед твърдението
за осъществяване на процесуалния деликт-завеждане на искова молба е предхождащо сключване на договора. От друга
страна по делото въобще не се установи ответниците да са знаели за наличие на
договор сключен между С.Х. и Р.Д.до провеждане на среща обективирана в
протокол за констатиране на
обстоятелства от 03,11,2009год., поради
което няма как вписването на искова молба на
23,07,2009год. да се твърди да е извършено с цел претърпени вреди за
продавача по предварителния договор.
Липсва и причинна връзка на сочените
имуществени вреди с поведението на
ответниците. Процесната сума от 39000евро, представляваща двойния размер на
капаро дадено по договора и преведена на 15,02,2010год. на купувача Р. Д., дори да се приеме да е налице
злоупотреба с право, не е в пряка и
непосредствена връзка с поведението на ответниците. Такава би била налице за
действително претърпените вреди от неизпълнение на договора, върху които
страната не би могла да влияе, но не и
тези, коитоХ. сам е договорил с контрахента. Поемането на задължение за
възстановяване на дадено капаро в двоен размер, което да е обусловено от
поведението на трети лица, а не в резултат на собствено договорно неизпълнение
от една страна е необосновано, а от друга по-скоро следва да бъде характеризирано
като договорена неустойка, а не задатък по смисъла на чл.93, ал.2 от ЗЗД, който
обезпечава изпълнение по договорното правоотношение от страната получила задатъка, а не деяние на
трети лица. Т.е. платеното от продавача по предварителния договор не е обезщетение
за действително претърпени вреди поради развалянето му, а има характер на неустойка, която страната сама е договорила и чийто размер не може да обвързва
трети лица.
Съобразно изложеното исковата претенция е
неоснователна. Предвид липсата на установен деликт, както и причинна връзка със
сочените вреди, съдът намира за безпредметно обсъждането на останалите елементи
от фактическия състав, възникнало ли е договорно правоотношение за прехвърляне
на вземане, породило ли е действие спрямо ответниците и погасено ли е вземането
по давност.
Предвид неоснователност на исковата претенция,
неоснователна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху
главницата в размер на 10000евро за периода от 14,01,2012год. до 14,01,2015год.
Съобразно
изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответната страна се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 4000,00лв.-адв.хонорар за С.
и Г. М.. Не се присъжда претендирания депозит от 80,00лв.-доп.ССчЕ, тъй като
видно от делото, макар да е определен като задължение на ответниците е внесен
от ищцата.
За К.Ч. разноски не се присъждат,
тъй като няма данни да са извършени.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.С.М.,
с ЕГН **********, с адрес *** срещу К.С.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, Г.Н.М.,
с ЕГН **********, и С.М.М., с ЕГН **********, двамата със съд. адрес: ***, офис 1 искове с пр.кв. чл. 45 от ЗЗД, вр.чл.53 от ЗЗД,
вр.чл.3 от ГПК, вр.чл.99 от ЗЗД за пасивно солидарно осъждане на
ответниците за сума в размер на 39000,00евро,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /загуби/, вследствие
злоупотреба с процесуални права, ведно със законна лихва върху главницата за
периода от датата на исковата молба- 14,01,2015год. до окончателното изплащане
на вземането, както и иск с пр.кв.
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 10000евро-
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 39000евро, за периода
от 14,01,2012год. до 14,01,2015год. като
неоснователни.
ОСЪЖДА В.С.М., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г.Н.М.,
с ЕГН **********, и С.М.М., с ЕГН **********, двамата със съд. адрес: ***, офис 1 на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 4000,00лв. -разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: