Р Е Ш Е Н И Е
№
260441
15.02.2021 година, град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, V
граждански състав, в публично заседание на девети
февруари две хиляди и двадесета и първа година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при участието на
секретаря Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9766 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от Н.Е.М., ЕГН **********,*** против
„КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост – 1, ул.
„Димитър Моллов“ № 16 , с която е предявен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между
страните, че клаузата по чл. 3 от договор за кредит от 27.08.2019 г., даваща
право на ответника да получи неустойка в размер на 1017,70 лв., като противоречаща
на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално – правните изисквания на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит.
Ищецът твърди, че между страните е
сключен договор за кредит от 27.08.2019
г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена
сумата в размер от 900 лв., с годишен процент на разходите от 46,51 %, със срок за погасяване от 10 месеца
и с размер на месечната погасителна вноска от
208,63 лв. Съгласно чл. 3 и т.
16.3 от ОУ към договора за кредит същият следва да бъде обезпечен с поне две от
следните обезпечения: запис на заповед и
поръчител/и, отговарящ на условията на чл. 11 от ОУ към договора за заем, а
именно: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: дееспособно физическо лице, навършило 25 г.,
минимален осигурителен брутен доход в
размер на 1500 лв. на месец, валидно трудово правоотношение поне 6 месеца,
стабилна кредитна история, да не е активен потребител на заемни продукти. В
случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в
чл. 3 от договора и т. 16.3. от ОУ към договора за кредит, същият дължи
неустойка на кредитора в размер на 1017,70 лв., която той следва да престира
разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска
за неустойка в размер на 101,77 лв., с която неустойка падежното вземане
нараства значително, а именно до сумата от 2086,30 лв. Твърди се, че договорът
е недействителен изцяло, поради обстоятелството, че ГПР, предвиден в договора
не отговаря на действително приложимия. С оглед недействителност на договора се
сочи, че е недействителна и клаузата за неустойка. Излагат се и съображения,
касаещи възнаградителната лихва, като липсва петитум в тази насока, поради и
което съдът приема, че тези доводи не касаят заявения петитум. Ищецът счита, че
клаузата за неустойка е недействителна и на собствено основание, тъй като
противоречи на принципа на добрите нрави и е загубила присъщата й обезщетителна
функция. Твърди се, че условията са неизпълними, като по този начин небанковата
финансова институция цели получаване на
допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал.4 ЗПК. Освен
това се сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна
функция, като е дал твърде кратък срок и ограничения, като клаузата, която я
урежда е в противоречи с Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Твърди се, че
неустойката е излязла в разрез с добросъвестността и присъщите й функции, вкл.
и санкционната такава. Сочи се, че е предвидено неустойката да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита.
По същество неустойката представлява добавка към възнаградителната лихва и
обогатява неоснователно търговеца. Договорена по този начин се сочи, че
неустойката представлява облага – печалба, която обаче не е обявена по този
начин на потребителя по реда на чл. 5 ЗПК и не е включена в договорната лихва,
съобразно императивните разпоредби на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че неправилно размерът на плащането
по чл. 3 от договора, наречено "неустойка", но представляващо скрито
възнаграждение за ползването на финансовия актив, не е включен при определяне
на годишния процент на разходите, поради което и посоченият в договора годишен
процент на разходите също не отговаря на действителния, което представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По така изложените
съображения счита договорът за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради
което и съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане единствено на
чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи по кредита. Счита,
че с включване на клауза за неустойка в този размер се е достигнало до
сключване на договора за кредит при заобикаляне на закона и в точност на
правилото, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В условията на
евентуалност излага съображения за нищожност само на клаузата на чл. 3 от
договора като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Твърди се, че
нищожността на клаузата за възнаградителната лихва обуславя нищожност на целия
договор за кредит, тъй като той нормативно е определен като възмезден договор и
кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит.
Цитира съдебна практика и практика на СЕС в подкрепа на изложените доводи. Моли
за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
излага подробни съображения за неоснователност на изложените от ищеца в
исковата молба твърдения за недействителност.
Относно клаузата за неустойка посочва, че същата е действителна и не
противоречи на добрите нрави. Оспорва
възраженията за прекомерност на неустойката и сочи, че същата притежава
присъщите й обезщетителна, обезпечителна
и санкционна функция. Посочва, че ищецът не е изпълнил задължението си за
осигуряване на поръчители, като е бил предварително запознат с всички условия
по договора за кредит, приел е и е подписал стандартен европейски формуляр,
като е заявил, че го приема и се е съгласил със задължението да предостави
обезпечение. Сочи се, че не се представят доказателства ищецът да е
предоставила изискваното обезпечение.
Твърди се, че условията по договора за кредит са уговорени индивидуално
в стандартния европейски формуляр и ищецът е могла да влияе по тези условия,
като в договора са отразени окончателните договорки между страните. Прави
предложение за сключване на споразумение или съдебна спогодба. В случай, че не
бъде постигната спогодба се моли исковете да се отхвърлят, като прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение,
както и за присъждане на разноски при отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че на 27.08.2019 г. между ищеца и ответника „КРЕДИТ
ТАЙМ“ ЕООД е сключен договор за паричен
заем *** с лихвен процент по кредита 39 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 46,51 %.
Съгласно сключения договор ответникът е
предоставил на ищеца в заем сумата от
900 лв., като същият служи като разписка за получената сума. В чл. 3 от
договора е отразено, че при изчисление на ГПР
са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за
посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви
за забави и неустойки за неизпълнение. Отразено е, че общият размер на кредита,
включващ главница, лихви и неустойка е 2086,30 лв., който е уговорено да се
заплати чрез заплащане на 10 броя погасителни вноски от по 208,63 лв. с дата на
плащане на първата погасителна вноска – 26.09.2019 г. Отразени са и погасителни
вноски без неустойка – 10 бр. от по 106,86 лв. с дата на плащане на първата
погасителна вноска – 26.09.2019 г. Срок на заема – 10 месеци. Посочено е, че
неустойката по т. 16.3. от Общите условия е в размер от 1017,70 лв. Уговорени
са условията, при които договорът се прекратява. В чл. 4. е посочено, че
кредитът може да бъде обезпечен със запис на заповед, издаден от
заемополучателя; поръчител/и, отговарящи на условията на т. 11 от Общите
условия към договора за паричен заем; и/или други подходящи обезпечения.
Обезпеченията е уговорено, че не могат да бъдат реализирани/предявявани преди изтичане на срока по чл. 29 от ЗПК.
Уговорено е в чл. 4, че при неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение в срока, посочен в 11.5.3 от Общите условия, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1017,70 лв., като същата се заплаща от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от
вноските се добавя сума в размер на 208,63 лв. Уговорена е законната лихва за
забава и реда за погасяване. Отразено е правото на отказ от договора, както и
на предсрочно изпълнение. С подписване на договора, заемополучателят е
удостоверил, че преди неговото сключване му е предоставен стандартен европейски
формуляр, запознат е с Общите условия на договора и е уведомен подробно за
всички клаузи от този договор, разбира значението им и се съгласява с тях.
Уговорено е и право на прехвърляне на правата на заемодателя на трети лица.
Сочи се, че неразделна част от договора е погасителен план, който е приет и
като писмено доказателство по делото. В него е отразен размер на месечната
вноска, оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечение, общ размер на
погасителната вноска и падеж на плащане на всяка от погасителните вноски.
Между ищеца и „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД са възникнали
правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, за
който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице
се явява потребител на финансова услуга.
Съгласно
чл. 22 ЗПК (ред. ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), във вр.
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В процесния
договор в чл.2, ал.1, т.6 е посочено, че заемът е предоставен при фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 39 %. Липсват обаче
каквито и да било условия за прилагането му. Нарушението е още по-съществено
доколкото, нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е основание
за недействителност на договора за кредит. За да се обезпечат правата на
потребителя по сключения договор за потребителски кредит, в последния следва на
ясен и достъпен език да е описаното визираното в законовата норма на чл.11 ЗПК
съдържание. Липсата на някои от съществените реквизити води до недействителност
на договора на специалните основания по чл.22 ЗПК, последица от което е връщане
само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. От
това следва, че неизпълнението на задължението на кредитодателя (банка или пък
небанкова финансова институция), който по занятие осъществява сделки по
предоставяне на потребителски кредити и като такъв е и по-силната страна в
правоотношението, да предостави на потребителя изискуемата информация, води до
лишаване от правото му да получи възнаграждението по договора.
На следващо място, ищецът се
позовава на нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл.
22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че
годишният процент на разходите е 46,51 %. Липсва обаче,
каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в този процент. В
действителност, в клаузата е отбелязано, че при изчисление на ГПР са взети
предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок,
всяка от страните ще изпълнява точни в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор. Въпреки посоченото
отбелязване, от текстовата част на договора не става ясно, както точно се
включва в ГПР. Посочената годишна фиксирана лихва от 39 %
не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По
този начин потребителят – кредитополучател, е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт.
Съгласно чл. 11, ал. 1,
т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език
и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е
указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за
кредит е посочена общата сума, дължима от
потребителя, представляваща сбора между общия размер на кредита и уговорената неустойка, като липсва обща сума,
дължима от кредитополучателя, съответстваща на определения ГПР в договора и
съответно включваща подлежаща на връщане главница и възнаградителна лихва,
разграничени, като размер.
ГПР съгласно член 19, ал. 1 от
ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит –
чл.19, ал.1 от ЗПК. Видно от договора в ГПР не е включена
уговорената неустойка, която от своя страна е включена в общия размер на
кредита. Уговорената неустойка е в
размер на 113 % от предоставената в заем
сума и би довела до увеличаване на размера на ГПР, който многократно би надхвърлил определеният в член
19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Като не е включил възнаграждението
за поръчителя в ”общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът е
заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника. Неспазването изискването на чл. 11,
ал. 1, т.10 от ЗПК, води до недействитерност на договора
съгласно чл. 22 от ЗПК.
Освен
горното клаузата по чл.1, ал.2 от договора за паричен заем, според която се
дължи погасяване на кредита с по-високи погасителни вноски, включващи и нустойка с месечен размер от 101,77 лв. се намира в пряко противоречие с преследваната
от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този
начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като
кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността
от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в
чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и
едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На основание гореизложените доводи съдът счита, че искът за обявяване на договора за кредит за
недействителен е основателен и следва да се уважи.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза ищеца следва да се присъдят
направените разноски, съобразно представения и приет списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършването им в размер на 83,45 лв. – платена държавна
такса. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Неговият размер,
съобразно уважените претенции, съдът определя на осн.чл.7, ал.2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на стойност 376 лв. В случая е представен договор за правна
защита и съдействие с адв. Е.И. в полза, на която следва да се присъди
възнаграждението.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н.Е.М., ЕГН **********,*** и
„КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост – 1, ул.
„Димитър Моллов“ № 16, че договор за
паричен заем *** от 27.08.2019 г. е недействителен, като противоречащ на императивни изисквания
на Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. Младост – 1, ул. „Димитър Моллов“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Е.М., ЕГН **********,*** разноски в размер от 83,45
лв. - платена държавна такса.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к.
Младост – 1, ул. „Димитър Моллов“ № 16 да заплати на адв. Е.Г.И.,*** № 2 сумата
от 376 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Дафина
Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
ПМ