№ 1836
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110113459 по
описа за 2023 година
Производството е по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „И**********************“ АД е предявил срещу ответника
„************************** обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 324 лв.,
представляваща неустойка по договор № ******************** г., както и за
сумата от 7, 52 лв., представляваща дължими суми за тол и други такси по
договора, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на подаване
на исковата молба - 15.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумите.
Претендира разноски. Ищецът твърди, че по силата на сключен между
страните договор № ******************** г. при ОУ ответникът е получил
1 брой *********************************************. Ищецът бил
установил, че не са генерирани пътни такси повече от 30 последователни
календарни дни, поради което прекратил едностранно договора с писмено
уведомление с незабавен ефект. Със същото ответникът бил поканен да върне
устройството в срок от 15 дни от получаване на уведомлението. По силата на
т. 5.3. от ОУ ищецът бил начислил неустойки в размер на 325 лв. минус 1 лв.
депозит за липсващо Бордово устройство и непълна окомплектовка. Ищецът
претендира и суми за тол такси и други такси по Предплатения баланс по
процесния договорсъгласно издадени фактури № **********/06.03.2020 г., №
***************************/02.10.2022 г., №
*******************/10.10.2022 г., в общ размер на 7,92 лв. Посочва се, че
на 31.01.2022 г. ищецът изпратил покана до ответника, която не била
получена от ответника, да заплати претендираните суми, но задълженията
останали непогасени. Представя към исковата молба под опис заверени
1
преписи от документи, като тези писмени доказателствени средства следва да
бъдат приети като допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда материалноправен спор.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на искова
молба.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни
представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 50 лв. - държавна такса в
исковото производство.
Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
****************************** с ЕИК *********************, ДА
ЗАПЛАТИ на „И**********************“ АД , ЕИК
*************************, със съдебен адрес гр. София, бул. „Никола
Й.Вапцаров“ № 53В, ет.4, офис 6, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
сумата от 324.00 лв., представляваща неустойка по договор №
******************** г., както и за сумата от 7, 52 лв., представляваща
дължими суми за тол и други такси по договора, ведно със законната лихва
върху двете суми от датата на подаване на исковата молба - 15.03.2023 г., до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „****************************** с ЕИК
*********************, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„И**********************“ АД , ЕИК *************************, със
съдебен адрес гр. София, бул. „Никола Й.Вапцаров“ № 53В, ет.4, офис 6,
разноски в исковото производство в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3