№ 362
гр. София , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000381 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260023 от 07.01.2021 г., постановено по търг. дело № 2731/2017 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав е осъдил „Прима-Продуцентска,
рекламна, информационна и медийна агенция“АД да заплати на „Софийски имоти“ЕАД на
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата 112 560,76 лв. – част от месечните наемни вноски,
дължими по договор от 22.10.1999г. за ползването на 26 броя рекламно-информационни
елементи в периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г., ведно със законната лихва от
20.09.2017г. до изплащането на сумата, на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 5
574,67 лв. – част от лихвите за забава, изтекли върху главните вземания за месечни наемни
вноски в периода от падежа на всяко от вземанията до 16.10.2015г., а на основание чл. 78,
ал. 1, 3 и 8 ГПК сумата 5 525,42 лв. – разноски за съдебното производство, като е отхвърлил
предявените искове за разликата до пълния предявен размер.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Прима-
Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“АД, с която се обжалва
решението в осъдителната му част като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Твърденията са, че решението е необосновано и е постановео при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на относими за
предмета на спора доказателства.
1
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Софийски имоти“ЕАД е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по
съображения изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
„Софийски имоти“ ЕАД, с която срещу „Прима-Продуцентска, рекламна, информационна и
медийна агенция“АД при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени: 1)
осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата 112 560,76 лв. – месечни
наемни вноски, дължими по договор от 22.10.1999г. за ползването на 26 броя рекламно-
информационни елементи в периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г.; 2) осъдителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 5 574,67 лв. – лихви за забава, изтекли
върху главните вземания в периода от падежа на всяко от вземанията до 16.10.2015г.
Исковете са били предявени като частични за суми, представляващи разликата между
общите твърдяни от ищеца размери на вземанията и размерите, за които са предявени
частични искове по т.д. №6582/2015г. на СГС, ТО, VІ-8 с-в.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил предявените обективно
съединени искове с възражения за неизпълнен договор, мотивирани с твърдения, че в
периода, за който претендира плащане на наемни вноски, ищецът не е осигурил спокойното
и несмущавано ползване на наетите рекламно-информационни елементи, като е допуснал
демонтирането им по нареждане на органи на Столична община, която е едноличен
собственик на капитала на ищцовото дружество.
За обезщетение на вредите от неизпълнението на посочените задължения на ищеца с
насрещна искова молба е предявил следните обективно кумулативно съединени искове: 1)
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 165 620,00 евро –
обезщетение за вреди на „Прима-Продуцентска, рекламна, информационна и медийна
агенция“АД, представляващи пропуснати ползи в периода от 01.09.2013г. до 22.10.2015г. от
възможността да получи възнаграждения по договори от 15.03.2005г. и 02.09.2005г.,
сключени с „Агенция Прима“ АД за експлоатация на процесните рекламно-информационни
елементи; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 15 104,00
лв. – обезщетение за вреди на „Прима– Процудентска, рекламна, информационна и медийна
агенция“ АД, представляващи разноски, направени за обжалване на административни
актове, издадени за премахване на процесните рекламно-информационни елементи, както и
2
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 19 538,55 лв. – част
от платените от „Прима-Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“АД
месечни наемни вноски по договора от 22.10.1999г. за периода от 01.01.2014г. до
30.09.2014г., които подлежат на връщане от „Софийски имоти“ ЕАД, тъй като пет от
процесните рекламно-информационни елементи не са ползвани в посочения период.
От фактическа страна съдът намира за установено следното :
Между страните не се спори, а и се установява от представения по делото и приет
като доказателство Договор от 22.10.2019г. за съвместно изграждане и експлоатация на
система от рекламно-информационни елементи, че между ищеца „Софийски имоти“ЕАД и
ответникът „Прима-Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“АД е бил
сключен договор по силата на който за ответникът е възникнало задължение да изработи и
предаде на ищеца 26 броя специализирани съоръжения- рекламно-информационни
елементи, след което същите по силата на чл.3,т.2 и чл.4 от договора да бъдат преотдадени
„за оперативно управление“ на ответника, срещу което последният се е задължил да заплаща
постоянна месечна парична сума, която първоначално е била уговорена от страните да бъде
в размер на 150 щатски долара, като с допълнително споразумение от 18.09.2009г. е била
окончателно определена на сумата от 205 евро без ДДС. Съгласно т.4 от Допълнителното
споразумение от 18.09.2009г. цената за отстъпеното оперативно управление са актуализира
всяка календарна година, с официалния индекс на инфлацията по данни на НСИ.
По силата на §3 от договора под „оперативно управление“ по см. на чл.3 от договора
страните са определили, че се разбира извършването от свое име на всички фактически
и/или правни действия, свързани с изграждането, както и всички правни и/или фактически
действия свързани с използването на свой търговски риск изградените рекламно-
информационни елементи, предмет на договора.
Съгласно чл.6, ал.3 от договора месечната цена за оперативно управление, респ. за
ползването на всяко рекламно съоръжение, е дължима до 5-то число на месеца, следващ
датата на приемането и предаването на изграденото съоръжение.
По силата чл.9 от договора страните са приели да се счита, че ищецът е собственик на
всяко от изградените от ответника рекламно-информационни съоръжения. Също така
съгласно §1 от договора ответникът се счита за държател, за срока на договора на рекламно-
информационните съоръжения, които са предмет на договора.
В чл. 4, т.2 е уговорено задължение на „Софийски имоти“ЕАД да не пречи на
„Прима“ за използването на съоръженията, а съгл. чл. 4,т.4 задължение на последния да не
преотдава същите на други лица без съгласието на Софийски имоти.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства-
Аналитични справки за сметка на „Софийски имоти“АД за закупени дълготрайни
3
материални активи и Споразумения от 22.10.2008г. и от 18.09.2009г. към договора от
22.10.1999г., че за периода от сключването на договора от 22.10.199г. до 2006г. са били
изградени от Прима общо 26 броя рекламно-информационни елементи, от които : Билборд
двустранен- 5 броя, Билборд едностранен- 5 броя; Билборд тип книга- 2 броя; Рекламно
информационен екран двустранен- 12 броя и Рекламно информационен екран едностранен-
2 броя, като всяко от описаните съоръжения е преминало в собственост на „Софийски
имоти“АД, след което е било отдадено от него за „оперативно управление“ от Прима,
съобразно предвиденото в договора предназначение.
Между страните не се спори, че съгласно чл.2 от договора от 22.10.1999г. същият
първоначално е бил сключен за срок от 10 години, като със Споразумение от 28.05.2007г.
страните са изменили основния договор, като в чл.11 са добавили нова т.3, съгласно която,
срокът на договора автоматично се подновява за още три години при липса на изрично
отправено писмено предизвестие от която и да е от страните в шест месечен срок преди
изтичането на договора.
Между страните не се спори, а и се установява, че в шест месечния срок преди
изтичането на съответния 3 годишен срок на договора, т.е до 22.10.2015г., от страна на
„Софийски имоти“ЕАД с писмо изх.№ СИ-03-036/19.01.2015г. на изпълнителния директор
на „Софийски имоти“ЕАД е било отправено предизвестие до Прима за прекратяване на
договора, считано от 22.10.2015г., като предизвестието е било получено от последния на
21.01.2015г.
Между страните не се спори, а и се установява, че с решение от 08.08.2016г. по т.д.
№6582/2015г. на СГС, ТО, VІ-8 с-в (влязло в сила на 28.05.2018г.) са уважени изцяло
предявените от „Софийски имоти“ ЕАД срещу „Прима-Продуцентска, рекламна,
информационна и медийна агенция“АД предходни частични осъдителни искове с предмет
вземанията за вноски по процесния договор, дължими за процесния период от 01.10.2014г.
до 30.09.2015г., както и вземанията за лихви за забава върху главните вземания, дължими за
периода до 16.10.2015г., за чийто остатък са предявени последващите частични искове на
„Софийски имоти“ ЕАД по настоящото дело, като ответникът „Прима-Продуцентска,
рекламна, информационна и медийна агенция“АД
е осъден да заплати на ищеца сумата 50 000,00 лв. – част от месечните наемни вноски,
дължими по договора от 22.10.1999г. за ползването на 26 броя рекламно-информационни
елементи в периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г., както и сумата 2 475,78 лв. – част от
лихвите за забава, изтекли върху главните вземания за месечни вноски в периода от падежа
на всяко от вземанията до 16.10.2015г.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че наемната цена за един брой рекламно-информационно съоръжение/РИЕ/ за един месец
към 01.01.2014г. е 225, 81 евро без ДДС или 441,65 лева с ДДС, а наемната цена за един брой
РИЕ за един месец към 01.01.2015г. е 223,78 евро без ДДС или 437, 68 лева без ДДС.
4
Месечната наемна цена с ДДС за 26 броя РИЕ за периода от октомври до декември 2014
възлиза на 13 779,48 лева на месец, а за периода от януари 2015- септември 2015 възлиза на
13 665,62 лева на месец. Общата наемна цена с ДДС за 26 броя РИЕ за периода от октомври
2014 до септември 2015 възлиза на 164 239, 02 лева.
При това положение месечният остатък на вземанията с ДДС по процесния договор,
след приспадане на присъдените суми за месечни наемни вноски съгласно Решение №
1416/08.08.2016г. по т.д.№ 6582/2015г. на СГС, ТО, 8с-в за месечни вноски за периода от
01.10.2014г. до 30.09.2015г. следва да възлиза на сумата от 114 239,02 лева. Съответно
остатъкът от вземането за законна лихва върху месечните наемни вноски за периода от
01.10.2014г. до 30.09.2015г., изчислена до 16.10.2015г., възлиза на общата сума от 5 626,25
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си
по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Обжалваното решение е допустимо и правилно, като въззивният съд споделя изцяло
мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба на „Прима-Продуцентска, рекламна,
информационна и медийна агенция“АД доводи повтарят част от същите аргументи, които
вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в производството пред
първостепенния съд, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор.
Независимо от това следва да се добави и следното :
По силата на постигнатите договорености, намиращи израз в произтичащото от чл.1
от договора предоставяне на оперативно управление, разбирано като извършване на правни
и фактически действия свързани с използването на рекламно-информационните елементи,
между страните е възникнало производно облигационно отношение по силата на което след
изграждането и преминаването на собствеността от съоръженията посредством предаването
им от „Прима“ на „Софийски имоти“ЕАД, което правоотношение притежава съществените
условия на договора за наем на движима вещ и за което следва да се приложими съответните
разпоредби на чл.228 и следв. от ЗЗД. Договорът за наем в конкретния случай съдържа
следните основни елементи- задължение за „Софийски имоти“ЕАД да предостави за
временно ползване изградените рекламационните елементи, в което и оглед предмета и
характера на дължимата престация безспорно е включено и задължението му да осигури на
наемателя спокойно и несмущавано използване на наетите движими вещи, срещу което
Прима се е задължила да заплаща уговорената наемна цена за всяко предоставено за
възмездно ползване рекламно съоръжение.
В настоящия случай между страните няма спор, а и се установява, че с предходно
решение от 08.08.2016г. по т.д. №6582/2015г. на СГС, ТО, VІ-8 с-в (влязло в сила на
28.05.2018г.) са уважени изцяло предявените от „Софийски имоти“ ЕАД срещу „Прима-
5
Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“АД предходни частични
осъдителни искове с предмет вземанията за вноски по същия процесен договор и за същия
период, като видно от мотивите на постановения съдебен акт ответникът не е правил
възражения за неточно изпълнение на задълженията на наемодателя, вкл. и такива, че
наемодателят не е осигурявал под каквато и да била форма спокойно и безпрепятствено
ползване на вещите, предмет на договора, като такива правоизключващи възражения са
направени за пръв път от него едва с отговора на исковата молба по настоящото дело.
Съгласно приетото в т.2 от Тълкувателно решение №3/22.04.2019г. по тълк.дело №
3/2016г. на ОСГТК на ВКС силата на пресъдено нещо на решението в производството по
уважен частичен иск се разпростира и върху установените от съда в това производство
правопораждащи факти, относими към възникване на спорното право. Формираната сила на
пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, поради което съдът, разглеждащ претенцията за
останалата част от вземането, не може да се произнася по такива възражения. След като с
влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното субективно материално право, макар и
заявено в непълен /частичен/ обем, то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано.
В контекста на горното не се считат за преклудирани единствено правопогасяващите
възражения на ответника за останалата част от вземането, тъй като е допустимо за
разликата, която не е била предмет на първоначалния частичен иск, вземането да е погасено
чрез плащане, прихващане, давност или по друг допустим начин, както и за
правоотлагащите възражения тъй като е възможно за разликата да се твърдят факти, които
да отлагат нейната изискуемост/ така и Решение № 149 от 15.11.2019г. по гр.дело №
60078/2016г. на ВКС, 1 ГО; Решение № 89 от 11.07.2011г. по т.д.№ 716/2010г. на ВКС, ТК, 1
ТО; Решение № 2623/27.11.2019г. на САС по т.д.№ 2522/2019г. на САС; Решение
№132/18.01.2016г. по т.д.№ 2471/2015г. на САС и др./
Съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС, възприета в цитираното
тълкувателно решение на ВКС настоящият съдебен подобно на първоинстанционния съд
приема, че силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е бил уважен
предявеният като частичен иск по чл. 232 от ЗЗД за същия процесен период се разпростира
върху установените с него общи правопораждащи факти на спорното субективно
материално право. А такива в настоящия случай са :
6
-Наличие на валидно възникнали наемни правоотношения между страните по
договора от 22.10.1999г., по силата на които ищецът се е задължил да предостави на
ответника ползването на процесните 26 броя рекламно-информационни елементи;
-изпълнение на задълженията на ищеца за осигуряване на ползването на рекламно-
информационните елементи от ответника в периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г., вкл. и
едно от основните произтичащи от чл.228 ЗЗД задължения на наемодателя да осигури на
наемателя спокойно и безпрепятствено ползване на наетите вещи и
-забава на ответника за изпълнение на задълженията му за плащане на вноските за
ползване на елементите в посочения период, която е продължила до 16.10.2015г.
Както правилно се е мотивирал и първостепенният съд очертаните обективни предели
на силата на пресъдено нещо на решението по т.д. №6582/2015г. на СГС, ТО, VІ-8 с-в
съгласно т. 2 от тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по тълк.д. №3/2016г. на ВКС,
ОСГТК предпоставят, че възраженията на ответника за неизпълнение на задълженията на
ищеца да осигури ползването на процесните 26 броя рекламно-информационни елементи в
процесния период от 01.10.2014г. до 30.09.2015г. са преклудирани с влизането в сила на
решението по т.д. №6582/2015г. на СГС, ТО, VІ-8 с-в и е недопустимо да бъдат разглеждани
по същество в последващ процес между страните.
Предвид горните съображения предметът на настоящия правен спор следва да бъде
ограничен единствено до установяване размера на останалата част от предявения частичен
иск, като е недопустимо да бъдат разглеждани правоизключващите по своя характер
възражения на ответника по иска за разликата до пълния предявен размер на иска или за
друга предявена част от спорното материално право, които са могли да бъдат сторени и
разгледани в производството по предходния частичен иск и следователно същите в
настоящия процес следва да се считат преклудирани с оглед обективните предели на силата
на пресъдено нещо по предходния процес. В тази връзка и правилно първоинстанционният
съд изначално е отказал събирането на поисканите от въззивника писмени и гласни
доказателства за установяването на твърдяното от него неточно изпълнение като се е
съсредоточил само върху събирането на доказателства за установяването на останалата част
от предявеното вземане, което е предмет на настоящото дело, чрез изслушването на
поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
Същевременно силата на пресъдено нещо на решението по т.д.№ 6582/2015г. на СГС,
ТО, 8с-в обхваща както спорния предмет на исковите претенции на „Софийски имоти“ЕАД,
така и този по насрещните искове на Прима, тъй като те произтичат от едни и същи
правопораждащи факти- наличие на неточно изпълнение на задължението на наемодателя
да осигури спокойно и безпрепяствено ползване на наетите вещи, вследствие на което
наемателят е претърпял претендираните от него вреди – претърпени загуби и пропуснати
ползи вследствие неизпълнението на това иначе съществено и главно задължение на
7
наемодателя по договора за наем. Тъй като и двете дела произтичат от едно и също
правоотношение на едни и същи страни, от едно и също правно основание и фактическа
обстановка и се отнасят за един и същи процесен период, т.е налице е пълно тъждество в
обективно и субективно отношение между предмета и адресатите на СПН по
преюдициалното правоотношение от една страна и по насрещния иск от друга, то и по този
иск следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо по частичния иск, като съдът който е
сезиран с насрещния иск е длъжен да откаже всякакво преразглеждане и пререрашаване на
въпроса, разрешен със СПН, тъй като той обуславя отговора на въпроса, който е предмет и
на частичния иск- налице ли е или не изпълнение на задължението на наемодателя по
договора за наем от което неизпълнение да са произтекли вредите предмет на насрещния
иск.
В настоящия случай, както е видно от изложеното в отговора на исковата молба и
изложеното в обстоятелствената част на насрещната искова молба доводите на въззивника
се основават изцяло на твърдения за неизпълнение на договора от страна на „Софийски
имоти“ЕАД в процесния период за процесните ракламни съоръжения, които възражения се
явяват преклудирани от силата на пресъдено нещо по частичния иск, поради което и
първоинстанционният съд въпреки че правилно е отказал събирането на доказателства по
преклудираните правопораждащи факти все пак в мотивите си е разгледал повторно тези
възражения на ответника без изобщо да е бил длъжен да стори това. Тъй като обаче не е
стигнал до обратен извод, различен от този до който е стигнал съдът по частичния иск – за
изпълнение на задълженията на наемодателя за осигуряване на ползването на рекламно-
информационните елементи от ответника, то все пак така допуснатите от него нарушения на
съдопроизводствените правила не са съществени тъй като не се отразяват на крайните му
изводи и правилността на решението- а те са за основателността на предявения иск за
разликата предвид установения от заключението на вещото лице размер на дължимия наем
за процесния период и неоснователността на иска за вреди предвид неоснователността на
твърденията на ищеца по насрещния иск за неизпълнението на задълженията на
наемодателя по договора за наем от което неизпълнение да са произтекли претендираните от
него вреди.
Предвид гореизложеното въпреки, че е обсъдил в мотивите на обжалваното решение
направеното от Прима възражение за неизпълнен договор от „Софийски имоти“ЕАД, който
е единственият довод за оспорване на исковите претенции и съставляващ едновременно с
това основанието на предявените насрещни искови претенции, след като след като е зачел и
се е съобразил със задължителната сила на пресъдено нещо по т.д.№ 6582/2015г. на СГС,
ТО,8с-в, все пак е стигнал до правилни правни изводи за уважаването на предявените от
„Софийски имоти“ЕАД главни искови претенции по чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и за
отхвърлянето на насрещните искови претенции на Прима като неоснователни.
Предвид изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд по отношение на въззивната жалба, същата следва да бъде
8
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
На осн. Чл.78, ал.8 ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените от него съдебно-деловодни разноски в
размер на сумата от 300 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260023 от 07.01.2021 г., постановено по търг. дело №
2731/2017 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав.
ОСЪЖДА „Прима- продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“АД,
ЕИК *********,със съдебен адрес гр.София, ул.“Солунска“№45, ет.4, ап.19 да заплати на
„Софийски имоти“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Средец, ул.“Ген. Гурко“№12, ет.6 на осн. чл.78, ал.8 ГПК сумата 300 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9