МОТИВИ към Присъда № 19/17.02.2020 г. по НОХД 75/2020г.
по описа на РС-Дупница, Н.О., V състав.
Настоящото
първоинстанционно съдебно производство е по реда на Глава XXVII от НПК.
Същото е второ по ред такова, след отмяна постановена с Решение № 146/30.12.2019
г., по ВНОХД № 495/2019 г., на ОС-Кюстендил, с което е отменена Присъда №
61/04.09.2019г., по НОХД № 56/2017 г., по описа на РС-Дупница, Н.О., IV-състав и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Обвинението
е повдигнато от РП-Дупница с внесен обвинителен акт против подсъдимия С.С.Г. - роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, без образование, неграмотен, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********, за това че:
На
17.05.2016 г. в гр. Дупница, от къща на ул. ***в съучастие като съизвършител
със С.Б.М. от гр. Дупница /починал/ е
отнел чужди движими вещи - 1 бр. готварска печка на твърдо гориво, тип „Пернишка"
на стойност 40 лв.; 1 бр. нафтова печка на стойност 25 лв.; 1 бр. косачка за
трева марка „Топ гарден" на стойност 100 лв.; 3 бр. разклонители с
трижилен кабел с дължина по 15
м , всеки на стойност по 25 лв.; 3 бр. кабели от стари
ел. уреди на стойност 3 лв.; или общо движими вещи на обща стойност 243 лв. от
владението на Н.И.Г. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за извършване на кражбата са повредили преграда, здраво направена
за защита на имот (пробили отвор в
тухлената ограда на имота) и макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.
2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК.
Обвинение е
било повдигнато и срещу другия подсъдим С.Б.М.
- роден на ***г., в гр. Кюстендил, с постоянен адрес:***, българин,
българско гражданство, с основно образование, не женен, осъждан, безработен, с
ЕГН:**********, за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл.
195, ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал. 1,
б.”А”,във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. В последствие делото срещу Митев, е
прекратено по реда на чл. 289, ал.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.4 от НПК, тъй като
същия е починал в хода на наказателното производство.
В съдебно
заседание прокурорът при РП-Дупница поддържа изцяло повдигнатото обвинение и
намира, че въз основа на събраните доказателства и направеното от подсъдимия
пълно самопризнание за фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт,
обвинението се явява доказано по несъмнен начин и същият е виновен в извършването на престъплението за
което му е повдигнато по-горе цитираното обвинение. Изтъква, че подсъдимият е
неосъждан към датата на деянието, както и че прави пълни самопризнания във
всички етапи на наказателното производство. Пледира тези обстоятелства да бъдат
отчетени от съдебния състав при определяне на наказанието, което да бъде
„лишаване от свобода“ и да се редуцира по реда на чл. 58а от НК. Предлага на
основание чл. 69, ал.1 от НК изпълнението му да се отложи за подходящ
изпитателен срок.
Защитникът
на подсъдимия пледира пред състава на съда, че не оспорват фактическите
констатации в обстоятелствената част на обвинителния акт, но моли съда да
наложи минималното предвидено в закона наказание, тъй като Г. не е с висока
степен на обществена опасност, бил е непълнолетен към датата на деянието и има
много тежко социално и материално положение. Пледира изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено по реда на чл. 66, вр с чл. 69,
ал. 1 от НК.
Подсъдимият
поддържа изцяло тезата на защитата си в пледоарията си пред съда. В дадената му
последна дума, на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, Г. заявява, че съжалява за
случилото се.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимия,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.С.Г. е роден на ***
***, живущ ***, българин, български гражданин, без образование, неграмотен,
неженен и безработен, същият е с ЕГН **********. Към момента е осъждан с Присъда № 38/13.05.2019г., по НОХД
№1364/2018 г., на РС-Дупница, в сила от 29.05.2019 г., за престъпление по
чл. 195, ал.1, т.3, пр. 1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл.
20, ал.2, вр. с чл. 63, ал. 1, т.3 от НК, извършено от него като непълнолетен
на 08.04.2018 г. - 09.04.2018 г.
Съгласно нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК: В случаите
по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят.
Подсъдимият С.М., по
отношение на когото делото е било прекратено поради смъртта му и непълнолетния
към онзи момент подсъдим С.Г. са роднини, като Г. е племенник на Митев. Към
инкриминираната дата и двамата били безработни, а подсъдимият Г., който бил на
15 години, не учил.
На
16.05.2016 г., вечерта
подсъдимите М.и Г. се срещнали и Г. споделил на Митев, че знае една къща в гр. Дупница, в
която има метални вещи. Тогава двамата решили да отидат и да ги
откраднат, а след това да ги продадат и така да си осигурят парични средства.
Вечерта двамата отишли до тухлената ограда на дворното място на къщата на
свидетелката Н.И.Г. ***. Във друга постройка /необитаема къща/ в същия имот Г.
държала складирани свои движими вещи: готварска печка на твърдо гориво, тип
„Пернишка“, нафтова печка, косачка за трева марка „Топ Гарден“, разклонители с
трижилен кабел с дължина по 15 м., както и
кабели от стари ел. уреди и други вещи. Входната врата на постройката в
която били посочените вещи свидетелката Г. заключвала, но оставяла ключа на
вратата, без да го прибира.
След полунощ, вече на
17.05.2016 год. двамата подсъдими успели да направят отвор в тухлената ограда
на двора на Г., като извадили няколко от тухлите и ги захвърлили в съседния
имот, след което през отвора в оградата влезли в двора. Отишли до посочената
постройка в имота, отворили вратата й с ключа, който бил на вратата, а след
това изнесли последователно от там 1 бр. готварска печка на твърдо гориво, тип
„Пернишка“ , 1 бр.нафтова печка , 1 бр.косачка за трева марка „Топ Гарден“ , 3
бр. разклонители с трижилен кабел с дължина по 15 м. и 3 бр. кабели от стари ел. уреди. Оставили
вещите в двора на свидетелката Г., в близост до отвора в оградата и си
тръгнали.
Рано сутринта на
17.05.2016 год. свидетелката Г. видяла
отвора в тухлената ограда на двора си и веднага съобщила за това на внучката си
- свидетелката Н. Ч.. Двете огледали дупката в оградата и видели двете печки,
косачката и останалите горепосочени вещи в близост, но не ги прибрали, тъй като
им се наложило да отидат бързо към центъра на града.
По-късно сутринта на
17.05.2016 год. М.и Г. се върнали в имота на свидетелката Г. при вещите, които
оставили в близост до отвора в оградата, предишната вечер, като последователно
и незабелязано ги изнесли през отвора и ги пренесли до улицата и по моста й над
р.Бистрица, в близост до частично разрушената сграда на бившия хлебозавод в гр.
Дупница водеща към денонощния магазин „Брезите“ на ул.“Цар Борис
I“.
Около обяд на същата
дата от там минал с каруцата си свидетелят В.В. и виждайки го двамата обвиняеми
го помолили да им превози, срещу заплащане откраднатите вещи от свидетелката Г.,
като не му съобщили че същите са крадени и от къде точно са ги взели.
Свидетелят Веселинов се съгласил и се придвижил с каруцата, теглена от конски
впряг по улицата и в близост до бившия хлебозавод, където спрял на указано му от М.и Г. място.Там
двамата бързо натоварили в каруцата двете печки и другите движими вещи, а след
това указали на свидетеля Веселинов да
ги закара до неустановено място в близост до ж.п. гарата в гр.Дупница. Там
двамата подсъдими разтоварили вещите, заплатили на Веселинов, след което той си
тръгнал.
Връщайки се по-късно
същия ден свидетелката Г. и свидетелката Ч. установили, че горепосочените вещи
липсват в двора и през времето докато ги е нямало са били изнесени. За случая
сигнализирали веднага полицейските органи на РУ-гр.Дупница, а още същия ден
затворили отвора в стената с врата, а на следващия ден наели майстор, който
зазидал дупката в оградата.
След като бил
установен като извършител на кражбата подсъдимият Г. предал доброволно на
служителите на РУ-гр.Дупница 1 бр.печка на твърдо гориво, тип “Чудо“ за която
твърдял, че е една от откраднатите печки от свидетелката Г.. Предявена в хода
на ДП на свидетелката Г. тази печка тип “Чудо“ не е била разпозната от същата,
като една от откраднатите вещи - печки.
Съгласно изготвената
оценителна експертиза, стойността на отнетите вещи от владението на
свидетелката Г. е, както следва: 1 бр. готварска печка на твърдо гориво, тип
„Пернишка“ на стойност 40 лв.; 1 бр. нафтова печка на стойност 25 лв.; 1 бр.
косачка за трева марка „Топ гарден“ на стойност 100 лв.; 3 бр. разклонители с
трижилен кабел с дължина по 15 м., всеки на стойност по 25 лв.; 3 бр. кабели от
стари ел. уреди на стойност 3 лв.; или всичко на обща стойност 243 лв.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява въз
основа на самопризнанията на подсъдимия С.Г. и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателствени материали: гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите: Н.Г., Н. Ч., В.В., В.Ч.и Й.Г. , приложените към делото
писмени доказателства и доказателствени средства, всички подробно описани в
описа и съдържащи се в кориците на ДП, вкл. заключението по изготвената съдебно-оценителна
експертиза изготвена от вещото лице Р.Х.– л. 75 от ДП.
Съдът намира, че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от събрания по
делото доказателствен материал. Посочените доказателства и доказателствени
средства категорично сочат, че С.Г. в условията на съучастие с другия починал в
хода на наказателното производство подсъдим С.М., като съизвършител е извършил
горепосоченото престъпление.
Съдът намира, че
не се налага по-подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат
поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са
непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че именно подсъдимият е
извършител на престъпната проява, в която е обвинен от РП-Дупница. Ето защо и с
аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира
за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда всяко от
доказателствата детайлно и подробно.
Доколкото по
делото не са налични противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че
следва да възприеме с доверие и да изгради изводите си изцяло върху събраната и
описана по-горе съвкупност от гласни и писмени такива.
При така установените фактически констатации, съдът
намира следното от правна страна:
От обективна
страна подсъдимият С.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 17.05.2016 г. в гр. Дупница, от
къща на ул. ***в съучастие като съизвършител със С.Б.М. от гр. Дупница /починал/ е отнел чужди движими вещи - 1
бр. готварска печка на твърдо гориво, тип „Пернишка" на стойност 40 лв.; 1
бр. нафтова печка на стойност 25 лв.; 1 бр. косачка за трева марка „Топ
гарден" на стойност 100 лв.; 3 бр. разклонители с трижилен кабел с дължина
по 15 м ,
всеки на стойност по 25 лв.; 3 бр. кабели от стари ел. уреди на стойност 3 лв.;
или общо движими вещи на обща стойност 243 лв. от владението на Н.И.Г. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на
кражбата са повредили преграда, здраво направена за защита на имот (пробили отвор в тухлената ограда на имота)
и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
Съдът
намира, че всички обективни елементи от състава на престъплението са налице.
Подсъдимият съзнателно и собственоръчно с последователни действия, подпомаган и
от действията на другия подсъдим са повредили преграда, здраво направена за
защита на имот като са пробили
отвор в тухлената ограда на имота чрез изваждане на тухли. След това са
отворили вратата на постройката, в която са били съхранявани отнетите вещи,
които са пренесли до отвора в оградата, а на следващия ден са изнесли и
натоварили същите на каруца като по-късно са се разпоредили с тях.
От субективна страна съдът намира, че престъплението е извършено при вид и форма
на вината пряк умисъл - деецът
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, предвиждал е общественоопасните последици, които
могат да настъпят от деянието му и е желаел тяхното настъпване. С оглед липсата
на каквито и да е доказателства, твърдения или други данни индикиращи в обратна
насока, съдът приема, че Г., макар и 15 годишен е имал необходимата психическата
годност да осмисли и да се въздържи от извършване на противоправните си прояви,
но съзнателно и волево не го е сторил, за да реализира противоправното си
намерение да отнеме чужди движими вещи. По този начин от субективна страна е
реализирал и задължителния допълнителен субективен признак на деянието –
намерение за своене на откраднатото. При осъществяване на деянието Г. е
съзнавал ясно и недвусмислено и участието като съизвършител на другия подсъдим,
който е негов роднина и с който са преследвали един и същ противоправен
резултат.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г. съдът прие, че са налице множество
смекчаващи отговорността му обстоятелства. За такива съдът намира чистото
съдебно минало на подсъдимия към датата на извършване на деянието – 17.05.2016
г., младата му възраст – 19 години към момента, доброто му процесуално
поведение свързано с направените във всички фази на процеса самопризнания, които
следва да се вземат предвид извън последното такова в съдебно заседание, дало
основание за разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК,
изразеното съжаление, както и обстоятелството, че е в много затруднено
материално и социално положение, тъй като не работи постоянно и е неграмотен.
Следва да се отбележи и много ниската парична стойност, само 243 лева, както и
вида на отнетите движими вещи, които са били оставени на съхранение като стари
и неизползвани от собственика им.
Отегчаващи
вината обстоятелства са лошите му характеристични данни свързани с последващото
му осъждане от 2019 г. за престъпление против собствеността със същата правна квалификация
и отново извършено в условията на съучастие.
Ето защо,
съдът намира, че не са налице многобройни или изключително смекчаващо вината
обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал., ал. 1 от НК. Според съда при посочения
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се наложи
на подсъдимия наказание в размер близък до минималния такъв определен в закона.
Съгласно текста на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. НК предвиденото наказание след редукцията за непълнолетни по реда на чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК е лишаване от свобода до три години.
При тези
съображения, съдът намира, че за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.
2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК, съразмерно на обществената опасност на извършеното деяние и на
подсъдимия С.Г. се явява наказание „лишаване от свобода”, в размер на 4 /четири/ месеца и 15 /петнадесет/ дни,
което следва да се редуцира, съгласно нормата на чл. 58а от НК, вр. с чл. 373,
ал. 2 от НПК, с една трета и да бъде определено и наложено окончателно като
наказание „лишаване от свобода”, в размер
на 3 /три/ месеца.
Налице са
условията на чл. 66, ал.1, вр. с чл. 69, ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването
на така определеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок. По
смисъла на чл. 66, ал.1 от НК подсъдимия към датата на деянието е неосъждан, а
наложеното наказание е в размер до 3 години, както предвижда посочената норма.
Настоящият съдебен състав счита, че за постигане целите на наказанието,
съгласно чл. 60 и чл. 36 от НК не е наложително изтърпяването му да е
ефективно. Съдът намира, че адекватен изпитателен срок за отлагане изтърпяване
на наказанието, съгласно чл. 69, ал.1, вр. с чл. 66, ал.1 от НК е срок от 2 /две/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
С оглед изхода на
делото, съдът следва, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да осъди подсъдимия С.С.Г. да заплати, по сметка на ОД на МВР - гр. Кюстендил направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 100.00
лв. /сто лева/.
Вещественото
доказателство - 1 бр. печка за твърдо гориво, тип "Чудо", намираща се
на съхранение в РУ-гр.Дупница, доколкото не е предмет или средство на
престъпление и притежаването и не е забранено от закона, следва да бъде върната
на подсъдимия.
Воден от
изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: