Решение по дело №1002/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208- чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. К., чрез мл.адв.Т. Д. срещу Решение №365 от 01.04.2025 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 20245330206844 по описа за 2024 г.

В касационната жалба и се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд, като се сочи, че решението на съда е неправилно, излагат се аргументи за нарушение на процедурата по установяване на административното нарушение.

Ответната страна чрез процесуалния си представител излага аргументи за неоснователност на жалбата, претендира разноски.

Прокурорът излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната фактическа обстановка:

От ОД на МВР - Пловдив е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 9422187 за това, че на 08.06.2024г. в 22:36 часа в гр.Пловдив, [улица]срещу номер 42, при контрол на отдалечаващите се МПС с посока на движение от юг към север, а на приближаващите от север към юг, с лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер] е било извършено нарушение за скорост, като при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч, била установена скорост на въпросното МПС от 65 км/ч или превишение на скоростта от 15 км/ч. Отчетен и приспаднат бил толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120ccd8. Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8593739 на 05.04.2024г. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик - жалбоподателят П. И. К..

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е извел извод за доказаност на нарушението. С оглед на тези аргументи е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил оспорения електронен фиш.

В касационното производство са представени писмени доказателства – план за провеждане на практично и теоретично обучение за работа със стационарни и мобилни системи за контрол на скоростта, Ръководство за работа със СПУКС от потребители оператори и списък на преминалите обучение служители за периода от 24.06.2024 г. до 28.06.2024 г.

Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на решението на РС Пловдив са неоснователни.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на обжалваното съдебно решение. В съдебното производство пред районния съд касаторът не е направил никакви доказателствени искания, а всички събрани по инициатива на съда доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение поотделно и в тяхната съвкупност, поради което изводите на районния съд са напълно обосновани и правилни, съответни на приложимия материален закон. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Не съответства на събраните по делото писмени доказателства твърдението на касатора, че предходно издаденият електронен фиш от 23.01.2024 г. не е влязъл в сила. Не са представени доказателства при доказателствена тежест за касатора да установи твърдението си, че електронен фиш серия К № 8593739 от 23.01.2024 г. е обжалван пред съд, поради което изводът на районния съд, че процесното нарушение е извършено при условия на повторност е обоснован и правилен.

Доколкото в административната преписка е приложен съставеният съобразно изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. протокол, който като официален документ се ползва с материална доказателствена сила за извършените от държавните органи действия, то следва да се приеме, че мястото и начинът на позициониране на мобилното АТСС, както и участъкът за контрол са безспорно установени. От страна на касатора не е проведено пълно, насрещно доказване на защитната му теза, че мобилно устройство не е било поставено и използвано от полицейските органи на 03.08.2024 г., поради което не е оборена материалната доказателствена сила на официалния документ, съответно изводите на районния съд в тази насока са напълно обосновани.

Съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В настоящия случай е налице такава снимка и доколкото правната норма не предвижда снимката на разположението на уреда да бъде съпроводена от нарочно посочване на датата, на която е използван, то следва да се приеме, че е изпълнено законовото изискване и изводът на районния съд за липса на процесуални нарушения е правилен и обоснован.

А що се отнася до квалификацията и компетентността на полицейския орган да работи с АТСС, следва да се приеме, че след като този полицейски орган е част от службите за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 ЗДвП, то той разполага с правомощията по чл.165, ал.2, т.6 и 7 ЗДвП за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство и да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. От друга страна, касаторът не е направил такива възражения в жалбата си до районния съд и едва с касационната жалба въвежда това ново възражение, което е недопустимо.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пловдив

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №365 от 01.04.2025 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 20245330206844 по описа за 2024 г.:

ОСЪЖДА П. И. К., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.