Решение по дело №6550/2017 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2018 г. (в сила от 27 март 2018 г.)
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20172230106550
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 207

гр.Сливен, 12.03.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенски районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6550 по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава XXV от ГПК – „Бързо производство” и е образувано по осъдителен иск за увеличаване размера на издръжка с правно основание чл. 150 от СК

В исковата молба ищцата твърди, че бракът й с ответника е прекратен по силата на съдебно решение № 940 от 11.12.2009г., постановено по гр.д. № 3956/2009г. по описа на РС-Сливен, с което и е изменена определената с Решение № 385/23.04.2008г. по гр.д. № 95/2008г. издръжка за роденото им от брака дете от 50 лева на 80 лева.

Посочено е още, че  в следствие на малтретиране по време на бременността й от ответника, през 2009г.- на детето е поставена диагноза- „синдром на чуплива Х хромозома" и е установено, че е аутист с изразена хиперактивност. През 2012г. детето е прието за лечение в Многопрофилна болница за активно лечение „Александровска"ЕАД, Клиника по детско-юношеска психиатрия с диагноза „Генерализирано разстройство на развитието. Аутизъм". В следствие на тази диагноза детето е освидетелствано с Експертно решение № 2625 от 090/21.05.2015г. Твърди се, че непрестанно с детето работи специалист, като към момента се правят и процедури с барокамера- хипербарна оксигенотерапия по програма, която е в размер на 80 лева едната процедура, а следва да се правят 100 процедури годишно. Ищцата сочи, че финасово е доста затруднена, имайки предвид, че за детето й се изискат повече специални грижи от обичайните. Сочи, че определената издръжка до настоящия момент се внася от ответника, но този размер от 80 лева е крайно недостъчен, както и че  размерът е доста по-нисък от минимално определения в чл.142,  ал.2 от СК.

Моли съда, да постанови решение, с което да измени определената с решение № 940 от 11.12.2009г.„ постановено по гр.д. № 3956/2009г. по описа на РС-Сливен издръжка от 80 лева на 250 лева, която, Н.Р.Й., ЕГН **********,*** да й заплаща, като майка и законен представител за малолетното им дете М.Н.Й., ЕГН **********, считано от образуване на исковата молба до настъпване на пълнолетие на детето или други законови причини за нейното изменяване, или прекратяване.

Претендира направените по делото разноски 

В едномесечния срок за отговор, е постъпил такъв от ответника.

В отговора на исковата молба, ответника е посочил че счита иска за допустим и частично основателен. Сочи, че действително е баща на детето - М.Н.Й. и като такъв е длъжен да заплащам ежемесечно издръжка. Посочено е, че съзнава, че определената от съда издръжка от 80 лева месечно не е достатъчна за издръжката на детето и същата следва да бъде увеличена, но претендираният от майката размер от 250 лева месечно е непосилен за него. Счита, че е вярно, че здравословното състояние на дъщеря му изисква повече грижи и средства, но няма възможност да заплаща месечно повече от 130 лева. Твърди, че не е вярно, че е малтретирал майката на дъщеря си по време на бременността, но доколкото това не е предмет на делото няма да ангажира доказателства в тази насока. Отбелязва, че от момента на раздялата им с ищцата, до настоящия момент не съм спирал да изпраща средства, отделно от издръжката, за да подпомагам детето си.Сочи, че вече повече от година, има сериозни здравословни проблеми, не може да работи, както когато е бил здрав и доходите му са оскъдни. Посочва, че е ссвидетелстван с 80% намалена трудоспособност, като към настоящия момент работи като оператор на машина и получавам близка до минимална работна заплата. Твърди, че страда от изострена хронична застойна сърдечна недостатъчност, следствие на миокарден инфаркт, че имам стеатоза на черния дроб и дислипидемия. Пие скъпи лекарства, които за него са животоспасяващи и месечните му разходите за лекарства надвишават 200 лева.

Сочи, че живее в жилище под наем, тъй като няма собствено и разходът му за наем е 100 лева месечно., като вече няколко месеца закъснява с плащането на наема и само обстоятелството, че е болен спира собственика да го изгони. Твърди, че финансовото му положение е бедствено от както е болен.

Моли съда, да отхвърли иска за сумата над 130 лева като неоснователен.

         В с.з. ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Не води допуснатия с Разпореждане № 2275/2018 год. по настоящото производство свидетел К.Г..

Ответникът, редовно призован, не се явява, в писмена молба заявява, че поддържа депозирания отговор. Не води допуснатите с Разпореждане № 2275/2018 год. по настоящото производство двама свидетели.

Съдът след преценка доводите на страните и анализ на доказателствената съвкупност, събрана по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото – ищцата К.К.П. и ответника Н.Р. Йолчева са родители на малолетното дете М.Н.Й., родена на  ***г. Бракът на страните е прекратен с Решение № 940/11.12.2009 г. постановено по гр.д. №3956/2009 г. по описа на СлРС , с което е изменена определената с Решени № 385/23.04.2008 г. по гр. д. № 95/2008 г. по описа СлРС за малолетното им дете от 50 на 80 лв. Не е спорно по делото, че родителските права спрямо детето се упражняват от майката.

От представено ЕР на ТЕЛК № 2625/21.05.2015 г. се установява, че малолетното дете М. страда от общо заболяване "генерализирано разстройство на развитието. Аутизъм.", водеща диагноза "Детски аутизъм" с оценка на работоспособността 100 процента ВСУ С чужда помощ., със срок на инвалидността до 01.05.2018 год. и срок на чуждата помощ  - 01.05.2018 год. От представените епикризи от 2009 и 2012 г. се установява, че детето е постъпвало за лечение в Университетска детска болница СБАЛ ЕАД - Клиника по генетика с диагноза: синдром на чуплива хикс хромозома и в МБАЛ "Александровска" ЕАД с диагноза: "генерализирано разстройство на развитието. Аутизъм.". От представено изследване от 2008 г. се установява, че на детето е правена спирална компютърна томография. От представено становище от доктор Теодора Иванова е видно, че се препоръчва продължаване на процедурите хипербарна оксигенотерапия по програма до 100 процедури годишно. От представена процедурна карта от АСМПФТР МЦ Цвятко Бояджиев ЕООД се установява, че детето е провело 18 процедури ХБОТ и лечението се понася добре.

От представено удостоверение за доходи на ищеца е видно, че за периода м.септември 2017 година -  м.ноември 2017 година последния е получавал нетно трудово възнаграждение от по 424.94 лв намесец.

От представени болнични листове се установява, че ответникът е бил в отпуск по болест в периода от 22.01.2017 г. до  25.06.2017 г.

От представена рецептурна книжка е видно, че на ответникът са изписвани различни по вид лекарства през различни периоди от годината подробно описани в рецептурната книжка.

От рецептурна бланка от 26.01.2018 г. е видно, че на ответника са изписани три вида лекарства подробно описани в бланката.

 От фискален бон от 26.01.2018 г. е видно, че от аптека от гр. Петрич са закупени лекарства на стойност 150 лева.

От представени четири бр. запорни съобщения е видно, че  през 2012 г., 2013, 2015 г. и  2016 г. на ответника е налаган запор върху трудовото възнаграждение.

От представени епикризи е видно, че през 2017 г. четири пъти ответника е постъпвал в болнично заведение.

От представено ЕР на ТЕЛК № 2365/18.09.2017 г. е видно, че на ответника е поставена водеща дигноза: стар инфаркт на миокарда с оценка на неработоспособността 80 % трайно намалена работоспособност за срок от една година до 01.09.2018 г.

В хода на производството не са събрани гласни доказателствени средства.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Приета е за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Предявения осъдителен иск за увеличаване размера на издръжка с правно основание чл. 150 от СК е допустим,  а разгледан по същество основателен, макар и не в пълния му предявен размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитие на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

По делата  за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи  издръжката, която ответника дължи.

 Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на  преценка за всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и  потребностите на детето, като се съобразят  обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

         С разпореждане на съда е прието като безспорно в отношенията между страните и не нуждаещо се от доказване в процеса обстоятелството, че страните са родители на малолетното дете М.Н.Й. и че ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето си в размер на 80.00 лева.

В процеса не е спорно, а и се установи, че малолетното дете М. страда от общо заболяване "генерализирано разстройство на развитието. Аутизъм.", водеща диагноза "Детски аутизъм" с оценка на работоспособността 100 процента ВСУ С чужда помощ., със срок на инвалидността до 01.05.2018 год. и срок на чуждата помощ  - 01.05.2018 год.

С исковата молба се иска заплащане от ответника сумата от 250.00 лева месечно за издръжка на малолетното дете М. и като мотив за това се изтъква здравословното състояние на детето, специфичните му нужди свързани със заболяването му и нуждите от лечение с барокамера. От приетото по делото като писмено доказателство Удостоверение от Дирекция "Социално подпомагане" Сливен, е видно че за последните дванадесет месеца - февруари 2017 - януари 2018 год. по чл. 8д, т.1 от ЗСПД за детето М. на месец се изплаща сумата от 930.00 лева. Съгласно чл. 8д, ал.1 от ЗСПД "Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето", а съгласно чл. 8д, ал.5, т.1 и т.2 от ЗСПД "Месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставят за задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания и осигуряване на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда за децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от семействата по ал. 1" С оглед гореизложеното и предвид Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС, съдът счита, че предоставената сума от 930.00 лева, представляваща месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане, следва да се приспадне от общата сума, необходима за издръжка на детето и да се отчете именно като сума, предоставена за задоволяване специфичните му нужди, предвид здравословното му състояние, а остатъкът да се разпредели съобразно с възможностите на родителите.

Относно определянето на този остатък, съдът счита, че следва да изхожда от житейски известния факт че, предвид възрастта на детето, за осигуряване нуждите му от подходящо облекло, храна, хигиенни и козметични принадлежности, а при необходимост и на лекарствени медикаменти, извън тези необходими за лечение на заболяванията му, по поставената диагноза, са необходими значителни финансови средства.

Не се събраха доказателства дали към момента детето посещава учебно заведение. Видно от Експертното решение от 21.05.2015 год., към този момент детето е било ученик в 4-ти клас в помощно училище.

Съдът намира, че за нормалното отглеждане, развитие и възпитание на М., извън средствата необходими за лечението на заболяване й, са необходими средства в размер на 250.00 лв. месечно.

При определяне на този размер съдът взе предвид възрастта на детето,  потребностите му за храна, облекло, лекарствени медикаменти и други социални разходи, свързани с цялостното му физическо и духовно развитие, извън разходите свързани с лечение на заболяванията му.

При определяне на размерът на издръжката, който бащата дължи на детето си, съдът следва да вземе предвид трудовите му доходи, които за последните месеците от септември 2017 -до ноември 2017 год. възлизат на нетно възнаграждение от по 424.94 лева. За предходните месеци, ответникът е получавал по-малки суми, но и работните му дни съответно са били по-малко. За част от месеците в представеното удостоверение  липсва данни за трудово възнаграждение, но за тези месеци по делото има приети болнични листове, което води на извода, че ответникът е получавал обезщетение от НОИ.

Представените запорни съобщения за задължения на ответника не следва да се имат предвид от съда при определяне дължимата от бащата част от издръжката на детето. Задължения от такъв вид са без значение при определяне възможностите на дължащия издръжка / в този смисъл  ТР № 34/05.12.1973г. ОСГК ВС/. Съдът не взема предвид и твърденията на ответника за плащане на наем в размер на 100.00 лева месечно, за което не се събраха доказателства.

Съдът счита, че при определяне размерът на дължимата от ответника издръжка следва да се отчете здравословното му състояние и безспорно свързаните с неговото лечение разходи. Относно твърденията на ответника за заплащане месечно около 200 лева за лекарства, съдът счита твърденията за посочената сума като  недоказани, имайки предвид, че една част от сумите за трите изписани медикамента за месец януари 2018 год., се поемат от здравната каса. От представената касова бележка не става ясно кой и за какви лекарства е заплатил сумата от 150.00 лева.

По делото не се събраха доказателства за доходите на майката. Предвид възрастта на майката и липсата на данни за нейни заболявания, съдът счита че последната е работоспособна и би следвало да реализира доход поне в размер на минималната работна заплата от 510.00 лева.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че от сумата от 250.00 лева, определена за нуждите на детето, извън тези свързани с лечението на заболяването му, ответникът следва да поеме сума в размер на 140 лева., а ищцата сума в размер на 110 лв. Съдът намира, че разпределена по този начин издръжката на детето в най-голяма степен отговаря на възможностите на родителите й, предвид получаваните от тях доходи и наличното им имуществено състояние. Съдът отчита също така, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от нейната майка, настояща ищца.

С оглед изложеното исковата претенция следва да се уважи частично като бъде изменена издръжката, която ответникът е осъден да заплаща чрез увеличението й от 80 лева на 140 лева. месечна издръжка, за какъвто размер следва да бъде осъден ответника да заплаща на ищцата в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М., считано от датата на подаване на исковата молба –19.12.2017 год.. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Над този размер до пълния предявен размер от 250 лева. месечно искът бива отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Ищцата е претендирала заплащане на разноските по делото, които следа да бъдат определени, съобразно уважената и отхвърлената част на исковата претенция.

Така ответникът следва да заплати разноски на ищцата за платено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от претенцията в размер на 140.00 лв.

С Определение на съда № 545/27.02.2018 год. по цитираното производство ответникът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски.

На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с Решение № 940/11.12.2009г. по гр.д.№ 3956/2009г. на Сливенски районен съд, която Н.Р.Й. с ЕГН: ********** *** е осъден да заплаща на К.К.П. ***, в качеството й на майка и законен представител на М.Н.Й. с ЕГН **********, като го увеличава от 80.00 лв. /осемдесет лева/  на 140 лв. /сто и четиридесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба– 19.12.2017 г. до навършване пълнолетие на детето или до настъпване на друга законно установена причина за нейното изменение или прекратяване.

ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 250.00 лв. /двеста и петдесет/ лева, като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА Н.Р.Й. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на К.К.П. с ЕГН ********** сумата в размер на 140 лева. /сто и четиридесет лева/, деловодни разноски.

 

ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му - 12.03.2018г.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: