О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………..../ …...11.2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на …….11.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Кръстев
въззивно търговско
дело № 1755 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa
въззивна жалба с вх. № 58186/05.09.2018 г. на „Кредихелп”
ООД, гр. София, чрез пълномощник юрк. Константин
Койчев, срещу решение № 3316/13.07.2018 г., постановено по гр.д. № 9971/2017 г.
по описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил иска на „Кредихелп”
ООД срещу Н.К.А. за приемане за установено в отношенията между страните съществуването
на вземане на ищеца към ответницата в общ размер 1040.96 лв. предмет на заповед
за изпълнение, издадена по ч.гр.дело №5508/2017 год. на ВРС, на основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
В жалбата си въззивникът, обосновава
подробно оплаквания за неправилност на решението като необосновано, постановено
в противоречие с материалния закон при допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че ВРС неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 18, ал.
1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, съответно неправилно е приел, че законът не допуска съгласието на
потребителя да се изрази чрез активиране на изпратен от доставчика линк за
потвърждение, тъй като това действие не може да се определи като словесно или
писмено изявление. Поддържа, че конкретната разпоредба, на която е позовано
цялото решение, е неприложима за процесния казус. Подробно излага
обстоятелствата, при които страните са отправили предложение и са постигнали
съгласие за сключване на договора за кредит чрез използване на онлайн платформа.
Сочи допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като е приел за недоказани
факти относно начина на сключване на договора и неговото усвояване, които съдът
е приел за безспорни и неподлежащи на доказване и са признати и от ответницата
в депозирания от нея отговор по чл. 131 от ГПК, което е довело до
необоснованост на решението. Счита, че се касае за липса на разбиране на
действието на съвременния бизнес, свързан с предоставени услуги онлайн.
Позовава се и на изградени преди процесния случай отношения на доверие между
страните, тъй като ответницата три пъти подред е кандидатствала и получавала
желаните от нея суми и си е изплатила предходните задължения. Иска отмяна на
решението и постановяване на друго, с което претенцията му да бъде уважена в
цялост и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на депозираната въззивна жалба от въззиваемата
страна Н.К.А.,***. Счита, че решението на съда е правилно по подробно изложени
съображения, в т.ч. за нищожност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на решението на ВРС.
Въззивната е допустима, подадена от
лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване на решението на ВРС.
Не са констатирани от въззивния съд
процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания
по разпределение на доказателствена тежест между страните. Не са направени
искания за събиране на доказателства във въззивното производство.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл.
267, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 58186/05.09.2018 г. на „Кредихелп”
ООД, гр. София, чрез пълномощник юрк. Константин
Койчев, срещу решение № 3316/13.07.2018 г., постановено по гр.д. № 9971/2017 г.
по описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил иска на „Кредихелп”
ООД срещу Н.К.А. за приемане за установено в отношенията между страните
съществуването на вземане на ищеца към ответницата в общ размер 1040.96 лв., от
които: 689.20лв. – главница, 3.77 лв. – договорна възнаградителна лихва, 211.69
лв. компенсаторна неустойка, 102.63лв. законна
лихва за забава върху отпуснатата главница от момента на изпадане в забава – 10.10.2015 год. до момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 27.03.2017 год. и 0.56 лева – законна лихва
за забава върху възнаградителната лихва от момента на
изпадането в забава – 10.10.2015 год. до момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.03.2017 год. и
33.11 лв. законна лихва за забава върху компесаторната
неустойка от 13.09.2015 год. до подаване на заявлението, предмет на заповед за
изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело № 5508/2017год. на ВРС, на
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 19.12.2018 г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.