№ 15
гр. гр.Несебър, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150100701 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От ищеца С. ВЛ. Б. е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на
решенията, взети от общото събрание на етажната собственост на вход „К.“ на сграда „Е.“ с
идентификатор № 61056.502.569.1 по КККР на с. Р., с адрес в с. Р., ул. „М.“ № 61, комплекс „Е.
бийч ризорт енд спа“, представлявана от управителя на ЕС „Е.Н.У.“ ЕООД, проведено на
20.04.2021г. Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, а именно СОС
61056.502.569.1.413. Излага, че събранието е свикано в нарушение на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС.
Развива съображения в тази насока. Намира, че е неясно мястото на провеждане на ЕС. Твърди, че
събранието е проведено при допуснати нарушения на чл. 15 от ЗУЕС – неизяснен и неправилно
изчислен кворум. Излага подробни съображения в тази насока. Оспорва на събранието да са
присъствали лица – лично, или чрез пълномощници. Оспорва представителната власт на А.А. и
Д.Д., като учредена в нарушение на чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС. Твърди, че част от обектите, за които е
посочен собственик – „Енерджи Маркет Финанс“, представляват общи части. Развива доводи в
тази посока. Излага, че решението не е оповестено по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Сочи, че част
от решенията са взети, без да са предвидени в дневния ред – нарушение на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС.
Счита, че решението по т.2.2 е нищожно. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 19, ал. 5 от
ЗУЕС. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от етажната собственост на вход „К.“
на сграда „Е.“ с идентификатор № 61056.502.569.1 по КККР на с. Р., с адрес в с. Р., ул. „М.“ № 61,
комплекс „Е. бийч ризорт енд спа“, представлявана от управителя на ЕС „Е.Н.У.“ ЕООД, е
депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че общото
събрание е свикано на основание чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС, като са спазени изискванията за това.
Излага се, че са спазени всички изискванията на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че е
1
спазен чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Излага се, че мястото за провеждане на събранието е ясно. Сочи се,
че общото събрание е проведено при абсолютно ясен и правилно изчислен кворум. Развиват се
подробни съображения в тази насока. Навежда се, че е била надлежно учредена представителна
власт на участвалите в събранието пълномощници. Оспорва се твърдението, че 13 броя
самостоятелни обекти във вход К. са общи части по смисъла на ЗС. Излагат се доводи в тази
насока. Оспорва се да е нарушен чл. 19, ал. 5 от ЗУЕС. От съда се иска да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички
решения, взети на 20.04.2021г. от общото събрание етажната собственост на вход „К.“. Във връзка
с така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелни обекти в
сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято
отмяна се иска. В тежест на ответника е докаже, че съобщения за общите събрания са поставени по
реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, че общите събрания са свикани при спазване на изискванията на чл. 12
ЗУЕС и чл. 13 ЗУЕС, че събранието е проведено при спазване на чл. 14, чл. 15 ЗУЕС, чл. 16, чл. 17
и чл. 19, ал. 5 от ЗУЕС..
Между страните не е спорно, че ищецът е собственик на самостоятелен обект във вход К. –
ет. 4, ап. К 403, СОС с идентификатор № 61056.502.569.1.413.
Видно от протокол (на л. 10 – л. 14 от делото) на 20.04.2021г. се провело общо събрание на
етажната собственост на вход „К.“, което взело следните решения: 1. Избран управител на ЕС –
„Е.Н.У.“ ЕООД и прекратяване правомощията на досегашния управител; 2.1. Прекратяване на
образуваните искови и заповедни производства от етажната собственост и отказ от предявените
искове от ЕС на вход „К.“ в Сграда А и 2.2. Отмяна на всички досегашни решения на ЕС.
На първо място съдът намира, че възраженията за неспазена процедура по чл. 16, ал. 7 от
ЗУЕС са неотносими към допустимостта на предявения иск. Това е така, тъй като са представени
доказателства за поставено съобщение за изготвен протокол от общото събрание на 21.04.2021г.
(на л. 23 – л. 24 от делото). Исковата молба (видно от пощенското клеймо върху плик на л. 45 от
делото) е подадена на 21.05.2021г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК). Следователно по арг. от чл. 40, ал.
2 ЗУЕС вр. чл. 60, ал. 5 ГПК исковата молба е подадена в предвидения срок дори и при обявено
съобщение на 21.04.2021г., поради което възраженията, свързани със спазването на чл. 16, ал. 7 от
ЗУЕС нямат отношение към допустимостта на предявения иск, който при всички случаи следва да
се приеме за допустим – подаден в предвидения срок.
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият
съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за
незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на
ищеца са следните: 1. Свикване на събранието в нарушение на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС; 2.
Неяснота относно мястото на провеждане на ОС; 3. Допуснати нарушения на чл. 15 от ЗУЕС –
2
неизяснен и неправилно изчислен кворум; 4. Нарушение на чл. 14, ал. 3 ЗУЕС по отношение на
представителната власт на А.А. и Д.Д.; 5. Обектите с посочен собственик „Енерджи Маркет
Финанс“ ЕООД представляват общи части; 6. Част от решенията са взети, без да са предвидени в
дневния ред – нарушение на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС; 7. Допуснато нарушение на чл. 19, ал. 5 от
ЗУЕС при избора на управител на ЕС.
По възраженията за нарушена процедура по свикването на общото събрание и
възражението по чл. 19, ал. 5 от ЗУЕС:
Не се установяват възраженията, че събранието е свикано в нарушение на чл. 12 и чл. 13 от
ЗУЕС. От представен по делото нотариален акт № 176, том IV, рег. № 4873, дело № 736 от
13.05.2019г. на нотариус С.А. вписан под № 208 (на л. 98 –л. 100) се установява, че „Е.Н.У.“ ЕООД
е придобило собствеността върху апартамент № К 318, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 61056.502.569.1.328, находящ се в с. Р., комплекс „Е.“, бл. А, ет. 3, ап. К 318.
Следователно дружеството е собственик на самостоятелен обект в сградата и в тази връзка
възражението в исковата молба за допуснато нарушение на чл. 19, ал. 5 от ЗУЕС е неоснователно.
Видно от покана за свикване на общо събрание и протокол по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС (на л. 7 – л. 8
от делото) на 06.04.2021г. – на видно и общодостъпно място в общите части на етажната
собственост, била разлепена покана за свикване на общо събрание на 19.04.2021г. от 12:30 часа –
за вход „К.“. В поканата изрично е посочено, че събранието е свикано по реда на чл. 12, ал. 5 от
ЗУЕС, а свикващ събранието е „Е.Н.У.“ ЕООД, чрез адв. Славов – пълномощник (с пълномощно
на л. 27 от делото).
Съгласно чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС общо събрание може да бъде свикано от всеки собственик
или ползвател когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание.
Ищецът излага твърдения, че предходно общо събрание на етажната собственост е било
провеждано на 29.03.2019г. (от ищеца са представени и доказателства за това – покана на л. 43 – л.
44 от делото). По този факт между страните не съществува спор. Следователно „Е.Н.У.“ ЕООД, в
качеството си на собственик на самостоятелен обект в сградата, е имало право по реда на чл. 12,
ал. 5 от ЗУЕС, да свика общо събрание. Т.е. общото събрание е свикано от надлежен субект по
предвидения в ЗУЕС ред. Поканата съдържа всички реквизити по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, като за
поставянето й е съставен надлежен протокол от 06.04.2021г., подписан както от свикващия
събранието, така и от един свидетел – З.К.. В поканата е отразено обстоятелството, че е залепена
на видно и общодостъпно място, като това обстоятелство се потвърждава от свидетелските
показания на св. К., от които се установява, че поканата била залепена на няколко места, вкл. във
фоайетата и коридорите на сграда „Е.“, които водят към крило „К.“, а така също и на входната
врата, която е към вътрешния вход на крило „К.“ – откъм детския басейн. Следва да се приеме, че в
чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС се придава определена доказателствена сила на протокола за залепване на
покана, който макар и частен документ, се съставя при спазване на точно определена процедура,
което му придава материална доказателствена сила за целите на настоящия процес. Същият е
съставен по редовен начин, като в разпита си като свидетел З.К. (присъствала при разлепване на
поканата) потвърждава отразените в нея обстоятелства. Съдът кредитира показанията й – като
пряк участник в подготовката на събранието. От тях се установяват и конкретни места, на които е
разлепена поканата – в унисон с предвиденото в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Така събраните
доказателства не се разколебават от показанията на св. Стефанов, тъй като същият твърди, че е
собственик на апартамент № 602, но в крило „С.“. От показанията му се установява, че през месец
април 2021г. е бил в движение, като посещавал сградата около 1-2 пъти в седмицата, но влизал
3
„като партизанин“ - когато охраната спи, тъй като охраната била наета да го бие. Може да се
направи извод, че липсата на възприятия от страна на св. Стефанов за залепена покана не може да
разколебае събраните доказателства за залепването на такава. Това е така на първо място с оглед
факта, че св. Стефанов няма отношение към общото събрание на вход „К.“ (не притежава
собственост в него и не твърди да е бил упълномощаван от собственици да ги представлява на
общото събрание). Установи се, че поканата е била залепена на места, които са в близост до вход
„К.“, поради което е логично при посещенията на апартамента си в друг вход, свидетелят да не е
възприел наличието на покана. Още повече, че по негови данни той е бил ангажиран при влизането
си в сградата с избягване на охраната с оглед опасенията, че спрямо него ще бъде упражнено
физическо насилие. Следователно (при така очертаните фактически рамки относно посещенията на
св. Стефанов в сградата) е логично негов приоритет да не е била поканата за събрание на вход „К.“.
Ето защо фактът, че той не е забелязал такава покана, по никакъв начин не разколебава изводите
на съда, че е била залепена.
С оглед изложеното крайният извод на съда е, че събранието е свикано законосъобразно и
при спазване на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС.
По възраженията за неяснота относно мястото на провеждане на ОС:
Мястото на събранието също е посочено по сравнително ясен (макар и не особено
прецизен) начин, като от показанията на св. К. се установява, че събранието действително е
проведено на посоченото в поканата място (пред входната врата на вход „К.“ към вътрешния
двор), поради което не са възникнали неясноти за собствениците, които са могли да се явят на
събранието. В поканата изрично е вписано, че събранието ще се проведе „пред входа на етажната
собственост от към вътрешния двор“. Както се установява и от показанията на св. Стефанов сграда
„К.“ има два входа – единият откъм входа за подземния паркинг и вторият – от вътрешния двор.
Очевидно е, че в поканата не е посочен входът откъм подземния паркинг, поради което относно
мястото на провеждане на събранието не съществуват неясноти.
По възраженията за допуснати нарушения на чл. 15 от ЗУЕС – неизяснен и неправилно
изчислен кворум:
Във връзка с възраженията на ищеца за неправилно изчислен кворум по делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза (на л. 175 – л. 183), която не е оспорена от страните и се приема от
съда като обективна, компетентна и безпристрастна. Видно от таблица – приложение № 1 към
експертизата (на л. 183 от делото) и от разясненията на вещото лице, направени в открито съдебно
заседание от 12.01.2022г., вещото лице е изчислило процентът на притежаваните идеални части за
обектите само на вход „К.“, като е посочило два варианта – в първата графа вещото лице е
извършило собствени изчисления по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, а във втората – според данните
от кадастъра. Видно от трите броя присъствени листи (на л. 15 – л. 20 от делото) на събранието на
19.04.2021г. от 12:30 часа, впоследствие отложено за 13:30 часа, а впоследствие за следващия ден –
20.04.2021г., са присъствали (респ. са били представлявани) собственици на едни и същи обекти,
както следва: С 104, С 106, С 113, С 202, С 205, С 316, С 507, С 509, С 605, С 606, С 318, С 406, С
408, С 508, с 410, С 310, офиси и 13 броя складове. Съдът намира, че следва да кредитира втората
графата от таблицата на вещото лице, тъй като в нея данните са взети според отразеното в
кадастъра (т.е. в случая очевидно в документите за собственост, отразени и в кадастъра, са
посочени съответните идеални части от общите части на сградата). Следователно в случая не е
било необходимо да се прави изчисление по правилата на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС (отразено в първата
4
от графите). Както става ясно от разясненията, дадени от вещото лице, изчисленията са направени
само за вход „К.“, вкл. и във втората графа от таблицата, поради което същата следва да се
кредитира изцяло. Собствениците на посочените по-горе обекти притежават (според заключението
на вещото лице) 27,99 % идеални части от общите части в сградата. При това положение е вярно,
че отразеният в протокола от проведеното общо събрание кворум (на л. 10 – л. 14 от делото) от
32,377% не отговаря на действителния. От съществено значение обаче е въпросът по какъв начин
това нарушение се е отразило на формирането на кворум за провеждане на общото събрание и
мнозинство за вземане на решенията. В тази връзка по делото се установи, че общото събрание е
проведено по реда на чл. 15, ал. 3, изр. 2 ЗУЕС. По този ред събранието се счита за законно,
колкото и идеални части от общите части на етажната собственост да са представени. В такъв
случай фактът, че процентът на идеалните части от общите части на сградата всъщност е 27,99 %
(вместо вписания в протокола 32,377%) по никакъв начин не се е отразил на кворума за
провеждане на общото събрание. Налага се извод, че по арг. от чл. 15, ал. 3, изр. 2 ЗУЕС
заседанието е проведено при спазване на предвидения в закона кворум и възраженията срещу
формирания кворум са неоснователни.
По възраженията за нарушение на чл. 14, ал. 3 ЗУЕС по отношение на представителната
власт на А.А. и Д.Д.:
От приложените по делото присъствени листи и представения в оригинал лист за гласуване
(на л. 140 – л. 143 от делото) се установява, че на събранието са присъствали следните лица: св. К.
(упълномощен представител на „Ф. К. Инвестмънт“ ЕООД), А.А. (упълномощен представител на
Людмила Караченцова и Дина Николаева), адв. Славов (упълномощен представител на „Е.Н.У.“,
„Е. Хоспиталити“ ООД и „Енерджи Маркет Финанс“ ЕООД), Д.Д. (упълномощен представител на
„Икат“ ЕООД) и Андрей Чежов. В протокола от проведеното общо събрание е вписано, че трите
присъствени листа и лист за гласуване са неразделна част от него. В задължителната практика на
ВКС, напр. Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК, е прието, че
протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и
взетите решения. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този
протокол - съставя се в 7-дневен срок, подписва се от председателя и протоколчика. Те
удостоверяват верността на вписаните обстоятелства. Изготвянето на протокола се съобщава на
етажните собственици чрез обявление на видно место в етажната собственост, за поставянето на
което също се изготвя протокол. Смисълът на тази процедура е да се провери още веднъж
съдържанието на протокола освен от подписалия го председател и от етажните собственици.
Предвиден е и 7-дневен срок от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за
отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател, или обитател може да оспори съдържанието
на протокола, респективно достоверността на взетите решения. Наличието на специални
изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от
изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на
съдържанието му придават доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока за
оспорване на съдържанието му, протокола се стабилизира и има обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена сила. За да е допустимо оспорването на
протокола в съдебното производство е необходимо етажният собственик на докаже, че е оспорил
същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Съдът намира, че изготвеният по делото протокол е
обвързал с доказателствената си сила ищеца, поради което възраженията му срещу посочените в
присъствените листи (неразделна част от протокола) обстоятелства са неоснователни. В случая по
5
надлежния ред (на 21.04.2021г.) е постановено съобщение за изготвен протокол. Както се посочи
(подобно на поканата за свикване на общо събрание) показанията на св. К. (която е възприела, че в
сградата е залепено съобщение) се кредитират, а с показанията на св. Стефанов няма как да се
обори (поради вече изложените причини) достоверността на протокола за поставено съобщение.
Т.е. протоколът е оповестен по надлежния ред, предвиден в чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС и съдържанието
му не е оспорено в предвидения 7-дневен срок (вкл. и по отношение на удостоверените в него
факти за лицата, присъствали на събранието). Дори и този протокол да не се цени (с оглед
възраженията на ищеца за несъответствие в подписа върху него и подписа в приложения по делото
оригинал) то безспорно съдържанието на протокола е станало известно на ищеца от справка в
Община Несебър (преди завеждане на делото), но няма данни в 7-дневен срок съдържанието му да
е оспорено по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Нещо повече – с подписите си съответните лица са
удостоверили, че са присъствали на събранието, поради което са налице валидни волеизявления от
тяхна страна, които се приемат от съда (подписите на лицата не са оспорени по делото). Ето защо
възражението, че на събранието не са присъствали посочените в протокола лица, се приема за
неоснователно.
Не се констатират и нарушения на чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС, тъй като по делото се представи
нотариално заверено пълномощно на участвало в събранието лице – Д.Д. (на л. 151 от делото),
което е сверено и с оригинала му. Представените пълномощни, дадени на Архипова (на л. 148 – л.
150 и л. 152 – л. 153 от делото) също са сверени с оригиналите и в тях фигурира нотариална
заверка на подписите, поради което представителната власт по отношение на тези лица е била
учредена по надлежен начин.
По възраженията, че обектите с посочен собственик „Енерджи Маркет Финанс“ ЕООД
представляват общи части:
Във връзка с общите части следва да се има предвид, че в закона и съдебната практика са
заложени критерии, по които да се определи дали даден обект представлява обща част в сграда в
режим на етажната собственост. На първо място понятие за „общи части“ е дадено в чл. 38 от ЗС.
Според цитирания законов текст при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата,
дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките,
покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините,
външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните
линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби,
жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за
общо ползуване. Може да се уговори, частите на сградата, които обслужват само някои от отделно
притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения
обслужват. В Решение № 40 от 25.03.2016г. по гр.д. № 4994/2015г. по описа на II гр. о. на ВКС е
прието, че общите по предназначение части е възможно да не бъдат общи на всички етажни
собственици, ако такова предназначение не им е било дадено или ако то би се отменило и тъй като
за учредяването на етажна собственост не е необходим специален акт, от значение е моментът, в
който съответното предназначение е било придадено, като когато това е станало преди отделните
самостоятелни обекти да са разпределени в изключителна собственост между различни
съсобственици, т. е. преди възникването на етажната собственост, меродавно за приобретателите
на тези обекти е предназначението, което е било придадено по волята на едноличния собственик на
6
сградата.
От заключението на съдебно-техническата експертиза (на л. 175 – л. 181 от делото), което
се кредитира от съда като обективно, компетентно и безпристрастно, се установява, че по
одобрени проекти е предвидено на кота -6,90 да има разположени 13 броя складови помещения, а
на кота -3,30 – 13 броя офиси и 1 помещение – тоалетна за офисите. На място е констатирано, че
помещенията – складове, се използват за складови нужди и архив, а офисите – по заложеното им
предназначение. Не са открити данни за промяна на статута им. Не е установена в тях инсталация,
която да обслужва други помещения, извън офисите и складовете. Следователно от експертизата
се установява, че посочените самостоятелни обекти не са общи части нито по естеството си, нито
по предназначението си и не обслужват общи за сградата нужди. Същите са с конкретно зададено
предназначение – складове и офиси, и се използват само за това предназначение, поради което не
са общи за сградата части.
Следва да се посочи, че дори и да се приемат за общи части, включването им в кворума и
мнозинството по никакъв начин не би повлияло на редовността на провеждане на общото
събрание, с оглед вече посоченото по-горе, че общото събрание е проведено по реда на чл. 15, ал. 3
от ЗУЕС. Не представлява съществено нарушение (във връзка с гласуването) и отбелязването в
представения от ответника заверен препис от лист за гласуване, че за „Енерджи Маркет Финанс“
ЕООД предстои листът да се предостави „за подпис“, тъй като видно от приложените към
исковата молба документи, при представянето им в Община Несебър всички документи от
събранието са били оформени с надлежно положени подписи.
По възраженията, че част от решенията са взети, без да са предвидени в дневния ред –
нарушение на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС:
По отношение на решението по т. 2.2 от протокола се констатира соченото в исковата
молба основание за неговата незаконосъобразност – нарушение на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС, според
която норма общото събрание на собствениците не може да приема решения по въпроси извън
предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи. В предварително обявения дневен
ред е предвидена т. 2 – „Обсъждане и взимане на решение по образуваните дела от етажната
собственост“. Решението по т. 2.2 от протокола обаче по никакъв начин не касае образуваните
дела от етажната собственост, поради което е взето извън предвидения дневен ред, а в протокола
не е посочено (и по делото не се твърди), че става въпрос за решение, взето в неотложен случай.
Същото не може да се каже за решението по т. 2.1 от протокола, тъй като с него е прието да се
извърши „Прекратяване на образуваните искови и заповедни производства от ЕС на вход „К.“.
Този текст на решението съответства на заложеното в дневния ред, че следва да се обсъди и вземе
решение по образуваните дела от етажната собственост. В случая точно това е сторено и решение е
взето, поради което не се споделят доводите, че решението не е част от предварително обявения
дневен ред.
С оглед изложеното до тук съдът достигна до краен извод, че са допуснати съществени
нарушения на процедурата (чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС ) единствено за решението по т. 2.2 от протокола
и същото следва да бъде отменено. По отношение на останалите взети от общото събрание
решение искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на всяка от ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената
част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 720 лв., от които 80 лв. за платена
държавна такса, 300 лв. – платено възнаграждение за един адвокат и 340 лв. – внесен депозит за
7
експертиза, съобразен със заплатеното на вещото лице възнаграждение. Съразмерно на уважената
част от исковете следва да му се присъдят 240 лв. От ответника разноски не се претендират.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната
собственост, предявен от С. ВЛ. Б., гражданин на Руската Федерация, роден на **********г., с
постоянен адрес в с. Р., к-с Е. вх. С., ет. 3, ап. ..., БУЛСТАТ: ....., решението по т. 2.2 от проткол от
общото събрание, проведено на 20.04.2021г. на етажната собственост на вход „Камшир“ на сграда
блок А, „Е.“ с идентификатор № 61056.502.569.1 по КККР на с. Р., с адрес в с. Р., ул. „М.“ № 61,
комплекс „Е. бийч ризорт енд спа“.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от С. ВЛ. Б.,
гражданин на Руската Федерация, роден на **********г., с постоянен адрес в с. Р., к-с Е. вх. С., ет.
3, ап. ..., БУЛСТАТ: ....., за отмяна на останалите решения – по т. 1 и по т. 2.1 от проткол от общото
събрание, проведено на 20.04.2021г. на етажната собственост на вход „Камшир“ на сграда блок А,
„Е.“ с идентификатор № 61056.502.569.1 по КККР на с. Р., с адрес в с. Р., ул. „М.“ № 61, комплекс
„Е. бийч ризорт енд спа“, като ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за
управление на етажната собственост посочените решения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от етажната собственост на
вход „Камшир“ на сграда блок А, „Е.“ с идентификатор № 61056.502.569.1 по КККР на с. Р., с
адрес в с. Р., ул. „М.“ № 61, комплекс „Е. бийч ризорт енд спа“, да заплатят на С. ВЛ. Б.,
гражданин на Руската Федерация, роден на **********г., с постоянен адрес в с. Р., к-с Е. вх. С., ет.
3, ап. ..., БУЛСТАТ: ....., сумата от 240 лв., представляваща направени по делото разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8