О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 21.1.2020 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 218 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по реда на глава
32 от ГПК(преди изменение на чл. 113 ГПК с ДВ бр. 100
от 2019 г.).
Постъпила е ИСКОВА
МОЛБА от „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София, с която е предявен иск на заявител-кредитор
за установяване по отношение на
оспорващ длъжник Е.А.С. *** дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно
изпълнение, удостоверяваща изискуеми
вземания, произтичащи от договор за банков кредит, предсрочно обявен в
просрочие и акцесорни последици от подаване на заявление в заповедно
производство, евентуално съединен с
осъдителен иск за същите вземания, основан на новонастъпила предсрочна
изискуемост.
По размяна на книжата: Исковата молба вх.№4315/11.2.19г. Посочени
са фактите, на които ищецът основава претенцията си и са направени
доказателствени искания. С допълнителна искова молба вх.№ 34661/22.11.19
г. ищецът е изложил становище по
оспорването на претенцията и възраженията на насрещната страна.
Ответницата не е
намерена при призоваване на постоянен и настоящ адрес, нито на места, където е
следвало да е известна поради установени трудови или служебни правоотношения с
работодатели или регистрирани търговци и юридически лица. Книжата са връчени на
назначен по реда на чл. 47 ал.6 ГПК особен представител адвокат, който е
оспорил претенцията и доказателствата в срока за отговор и е направил
възражение, за което е ангажирал доказателства. С допълнителния отговор вх.№
37937/19.12.19г са пояснени доводите по защитата на ответницата.
Страните са
предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите: Установено
е провеждането на заповедно производство, чрез което кредиторът „БАНКА ДСК“ ЕАД
се е снабдил с изпълнително основание заповед за незабавно изпълнение, въз
основа на документи по 417 ГПК, идентични с представените по настоящото дело
доказателства за съществуване на дълга срещу ответник - кредитополучател по кредит за текущо
потребление. При служебната справка по гр.д.
10573/18г на ВРС 39 с-в съдът е констатирал изричен акт по чл. 415 ГПК, с който
на заявителя е дадено указание за предявяване на иска, а въз основа на
удостовереното от съдебния изпълнител по чл. 418 ал. 5 ГПК неприсъствено
връчване на издадената заповед на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, споделя констатацията на заповедния съд за наличие
на пречка за стабилизирането на заповедта, въпреки липса на изрично възражение. Установителната претенция на
заявителя е предявена в срока, указан от съда, издал заповедта. Легитимацията
на страните по настоящото производство съответства на качествата им заявител и
оспорващ длъжник по заповедно основание. Участващото в делото дружество е
банка, като правния му статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от
АВ.
Представителната
власт на пълномощника на ищеца и особения представител е надлежно учредена( л. 35
и л. 85).
Предметът на
установяване е очертан от ищеца изцяло идентично с описанието на претенцията,
за която е издадена заповедта. Твърденията на страните съответстват на
описаното спорно правоотношение по потребителско кредитиране и породеното
задължение за връщане на главница, чиято изискуемост е настъпила след обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорените дължими
лихви за ползването на кредита, допълнително
обезщетение за допуснатата забава върху просрочена главница, както и
такса по кредита. Допълнително начина на формиране на сборните размери на
претенции на различните основания е обоснован в справка по чл. 366 ГПК, след
указания по чл. 129 ГПК, без да е променена индивидуализацията на заявените
претенции.
Осъдителната
претенция е съединена евентуално, като съдът не споделя доводът на защитата за
идентичност на предмета на установителния и осъдителния иск. В случая макар
формално да са различни и двете претенции целят снабдяване на ищеца с
изпълнително основание (чрез стабилизиране на издадена заповед или чрез
осъдително решение) но тези искания са обосновани с разлика във фактическата
обстановка, представляваща основание на всеки от евентуалните искове. На първо
място ищецът се е позовал на настъпила изискуемост на задължението на
02.07.2018г., но в условия на евентуалност, е поискал от съда в случай че този
факт не бъде доказан в процеса, да изследва друг момент, в който ще се довърши
фактическия състав, пораждащ предсрочната изискуемост - с достигане до длъжника
на обективираното в исковата молба волеизявление на кредитора. В този смисъл не
е налице идентичност на основанията по главните и евентуалните претенции,
доколкото правопораждащи юридически факти за търсенето на цялата остатъчна
главница( а не само на вноските с настъпил падеж) са различни и това в
достатъчна степен обосновава интереса на ищеца да съедини в условия на
евентуалност двете претенции.
По предварителните
въпроси:
Акцесорните последици от предявяването на заявлението
(законна лихва от сезиране и разноски по заявлението) не се включват в предмета
на установяване. Дължимите държавни
такси, след приспадане на внесените при образуване на заповедното производство,
определени съразмерно на цената от всяка
от установителните претенции са внесени след препращането на делото.
Цената на иска за главницата обосновава родова
компетентност на окръжния съди по съединените претенции( чл. 104 т.6 ГПК)
Тъй като делото е било образувано преди приемането на
новата редакция на чл. 113 ГПК, съдът е предприел размяна на книжа по реда на
търговските спорове, поради отчитане на банковия кредит като абсолютна
търговска сделка (чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ). Възражение
срещу търговския характер и отвод за местна подсъдност не са предявени, но
нововъведената разпоредба налага съобразяването й по неприключилото
производство, по аналогия служебен контрол за съдопроизводствения ред по чл. 369 ал.1 ГПК.
По доказателствените искания:
Извън поисканите
от страните с оглед изложените по-горе съображения по допустимостта, съдът е
изискал служебно преписката по заповедното производство.
В исковата молба
са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
идентични с приложените към заявлението, по което е образувано заповедното
производство. Допълнително към тях ищецът е посочил и пълно извлечение от
движението на средствата по кредитната сметка и подробна справка за всяко
начислено плащане. Тези документи не са оспорени. Съдът преценява, че така
представените документи представляват
относими и допустими доказателства и следва да се приемат.
Поисканата
счетоводна експертиза за проверка на надлежното отразяване на размерите на
задълженията и вноските за погасяването им по процесния договор е допустима, а
събирането на това доказателство е наложително, не само поради оспорването на
размерите, но и в изпълнение на задължението на съда да проследи поведението на
страните по прилагана на клаузи от общите условия, за което се породи съмнение
за неравноправност. Доколкото страните влагат различно съдържание в клаузите,
уреждащи отношенията по изплащане на кредита следва да бъдат допуснати варианти
на експертизата, съответно на защитните тези на насрещните страни. С оглед
оспорването на валидността на основанието за осчетоводяването съдът следва да
събере и служебно доказателства чрез вариант на заключението, съставен въз
основа на алтернативни интерпретации на фактите по движението по сметката,
чието съобразяване ще се наложи при съобразяване на размери на претенциите в
различни варианти на възприемане на доводите по същество на страните.
Ответната страна е поискала събиране на писмени
доказателства по проведено нотариално производство по връчване на покана, което
съдът преценява като необходимо само доколкото в преписката на нотариуса би
могло да се съхраняват други документи извън вече приложените. Поискано е
допускане на гласни доказателства чрез разпит на връчител, което следва да бъде
уважено с оглед оспорването на пълнотата на протоколиране на действията му.
Съответно и искането за събиране на данни за установяване на самоличност на
този връчител, останал неиндивидуализиран в констативния протокол на нотариуса,
се налага за да може свидетеля да бъде призован.
На страните следва
да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските, на осн.
чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 369 вр. чл.
113 ГПК ПОСТАНОВЯВА разглеждане на
делото по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД като граждански спор като обективно съединени искове
на банка-кредитор срещу потребител - кредитополучател
по договор за потребителски кредит, за установяване на дължимост на вземания по издадена
нестабилна заповед за незабавно изпълнение,
удостоверяваща
предсрочно изискуема
главницат, начислени договорни лихви и лихви за забава,
както и банкови такси.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в седмичен срок от връчването му по реда на
чл. 369 ал.2 ГПК.
На осн. чл. 145
ал.2 ГПК съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
насрещните страни с писмена молба с препис за насрещната страна в двуседмичен срок от
съобщението да уточнят твърдения и евентуално да посочат доказателства относно
прилагане на императивни норми към
процесния договор, ограничаващи договорна свобода при потребителско
кредитиране:
·
Относно
правото на кредитора да променя приложим към договора лихвен процент, като
определя неговия размер или компонента от референтния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент ( чл. 11 т. 9 вр. чл. 33а ЗПК)
·
Оповестяването
на всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки и
всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които
те могат да бъдат променяни( чл. 11 т.14 ЗПК),
·
Възлагането
на потребителя на задължения за каквито и да е плащания поради просрочие на вноски над размера на
законна лихва ( чл. 10а и чл. 33 ЗПК)
На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът допълнително ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на
ищеца в същия срок да уточни твърденията си относно:
·
начина
на договаряне на условията за ползване
на пакет Частно банкиране, обуславящи прилагания по договора лихвен процент, и
вида на допълнителните услуги, чието ползване обуславя преференциалния лихвен
процент
·
основанието
за включване в първи погасителен план на такси в размер на 12 лв към всяка
месечна вноска
както и да
потвърди, че общите условия, връчени на
потребителя при сключване на договора не са били променяни и са действали както
при сключване на допълнителното споразумение, така и понастоящем
като ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че ако
пропуснат тази възможност, съответно ако реализира това право едва в първо
съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с
това причини отлагане на делото преди
окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените
документи, представени от ищеца, както следва:
заверени по реда на
чл. 183 ГПК като преписи към искова
молба(идентични с приложени към
заявлението по ч.гр.д. по гр.д. 10573/18г на ВРС 39 с-в: договор за кредит за
текущо потребление от 30.07.2013г с приложени общи условия, погасителен план,
преддоговорна информация и тарифа за такси (л. 9-14), допълнително споразумение към
договора от 30.09.2016г., с приложени погасителен план и договор за залог на
вземане (л.15-16), нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост с протокол
и удостоверяване на връчване на 02.07.2018 (л.17-18), заявление сс извлечение
от сметка, заповед за изпълнение, изпълнителен лист и молба за насочване на
изпълнението ( л.19-24), справка за трудови договори (л-. 25), извлечение за
движение по сметка (л.26-31), справка по чл.366 ГПК за начина на изчисляване на
сборните задължения ( л. 32-34).
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото
и след като извърши проверка на място по документи от кредитно досие и в
счетоводната система на „БАНКА ДСК“ ЕАД (в поделение в гр. Варна или друго
уточнено в срока за внасяне на депозита от ищеца местонахождение) да даде отговор
на следните въпроси:
1. Предоставена ли
е по разплащателната сметки, указана в договора за кредит, главницата по
кредита и съответно на коя дата е усвоен кредита.
2.Съответстват ли
периодично начисляваните като задължения на кредитополучателя суми на дължимите
вноски за главница и лихви по първоначалния погасителен план и променения по
съгласие на страните погасителен планове
(към договора за кредит и сключеното допълнителни споразумения), уговорените
такси ( по подписаното от потребителя извлечение от тарифата) и такси за
допълнителни услуги (ако ползването им е условие за прилагане на
преференциалния процент). Начислявани ли са и събирани ли са от кредитора
други, непосочени в договорите такси, във връзка с този кредит на клиента.
3. Какъв е общия
размер на внесените за погасяване на задълженията по кредита суми? Съответства
ли осчетоводяването на погасените с плащанията задължения на уговорките за
размера и падежа на вноските, уговорени по съответните актуални размери според
евентуални промени в погасителните планове при съобразяване действието на
сключените допълнителни споразумения при отчитане на поредността на погасяване
разноски, лихви, главница, такси, премии
? Кога е направена последната погасителна вноска по договора за кредит и към
коя по ред от вноските по плана е приспаднато последното плащане? Има ли
осчетоводени плащания след подаване на заявлението на 05.07.18г?
4. Променян ли е
едностранно (с увеличаване или намаляване)
първоначално уговорения лихвен процент и ГПР и ако такава промяна се
установи, вещото лице да посочи кога е извършена промяната и как е формиран
приложимия към договора лихвен процент: с прилагане на променлив лихвен процент без
ползване на пакет Частно банкиране или по друг начин
В случай че е
прилаган Базовия лихвен процент, да се посочи дали промяната е съобразена с
оповестена от банката промяна на този процент и съответно решение на
компетентен орган на банката за промяна на размера за този вид кредитиране) и
каква методология е ползвана от банката за определяне на този променлив лихвен
процент?
В случай, че не се
установи промяна на лихвения процент при ползване на пакета Частно банкиране,
вещото лице да изготви алтернативен погасителен план като приложи вместо
преференциите по този пакет лихвени променлив процент и такси, приложими при
стандартни потребителски кредити без ползване на допълнителни услуги и да
посочи съответно алтернативните стойности на дължимите суми към 30.09.2016г
5. Съответства ли
размерът на дълга посочен в точка Б от допълнителното споразумение
(главница и лихва) на текущите
задължения към съответната дата? Увеличена ли е общата сума, подлежаща на
заплащане от клиента като анюитетни вноски (остатъчна сума от главница,
договорна възнаградителна лихва и такси) до края на уговорения срок при
съпоставка с общото задължение по новия погасителен план?
6. Вещото лице да
състави ДВА варианта на заключение за размера на дължимите изискуеми неплатени
от кредитополучателя вземания към 05.07.2018 (извлечение от сметка) и към
момента на съставяне на заключението като съобрази обявена предсрочна
изискуемост на 2.07.2018 г. (вариант 1
според твърдението на ищеца предсрочна изискуемост) на 25.04.2019г( вариант 2
според евентуално твърдение по осъдителен иск)
и по действащ погасителен план без обявена предсрочна изискуемост (вариант 2 според възражение на ответника) ,
както следва:
А. главница по
погасителен план (съответно с посочване на пропуснатите вноски от последен
актуален погасителен план, отделно от предсрочно изискуем остатък от редовна
главница);
Б. възнаградителна
лихва, начислена от банката като възнаграждение за ползване на кредита до
редовен падеж преди изискуемост;
В. наказателна
лихва за целия период на забава до 05.07.18г., уговорена по чл.19.1 от общи
условия за просрочени части от главницата и уговорена в чл. 19.2 върху цялата
непогасена главница след обявяване на предсрочна изискуемост до 05.07.18г.
Г. законната лихва
върху просрочени вноски (главница и договорна лихва) за целия период от първата
допусната забава до 05.07.18г.
Д. законната лихва
върху просрочени части от вноски, представляващи само главница за целия период
от първата допусната забава до 05.07.18г.
Д. начислени по
договора такси(за обслужване, годишна такса за управление, за предоговаряне и
за предсрочна изискуемост), с посочване на
периода, за който са били начислени, методът им на изчисляване и
евентуални промени в него преди и след сключеното допълнително споразумение.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит
в размер на 800 лв.вносими от ищеца ( в чиято тежест остава и доказването на
валидност при добросъвестно индивидуално договаряне и евентуално размера на
дълга при отричане на част от клаузите като неравноправни) в седмичен срок от
връчване на определението по сметка на ВОС IBAN***, клон Варна.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата
експертиза Диана Петрова Петрова ( № 134 от
списък на вещи лица за 2020 г. на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от
предоставяне на достъп на вещото лице до счетоводството на банката, след
поискване от назначеното вещо лице и
краен срок по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице, на основание чл.199 ГПК да
представи заключението си в същия срок.
Задължава ищцовото
дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото
лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична
счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне
на заетите средства и нареждания за погасяване на вноски, като при неизпълнение
ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при
поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че
приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде
оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване
на оглед на налична счетоводна и търговска документация.
На осн. чл. 192
ал.1 ГПК ЗАДЪЛЖАВА длъжностните лица
- служители в НОТАРИАЛНА КАНТОРА и нотариус ИЛИЯНА МАДЖУНОВА, вписан в
регистъра на НК под № 195 да предоставят в седмичен срок от уведомлението
заверени преписи от представени в
охранителното производство документи, налични в служебния архив на
нотариуса, въз основа на които е удостоверено връчване на нотариална покана № 3
т. II, рег.№ 2918/02.05.18г, ако такива са
налични извън текста на самата покана изх.№ 06-20-02010/26.04.2018ги протокол
за извършени действия, съставен от помощник нотариус по заместване Бл.
Христова, както и сведения за лицето,
извършило констатираните в протокола действия по връчването при посещение
на посочените в него адреси, с посочване на трите му имена и адрес (по
месторабота или друг), на който да бъде призовано като свидетел.
Предупреждава
длъжностните лица, че при неизпълнение на това задължение без съдът да е
уведомен за причината за неиздаването на документите ще им бъде наложена глоба
по реда на чл.89 т.2 ГПК в размер от 50
до 300 лева.
На осн. чл. 7 ГПК
допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80
от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на
отделните разходи, като при пропускане на крайния срок (даване ход на устните
състезания при насрочване на делото) страните няма да могат да искат изменение
на определените от съда размери.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 12.03.2020 г.
от 09.00 часа. Да се призоват
страните чрез пълномощниците им, а вещото лице след представяне на
доказателства за внесен депозит.
На осн. чл. 7 ГПК
допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в открито заседание,
съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което РЕДОВНО
ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.
Проекта за устен
доклад, представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис от
определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на
МП. Към съобщението за ищеца да са приложи преписа от допълнителен отговор вх.37937
от 19.12.2019г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
търговско дело номер N218 по описа за 2019 год.
Производството се
провежда по ОБЩИЯ РЕД като гражданско дело по иск срещу потребител( чл. 113 ГПК) .
Приети са за разглеждане искове, предявени
от „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителни директори Спасова
и Николова, чрез ю.к. И., служ. адрес *** срещу Е.А.С., ЕГН**********,***,
чрез назначен особен представител адв. В. *** като обективно съединени претенции на заявител кредитор
за установяване по отношение на длъжника на дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно
изпълнение, издадена по ч.гр.д. по гр.д. 10573/18г на ВРС 39 с-в, евентуално
за присъждане на дължими изискуеми вземания по договор за потребителски
кредит, както следва:
1. за връщане на предсрочно изискуема главница по
договор за банков ипотечен кредит в размер на 26 311,62 лева
2. за плащане на сборно вземане от 2 243,88лв,
формирано от начислени по същия договор
договорни лихви като ежемесечно възнаграждение за ползване на
кредита за периода 25.06.2017 до
05.07.2018г
3. за плащане на сборно вземане от вземане от
134,77 лева, формирано от лихвена надбавка, уговорена като обезщетение за
забава, начислена върху просрочена главница
за период 25.07.2017 до 05.07.2018г
4. за плащане на вземане от 120 лева, начислено
като заемна такса поради изискуемост
ведно с АКСЕСОРНИ
ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.
Страните претендират насрещно и присъждане на разноски по
делото.
По
твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата
относно проведеното заповедно производство, в което е било уважено заявление на
ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение
от кредитна сметка и уведомление за упражнено право на предсрочна изискуемост.
Тези обстоятелства обаче определят преценката за допустимост, поради което са
установени въпреки липсата на спор, служебно от съда.
С оглед съдържанието на възраженията срещу
вземането, съдът приема, че не се оспорва възникването на правоотношението по
банковия кредит, а само действителността на отделни уговорки. Служебната
активност на съда по чл. 7 ал.3 ГПК може да се основе само на конкретно
съдържание на уговорки между страните, а съдържанието на писмените доказателства,
съставини от банка и потребител не е оспорени,
поради което съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от изрично доказване следните обстоятелства:
Ищецът (търговска
банка) отпуснал кредит в размер на 33 000 лв, за текущо потребление на кредитополучателката
С. със съдържанието, оповестено в договор
сключен на 30.07.2013г. Длъжницата поела задължение да върне кредита в
срок от 120 месеца по погасителен план на равни анютетни месечни вноски,
включващи части от главница и начислени лихва и такса, като се съгласила с общи
условия и тарифа, прилагани от банката към момента на съответното плащане, като
е приела право на банката да променя едностранно тези установени от нея
правила. Срещу ползването кредитополучателя се съгласил да заплати годишна лихва в променлив размер, определен
като преференциален вариант 8.7%, приложим при изпълнение на условия по
програма Частно банкиране или завишен процент при нарушаване на условията на
тази програма до приложимия по стандартни кредити променлив процент но не
повече от 14.95%. Погасителен план, разяснения относно изчисляването на ГПР
10.33 и извлечение от приложимата тарифа са били съставени и връчени на
кредитополучателя при подписване на договора.
Изменение на
условията е договорено в споразумение от 30.09.2016г, като кредиторъте опростил
забава като се е откачал от наказателни лихви и е уговорен нов погасителен план
за остатъчното задължение от главница и редовна лихва, без включени такси и ГПР
9.27. Лихвеният процент е заместен от два компонента като променливата е
установена като фиксираната надбавка 8.369% над
пазарен индекс (6м. Софибор) с минимален праг в нулева стойност,
назависимо от колебания под тази стойност, като уговорките по отчитането му са
възприети чрез препращане към общи условия.
В първоначалния
текст на възприетите от страните общи условия чл. 7.1 е предвиждал право на
банката едностранно да определя променлив лихвен процент въз основа на БЛП, а методиката
и стойноститее му е следвало да се оповестят в офисите и Интернет страница на
кредитора, като при промяна е било предвидено потребителя да получи
актуализиран погасителен план на своя адрес, респективно да се откаже от
договора в 30 дневен срок от това уведомяване като погаси задълженията си при
условията преди промяната.
В чл. 19.1. е
уговорено за срока на забава на месечна вноска повече от 7 дни, да се събира
допълнителна надбавка от 10 % над договорната лихва върху частта от забавено
вноска представляваща главница, но само ако забавата продължи повече от 7 дни, а
в чл. 19.2 надбавката е определена на 10
% над договорната лихва за предсрочно изискуем цял дълг до предявяване на
претенцията на кредитора пред съд.
Самото право на
кредитора за търсене на пълното изпълнение преди настъпване на всички падежи по
погасителния план е предвидено в общите условия като автоматична последица от
забава, продължила повече от 90 дни( чл. 19.2) или с волеизявление за отнасяне
в просрочие при изброени в чл. 20.1. условия, вкл. и всяка допусната забава или
друго неизпълнение.
Кредитополучателят
е поел и задължения за заплащане на такси, без да са конкретизирани точно.В чл.
8 от общите условия освен таксите, определени чрез препращане към тарифата на
банката, са псочени като дължими и разходи по обслужване на задължението и
принудителното му събиране, за които е уговорено да увеличават дълга, ако не се
внесат от кредитополучателя. Допълнително при изясняването на ГПР в чл. 9.1
изрично е оповестено, че разходите на кредитополучателя освен лихви, включват и
такси по тарифата, такси за поддържана на самата сметка и такси за
допълнителните услуги, чието ползване е условия за ползване на преференции,
които се включват във формирането на вноските по погасителния план, връчван на
кредитополучателя. Съответно на тези предвиждания в тарифата, обявена от
банката са посочени такса за разглеждане на искане с обезпечение без превод на
заплата (40лв)и такса за отпускане на кредита ( 2 % от разрешения размер или
мин.130лв) и оперативно обслужване в случай на изискуемост кредит(60лв).
Конкретните
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА за размерите на просрочените задължения (конкретизирани
детайлно в справките за начислени суми), като отражение на счетоводното
извлечение(документ по чл. 417 ГК) следва да се считат изрично оспорени
в отговорите по исковата молба.
Ищецът посочва, че длъжникът допуснал забава в плащанията на 12 вноски с падежи след 25.07.2017г,
което послужило като основание за упражняване на договореното право на
предсрочна изискуемост за цялата главница.
Сочи, че след уведомяване на длъжницата с нотариална покана на 2.07.2018г. надлежно
изпълнение не последвало, поради което и кредиторът осчетоводил обявения за
предсрочно изискуем цял дълг, договорната лихва до 05.07.18г, начислил
наказателната лихва върху цялата главница до тази дата и таксата за
предсрочната изискуемост и поискал издаване на спорната заповед за незабавно
изпълнение.
Ответникът оспорва изискуемостта на
вземането и дължимостта на претендираните лихви.
Оспорва правото на банката да определя
едностранно лихвения процент, както възразява по валидността на договарянето на
това право. Сочи, че действието на уговорките от общите условия за определяне
на БЛП по субективна преценка на кредитора въз основа на неясни и неразбираеми
за потребителя критерии. Неясни са и критериите за преценка на кредитора за
момента на упражняване на правото му на предсрочна изискуемост. Сочи, че тези
уговорки водят до значителна неравноправност на насрещните страни, като потребителят не е можел да влияе
на съдържанието на тези клаузи, предложени в общи условия. Допълнително се позовава
и на уговарянето на автоматична предсрочна изискуемост, пораждащо
начисляване на наказателни лихви в противоречие
с установено в практиката тълкуване на императивна норма на чл. 60 ЗКИ.
Ответникът оспорва действието на поканата
като изявление за обявяване на изискуемост, тъй като счита, че връчването не
осъществено надлежно, а евентуално не е можело да породи действие веднага, тъй
като кредиторът не бил дал допълнителен срок за доброволно изпълнение преди да
отчете изискуемост в цялост.
Ищецът насрещно обосновава изпълнена в
цялост процедура по добросъвестно
издирване на адресата на нотариалната покана.
Тъй като съдът е предприел изясняване на
част от твърденията на страните по служебен почин, докладът не може да бъде
довършен в цялост по отношение на валидността на валидността на договарянето.
По
правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства
обуславят квалификацията на
основната претенцията като специален установителен иск за съществуването на
вземане, подлежащо на изпълнение, удостоверено в изпълнително основание, а
евентуалната като осъдителен иск. Твърденията за притезанието на заявителя
квалифицират и двата иска като претенции за изпълнение на договорно задължение
на кредитополучател за връщане на изискуема главница, плащане на
възнаградителната лихва за ползване на кредит в рамките на договорения срок,
обезщетения за забава и неизпълнение, уговорени в договора под форма на
наказателна лихва и такса с характер на мораторни неустойки. Различията в двете
притезания, посочени от ищеца скато основание на евентуалните искове се състоят
само в момента на пораждането на изискуемостта на цялата предоставена главница
и прекратяването на възмездното разсрочено ползване, което е фактически въпрос
и затова приложимия закон е еднакъв и по двете претенции.
Законови текстове, уреждащи притезанието на
ищеца следва да се търсят в нормите, допускащи договорна свобода и уреждащи
отговорността за неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД), а
извън конкретните уговорки на страните съответно приложение биха имали общите
норми за валидността на договорите (чл. 26 ал.1 и ал. 4 ЗЗД), както и
специалните диспозитивни (чл. 430 ТЗ, чл. 294 ТЗ) и императивни норми (чл. 58 и
59 от ЗКИ) за банковия кредит, договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД)
и на предсрочна изискуемост (чл. 432 ал.1 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ). Доколкото
предмет на делото е потребителско кредитиране договорната свобода е
допълнително ограничена от правилата за защита на кредитополучателя като потребител
по Закона за потребителския кредит(редакция към 26.03.2013 г. за сключване на
договора и преди изменението, в сила от 1.07.2018 г за сключване на
споразумението) и по- общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП) и по специално чл. 143 т. 5,
9,12 и ал.3, чл. 144 ал. 2 т. 1 и
ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП).
Тези закрилни норми ще следва да бъдат
съобразени служебно от съда. Затова следва да бъдат обявени на страните не само
доводите на ответника, заявени в отговора по допълнителната молба, но и всички
обстоятелства които пораждат съмнение за договаряне в противоречие с нормите на
ЗПК или за неравноправно третиране по друг начин на потребител, обвързан с
неравноправни уговорки, наложени му с общи условия върху които не е можел да
влияе.
В
тази връзка съдът отчита уговорения в писмения договор и общите условия начин
на формиране на приложимия променлив лихвен процент, определяем по условия,
посочени в друг договор (условия по пакет Частно банкиране) или по стойност на променлив показател (БЛП) и
надбавка до сключване на допълнително споразумение, в което точи начин на
договаряне е заменен с референтен лихвен процент, формиран по методика в общи
условия, въз основа на методика,
оповестена на Интернет страница и договорено уведомяване на потребителя за
промяната, пораждащо право на отказ от договора.
Претенцията
за забава е основана на твърдения за предварително договорено по размер
обезщетение като добавка към редовната възнаградителна лихва, дължимо след
допускане на просрочие на анюитетна вноска. Тези специфични белези съответстват
на характеристиката на обезщетение за забава, уговорено като мораторна
неустойка. Този вид уговорки (допустими според общите правила на чл. 92 ЗЗД) се
покриват и от императивна забрана по чл. 33 ЗПК за договаряне на обезщетения за
просрочие над законната лихва.
Събирането
на таксите по кредита също следва да бъде отчетено съобразно изискванията за
оповестяване на разходите по кредита(чл. 11 т. 7 от ЗПК) и договарянето на
допълнителни услуги, които да могат да се преценят като основание за
допълнително възнаграждение( чл.10а ал.4 ЗПК).
При издирване на точното съдържание на
императивните закрилни норми, ще се приложи и тълкуване на тези норми според
духа на общностното право, доколкото ЗЗП е въведен в националното право в
изпълнение на чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13, задължаваща страните-членки да
възприемат уредба, при която включени неравноправни
клаузи в договори между потребители и доставчици няма да са обвързващи за
потребителя и че договорът продължава да действа за страните по останалите
условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи(такива
които не са били индивидуално договорени, и въпреки изискването за
добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора). Преценката на
валидността на такива клаузи, налага съобразяване на разясненията относно приложимостта на
Директива 93/13/ЕИО за договори при общи условия, в които е въведена клауза,
допускаща едностранна промяна на цената на услугата(С92/11), критериите за
значителна неравнопоставеност в задълженията на страните (С-421/14, C-415/11 и
С 226/12), критериите за преценка на интереса на страните от запазване на
договора без евентуално установени неравноправни клаузи(C-453/10 и C-397/11) и
въведената забрана за допускане на изменение на договора от съда (C-618/10 и
C-488/11), закрилата на потребител, който се е договарял без да познава правата
си или се въздържа от позоваване на права поради разноските, които биха
произтекли от едно съдебно производство (C-473/00).
Нормативната обща уредба за уговаряне на
срок в полза на една от страните( чл. 70 ЗЗД), съответно и отпадане на
преимуществото на срока е диспозитивна, съответно за основанията за предсрочната
изискуемост следва да се прилагат
уговорките между страните.
Правните последици на уведомлението за
упражнено право на предсрочна изискуемост следва да се съобразят с указанията
по тълкуване на императивна норма на чл.60, ал.2 ЗКИ в т. 18 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС, както и на
чл. 432 ал.1 ТЗ ( т.2 от ТРОСКГТК 3/2017). Съдът може да съобрази в тази връзка
всички факти, очертаващи претенцията за изискуемост, настъпили както до
подаване на заявлението от кредитора, така и евентуално новонастъпили факти на
падежиране на вноски по редовен план (т.1 от ТРОСГК 8/2017).
По
доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
По отношение на спорните вземания, ищецът се
е позовал на писмени доказателства, изходящи от насрещна страна (договор и
анекс със съответни приложения като общи условия, тарифи и погасителни
планове), свои счетоводни записвания и е ангажирал счетоводна експертиза за
проверка на редовното им водене. Ищецът носи доказателствена тежест и за
установяване на индивидуалното договаряне на първата сделка по ползване на потребителски
кредит, както и анексите и за изпълнение на задълженията му, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условия по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;
лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното
погасяване на кредита;допълнителните такси за услуги и комисионни и разходи при неизпълнение; правото на
едностранно обявяване на предсрочна изискуемост и начина на погасяване на
задължение преди падеж. Не са представени доказателства за следните факти,
посочени от ищеца, за които той носи доказателствена тежест: съдържанието на
възприета от потребителя като преференция пакетна услуга Частно банкиране“,
дължимост на таксите, включени в първия погасителен план и методиката за
отчитане на промени в референтния пазарен показател, формиращ новия лихвен
процент в споразумението.
Кредиторът се позована на последици от
упражнено право на предсрочна изискуемост към 2.07.2018г., евентуално към
връчване на искова молба на ответника. Ищецът носи тежест да докаже осъществяване на
всички елементи от фактическия състав на едностранно лишаване на длъжника от
срок по погасителен план преди този момент, като следва да бъдат посочени
доказателства както за забава във вноски, така и за уведомяване на длъжника към
твърдяния момент на предсрочна изискуемост. Ангажирана е счетоводна експертиза
и доказателство за уведомяване на длъжника за обявяване на тази изискуемост с
нотариална покана.
Защитата на ответника е изградена на
твърдения, вече въведени от ищеца като предмет на делото, поради което и тази
страна не носи доказателствена тежест за конкретно посочени факти. По
предприетото оспорване на доказателствената стойност на нотариалната покана
ответникът черпи доводи от липсваща констатация в удостоверителното изявление, поради
което носи доказателствена тежест за установяване само на факти, които не са
пряко възприети от длъжностното лице, съставило протокола за нотариалното
действие. Ангажирани са свидетелски показания.
С оглед необходимостта от прилагане на
императивни норми, посочени в настоящия доклад съдът предприема и събиране на
доказателства по служебен почин, доколкото преценката на счетоводните
записвания на банката налагат специални знания ( чл. 195 ал. 1 ГПК).
Всяка от страните следва да докаже размера
на направените от нея разноски, вкл. като посочи и представи доказателства за
уговорено и заплатено възнаграждение на пълномощника си.
По
възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора, съдът намира, че
следва да укаже предварително на страните възможността от доброволно уреждане
на спора:
В случаите на постигната спогодба между
страните относно дължимостта и изпълняемостта на вземането половината от
дължимата държавна такса в исковото производство
ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение
доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните по
повод предприето принудително изпълнение. Одобрената от съда спогодба се ползва
с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан с
ипотечно кредитиране, съдът счита, че спорът на страните е подходящ за отнасяне
за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице –
медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от
ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза
процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на
волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по
отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи
за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което
страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни
интереси. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.