РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Благоевград, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210201439 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б.,
ул.“В. п.“ № против Наказателно постановление № 23-7852-000482 от
21.09.2023г. на Началник 02 РУ – Благоевград, към ОДМВР - Благоевград,
упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя
за административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175
ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
(шест) месеца.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, тъй като неправилно е тълкувана нормата на
чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП, като не е извършвано процесното нарушение от
обективна и субективна страна. Развиват се съображения и за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление, като същите
са издадени при нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Развиват се съображения за необоснованост на обжалваният санкционен акт,
тъй като приетите фактически положения в него, не съответстват на
действителната обстановка по случая. Иска се от съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени обжалваното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят П. И. Х. се явява лично и с
ангажираният процесуален представител в лицето на адвокат К. Д.в, като дава
1
обяснения по случая, в които посочва, че същият ден представил за
регистрация новозакупения се автомобил и след като същият бил регистриран
документално и му били предадени регистрационните табели, следвало
същите да бъдат монтирани. Поради забавяне на служителите в КАТ следвало
да се изчака неопределено време за монтажа на табелите, като същевременно
автомобила ни бил зареден с гориво и имало опасност да загасне поради
което жалбоподателя в този промеждутък от време отишъл до най близката
бензиностанция, заредил автомобила и на връщане към КАТ бил спрян от
полицейските органи. Автомобила и жалбоподателя били отведени в двора на
КАТ в Благоевград, където бил съставен процесният АУАН, а на
регистрирания автомобил били поставени регистрационните табели. Чрез
адвоката си изразява становище, че поддържа жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество, като
моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и
допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 1 от делото) изразяват
становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без разглеждане и
да се потвърди наказателното постановление, както и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63 ал.4 от
ЗАНН.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и
становище по същество на спора.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на
следното:
На 02.06.2023г. в 15.41 часа в гр. Благоевград, жалбоподателят П. И. Х.
управлявал собствения си лек автомобил марка и модел с рег. № по бул.“П.
К. Я.“ от бензиностанция „Еко“ с посока на движение към ж.к.“Струмско“ –
магазин „Стил дом“, като бил спрян от полицейски автопатрул в състав
полицаите К. Г. И. и А. А. К., двамата полицай при 02 РУ – Благоевград при
ОДМВР - Благоевград. Проверяващите полицаи извършили проверка на
водача и автомобила, като след извършена проверка установили, че
автомобила е без поставени предна и задна регистрационни табели на
определените за това места, като същите се намирали в багажника.
Автомобилът и жалбоподателят били съпроводени до 02 РУ – Благоевград,
където след направена справка, от която се установило, че автомобила е
регистриран по-рано същият ден и с оглед констатираното, актосъставителят
К. Г. И.а, в присъствието на свидетеля А. А. К., се съставил на жалбоподателя
П. И. Х., Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
624138 от 02.06.2023г. (лист 7 от делото), в който квалифицирала
2
установеното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно: управлява МПС,
което е регистрирано, но е без регистрационни табели или не е поставена на
определеното за това място, като било иззето като доказателство от
жалбоподателя Контролен талон № 5742592 към СУМПС. Актът е съставен в
присъствие на нарушителя П. И. Х., подписан е лично от него, като същият не
отразила по акта възражения, като било отбелязано „нямам възражения“.
Писмени възражения не постъпили и в законоустановения за това срок. Въз
основа на така съставения акт, на 27.04.2023г., Началник 02 РУ – Благоевград
към ОДМВР - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г.,
издал атакуваното Наказателно постановление № 23-7852-000482 от
21.09.2023г. (лист 8 от делото), с което на жалбоподателя П. И. Х., с ЕГН
********** за административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца. НП е връчено на жалбоподателя П. И. Х. с
разписка и срещу подпис на 26.09.2023г., като в законоустановения срок – на
28.08.2023г. е подадена разглежданата в настоящото производство жалба до
Районен съд – Благоевград, заведена под вх. № УРИ № 785200-2440 от
28.09.2023г. (лист 2-5 от делото).
Представена е Докладна записка от 18.07.2023г. от актосъставителя К.
Г. И., съставена във връзка с процесния случай, в която същият е описан,
както и е докладвано, че е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 624138 от 02.06.2023г. на нарушителя П. И. Х..
Представени са писмени обяснения от П. И. Х. от 17.03.2023г., снети му
по повод извършената му проверка 02.06.2023г., в които същият сочи, че на
посочената дата преди обяд отишъл в КАТ за да регистрира новозакупен
автомобил, като го регистрирал и му били предоставени транзитни номера,
които да се монтират на място. Лицата, който извършвали монтирането на
регистрационните табели обаче, казали на Х. да мине по-късно, поради което
той отишъл да бензиностанция „Еко“ в кв.Еленово за да зареди автомобила,
като на излизане от бензиностанцията бил спрян от полицейските органи.
Установено било, че номерата са налични в багажника на автомобила, който
бил вече регистриран, но не са поставени на определените за това места, за
което му бил съставен акт.
Представена е справка за регистриране на лек автомобил марка и модел
, от която се установява, че на 02.06.2023г. в 13.20 часа същият е регистриран
с транзитни регистрационни табели с № , а на 28.06.2023г. в 14.59 часа отново
е отразена регистрация.
Приложени са Докладна записка от 07.07.2023г. от полицейски
инспектор Г. И. и писмо до Началника на 02 РУ – Благоевград № УРИ 7852р-
10107 от 20.07.2023г. (лист 9-10 от делото) от които е видно, че материалите
по образуваната адвминистративнонаказателна преписка са изпратени на
Районна прокуратура – Благоевград, с оглед преценка за извършено
3
престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
От представените Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство и изплащане на материалите по компетентност за ангажиране
на административна отговорност от 21.07.2023г. (лист 13 от делото) се
установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно
производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345 ал.2 от
НК и е прекратена прокурорската преписка на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК,
като е прието, че в настоящия случай липсват данни за извършено
престъпление по посоченият текст, предвид установеното, че управлявания от
П. И. Х. автомобил е бил регистриран и се касае за административно
нарушение по ЗДвП, като материалите по преписката са изпратени по
компетентност на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград и
препис от постановлението на 02 РУ - Благоевград при ОДМВР –
Благоевград, за сведение.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят П. И. Х. (лист 14-16 от делото) е правоспособен водач на
МПС с категории В, М и АМ, както и същият е наказван за нарушения по
ЗДвП.
Представена е справка за съдимост на П. И. Х., от която е видно, че
същият не е осъждан и по отношение на него не е прилаган института на
освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК.
Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР (лист 19-
21 от делото), Заповед № 244з-324 от 13.02.2017г. на Директора на ОДМВР –
Благоевград и Заповед № 8121к-5391 от 22.03.2021г. на МВР (лит 23-24 от
делото), удостоверяват материалната компетентност на издателя на
обжалваното наказателното постановление.
Приложените Заповед № 244з-689 от 11.03.2022г. (лист 17-18 от делото)
и Заповед № 244з-1039 от 27.03.2023г. (лист 25-30 от делото), двете на
Директора на ОДМВР- Благоевград, удостоверяват материалната
компетентност на съставителя на акта за установяване на административно
нарушение.
С показанията на разпитаните по делото свидетели К. Г. И. и А. А. К.
изцяло се подкрепя установената фактическа обстановка, като същите
установяват, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван от
жалбоподателя П. И. Х., тъй като същият напускал района на бензиностанция
„Еко“ без да има поставени регистрационни табели на съответните за това
места. При извършена проверка на място и след справка, свидетелите
установили, че процесният лек автомобил е регистриран по съответния ред,
но не са му поставени регистрационните му табели на съответните за това
места, като същите се намират в багажника на автомобила. Водача и
автомобила били отведени във 02 РУ – Благоевград, където на водача бил
4
съставен акт за установяване на административно нарушение. Свидетелите
сочат, че подържат изцяло написаното в акта, както и след предявяването му
потвърждават, че са подписали същия.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок
от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха.
Това, че с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
21.07.2023г., материалите за ангажиране на административна отговорност на
нарушителя са изпратени по компетентност Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Благоевград, а обжалваното наказателно постановление е издаден
от Началник 02 РУ – Благоевград, към ОДМВР - Благоевград, съдът не прима
за съществено процесуално нарушение, предвид представените Заповед рег.
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, Заповед № 244з-324 от 13.02.2017г. на
Директора на ОДМВР – Благоевград и Заповед № 8121к-5391 от 22.03.2021г.
на МВР, удостоверяващи материалната компетентност на издателя на
процесния санкционен акт. В преценката си дали да се издаде наказателното
постановление, административно-наказващият орган се основава на
фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни
до доказване на противното. Изложените в тази връзка възражения на
защитата за нарушения свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН са неоснователни. В случая са съобразени и сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Видно от акта за установяване на административно
нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е
извършено нарушението са точно и конкретно посочено, както в АУАН, така
и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива
процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними
такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното
постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое
административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени
и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че
5
се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответни
наказания. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за
установяване на нарушенията е връчен надлежно на жалбоподателя и същият
е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви
доказателства. Жалбоподателят не е направил възражения по акта
непосредствено след връчването му, като му е предоставена възможност да
представи и писмени такива в законоустановеният срок, което наред с
депозирането на жалба срещу процесното наказателно постановление
обуславя извода за реализирано и упражнено право на защита в пълен обем от
страна на жалбоподателя. Последното обстоятелство, в каквато насока е и
константната практика на Административен съд – Благоевград категорично
игнорира възможността за третиране на соченото основание, като
процесуално нарушение, от категорията на съществените, обуславящо отмяна
на процесуално основание на обжалваният санкционен акт.
Съдът намира, че процесното административно нарушение, макар и
формално, осъществява от обективна и субективна страна признаци на
административно нарушение по чл.140 ал.1 от НК. Съгласно чл.140 ал.1 от
ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Настоящия
съдебен състав споделя изводите на решаващия прокурора, изложени в
постановлението за прекратяване на наказателното производство от
21.07.2023г., че в казуса се касае едновременно и за маловажно и за
малозначително деяние в наказателно правен аспект, с оглед липсата на
обществена опасност на деянието и дееца. Единствената правна разлика при
квалифицирането на дадени деяния, имащо идентични елементи на
изпълнително деяние, като престъпление или административните нарушения,
се състой в степента на обществената опасност на деянието, а от тук и на
дееца. В случая решаващият прокурор е приел, че липсва престъпление по
чл.345 ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като е оставил преценката доколко това
деяние съставлява административно нарушение на компетентния за това
орган Началникът на Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград. В случая не е
спорно, че жалбоподателят П. И. Х. е осъществил формално от обективна
страна управление на МПС, което е регистрирано по установеният за това
ред, има регистрационни табели, които обаче не са поставени на определените
за това места, но са налични в автомобила и са представени на проверяващите
лица, като това поведение следва да бъде обществено опасно. Преценката си
доколко дадено деяние е обществено опасно следва да се направи след
обстоен анализ на събраните доказателства, с оглед деянието и деец -
неговата личност, подбудите, начина на извършване на деянието и другите
обстоятелства. Подбудите на дееца в случая сочат на липса на обществена
опасност от деянието, тъй като П. И. Х. е регистрирал автомобила си и поради
6
обстоятелството, че е отпратен от служителите извършващи поставяне на
регистрационните табели на новорегистрираните автомобили за по-късно, а
се е налагало същия да бъде зареден с гориво, е предприел движение до най-
близката бензиностанция в района. Целта на жалбоподателя не е била да
наруши законите на Република България, а да зареди с гориво автомобила си,
като по този начин да предотврати евентуална повреда на същия в следствие
привършване на горивото, което не е една общественоопасна дейност, а
дейност обезпечаваща движението на изправни МПС по пътищата на
страната, респ. съобразяване със законовите изисквания. Констатираното от
свидетелите движение на процесния автомобил по улицата е единствено
резултат от лекомислие на жалбоподателя и желанието му да обезпечи
безпроблемно движение и ползване на новорегистрирания си автомобил, като
не може да се приеме, че същият е целял настъпване на обществено опасни
поледици. В тази насока възраженията и обясненията на жалбоподателя,
изцяло кореспондират с показанията на разпитаните по делото свидетели,
който са го спрели и установили действията му на място, както и това, че
същият е съдействал на проверката, представил е регистрационните табели на
автомобила, които са били налични в самия автомобил, обяснил е случая и
мотивите си да извърши формално процесното нарушение.
Гореизложеното обосновава извода, че правилно административно-
наказващият орган е приел, че се касае за осъществено формално от
обективна страна нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движение по
пътищата за един кратък период от време и движение на кратко разстояние,
като жалбоподателя от своя страна е изпълнил незабавно задължението си по
собствени инициатива, преди още да му бъде направено предписание за това
или да му бъде издаден акт за установяване на административно нарушение.
Не е спорно също, че така още в хода на полицейската проверка,
регистрационните табели на автомобила са били поставени на определените
за това места от оторизираните за това служители и това си задължение
жалбоподателя Х. веднага е изпълнил надлежно и преди съставяне на
процесния акт, както и от така констатираното нарушение не са произтекли
каквито и да било вредни последици или нанесени щети. Изложеното
мотивира съдът да приеме, че извършеното нарушение, макар формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона едно и също нарушение,
поради своята малозначителност и липса на каквито и да било вредни
последствия се явно с незначителна степен на обществена опасност. В чл.27
ал.2 от ЗАНН е посочено, че при определяне на наказанието
административно-наказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, възражението на
жалбоподателя, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган не
налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
7
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му наложи
административно наказание. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно
решение № 1/2007г. по тълкувателно дело № 1/2005 г. на ВАС преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че за да бъде жалбоподателя реално
санкциониран, това задължително следва да бъде предшествано от обсъждане
на въпроса, позволява ли констатираната действителна обществена опасност
на деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца. Настоящият
състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, приемащи, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл.11 от ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери чл.93 т.9 от НК, според който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Аналогична легална
дефиниция понастоящем е налице и в т.4 от ДР на ЗАНН, според която
„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид“.
Според съдът конкретното нарушение е типично такова, което разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна
правна квалификация, тъй като видно от приложените по делото писмени
доказателства, нарушението касае един малък период от време, в който е
установено че конкретния жалбоподател в рамките на няколко минути и
съвсем кратко разстояние е осъществявал движение на ППС, което е
регистрирано, имало е налични в автомобила регистрационни номера, но не
същите не са били поставени на определите за това места поради обективна
причина – отлагане на поставянето за по-късно от оторизираните за това
служители, същото е отстранено доброволно и незабавно, като това е станало
по инициатива на жалбоподателя и преди реално нарушението да е било
констатирано в акта за установяване на административно нарушение.
Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за
маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено по
собствена инициатива на наказания субект, въпреки издадения след този
момент санкционен акт от наказващия орган. Мотивиран от горното съдът
намира, че действителната обществена опасност на извършеното е толкова
явно незначителна, че изобщо не е оправдано използването на
административно-наказателна репресия спрямо нарушителя. Този извод се
8
подкрепя и от липсата на данни по делото, жалбоподателя да е бил
санкциониран за подобни нарушения, доколкото както вече се спомена,
реализираната забава при изпълнението на процесното задължение за
поставяне на регистрационните табели на определените за това места и най-
вече изпълнението на същото, говори за явно незначителна степен на засягане
на обществените отношения. С оглед гореизложеното на основание чл.28 от
ЗАНН във връзка с чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН наказателното постановление
следва да се отмени и нарушителят да се предупреди, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН във
връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-7852-000482 от
21.09.2023г. на Началник 02 РУ – Благоевград, към ОДМВР - Благоевград,
упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на П. И. Х., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., ул.“В. п.“ № за административно нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. И. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“В.
п.“ № , че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9