№ 85
гр. С.З. , 21.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501256 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., С.О., район *********, представлявано от законните си представители
Д.Б.Ш. и П.Н.Д. и А.В.Я., чрез адв.С.З., против разпореждане № 260893/28.01.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 408/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. П. А. за сумата от 306,00 лв. – такси за
периода от 16.04.2019 г. до 12.01.2021 г.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение,
неправилно приложение на закона и необоснованост.
Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски за държавна такса.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявлението на ,,Ю.Б.“ АД –
гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК срещу П. П. А. от гр.С.З. за сумата от 859,56 лв. - главница за периода от
15.04.2019 г. до 12.01.2021 г.; 79,91 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2019 г. до
14.10.2019 г., 76,30 лв. – мораторна лихва за периода от 14.04.2019 г. до 12.03.2020 г., 119,59
лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 12.01.2021.2020 г., законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и
306,00 лв. – такси за периода от 16.04.2019 г. до 12.01.2021 г.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски
кредит № FL947708/25.10.2018 г., сключен между банката и длъжника, по силата на който
1
банката е предоставила на П. П. А. кредит в размер на 1066,72 лв., а последния се задължил
да върне заетата му сума, ведно с договорна лихва, съгласно погасителния план към
договора за кредит, в срок до 12.01.2021 г.
Кредитополучателят не изпълнил точно задължението си по договора за кредит, а на
14.10.2020 г. задължението му станало изискуемо в пълен размер поради падежирането на
кредита.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно
претендираната сума от 306,00 лв. – такси за периода от 16.04.2019 г. до 12.01.2021 г., като е
приел, че уговорката за такси се превръща в необоснована санкция за длъжника, средството
за неоснователно обогатяване на кредитора.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимираното
лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд извършва пълната
проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за изпълнение не се
издава, ако искането е в противоречие със закона или се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал на
договор за потребителски кредит, поради което за него се прилагат правилата на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/.
При изпълнението на правомощията си настоящият въззивен състав намира, че
обжалваното разпореждане е правилно, т.к. съответства на материалния закон.
Клаузата в договора за потребителски кредит, съгласно която кредитополучателят
дължи месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски
кредит /сметката по чл.2, ал.1 от настоящия договор/ в размер на 3,50 лв. нарушава
забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Именно такива действия представляват разкриването и обслужването на
предвидената в чл.2, ал.1 от договора за потребителски кредит разплащателна сметка, по
която да бъде усвоен и погасяван отпуснатия на кредитополучателя кредит.
Действия, свързани с управлението на кредита представляват и действията по
ограничаване на негативните последици при просрочие.
Заплащането на такса се претендира за извършването на фактически действия, чиято
цел е стимулирането на длъжника да изпълни, т.е. се отнасят до действия, свързани с
управлението на кредита, които по съществото си представляват съвкупността от
действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по
договора за кредит.
Ето защо клаузата в общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на
2
физически лица, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплаща такса при
обслужване и извършване на операции по сметката когато последната е блокирана, т.е. такса
за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Освен това тази клауза противоречи и на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК,
предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да
надвишава законната лихва.
В случая е налице забава от страна на длъжника по договора за потребителски
кредит, във връзка с която кредиторът начислява такса за фактически действия на свои
служители, целящи извънсъдебно събиране на вземането, които се явяват допълнително
финансово бреме за длъжника, успоредно с дължимото от него обезщетение за забава.
Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява нищожна по
смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, т.к. в резултат от прилагането й в случаите на забава на
длъжника, кредиторът получава и други финансови облаги, различни от лихвата върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
По всички изложени съображения въззивният съд намира, че оплакванията в частната
жалба са неоснователни, а обжалваното с нея разпореждане като краен резултат е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во
ГПК Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 260893/28.01.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
408/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на
,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., С.О., район
*********, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш. и П.Н.Д. и А.В.Я., чрез
адв.С.З., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК срещу П. П. А. от гр.С.З. за сумата от 306,00 лв. – такси за периода
от 16.04.2019 г. до 12.01.2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3