Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 12.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа
докладваното от съдията а.х.д. № 207 по описа за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Б.Д.М. ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно постановление №
20-1204-001080/17.06.2020 г. на
ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179,
ал. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 186,
ал. 7 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като не е доказано извършването на
нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Около 13,00 часа на 31.05.2020 г.
жалбоподателят е управлявал в района на 33
км на автомагистрала “Тракия” в посока гр. София лек автомобил “Марцедес АМГ ”
с рег. № ** **** **и застигайки движещ се пред него лек автомобил с рег. № ********,
управляван от Х. Д. го е ударил в задната му част, след което се е ударил
странично в движещия се до нето в средната лента лек автомобил рег. № ********,
управляват А. С..
Пристигналият автопатрул в състав П.П. и В.А.
установили, че водачите на участващите в ПТП автомобили се намират на мястото
на произшествието. П.П. съставил протоколи за ПТП № 1744334 и № 1744335, в които
отразил изявленията на водачите за механизма на настъпването на произшествието.
Самите водачи подпълнили саморъчни декларации, като Х. Д. заявил, че причината
за настъпване на произшествието е невнимание на водача на движещия се зад него
автомобил, А. С. – липсата на достатъчно
дистанция от страна на „Мерцедеса“, а Б.М. рязкото спиране на движещия се пред
него автомобил. И тримата водачи са посочили, че са съгласни със схемата,
изготвена от служителите на КАТ.
Св. П.П. съставил срещу Б.М. АУАН №
225352/31.05.2020 г., в който е констатирал че произшествието се дължи на
несъобразена с интензивността на движението /натоварен пътен трафик/, което
представлява нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Освен това актосъставителят е
установил, че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 186, ал. 7 ЗДвП а
именно да заплати глоба с фиш № 251583 от 29.01.2020 г. на СДВР.
В съдебно заседание актосъставителят П. и
свидетелят по акта А. поддържат констатациите му, като твърдят, че не си
спомнят подробности по случая.
Въз основа на така съставения акт за установяване на
административно нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на водача за нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200,00 лева, а за нарушението по
чл. 186, ал. 7 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20
лева.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на
НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила посочени в чл. 36 – 46
и чл. 52 – 58
ЗАНН. Атакуваното НП е
издадено в съответствие с установената по делото фактическа обстановка,
съобразно изискванията на ЗАНН
и въз основа на АУАН, съдържащ изискуемите от закона реквизити.
По същество съдът намира, че жалбата по
отношение на допуснатото нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП е неоснователна.
В хода на проведеното съдебно следствие
се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 179, ал.
2 ЗДвП,
неспазвайки правилата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Нарушението от водач
на МПС на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, ако е довело да
причиняване на пътно-транспортно произшествие, е санкционирано с разпоредбата
на чл. 179, ал.
2 ЗДвП.
В този смисъл административно нарушение е не самото движение с несъобразена
скорост, а причиняването на ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост.
Съгласно §6, т. 30
от ДР на ЗДвП,
пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Ето защо преценката дали е извършено административно нарушение съгласно
горепосочената санкционна разпоредба изисква да се установят както всички
характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила, така и на
причинените повреди. В тази насока следва да се има предвид, че несъобразената
скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване
и доказване. Минимални предпоставки за това в конкретния случай са налице. От
съставения АУАН, протоколите за ПТП и декларациите на водачите се установи, че
към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие в района на 33 км
на АМ „Тракия“ е имало интензивен трафик, т.е. макар и лаконично са установени
конкретните условия на движение. В този смисъл са несъстоятелни твърденията на
жалбоподателя за това, че липсва описание на нарушението. Нещо повече – при
констатирано движение с несъобразена скорост наказващият орган няма задължение
да посочи каква е била конкретната скорост на движение – принципно всеки водач при
управление на МПС е длъжен да избере такава скорост, която да е съобразена не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП обективни факти от действителността,
но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от
пътните условия и ситуации и пр., така че да са в състояние да
спрат пред предвидимо препятствие.
В случая изводът на контролните органи за механизма на
настъпилото ПТП е направен въз основа на твърденията на участниците в самото
ПТП. Произшествието е настъпило на автомагистрала и автомобилите са били
преместени, като служителите на КАТ не са очевидци. Заключенията си
полицейските служители са основали на твърденията на участниците в
произшествието, които не са оспорили констатациите на св. П. в съставените
протоколи за ПТП.
Според съда е несъмнено установено, че
жалбоподателят се е движел с такава скорост на движение, която обективно не е
била съобразена с интензивността на движението.. Въпреки че е бил длъжен и е
могъл да съобрази обстоятелството, че трафикът е натоварен, избраната от него
скорост на движение не му е позволила да намали своевременно и застигайки
движещият се пред него лек автомобил да го удари в задната му част, а
впоследствие – и да удари странично движещия се в средната лента друг
автомобил. По този начин М. е предизвикал ПТП с материални щети. Съдът
приема, че ако скоростта му е била съобразена с интензивността на движението,
то той би могъл своевременно да намали, така че да не предизвика пътно
транспортното произшествие с движещите се пред и до него леки автомобили.
В този смисъл съдът приема, че атакуваното
наказателно постановление в тази си част е правилно и законосъобразно, поради
което и следва да бъде потвърдено.
По отношение обаче на твърдяното
нарушение на чл. 186, ал. 7 ЗДвП съдът приема, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Съгласно цитираната разпоредба издаден фиш, глобата по който не е
платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за
влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния
изпълнител.
При прочита на законовия текст е видно, че той урежда
единствено сроковете да доброволно изпълнение на наложено административно
наказание по Закона за движението по пътищата. Неизпълнението на наложено наказание „глоба“ изначално
не може да бъде основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на съответното лице, още по-малко за нарушение на правилата за
движението по пътищата. Глобата,
освен административно наказание, е и публично вземане, каквито са и останалите
изброени в чл. 162, ал.2
ДОПК вземания - данъците,
осигурителните вноски, митните сборове и др. Разликата между глобата и
останалите публични вземания е, че глобата е административно наказание,
резултат от упражнена административнонаказателна репресия. Докато в общия
случай основанието и размерът на публичното вземане се определят в
административния процес, основанието и размерът на глобата се определят в
административнонаказателния процес, в който се прилагат общите принципи на
наказателния процес. Във всички случаи обаче неизпълнението на публично
задължение не е административно нарушение.
Ето
защо съдът приема, че в тази си част наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Поради
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №
20-1204-001080/17.06.2020 г. на
ОДМВР-София, издадено от Началник група
към ОДМВР-София, в частта, в която на Б.Д.М. ЕГН ********** *** за нарушение на
чл. 186, ал. 7 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20
лв. и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, в
която за нарушение на чл. 20, ал. 2 на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АдмС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)