Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.С.,
… януари 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното на двадесет и втори ноември две хиляди и
шестнадесета година заседание, при закрити врати, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Д.Ц., лед като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1703 по
описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В молбата си по чл.625 ТЗ молителят „КТБ“ АД/н/,
ЕИК********, чрез синдика, твърди, че между него и ответника „М.К.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, е сключен договор за банков кредит, в
резултат на което ответникът е получил сумата от 6 500 000лв от Б.та.Договорът
е изменяван многократно с последващи анекси №№1-18, в
резултат на което размерът на кредита е увеличен до 31 700 000лв, а
също така е променен и срокът за погасяване.Съобразно анекс№18/18.02.2014г. страните са се съгласили, че оставащата
непогасена главница- в размер на сумата от 11 506 501,97лв - ще бъде
погасена еднократно до 20.09.2014г.На настъпилия падеж плащане от страна на
ответника не е извършено.Съгласно договора, страните са приели, че
кредитополучателят ще заплаща на банката годишна лихва върху кредита в размер
на 9,5%, като същата се начислява ежедневно по заемната сметка и е платима на
25-то число от месеца.Към 25.05.2015г. общият размер на договорната лихва е
сумата от 884 538,43лв.Страните са се съгласили, че от датата на падежа
става изискуема цялата главница, върху която за започва да се начислява наказателна лихва в размер на 10
пункта годишна- върху просрочената главница.Към 16.03.2015 година размерът на
наказателната лихва е сумата от 130 631,92лв.Съгласно чл.13 от договора
дружеството- кредитополучател се е задължило да заплаща неустойка в размер на
10% върху начислената, но неплатена лихва.Размерът на дължимата неустойка е сумата
от 19 498,86лв.Тези суми, към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ,
не са платени и техният общ размер възлиза на
12 518 793,57лв.Молителят твърди, че ответникът не е в състояние да
плати тази изискуема сума, тъй като е в състояние на неплатежоспособност,
защото е спрял плащанията по кредита.Моли съда, след като се убеди в
основателността на изложеното и установи неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността на ответника, да постанови решение по
чл.630 ТЗ.Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва
основателността на молбата.Твърди, че не се намира в състояние на
неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост.Не
спори за наличието на банкова сделка, която обвързва страните в настоящата
процесуална връзка, но твърди, че вземането на банката не е в посочения
размер.Твърди, че с изявления от 19.09.2014г. е изявил изрично желание сумата
за погасяване на главницата, дължима за месец септември 2014г., като същата
следва да бъде погасена от наличността на депозитната сметка, която дружеството
има в банката-молител, а по отношение на главницата – провеждани са редица
срещи за евентуално разсрочване на дълга и договаряне на нов гратисен период, а
банката е поела ангажимент за допълнително удължаване на гратисния период,
който не е спазен.Твърди, че не е в състояние на неплатежоспособност, тъй като
липсата на плащане по тази сделка не е спиране на плащанията по смисъла на
чл.608, ал.2 ТЗ, защото ответникът обслужва останалите си задължения.Твърди, че
ако има затруднения, то те са временни и разполага с имущество, което е
достатъчно, за да ги покрие.Оспорва и да е в състояние на свръхзадълженост.Моли
съда да отхвърли молбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Не се спори между страните, а това се установява и
от събраните по делото доказателства, че на 20.12.2011 година страните по
делото са сключили договор за банков кредит, по силата на който банката –
молител е отпуснала на ответника, в качеството му на кредитополучател, сумата
от 6 500 000лв.
Страните са уговорили, че за времето на ползване
на тази сума от кредитополучателя, същият ще заплаща на банката годишна лихва в
размер на 9,5%, която се начислява ежедневно и е платима на всяко 25-то число от
месеца- чл.9 от договора, а при нарушаване на сроковете за погасяване на вноска
по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, при наличие на
уговорените основания за това, банката ще има вземане, освен възнаградителната лихва и наказателна надбавка в размер на
10 пункта върху просрочената главница.При забава в плащанията на лихвите, то
кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 10% годишно върху
начислената, но неплатена лихва-чл.13 от договора.
Договорът е изменяван
многократно, с последващи анекси, с
които е променян размера на предоставения кредит и е изменяван
крайния срок за погасяване на дълга, произтичащ от договора, като с анекс
№18/18.02.2014г. страните са се съгласили, че кредитополучателят ще погаси
главницата по кредита в размер на 11 506 501,97лв еднократно, до
20.09.2014г.Не се спори, че към посочената дата няма погасяване на дълга, както
и относно това, че към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ банката се
явява кредитор с изискуемо вземане, произтичащо от сделката.
По делото са представени два броя уведомление от
26.09.2014г. и от 19.09.2014г., с ответникът е отправил до банката за
предоговаряне на дълга и молба за усвояване на парични средства находящи се по депозитните му сметка за частично погасяване
на главницата.Не са събрани доказателства да е извършено погасяване на лихви с
посочените наличности по банкова сметка, ***гасяване
на главница и принадлежности.
По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ, изготвена от вещото лице В.П., приета от съда като
годно доказателствено средство, неоспорено от страните и прието от тях безкритично.
Констатациите на вещото лице относно структура на
пасиви и активи на ответника са следните:
Вещото лице е констатирало, че размерът на
изискуемите задължения на ответника е сумата от 17 471 846,56лв, в
която е включен и размерът на дълга към молителя, като е посочило кои са
кредиторите, към които ответникът има непогасени задължения.Тези констатации са
направени въз основа на проверка в счетоводството на ответника и изводите,
които вещото лице е направило въз основа на тези констатации е, че структурата
на дълга на ответника включва: към кредитора „КТБ“ АД/н/ - сумата от
12 518 793,57лв; публични задължения – в размер на 1 105,33лв;
задължения към доставчици- в размер на 4 602 842,15лв; задължения за
лихви – в размер на 349 105,51лв- това към 31.12.2015г.
Вещото лице е констатирало, че ответникът
разполага с активи на стойност 14 576 085,44лв.Дълготрайните активи /
постоянен капитал на ответника/ за изследвания период от време / 2011-2015/
съставляват от 9,52% до 21,53%/ от общата стойност на активите.Краткотрайните
активи/оперативен капитал/ за изследвания период от време са в стойности от
90,48% до 78,47%, като основно се състоят от вземания и малка част парични
средства.
Вещото лице е констатирало, че за периода
2012г.-2013г. собственият капитал е положителна величина, а за периода
2014-2015- отрицателна величина.
По отношение на коефициентите за ликвидност.
Вещото лице е изготвила два варианта на
заключението, като първият вариант се изчислява като съотношение между
притежаваните от ответника краткотрайни активи и краткосрочни/ текущи
задължения, при който коефициентите за ликвидност са в следните параметри: КОЛ
за целия изследван период е над „1“-ца, а КБЛ- идентични с тези за обща
ликвидност.По отношение на КНЛ и КАЛ – идентични като резултати.КНЛ и КАЛ са в
следните изражения: за 2011 г.-0,0540; за 2012г. – 0,1242; за 2013г.- 0,0767;
за 2014г. – 0,0658 и за 2015г.- 0,0088.
Алтернативният вариант за заключението в тази му
част е изготвен при изключване на вземанията за определен период от време, а
именно – включване на краткосрочни вземания, възникнали за ответното дружество
за период до 1 година, при който КОЛ варира по следния начин – за 2011 – 1,
0437; за 2012 г.- 1, 5958; за 2013 г. –
0,8064; за 2014г. – 0,8548; за 2015г.- 0, 1273, като КБЛ са идентични
показатели.
При включване в стойността на краткотрайните
активи на вземанията, възникнали за ответника до две години, коефициентите за
ликвидност са в следните стойности: КОЛ и КБЛ за 2011 г. – 1,1101; за 2012г. –
1,815; за 2013г. – 1,0174; за 2014г. – 0,8935; за 2015г.- 0,2332.
При включване в стойността на краткотрайните
активи на вземанията, възникнали за ответника до 3 години, коефициентите за
ликвидност са в следните стойности: КОЛ и КНЛ за 2011 г.-1, 1926; за 2012 г. –
1, 8746; за 2013г. – 1, 2497; за 2014г. – 1, 1111 и за 2015г. – 0,3146, като
КБЛ и КАЛ за тези периоди остават непроменени, тъй като вземанията не попадат в
краткотрайните активи при определянето им.
Вещото лице е посочило, че счетоводната практика
при осчетоводяване на вземанията е приела следната методика- отписването на
краткосрочните вземания се извършва тогава, когато изтече давностния
срок/ юридически въпрос/ или поради това, че е несъбираемо, то това вземане се
отписва най- рано на петата година от възникването му, чрез осчетоводяване в
сметка 691- отписани вземания- като разход по дебита. При това пояснение вещото
лице е посочило за изследвания период от вземания какъв размер са вземанията, чието
възникване е станало за период повече от 5 години и въз основа на получените
данни и посочило показателите за ликвидност- всички над единица.
В заключението си вещото лице е посочило, че общият
размер на вземането на молителя към ответника е сумата от
12 518 793,57лв, а от тази сума от ответника не е осчетоводена сумата
от 1 034 669,20лв, представляваща лихви и неустойки по банковия
кредит.
По отношение на съотношение между парични
задължения и пазарна стойност на притежаваните от ответника активи, вещото лице
е достигнало до извод, че размерът на паричните дългове на ответника надвишава
пазарната стойност на притежаваните от него активи със сумата от 6 313 123,84лв.
В изпълнение на процедура по чл.192 ГПК, с оглед
направено искане от съда по несъстоятелност, на основание чл.621а, ал.1,т.2 ТЗ,
МВР- СДВР е посочило на съда, че на името на ответника има вписани два броя МПС-
лека автомобил марка „Шевролет“ и товарен автомобил марка „Фолксваген“, а АВ –
ИР е дало отговор, че на името на ответника няма извършени вписвания и
заличавания, касателно вещни права върху недвижими имоти.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Подадена е молба с основание
чл.625 ТЗ, обективираща твърдение, че молителят е
кредитор с изискуемо парично вземане, произтичащо от банкова сделка, което
ответникът не е в състояние да заплати, поради състоянието си на
неплатежоспособност.
Подадената молба намира
правното си основание в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във
връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаване на молбата следва да са налице
предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за
това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице,
да се установи наличие на парично задължение, породено от или
отнасящо се до Т.сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане, свързано с
търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице
предвидените от закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е
надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от
активно легитимирана за това страна.
Твърдението на страната инициирала производството по чл.625 ТЗ е, че е
кредитор с изискуеми парични вземания, произтичащи от търговска сделка. Договорът
за кредит е банкова сделка - абсолютна търговска по смисъла на чл.286 ТЗ, във
връзка с чл.1,т. 7 ТЗ. Установено е в хода на производството, че молителят има
качество на кредитор по тази сделка, с изискуемо вземане, чийто произход са
описаните договори за кредит- т.е. установена е първата материално-правна
предпоставка за уважаване на молбата с правно основание чл.625 ТЗ.
По въпроса за състоянието на
неплатежоспособност на ответника.
Основният въпрос, свързан с
възможността на ответника да заплаща своите краткосрочни и текущи задължения е
това, в какъв размер са тези задължения и дали притежаваните от него
краткотрайни активи могат да ги покрият.
За да е платежоспособно,
предприятието трябва да е в състояние да посрещне плащанията по краткосрочните
и текущи задължения.Краткосрочните са тези, които са изцяло изискуеми, а
текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил падеж или настъпващ падеж през отчетния
период.Възможността на предприятие да обслужва тези задължение се прави въз
основа на цялостна преценка на неговите краткотрайни активи - тези, които участват еднократно в
производствения процес, в резултат на което за длъжника са налице текущи
постъпления, средствата за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.Възможността на
предприятието да посреща своите текущи задължения е налице тогава, когато то
притежава достатъчно активи, за които съществува възможност да се превърнат в
кратък период от време в налични парични средства, с които търговецът да плати
своите текущи задължения.Това означава, че освен налични тези активи следва да
са и ликвидни- да имат цена близка до справедливата пазарна стойност.Преценката
за състояние на платежоспособност, респективно неплатежоспособност, се прави
въз основа на показателите за ликвидност, които се формират въз основа на
съотношението между краткосрочни, респ. текущи задължения към краткотрайните
активи – всички или определена част от тях. С оглед
отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента /показателя/ на
ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се
извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочните задължение /текущите
задължения/ на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани
според тяхната ликвидност. Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение
на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато
при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или
сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всички от
тях. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните
запаси. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само
на наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно
действащо предприятие този показател е най-динамичен. Тъй като при
осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен
капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират в
парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Следва да бъде отбелязано, че
фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не води до
необходим извод, че въз основа на тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на
търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции,
съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето
защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични
средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този
актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи
текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да
може да посрещне краткосрочните / текущите си задължения чрез останалите
елементи на краткосрочните активи. Така например, ако материалните запаси са
непродаваеми, от значение за преценката на възможността на предприятието да
изпълни текущите си дългове ще бъде не коефициентът на обща, а на бърза
ликвидност, при изчислението на който се вземат предвид всички краткотрайни
активи без материалните запаси. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на
краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
В настоящия случай
краткотрайните активи на ответника са формирани, без в тяхната структура да са
включени материални запаси/ поради тази причина показателите за обща и бърза
ликвидност имат еднакви стойности и в този случай преценката за
платежоспособността следва да се извърши на база коефициентите за бърза
ликвидност/, като преобладаващата част от тези активи са вземанията, посочени в
счетоводните записвания.Вещото лице е посочило, че ответникът не притежава
краткотрайни финансови инвестиции, поради което показателите за незабавна и
абсолютна ликвидност на еднакви, а паричните средства са незначителна част от
краткотрайните финансови активи..Ето защо следва да се приеме, че активът,
служещ за покриване на краткосрочните/ текущи задължения е формиран предимно от
вземания и тяхното съществуване и ликвидност, като предопределящи възможността
на ответника да покрива своите дългове от краткосрочен и текущ характер, а
възможността са тези активи да се покриват краткосрочните и текущи задължения се предопределя от
оценката за действителната им ликвидност.
По виждане на състава при
преценката на състоянието на платежоспособността на ответника следва да се
вземе предвид заключението на вещото лице, при което от краткотрайните активи
са изключени вземания, възникнали за период над една година и това е така, тъй
като тези вземания са несъбираеми.Съдът приема, че тези вземания са
несъбираеми, тъй като ответникът не сочи причина, поради което не ги е потърсил
и събрал от своите длъжници.За целия изследван период
са налага извод, че вземанията са основен краткотраен актив и той
преимуществено определя структурата на оборотния капитал на ответника, но за
целия изследван период ответникът просто е „трупал“ този актив без да дири
събираемост на същия.Това може да означава само и единствено, че този актив
няма ликвидност и това е така, тъй като същият е несъбираем.Ако вземанията са
събираеми, то ответникът е следвало да ги реализира и „ намали“ размера на
своите краткосрочни задължения- т.е. да ги погаси.Или иначе казано,
бездействието на ответника по отношение на вземанията е породено от тяхната несъбираемст, а това води до извод, че същите, касателно
тези възникнали за период надвишаващ 1 година, са несъбираеми, поради което
стойността им следва да бъде изключена от стойността на притежаваните от
ответника краткотрайни активи, тъй като с тяхната стойност не може да се
погасят краткосрочните задължения.
Неплатежоспособността е състояние на невъзможност
за изпълнение на изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо
се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унощожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публично правно задължение към държавата или общините,
свързана с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане – чл.608 ТЗ.В настоящия случай това състояние е
установено към края на 2013година, в който период, както е посочен по- горе,
стойността на краткосрочните/ текущи пасиви надвишава притежаваните от
ответника краткотрайни активи.Т.е. основанието за уважаване на молбата,
представляващо втората материално-правна предпоставка за нейното уважаване –
неплатежоспособността е налице.
По отношение на началната
дата на това състояние.
Съобразно константната и
задължителна съдебна практика - с решения № 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., ІІ т.о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., І т.о. и др. - е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление
на трайната неспособност на длъжника да погасява
свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл.608 ТЗ с наличните си
краткотрайни активи, се определя от
неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите
за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния
момент на спиране на плащанията
като външен белег на неплатежоспособността. В контекста на изложеното касателно
показателите за ликвидност, които вещото лице е посочило, началното проявление
на невъзможността ответникът да покрива текущите си задължения с притежаваните
активи е към 31.12.2013 година и тази
тенденция, с влошаване на показателите, е продължила и за последващите
години, независимо от извършваната от ответника дейност.Към посочената дата
влошеното финансово- икономическо състояние на ответника е намерило своето
обективно изражение, изразяващо се в невъзможността на търговеца, с
притежаваните от него активи, да покрива своите краткосрочни задължения и това
състояние е трайна тенденция, която необратимо е намерила проявление и за
следващите периоди.Ето защо настоящият състав на съда приема, че началната дата
на неплатежоспособността е настъпила на посочената дата, която съдът приема за
начална дата на неплатежоспособността.
Не са налице предпоставките по чл.631 ТЗ, тъй като
анализът на финансовото и имуществено
състояние на молителя не води до извод, че затрудненията на търговеца са
временни или че същият разполага с достатъчно имущество, което да покрие
задълженията му, без това да постави в опасност интересите на кредиторите му.
Ето защо молбата с правно основание чл.625 ТЗ се
явява основателно подадена и съдът следва да постанови решение с реквизитите по
чл.630 ТЗ и водим от това
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на ТД „М.К.” АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** И., със съдебен адрес ***,
офис **** и определя началната и дата – 31.12.2013 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по
отношение на ТД „М.К.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
И., със съдебен адрес ***, офис ****.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на ТД „М.К.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** И., със съдебен адрес ***, офис **** Е.Г.Т.
ЕГН **********,*** 71, при месечно възнаграждение от 1000 лева, като определя срок
за встъпване - три дни от съобщението.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „М.К.” АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** И., със съдебен адрес ***,
офис ****, което ще се проведе на 07.03.2017г.
– 12,30 часа, в гр.С., Съдебна палата, бул.”*****,
СГС в съдебна зала, определена за открити заседания на 6-6 състав, с дневен ред
на събранието, съгласно законоустановения – изслушване доклада на временния
синдик по чл.688,т.2 ТЗ, избор на постоянен синдик и евентуално избор на
комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „М.К.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** И., да заплати на „К.Т.Б.“ АД /н/, ЕИК******** разноски
по водена на делото в размер на 1 450лв.
На основание чл.622 ТЗ решението подлежи на
вписване в ТР и може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписването.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението да се изпрати незабавно на АВ
– ТР.
СЪДИЯ: