РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Перник, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на трети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело
№ 20231700100749 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 7020/22.11.2023 г. - п.к. 21.11.2023
г., подадена от Р. Й. В. с ЕГН ********** и А. Й. В. с ЕГН: **********, двамата с адрес:
***, действащи чрез адвокат И. Й. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, с ЕИК:*********, с която се претендира ответникът
да бъде осъден да заплати на ищците сумите в размер на по 26 000 лева като част от общо
дължими 300 000 лева за всеки от тях, като обезщетение за причинени неимуществени вреди
поради смъртта на техния баща Й. К. В., настъпила в резултат на пътнотранспортно
произшествие на ***, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 30.06.2022
г. - датата на получаване на уведомлението за настъпване на застрахователното събитие по
смисъла на чл. 429, ал. 3 КЗ.
С определение в открито съдебно заседание на 27.02.2025 г. на основание чл. 214, ал. 1,
изр. 3 ГПК е допуснато изменение на исковете като размерът на всеки един от тях е
увеличен на сумата от по 150 000 лв. като част от общо дължимата сумата от по 300 000 лв.
В исковата молба се твърди, че на *** около 21:50 ч. в гр. ***, в района на
кръстовището на ул. „***“ и ул. ***“ - пешеходната пътека при бившия завод „***“, лек
автомобил „Ауди А4 Авант“ с ДК № ***, управляван от Ц. Р. Ц. с ЕГН:**********, нарушил
правилата за движение, като несъобразил поведението си с наличния предупредителен знак
за пешеходна пътека и с намалената видимост, в следствие на което причинил смъртта на Й.
К. В. с ЕГН:**********.
На нарушителя бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като в
1
него били описани обстоятелствата и причините за инцидента, във връзка с който било
образувано ДП № 57/2022 г. по описа на ОД на МВР-Перник, пр. пр. № 1357/2022 г. по описа
на Окръжна прокуратура гр. Перник.
Виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени вследствие на ПТП вреди се покривала от застраховката „Гражданска
отговорност“, тъй като по отношение на лек автомобил марка „Ауди А4 Авант“ с ДК № ***
била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД със застрахователна полица със срок на действие от 12.01.2022 г. до 11.01.2023 г.
Смъртта на Й. В. се понасяла изключително тежко от неговите синове - ищците Р. Й. В.
и А. Й. В.. Те били в шок и не могли да преодолеят загубата. Ищците били в изключително
близки отношения с баща си и го обичали много. Р. В. бил освидетелстван с експертно
решение на ТЕЛК № *** от ***, като му била определена 78 % трайно намалена
работоспособност. Същият бил с поставена диагноза „***“, като получил и исхемичен
мозъчен инсулт, поради което баща му преди да почине полагал много грижи за него. Бащата
бил морална и материална опора за синовете си, като полагал всички усилия да ги образова
и да имат успешна реализация.
Ищците подали писмено уведомление по смисъла на чл. 429, ал. 3 КЗ до
застрахователното дружество, заведено под вх. №*** Било направено и допълнително
обръщение към ответника с молба - претенция от 07.07.2022 г., същият да определи и
изплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, настъпили за ищците в резултат
на загубата на техния баща. С писмо изх. № *** застрахователят отказал плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло предявените искови претенции. Намира същите за недопустими и
неоснователни. Оспорва исковете и по размер, като навежда твърдения, че същите били
недължими и прекомерно завишени. Намира, че в процесния случай не били налице всички
елементи на фактическия състав, поради което не следвало да се ангажира отговорността на
застрахователното дружество. Твърди, че в процесния случай процедурата по чл. 380 КЗ не
била изпълнена изцяло, тъй като претендиращите лица били уведомени за необходимостта
от предоставяне на допълнителни документи, необходими за установяване на
основателността и размера на претенцията им, но такива не били предоставени
своевременно. С това била нарушена процедурата за решаване на спорове по доброволен
ред съгласно чл. 380 ЗК, както и че било налице нарушение на установения в чл. 3 ГПК
принцип на добросъвестност на участващите в съдебните производства.
Въз основа на тези съображения моли съда да прекрати производството поради
недопустимост на исковите претенции.
Оспорва исковете и като неоснователни по основание и размер. Счита, че изложените в
исковата молба твърдения били бланкетни и не били подкрепени с доказателства. Не
оспорва, че по отношение на лек автомобил марка „Ауди А4 Авант“ с ДК № *** била налице
сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Оспорва механизма на настъпване на
2
ПТП, както и вината на водача на лек автомобил марка „Ауди А4 Авант“ с ДК № ***.
Твърди, че ПТП било настъпило по вина на пострадалия - пешеходец, който без да се
съобразил с правилата за движение по пътищата навлязъл рязко на пътното платно на
нерегламентирано за това място извън пределите на пешеходната пътека. Водачът на лекия
автомобил бил поставен не по своя вина в невъзможност да избегне настъпването на
произшествието. Инцидентът настъпил единствено по вина на пострадалия, като същият не
предприел никакви действия, с които да предотврати настъпването му. Оспорва и наличието
на пряка причинно - следствена връзка между процесното ПТП и настъпилия вредоносен
резултат. В условията на евентуалност твърди, че било налице независимо
съизвършителство от страна на Община Перник, поради неподдържането и неизправността
на процесния пътен участък, поради което било налице съществен принос от страна на
Община Перник за настъпване на инцидента. В условията на евентуалност твърди, че било
налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същият имал обективна
възможност да възприеме автомобила и да предприеме действия, с които да предотврати
настъпването на ПТП. Твърди и наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за
настъпване на връдоносния резултат, поради употреба на алкохол, в количество лишаващо
го от способността да преценява адекватно околната обстановка. Относно размера на
претендираното обезщетение навежда твърдения, че същият не отговарял на претърпените
болки и страдания, както и че не било съобразено със съдебната практика и със социално
икономическата обстановка в страната. Намира, че неоснователността на главния иск,
водела до неоснователност на акцесорните, поради което на самостоятелно основание
оспорва и последните.
Община Перник – в качеството й на трето лице-помагач на страната на ответника –
чрез адвокат А. А. е подала молба-становище вх. № 1515/06.03.2024 г., с което считаче
нямало основание общината да бъде привлечена като трето лице-помагач на ответника.
Оспорва предявените искове като неоснователни, тъй като пътният инцидент настъпил само
и единствено по вина на пострадалия – наследодателя на ищците, както и оспорва общината
да била отговорна за настъпването на процесното ПТП, а така също и оспорва ищците и
техния наследодател да били в близки взаимоотношения.
Ц. Р. Ц. в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника е подал чрез
адвокат Н. Б. писмено становище вх. № 1858/21.03.2024 г., с което оспорва предявените
искове като неоснователни. Навежда фактически и правни доводи, че вина за настъпилото
ПТП имал единствено и само пострадалия, евентуално било налице съпричиняване от
страна на последния с 50% за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва между ищците и
техния наследодател да били в близки взаимоотношения.
В хода на устните състезания ищците чрез адвокат А. Г. поддържат исковете си и молят
съда да ги уважи изцяло. Претендират присъждане на разноски съобразно представен списък
по чл. 80 ГПК. Впоследствие представят и писмени защита.
Третото лице-помогач на ответното дружество Ц. Р. Ц. чрез адвокат Н. Б. поддържа
представеното писмено становище.
3
ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД редовно призовано не е изпратило представител в
съдебно заседание. Представило е писмено становище, с което моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани, евентуално да ги намали по размер.
Претендира присъждане на разноски съобразно представен по делото списък по чл. 80 ГПК.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищците като разноски по делото.
Община Перник – трето лице-помогач на ответното дружество, редовно призована не е
изпратила представител в съдебно заседание.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Така предявените обективно субективно и кумулативно съединени осъдителни искове
са с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 409 КЗ и се явяват процесуално допустими, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
В тази връзка следва да се отбележи, че от приложената по делото справка на
Гаранционен фонд с изх. № *** и при проверка на интернет страницата на фонда:
www.guaranteefund.bg се установява, че по отношение на лек автомобил марка „Ауди А4
Авант“ с ДК № *** е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД със застрахователна полица № *** със срок на действие от
12.01.2022 г. до 11.01.2023 г. Съобразно чл. 380 КЗ ищците са предявили до ответника-
застраховател писмена претенция с вх. № ***и допълнително писмо от 07.07.2022 г. за
получаване на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди
вследствие загубата на техния баща Й. К. В., причинена в резултат на ПТП, настъпило на
*** в гр. *** с участието на автомобила, предмет на така сключената застраховка
„Гражданска отговорност“. С писмо изх. № *** застрахователят ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД е отказал плащане. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната
процедура по чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице.
По основателността на исковите претенции:
Както бе отбелязано по-горе, по делото се установява наличието на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „Ауди А4 Авант“ с
ДК № *** със застраховател ответното дружество и срок на действие от 12.01.2022 г. до
11.01.2023 г., което не и спорно между страните.
Установява се и това, което също не е спорно, че в хода на настоящото производство е
постановена влязла в сила на 29.11.2024 г. присъда № 19/13.11.2024 г., постановено по н. о.
х. дело № 271/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с която подсъдимият Ц. Р. Ц. с
ЕГН:********** е признат за виновен в това, че на *** в гр. ***, ул. „***“, при управляване
на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Ауди А4 Авант“ с рег. № ***
4
е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП - Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението - като водач на ППС, макар че е разполагал с възможност, не е
намалил скоростта и не е спрял автомобила, когато възникнала опасност за движението
/намиращия се на пътното платно пешеходец/ и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП - На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното
за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне - неправилно е избрал траектория на
движение и навлизане в насрещна лента непосредствено преди удара с пешеходеца) и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Й. К. В. с ЕГН:**********, поради което
и на основание чл. 343, ал. 1, б. “в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1, във вр. с
чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, като
подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, буква „б“ от НК, а
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил така наложеното на подсъдимия наказание
от две години лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила, както и на основание чл.343г, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, във вр.
с чл.54, ал.1 от НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Също не е спорно, а и видно от удостоверение за наследници изх. № ***, издадено от
Община ***, ищците Р. Й. В. и А. Й. В. са законни наследници (синове) на Й. К. В., починал
в резултат на настъпилото на *** пътнотранспортно произшествие, предмет на
горепосочената присъда.
От събраните по делото писмени доказателства се установява и това, че ищецът Р. Й.
В. е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК № *** от ***, като му е определена 78 %
трайно намалена работоспособност. Същият е с поставена диагноза „***“, като е получил и
исхемичен мозъчен инсулт.
Съгласно съдебно химическа експертиза № ***, изготвена от УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, гр. София в предоставената проба кръв от Й. К. В. се доказва
наличие на етанол 3.71 промила.
Починалият Й. К. В. е получавал пенсия към минималния размер за страната, видно от
писмо и удостоверение на НОИ, ТП-Перник изх. № ***, а съгласно присъда по н.о.х. дело №
426/2007 г. на ПРС, присъда по н.о.х. дело № 184/2008г. на ПРС, присъда по н.о.х. дело №
1533/2010 г. на ПРС и присъда по н.о.х. дело № 382/2012 г. на ПРС, срещу същия са били
образувани четири дела, по които е признат с влезли в сила актове на съда за виновен в това,
че след като е осъден да заплаща издръжка на свои низходящи, в конкретния случай -
ищците, съзнателно не е изпълнявал това свое задължение повече от две месечни вноски,
като срещу него са образувани и изпълнителни дела за принудително изпълнение на
вземанията на ищците за издръжка съгласно удостоверение на ДСИ към ПРС. След смъртта
на Й. К. В. ищците са направили надлежен отказ от неговото наследство, видно от
удостоверения на ПРС по ч.гр.д. № 684/2024 г. и по ч.гр.д. № 4090/2022 г.
5
По делото са събрани и гласни доказателства – като свидетели са разпитани В.Н.В.,
М.Р.С. и А. Г. А..
Свидетелят В.В. е вуйчо на ищците (брат на майка им). Твърди, че му било известно,
че през ***г. при ПТП починал бащата на ищците. Смъртта се отразила тежко на ищците. Д.
бил ***-*** години по-малък от свидетеля. Племенниците му били родени през ***г. По
принцип били в добри отношения, събирали се често за Велик ден всяка година. Знаел, че
когато създал Д. новото семейство се отнасял добре с Р. и А., помагал им, засичал го в
апартамента, в който живеят. След като се случи това, децата се затворили в себе си, не
говорели, канел ги в тях, но не искали да идват, преживявали го тежко. А. идвал често при
свидетеля, Д. също идвал при него. Може би около 2000 г. Д. създал ново семейство. Децата
живеели с майка си в кв. „***“. Свидетелят ги засичал в апартамента, имало проблем с
банята, той им помогнал. Д. и децата му се виждали поне два пъти в месеца, засичал ги
често. Знае, че Р. ходел да учи в *** и той му помогнал с пари. А. завършил висше
образование, помагал, двамата били равностойни пред него. По празници се събирали, за
рождени дни в тях са ги канили. Р. имал решение на ТЕЛК. Д. полагал и помагал в тази
връзка. Р. не бил добре здравословно. Ищците живеели в ***. Свидетелят живеел в същия
квартал. Имали традиция да се събират у тях, но след инцидента загубили желание и
свидетелят минавал през техния апартамент два пъти в месеца да ги видел. Р. прекарал около
половин година в ***, не помнел точно коя година, може би около 2017 г. А. учил и
завършил в ***. Знае, че Д. помагал, родителите на свидетеля - също. Д. и децата
подържали приятелски отношения, отнасяли се нормално със сестра му. Нямало скандали.
Когато се срещали с Д. в града си говорили, въпреки, че има малки деца, искал и внуци. С А.
когато обсъждали темата му казвал, че ще се радва баща му да има внуци.
Свидетелката М.С. е без родства и дела със страните. Твърди, че знаела, че бащата на
ищците починал в ПТП през ***г. Тя била приятелка с ищците, познавали се над десет
години, били съученици, по-близка била с Р.. Той първоначално бил в шок, първите два дни
не знаел какво се случва, много тежко го възприел, много често се обръщал към нея за
помощ, за да поговорят. Р. имал здравословен проблем. Баща му помагал финансово
постоянно, за инсулина и за други неща и винаги му помагал. Р. бил в чужбина може би
повече от половин година в ***, баща му поел разходите и му пращал постоянно пари да се
издържа. Р. и А. живеели в ***, баща им живеел в кв. „***“. Виждали се много често,
постоянно се чували по телефона, тя познавала баща им, всяка седмица се виждали. На
всеки рожден ден и той присъствал, говорела само за Р., понеже й бил по-близък. Те били
близнаци, имали рожден ден в един ден. За А. можела да каже същите неща, но не си
споделяла толкова често с него. Промяната и при двамата била еднаква, затворили се, тя им
звъняла да излизат, те не желаели да комуникират с никого. Преди това излизали много
често, всеки ден, нещата се променили. За случая с бащата им знаела от Р. и от медиите.
Знаела, че *** бил от дете, не знае точно, но когато били съученици, имал ***.
Свидетелят А. А. е без родство и дела със страните. Твърди, че бил близо до ПТП-то в
кв. *** с блъснат пешеходец. Мисли, че било ***г. лятото, било м.юни 14-ти.
6
Произшествието станало срещу портала на бившия завод „***“ на завоя, ул. ***.
Въпросният Й. ходел зад тях. Свидетелят и едно момче Г. ходели пред него. Той бил на
телефона, светел му телефона, било тъмно. Той им казал да ходят напред. Те продължили
посока „***“, а той явно свил да мине по пешеходната пътека на завоя зад тях. Били доста
преди него и там го блъснали на завоя. Спрели коли, почнали да свирят и станало суматоха.
Те се обърнали и се върнали. Той бил на асфалта. Те били на около 30-40 метра от него. Той
ходел бавно. Видели го паднал на асфалта на пътното платно по гръб. Било след
пешеходната пътека на около 3 метра по посока на движението. Тялото му било в лявата
част, т.е. вече почти бил пресякъл. Не знае как точно го ударила колата. Спрели много коли,
чакали хората и те чакали за линейката. Тялото му било по гръб. Не разговаряли с водача на
автомобила, с никой не говорили. Те били с гръб и били далеч. Нямало осветление. Коли
минавали, с фаровете светели. Те се срещнали по пътя от кв. *** към ***, къде ходил и какво
правил не можел да кажел, не бил с него. Вървял си нормално. Те като се срещнали
тръгнали заедно, те продължили напред, той по телефона нещо. Не видял да носи бутилка.
Синовете на Й. не ги познава и не знае къде живеят.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.
С. Д., която не е оспорена от страните.
Съгласно заключението, най-вероятният механизъм на настъпването на процесното
пътнотранспортно произшествие биле следния: На ***, около 21:50 ч. в гр. *** лек
автомобил лек автомобил „Ауди А4 Авант“ с ДК № *** се е движил по ул. „***“ с посока на
движение от кв. „***“ към центъра на кв. „***“ със скорост от порядъка на 39 км/ч. В района
на кръстовището с ул. „***“ автомобилът е започнал да преодолява ляв за него завой. В
същото време пострадалият пешеходец, движейки се по ул. „***“ попътно на автомобила на
около 25 метра след пешеходната пътека при тежка степен на алкохолно опияняване е
променил посоката си на движение и е започнал да пресича от дясно наляво като е
увеличавал скоростта си достигайки до скорост от порядъка на 6 км/ч. Водача на автомобила
намирайки се на разстояние от около 25-26 метра до мястото на удара е възприел промяната
на посоката на движение на пешеходеца и е предприел отклоняване в ляво, при което е
настъпил удар между дясното странично огледало и лявата ръка на пешеходеца. Последвало
е завъртане на тялото по посока на часовниковата стрелка и приплъзване по дясната страна
на автомобила, като при падането си главата е достигнала с тилната си част в областта на
задна дясна колонка, след което е паднало на пътната настилка удряйки отново главата с
отзад в ляво.
Също така вещото лице посочва, че произшествието е станало през тъмната част на
денонощието при неработещо улично осветление, което обаче не е в причинна връзка са
настъпване на произшествието. Мястото на удара се опредял, както следва: По дължина на
189,90 - 190,00 метра след линията на ориентир № 1, считано по посоката на движение на
лек автомобил „Ауди“ — посоката на огледа. По широчина на 5,60 — 5,70 метра в дясно от
левия край на платното за движение, считано в същата посока. Ударът е настъпил в лентата
за движение на лек автомобил „Ауди“. Ъгълът, сключен между направлението на движение
7
на автомобила и направлението на движение на пешеходеца е от порядъка на 14°. Платното
за движени е съставено от две ленти. В района на произшествието на около 25 метра преди
мястото на удара има пешеходна пътека тип „Зебра“. Пешеходецът при положение че е
обърнал погледа си надясно е имал възможност да възприеме светлините на автомобила
преди да бъде осветен от тях и да стане видим за водача на МПС. Няма данни по делото за
наличие на препятствия, които да възпрепятстват възможността на пешеходеца да възприеме
приближаващия автомобил. Пешеходецът от момента в който е предприел промяна на
посоката си на движение намирайки се на 4,80 м. до мястото на удара е имал възможност да
спре да изчака преминаването на автомобила и след това да продължи движението си, като
по този начин е могъл да предотврати настъпването на произшествието. Предвид
обстоятелството, че починалия е бил с наличие на алкохол в кръвта от 3,7 промила (тежка
степен на алкохолно опиянение), при което походката е нестабилна, залитаща, както и
скоростта на придвижване е променяща се. Опасната зона за спиране на автомобил „Ауди“ за
конкретните пътни условия и скорост от 38,65 км/ч е 29, 86 м. Ако се приеме, че опасността
за водача на автомобила е възникнала в момента, в който пешеходецът е променил
направлението си на движение и се е забързал към центъра на платното за движение то от
сравнението S2 = 25,76 метра с So ауди = 29,86 м. се налага извода, че същият е попадал в
опасната му зона.
При изслушването му в открито съдебно заседание на 03.04.2025 г. вещото лице
пояснява и допълва, че ударът е настъпил в края на лентата, на границата на 5,60-5,70 см. от
осевата линия. Тъй като, преди това, водачът на автомобила е предприел отклоняване вляво,
виждайки опасността, водачът на автомобила го забърсва с огледалото, защото няма нито
една фрактура на дългите кости, на долните крайници, което да е характерно при удар на
пешеходец с автомобил. Просто, автомобилът го е забърсал и от падането, след
забърсването, на главата си е получил тази травма, което е констатирано и с д-р Т., който бе
изготвил СМЕ. По-голямата част от автомобила е била в насрещното движение, което се
вижда и на скицата. Автомобилът, с по-големият си обем, е навлязъл в лентата за
насрещното движение, както е отбелязано на скицата. За водача това е станало неочаквано.
Той се движи в завой и в един момент вижда, че в края на лентата му за движение има
опасност - пешеходец, който в следствие на силното алкохолно влияние, походката му е
клатеща, залитаща. Може пешеходецът да се е движил в края на лентата, попътно и в един
момент да е кривнал, аз съм изследвал този вариант. Посочил съм, че за мен не е
праволинейно движението, тъй като няма увреждания по дългите кости, няма увреждания
или счупване на крайници, той просто е забърсан. В най-голяма степен на вероятност,
водачът го е възприел, че е в края, отклонил се в ляво и в последния момент се е опитал да
избегне удара, вече когато не е могъл да спре. Трябва да се има предвид, че и волана на
водача е завъртян на ляво. Той се движи в условията на ляв за него завой и дори да
предприеме спиране, автомобилът пак ще отиде вляво и пак може да спре в насрещната
лента. Няма обективни данни по делото, как пешеходецът се е движил. Това е съобразено
най-вероятно, като се вземе предвид начина на настъпване на удара и как е позиционирано
тялото, както и предвид, че починалият е бил под силна степен на алкохолно опиянение.
8
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По силата на чл. 429, ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
В случая се установи, което е и безспорно между страните, че е налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил марка и модел „Ауди
А4 Авант“ с ДК № *** със застраховател ответното дружество и срок на действие от
12.01.2022 г. до 11.01.2023 г., т.е. с действие към момента на процесното пътнотранспортно
произшествие (***).
Съгласно чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав, който разглежда гражданските
последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила на 29.11.2024 г. присъда №
19/13.11.2024 г., постановено по н. о. х. дело № 271/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Перник, с която подсъдимият Ц. Р. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. “в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК за това, че на *** в гр. ***, ул. „***“, при
управляване на застрахованото моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел
„Ауди А4 Авант“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2,
изр. 2 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП) и по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходеца Й. К. В.. Присъдата е задължителна относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид горното, съдът приема, че в случая са установени елементите от фактическия
състав на чл. 432, ал. 1 вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като ищците Р. Й. В. и А. Й. В., които са
увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 КЗ, са претърпели неимуществени вреди от
смъртта на баща им Й. К. В., настъпила в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие от ***, причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач
на моторно превозно средство Ц. Р. Ц.. Следователно, прекият иск на всеки един от ищците
срещу застрахователя ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД се явява доказан по основание.
Относно размера на исковете, в частност – размера на дължимото от ответното
дружество на всеки един от ищците застрахователно обезщетение, съдът приема следното:
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
9
понятие, а то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди, както и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Следователно, при определяне на
размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния
случай баща на ищците, е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от ищците психически страдания от загубата на
близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие – *** г.
Съобразявайки горното и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица (чл. 492, т. 1 КЗ (ред. ДВ,
бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), които нямат самостоятелно значение, а следва да
бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент - момента
на настъпване на увреждането - ***, съдът намира, че в случая сумата от по 120 000 лв. за
всеки един от ищците справедливо би ги репарирала за претърпените от тях неимуществени
вреди от смъртта на баща им. Несъмнено преждевременната загуба на техния родител е
имала върху тях тежък негативен ефект. От събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите В.Н.В. и М.Р.С. се установи, че починалият Й. К. В. е бил добър
баща, привързан към синовете си, към които се отнасял със загриженост и отговорност, като
им е оказвал както материална, така и морална подкрепа. Макар и да създал ново семейство,
същият полагал грижи и за своите по-големи синове – ищците Р. Й. В. и А. Й. В.. Виждал се
е с тях постоянно и при нужда им помагал - включително финансово, като например, когато
Р. отишъл да учи в ***, баща му осигурил средства, по аналогичен начин помагал финансово
и на сина си А., когато той завършвал висшето си образование. Свидетелите установяват
мъките и страданията, които ищците търпят със смъртта на своя баща – затворили се в себе
си и мъчително изживяват загубата си на техния близък – баща.
Така установените от свидетелите обстоятелства не се опровергават от
обстоятелството, че починалият баща на ищците не е изпълнявал доброволно задължението
си да им заплаща ежемесечна издръжка до навършване на пълнолетието им, видно от
цитираните по-горе присъди по наказателни дела на ПРС. Касае се за период от преди
повече от десет години, при което не може да се направи извод, и то само от това
обстоятелство, че към момента на смъртта на Й. К. В. между него и двамата му синове –
ищци, не е имало близост, за каквато изнасят данни горепосочените свидетели, чийто
показания следва да бъдат кредитирани като достоверни, доколкото са логични,
последователни и категорично дадени, кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите доказателства, като същевременно по делото няма събрани други, които да ги
опровергават или поставят под съмнение.
10
По направеното от ответното дружество възражения за съпричиняване от страна на
Община Перник, съдът намира същото за неоснователно и недоказано – по делото не се
ангажираха каквито и да било доказателства, от които да би могло да се приеме за
установено, че към момента и мястото на процесното пътнотранспортно произшествие,
пътният участък да е бил неподдържан и в неизправност, съответно това да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат.
Относно възражението на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД за съпричиняване от страна на
пострадалия Й. К. В., съдът намира следното:
Както бе отбелязано по-горе, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд съгласно чл. 300 ГПК. Тя има доказателствено значение за вината, противоправността и
деянието на извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това
производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на
престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.
Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 ГПК.
Такива други констатации, направени с присъдата, с които гражданския съд не е
обвързан, са съпричиняването. Наличието на акт по чл. 300 ГПК не препятства
възможността за разглеждане на въпроса за наличието или липсата на съпричиняващо
поведение на пострадалия в рамките на настоящото производство (ТР № 5/05.04.2006 г. по
гр. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на
ВКС, ТК, І-во т. о.; решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ТК, І-во т. о.;
решение № 25/17.03.2011 г. по т. д. № 411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро т. о.).
При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да се има
предвид, че намаляване на дължимото се обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обвързано от релевиране на приноса на пострадалия по надлежния ред от застрахователя
чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и от доказването му по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване. Такова възражение е наведено и се
поддържа от ответната страна като защитно средство с цел намаляване на отговорността му.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането и вредоносния резултат.
Необходимо е пострадалото лице чрез свои действия или бездействия да е спомогнало
11
настъпването на увреждащото действие, като е ирелевантно обстоятелството дали лицето е
действало виновно или не, ако обективно увреждането е настъпило в резултат и от неговите
действия или бездействия. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е имал поведение, съобразено с правилата за движение, приложими към
пешеходците.
Възражението за съпричиняване е винаги защитно възражение на ответника срещу
предявения иск от категорията на правонамаляващите, като според избраната от страната
линия на защита такова възражение може да бъде наведено в производството с въвеждането
на твърдения за конкретно противоправно поведение на насрещната страна, допринесло по
обективен начин за настъпване на вредите. В този смисъл е и задължителната практика на
ВС и ВКС (ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. №
1/2014 г. на ОСТК на ВКС), както и постоянната практика на ВКС (решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. №
596/12 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 16 от
04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. №
540/12 г. на ВКС, І т. о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о.,
решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о., решение № 15 от 19.02.2020 г.
по т. д. № 146/2019 г., ІІ т. о.), съгласно която за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран
от застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, в случая – ответното
застрахователно дружество. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Съобразявайки горното, съдът намира, че в настоящия случай, възражението по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Й. К. В. е доказано и
основателно.
Въз основа на установения от събраните по настоящето дело доказателства и съдебно-
автотехническа експертиза механизъм на настъпване на ПТП, се установява твърдението на
ответника, че пострадалият е предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано
за това място, където няма пешеходна пътека, в какъвто смисъл са и показанията на
свидетеля А. А.. Пострадалият е пресякъл пътното платно на неразрешено място, т. е. не на
пешеходна пътека, с което е нарушил установените правила за движение на пешеходците,
изискващи от пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават по
пешеходните пътеки - чл. 113, ал. 1 ЗДвП, въпреки наличието на такава пътека в близост до
мястото на произшествието (на разстояние от около 25 метра след пешеходната пътека
12
съгласно заключението на вещото лице и на 3 метра според свидетеля А.), с което е нарушил
и разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП. Предвид установения от заключението на вещото лице
факт, че на около 25 метра от мястото на удара има пешеходна пътека, то е неприложима
разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, допускаща извън населените места и по двулентовите
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те да могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места.
Освен това, пострадалият пешеходец е бил повлиян от употреба на алкохол – установено по
делото е наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация 3.71 г/л (промила), която
концетрация отговоря на тежка степен на алкохолно опиянение. Само по себе си това не
представлява нарушение на правилата за движение по пътищата, доколкото не се касае за
водач на МПС, а до пешеходец, но това състояние на пострадалия му е попречило да
прецени адекватно пътната обстановка, в частност да възприеме светлините на
приближаващия автомобил и съответно да спре и да изчака преминаването му и след това да
продължи движението си, като по този начин е могъл да предотврати настъпването на
произшествието, във връзка с което по делото няма данни за наличие на препятствия, които
да възпрепятстват възможността на пешеходеца да възприеме приближаващия автомобил. В
този смисъл е заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза.
При определяне степента на съпричиняване съдът взема предвид горното като
съобразява и това, че отговорността на водачите на моторните превозни средства за
осигуряване безопасност на движението е значително по-завишена спрямо тази на
пешеходците. В случая водачът на увреждащия автомобил е нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
имал е възможност да предотврати настъпването на пътния инцидент по няколко начина
(чрез спиране или поне намаляване на скоростта и/или чрез заобикаляне на появилия се на
пътното платно пешеходец), което обаче не е сторил. Поради това, неговият принос за
настъпване на вредоносния резултат е значително по-голям от този на пострадалия Й. К. В..
По тези съображения, съдът намира, че с поведението си пострадалият Й. К. В. е
допринесъл за настъпването на инцидента, който не е тъждествен на приноса на делинквента
и следва да бъде определен на 20 %.
Поради изложеното и според така приетото съотношение на съпричиняване на вредата
от пострадалото лице, дължимото от ответното застрахователно дружество обезщетение на
всеки един от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на баща им е
в размер на по 96 000 лв., в който размер следва да бъдат уважени исковете по чл. 432, ал. 1
КЗ (предявени като частични).
В частта им над сумата от по 96 000 лв. до пълния претендиран размер от по 150 000
лв., исковете, предявени като частични от общо дължимата сумата от по 300 000 лв. следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Като обусловени от уважаването на основните искове, следва да бъдат уважени и
акцесорните искания по чл. 409 КЗ за заплащане на законната лихва върху главниците от по
96 000 лв., считано от 30.06.2022 г. (датата на получаване на уведомлението за настъпване на
13
застрахователното събитие по смисъла на чл. 429, ал. 3 КЗ) до окончателното издължаване.
По разноските:
Всеки един от двамата ищци Р. Й. В. и А. Й. В. претендира и е направил разноски в
размер на по 1 255 лв. (1 040 лв. – държавна такса; 200 лв. – възнаграждения на вещи лица и
15 лв. – депозит за разпит на свидетел), поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответното застрахователно дружество ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД следва да бъде осъдено
да заплати на всеки един от ищците сумата от по 803.20 лв., представляваща направени по
делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответното ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ със
седалище и адрес на управление: ***, с Булстат:*********, както следва: сумата от 9 996 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за оказаната по делото безплатна правна
помощ на ищеца Р. Й. В. съгласно пълномощно № *** и сумата от 9 996 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение с ДДС за оказаната по делото безплатна правна помощ на ищеца
А. Й. В. съгласно пълномощно № ***.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки един от ищците следва да бъде осъден да заплати
на ответното дружество по 6 032.70 лв., представляваща направени разноски по делото
(адвокатско възнаграждение в размер на 16 575.50 лв., 100 лв. – възнаграждение за вещо
лице по съдебно-автотехническата експертиза и 7.5 лв. – държавна такса за 3 бр. съдебни
удостоверения), изчислени съразмерно с отхвърлената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Перник сумата от 5 600 лв., представляваща
държавна такса – 4 % върху уважения размер на исковете, като е приспадната внесената от
ищците държавна такса в размер на 2 080 лв.
Следва да се отбележи, че решението е постановено при участието на Ц. Р. Ц. и
Община Перник, всеки един от тях като трето лице-помагач на страната на ответника „ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, с ЕИК:********* на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ да
заплати на Р. Й. В. от ***, с ЕГН:********** сумата от 96 000 лв. (деветдесет и шест
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на баща му Й. К. В. с ЕГН:**********, настъпила в резултат на
пътнотранспортно произшествие на *** в гр. ***, причинено виновно от Ц. Р. Ц. с
ЕГН:********** при управление на лек автомобил марка и модел „Ауди А4 Авант“ с рег. №
14
***, застрахован по риска задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД (застрахователна полица № *** със срок
на действие от 12.01.2022 г. до 11.01.2023 г.), ведно със законната лихва върху главницата
от 96 000 лв., считано от 30.06.2022 г. (датата на получаване на уведомлението за настъпване
на застрахователното събитие по смисъла на чл. 429, ал. 3 КЗ) до окончателното
издължаване, като отхвърля иска над уважената сума от 96 000 лв. до пълния претендиран
размер на иска от 150 000 лв. (предявен като частичен от общата сума от 300 000 лв.).
Осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, с ЕИК:********* на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ да
заплати на А. Й. В. от ***, с ЕГН:********** сумата от 96 000 лв. (деветдесет и шест
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на баща му Й. К. В. с ЕГН:**********, настъпила в резултат на
пътнотранспортно произшествие на *** в гр. ***, причинено виновно от Ц. Р. Ц. с
ЕГН:********** при управление на лек автомобил марка и модел „Ауди А4 Авант“ с рег. №
***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД (застрахователна полица № *** със срок
на действие от 12.01.2022 г. до 11.01.2023 г.), ведно със законната лихва върху главницата
от 96 000 лв., считано от 30.06.2022 г. (датата на получаване на уведомлението за настъпване
на застрахователното събитие по смисъла на чл. 429, ал. 3 КЗ) до окончателното
издължаване, като отхвърля иска над уважената сума от 96 000 лв. до пълния претендиран
размер на иска от 150 000 лв. (предявен като частичен от общата сума от 300 000 лв.).
Осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, с ЕИК:********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Р. Й. В. от ***,
с ЕГН:********** сумата от 803.20 лв. (осемстотин и три лева и двадесет стотинки),
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, с ЕИК:********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на А. Й. В. от ***,
с ЕГН:********** сумата от 803.20 лв. (осемстотин и три лева и двадесет стотинки),
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, с ЕИК:********* на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА да заплати на
Адвокатско дружество „Й. и Е.“ със седалище и адрес на управление: ***, с
Булстат:********* сумата от 9 996 лв. (девет хиляди деветстотин деветдесет и шест лева),
представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за оказаната по делото безплатна
правна помощ на ищеца Р. Й. В. съгласно пълномощно № ***
Осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, с ЕИК:********* на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА да заплати на
Адвокатско дружество „Й. и Е.“ със седалище и адрес на управление: ***, с
Булстат:********* сумата от 9 996 лв. (девет хиляди деветстотин деветдесет и шест лева),
представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за оказаната по делото безплатна
15
правна помощ на ищеца Р. Й. В. съгласно пълномощно № ***
Осъжда ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, с ЕИК:********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на
Окръжен съд – Перник сумата от 5 600 лв. (пет хиляди и шестстотин лева),
представляваща държавна такса (4 % върху уважения размер на исковете, като е
приспадната внесената от ищците държавна такса в размер на 2 080 лв.).
Осъжда Р. Й. В. от ***, с ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, с
ЕИК:********* сумата от 6 032.70 лв. (шест хиляди тридесет и два лева и седемдесет
стотинки), представляваща направени разноски по делото съразмерно с отхвърлената част
на исковете.
Осъжда А. Й. В. от ***, с ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, с
ЕИК:********* сумата от 6 032.70 лв. (шест хиляди тридесет и два лева и седемдесет
стотинки), представляваща направени разноски по делото съразмерно с отхвърлената част
на исковете.
Решението е постановено при участието на Ц. Р. Ц. с ЕГН:********** и Община
Перник, всеки един от тях като трето лице-помагач на страната на ответника „ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
16