Р Е Ш Е Н И Е № 286 / 15.4.2022г.   гр. Пазарджик В ИМЕТО НА НАРОДА   Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на четвърти април, две хиляди двадесет и втора година в състав:                                                                                      Председател: Георги Видев   при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 264, по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на М.М.Г.,*** срещу Решение № 9001-12-26#2 от 15.02.2022 г. на директора на ТП на “НОИ” - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 2113-12- 1409#2 от 23.12.2021 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а от КСО на жалбоподателката.

Жалбоподателката счита, че оспорените административни актове са незаконосъобразни поради нарушение на материалния закон. Претендира отмяната им. Съображенията от жалбата се поддържат в проведеното  съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката.

Ответникът – директор на ТП на “НОИ” - Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представена писмена защита. Излага доводи за правилността и законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено с подаването от жалбоподателката на заявление № 2113-12-1409/10.08.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО. Ръководителят на пенсионното осигуряване, след като е разгледал заявлението и пенсионната преписка е стигнал до извода, че жалбоподателката не отговаря на едно от изискванията за пенсиониране, изискуеми от тази разпоредба, а именно – липсва ѝ необходимия осигурителен стаж от 36 години и 2 месеца. Затова с Разпореждане 2113-12- 1409#2 от 23.12.2021 г. е отказал отпускане на исканата пенсия. Жалбоподателката е обжалвала по административен ред разпореждането но ответникът го е потвърдил с обжалваното решение, като напълно е възприел мотивите за отказа.

Спорът не е по фактите, а по правото. Жалбоподателката счита, че неправилно не ѝ е зачетен осигурителният стаж за периодите от 11.02.2004 г. до 01.12.2005 г., от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. и от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., през които наред с трудовото правоотношение с осигурител ЕТ „Д-р Николова“ АПСП-ИП, с. Баня се осигурявала допълнително за пенсия и като едноличен търговец.

Разпоредбите на чл. 68 (ал. 1-2) и на чл.68а (ал. 1-2) от КСО (на която се основава претенцията на жалбоподатели), предвиждат следното:

Придобиване право на пенсия

Чл. 68. (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:

1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;

2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.

(2) От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер

Чл. 68а. (1) Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено.

(2) Лицата, на които е отпусната пенсия по ал. 1, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3.

Видно от съдържанието на цитираните разпоредби е, че поначало правото на пенсия възниква при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КСО или една година по-рано за пенсията по чл.68а. Втората необходима предпоставка е размерът на осигурителния стаж, съгласно правилото на чл. 68, ал. 2.

В случая административният орган правилно е изчислил, че ако не се признае спорният осигурителен стаж жалбоподателката през 2021 г. при навършена възраст 60 години и 10 месеца (т.е. една година преди изискуемата по чл. 68, ал. 1 - 61 години и 10 месеца) няма необходимия осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд – 36 години и 2 месеца.

Становището на жалбоподателката, че стажът ѝ като едноличен търговец следва да се включи към осигурителния ѝ стаж, (с което ще бъдат достигнати необходимите 36 години и 2 месеца), тъй като нямало принципна разлика между пенсията по чл. 68 и тази по чл.68а от КСО е неправилно, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж:

Съгласно тази разпоредба за периода от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.

В случая е налице хипотезата на т. 2 от цитираната разпоредба. Жалбоподателката е била едновременно на трудов договор и се е самоосигурявала като едноличен търговец. Но не е изпълнено второто изискване от Наредбата, а именно да се търси отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. В случая е безспорно, че жалбоподателката претендира отпускане на пенсия по чл. 68а от КСО, а именно една година по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. В чл. 38, ал. 15 от Наредбата изрично се сочи, че стажът се превръща, ако е за „придобиване право на пенсия по чл. 68, ал.1 и 2 от КСО“. Не може да се сподели възражението на жалбоподателката, че чл. 68а се припокрива с чл. 68, ал. 1 и 2. Ако беше така, то законодателят щеше да го включи в разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от НПОС.

Допълнителен аргумент за непризнаване на спорния стаж е и историческото тълкуване на закона, съобразно отменената ал. 10 на чл. 9 от КСО според която осигурителният стаж по ал. 8 и 9 се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68.

Независимо, че в конкретния случай осигурителния доход  на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице не може да бъде зачетен, когато ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО този доход, ще бъде взет предвид при изчисляване размера на пенсията.

Следователно, обжалваните административни актове са законосъобразни, като постановени в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Тъй като са спазени и останалите изисквания за законосъобразност на административните актове, то жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 100 лв., колкото е минималното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално предствителство от юрисконсулт.

Предвид гореизложеното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на М.М.Г.,*** против Решение № 9001-12-26#2 от 15.02.2022 г. на директора на ТП на “НОИ” - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 2113-12- 1409#2 от 23.12.2021 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а от КСО на жалбоподателката.

Осъжда М.М.Г. да заплати на ТП на “НОИ” - Пазарджик разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.                                                  

 

                                                                                   Съдия: /п/