№ 101
гр. Варна, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20243000500171 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от И. М. Д., чрез процесуалния й представител адв. Р.Д.,
против решение №101/05.02.2024г., постановено по гр.д.№1164/23г. по описа
на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от И. М. Д.
против “Ника тур”ООД, гр.Варна иск в частта му за заплащане на сумата от
16 897лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 965/2130
кв.м. ид.ч. от реална част с площ от 222 кв.м. от ПИ с идентификатор
10135.2526.1338 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, ул.“*-*“№*, м.„*
*“, за периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г., представляваща, съобразно
скица Приложение №8/л.156 от гр.д.№1164/23г. по описа на ВОС/, изготвена
от инж. Ст. К. към заключение към СТЕ, изготвено от инж. Ст. К. и Д. К.,
която приподписана от съда е неразделна част от съдебния акт, реална част с
площ от 222 кв.м., означена със син щрих на посочената скица, при граници:
четириетажна масивна жилищна сграда; стълбище към вход на сградата;
масивна ограда от юг; улица от изток и частта от 100 кв.м. от север, означена
с червен щрих, при граници: входа на заведението, оградата от север с ПИ с
идентификатор * по КК и входа откъм улицата, на осн. чл.31, ал.2 от ЗС; 2/ И.
М. Д. е осъдена да заплати на “Ника тур”ООД сумата, представляваща
разликата над 2 128, 45лв. до 5 820лв., представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата и
уточнението й в първото проведено пред въззивния съд о.с.з. на 05.06.2024г.
1
се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до размера от
16 897лв.Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество “Ника тур”ООД, гр.Варна, представлявано от
управителя Л. Вл. Т., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.С., поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 26.06.2023г. и
съгласно уточненията на фактическите твърдения в първото по делото о.с.з.,
проведено пред първоинстанционния съд на 27.10.2023г., ищцата И. М. Д.
излага, че чрез съдебна спогодба по гр.д.№2650/92г. по описа на ВРС е
придобила дворно място с площ по документ за собственост 2 130 кв.м.С н.а.
№17/12.06.2005г. е прехвърлила ½ ид.ч. от същото на „Александрид“ООД
срещу задължение последното да построи жилищна сграда в имота.Така е
останала собственик на 1 065 кв.м. ид.ч. от дворното място.Впоследствие с
н.а.№189/03.08.2005г. с „Александрид“ООД взаимно си учредили право на
строеж за обекти в бъдещата подлежаща на изграждане сграда/състояща се от
два блока/, вкл. за ищцата и право на строеж за изграждане на кафе-аперитив
и магазин на партерния етаж от малката жилищна сграда.С н.а.
№133/15.12.2005г. ищцата продала на „Илефф“ООД правото на строеж за
кафе-аперитив на партерния етаж от сградата, ведно със 100 кв.м. ид.ч. от
дворното място, като в н.а. е договорено приобретателят да ползва своите 100
кв.м. от дворното място пред заведението като прилежаща част към него.Така
ищцата останала собственик на 965 кв.м. ид.ч. от дворното място.С н.а.
№179/07.03.2007г. продала на „Илефф“ООД своя магазин на партерния етаж
във вече изградената до степен груб строеж сграда.Двата обекта са обединени
в едно заведение-бистро с обща площ 94, 60 кв.м.„Александрид“ООД
продавало своите самостоятелни обекти, както и ид.ч. от земята, на трети
лица.Ползването на дворното място не е било разпределено с договор между
съсобствениците на земята, голяма част от него, разположена между голямата
и малката жилищна сграда, се използва за паркоместа.
По КККР, одобрени 2008г., дворното място е заснето като ПИ с
идентификатор 10135.2526.1338 с площ по скица 2 588 кв.м., а заведението
бистро като самостоятелен обект с идентификатор 10135.2526.1338.6.7 в
сграда с идентификатор 10135.2526.1338.6./малката жилищна сграда, блок
2/.Голямата жилищна сграда е с идентификатор 10135.2526.1338.5/блок 1/.
С н.а.№133/29.05.2014г. „Илефф“ООД продало на „Юграда“ООД
заведението бистро, ведно със 100 кв.м. ид.ч. от дворното място, а с н.а.
№111/24.03.2022г. „Юграда“ООД продало същия имот на ответника „Ника
2
тур“ООД.Предходните преди ответника собственици на заведението, което и
функционирало като такова, са ползвали реална част от 100 кв.м. от дворното
място, разположена пред него, където разполагали маси и столове, на което
ищцата не се е противопоставяла.След придобиването на имота от ответника,
заведението функционира като ресторант.Същият започнал да използва обаче
освен горепосочената реална част от 100 кв.м. от дворното място, за която
ищцата не се е противопоставяла да бъде използвана, още и 350 кв.м. от
дворното място, където също разположил маси и столове и го ползвал
целогодишно като градина към ресторанта.Така ищцата била лишена от
ползването на своите ид.ч. от посочените 350 кв.м. реална част от дворното
място, обозначена условно на скицата, приложена на л.54 от делото на
ВОС.Поканила ответника да й заплаща обезщетение за горното с нотариална
покана, връчена на 02.06.2022г., каквото той не й заплащал.Предвид
изложеното, претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от
26 639, 94лв./след частично прекратяване на делото от първоинстанционния
съд с определение №2790/17.07.2023г./, представляваща обезщетение за
ползването на собствените й ид.ч. от посочената реална част от дворното
място за периода 02.06.2022г.-01.06.2023г.
Ответникът „Ника тур“ООД в депозирания писмен отговор в срока по
чл.130 от ГПК, уточнен с молба от 03.10.2023г., оспорва предявения иск и
моли да бъде отхвърлен.Не оспорва твърдените от ищцата права на
собственост за посочените обекти.Излага, че след като придобил собственост,
ищцата споделила, че през последните две години тя и дъщеря й, без помощта
на останалите собственици, поддържали градината, като сега и от
дружеството трябвало да помагат, както и се зарадвала, че туристическият
обект ще заработи, за да има къде да се хранят туристите в обектите, които
отдава под наем в жилищната сграда.Ищцата помолила да й бъде предоставен
ключ от входа на дворното място от ул.“*.* *“/преди ползвала общ ключ с
предходния собственик - „Юграда“ООД, но след заминаването си те взели
ключа със себе си и през тези две години се налагало да ползва тесния вход от
западната страна/, защото в градината, освен самите насаждения, се намирала
и голяма септична яма, която обслужва цялата сграда и за което съоръжение
се грижела, т.к. постоянно се налагало да се извършва профилактика,
почистване и обслужване, както и защото в градината се намирали
водомерните шахти на сграда и според нея било неудобно инкасаторите да
заобикалят и да минават през нейния вход.Без възражения на ищцата бил
предоставен ключ за посочения вход за дворното място.При закупуване на
имота през 2022г. процесната част е била вече обособена като открита градина
към сградата, включваща насаждения, и така е била използвана от
собствениците.В градината заварил разположени и 4 бр. пейки, тип паркови,
които реновирал, и които се ползват от всички собственици.С оглед добрите
междусъседски отношения и след дадено съгласие от ищцата повикал
специалисти градинари, които да освежат растенията, да подменят някои от
тях и да се засадят нови.Извършил ремонт на собствения си обект, като
3
същевременно били освежени растенията в градината и се извършило
допълнително озеленяване.Разполага външни маси и столове пред ресторанта
единствено през летния сезон/юни-септември/, но същите заемат не повече от
70 кв.м., от които 20 кв.м. попадат в процесната реална част, а останалите
попадат в безспорната между страните част, означени схематично на скицата,
приложена на л.114 от делото на ВОС.През останалата част от годината не е
възможно осъществяването на търговска дейност на открито и тя се
осъществява в собствения му търговски обект.
Твърди, че като съсобственик ползва съсобственото дворно място
съобразно квотата, която притежава, но не и извън нея.Не е ограничавал
достъпа на ищцата, нито го ползва извън правата си, поради което и не дължи
обезщетение.На ищцата е осигурена реална възможност да ползва вещта
съобразно правата си и предназначението й, вкл. посочената от нея реална
част от дворното място.Ищцата живее със семейството на дъщеря си
целогодишно в сградата и ползва ежедневно дворното място, разполага с
ключ, стопанисва шахтата, разположена в процесната реална част и я
поддържа, нейни гости-туристи посещават градината.Няма подписан договор
за разпределение на дворното място.Квотата, която ищцата притежава, може
да бъде ползвана върху всяка част от дворното място, вкл. процесната.Извън
застроените части дворното място е свободно и тази му част значително
надвишава притежаваните от ищцата ид.ч.
С влязлата в сила част от първоинстанционното решение искът е
отхвърлен в частта му за разликата над 16 897 лв. до 26 639, 94лв.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с пр.осн. чл.31, ал.2 от ЗС.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че със съдебна спогодба от 30.04.1993г. по гр.д.
№2650/92г. по описа на ВРС в дял на И. М. Д. е възложен недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 2 130 кв.м., находящо се в землището
на гр.Варна, местност “Тр.”, обособено в дял от бившия имот пл.№1480 по
КП на местността от 1977г., при съответни граници на дела, посочени в
спогодбата, ведно с паянтова жилищна сграда и допълнително пристроени
към нея тухлени помещения.
С договор, обективиран в н.а.№17/20.06.2005г., И.Д. е прехвърлила на
“Александрид”ООД ½ ид.ч. от горепосоченото дворно място срещу
задължение за строителство.С договор, обективиран в н.а.№189/03.08.2005г.,
И.Д. и “Александрид”ООД са си учредили взаимно/както и са учредили на
трети лица/ право на строеж за различните обекти в бъдеща жилищна
сграда/състояща се от няколко входа/, вкл. за И.Д. за изграждането на
магазин с площ от 27 кв.м. и кафе - аперитив с площ от 67, 60 кв.м. в
партерен етаж на жилищна сграда вх.В.С договор, обективиран в н.а.
№133/15.12.2005г., И.Д. е продала на “Илефф”ООД 100 кв.м. ид.ч. от
4
дворното място, цялото с площ от 2 130 кв.м., ведно с правото на строеж за
кафе - аперитив на партерен етаж в жилищна сграда вх.В, със застроена площ
от 67, 60 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, както и правото да ползва 100 кв.м.
пред кафе - аперитива като прилежаща площ.След изграждане на сградата до
степен груб строеж, с договор, обективиран в н.а.№179/07.03.2007г., И.Д. е
продала на „Илефф“ООД магазин с площ от 27 кв.м. в партерния етаж на
сграда вх.В, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място.За двете жилищни сгради, изградени
в дворното място, е издадено удостоверение №218/20.09.2007г. за въвеждане
в експлоатация.По одобрените за територията през 2008г. КККР дворното
място е заснето като ПИ с идентификатор 10135.2526.1338 с площ по скица
2 588 кв.м., а сградите са нанесени като обект с идентификатор
10135.25.26.1338.5 и обект с 10135.25.26.1338.6.С договор, обективиран в н.а.
№133/29.05.2014г., “Илефф”ООД е продало на “Юграда”ООД бистро с
идентификатор 10135.2526.1338.6.7 с площ 94, 60 кв.м./обект, образуван от
обединението на магазин със застроена площ от 27 кв.м. и кафе - аперитив с
площ от 67, 60 кв.м./, ведно със съответните ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и 100 кв.м. ид.ч.
от ПИ с идентификатор 10135.2526.1338, целият с площ по документ за
собственост 2 130 кв.м., а по скица 2 588 кв.м.С договор, обективиран в н.а.
№169/24.03.2022г., “Юграда”ООД е продало на „Ника тур“ООД обект с
идентификатор 10135.2526.1338.6.7, ведно със 100 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор 10135.2526.1338.
След посочените разпоредителни сделки ищцата се легитимира като
собственик на 965/2130 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2526.1338, а
ответникът се легитимира като собственик на 100/2130 ид.ч. от същия
ПИ.Всеки притежава самостоятелни обекти в една от жилищните сгради,
изградени в дворното място.Неоснователно е възражението на ответника, че с
н.а.№133/05г. ищцата, освен, че е продала на „Илефф“ООД 100 кв.м. ид.ч. от
дворното място и отделно му е учредила ограничено вещно право на ползване
върху 100 кв.м. реална част от дворното място.Ищцата не е била към
сключването на този договор собственик на цялото дворно място, а е
притежавала ид.ч. от него, нито реалната част от 100 кв.м. от това дворно
място може да съставлява самостоятелен обект на право на собственост,
съответно на ограничено вещно право.При тълкуване по реда на чл.20 от ЗЗД
волята на страните по договора е видно, че съглашението между тях е целяло
разпределяне ползването на дворното място, при което приобретателят да
използва 100 кв.м. пред кафе-аперитива.Ако и да се приеме противното, а
именно, че „Илефф“ООД е имало учредено право на ползване, то същото не е
предмет на договорите, обективирани съответно в н.а.№133/14г. и н.а.
№169/22г./нито е можело да бъде-чл.56, ал.2 от ЗС/, нито го е упражнявало 5
години след това/чл.59, ал.3 от ЗС/.Няма доказателства всички собственици
на самостоятелни обекти в сградите да притежават и ид.ч. от дворното място,
5
поради което не може да се заключи, че същото е обща част на сградите.Не е
спорно между страните, че не е било извършвано разпределение ползването
на цялото дворно място между всичките му съсобственици, нито е взето
решение на мнозинството за горното.Не е спорно и, че с нотариална покана,
връчена на 02.06.2022г., ищцата е поканила ответника да й заплаща
ежемесечно обезщетение за ползите, от които бива лишена, вследствие
ползването от ответника на площ от 350 кв.м. от дворното място, която
попада извън онези 100 кв.м. от него, които той има право да ползва,
последните попадащи между входа на ресторанта, оградата на поземления
имот от север и входа за заведението от улицата.
Съгласно заключението на СТЕ от 04.01.2024г. и обясненията на в.л. в
о.с.з. на 12.01.2024г., при извършения оглед и заснемане на 20.12.2023г., е
констатирано, че в незастроената част от дворното място, която е заключена
между четириетажната масивна жилищна сграда/сграда с идентификатор
10135.2526.1338.6/, подпорната стена от северозапад, масивната ограда от
север, изток, юг и подпорната стена от югозапад, се намират следните
подобрения: пергола /представляваща декоративен градински елемент, закрит
от всички страни, под която са разположени 4 бр. маси, всяка с по 4 бр.
столове, две големи маси с по 8 бр. стола всяка, климатик, хладилник, шкаф и
телевизор, затворена и позволяваща целогодишно използване/; алеи и
плочници; детска площадка; 14 бр. лампи; 6 бр. дървета; шатра, разположена
върху плочник и закрепена на пода с метални планки, с пластмасов покрив;
една шахта за септична яма и една водомерна шахта и една маса.Площта,
която е заета от перголата и прилежащите й градинки, заема площ от 64 кв.м.,
останалата част, в която са разположени останалите описани подобрения, е с
площ от 258 кв.м./скица приложение №2 към СТЕ/ или общо частта от
дворното място, заключена между тези граници, възлиза на 322
кв.м.Покритата с пергола част пред ресторанта е посочена на скица
приложение №3 към СТЕ с жълт цвят, на която скица са посочени и площите
на всяко от останалите разположени в тази част от дворното място посочени
от в.л. подобрения.На скица приложение №8 е посочена с червен цвят частта
от 100 кв.м., попадаща пред ресторанта, за която ищцата е посочила на
представената от нея окомерна скица, че няма възражения да бъде използвана
от ответника.В нея попадат перголата, зелени площи, водомерни шахти, 6 бр.
лампи, 2 бр. дървета и една пейка.В оставащата част от 222 кв.м. са
разположени детска площадка; септична шахта, зелени площи, алеи,
плочници, шатра, 8 броя лампи; 4 броя дървета; 3 бр. пейки и 1 маса.Частта от
дворното място, за която ищцата няма претенции, че се ползва от ответника,
се обслужва от вход към дворното място от улицата/от изток/, от където се
обслужват и търговския обект-бистро, водомерната шахта и шахтата за
септичната яма.На комбинирана скица приложение №9 са отразени
посочените от ответника в уточняващата му молба от 03.10.2023г. части,
които твърди, че използва от дворното място.Те обхващат перголата с
прилежащите й градинки с обща площ 64 кв.м./оранжев контур/, шатра - 8
6
кв.м./син контур/, 1 бр. маса - 2 кв.м. и прилежаща към нея площ от 4 кв.м.
или общо 6 кв.м./червен контур/; 1 бр. маса - 1 кв.м. и прилежаща към нея
площ от 3 кв.м. или общо 4 кв.м./зелен контур/.Общо площта, която
ответникът твърди, че ползва е 82 кв.м.Твърдените от ответника 20 кв.м.,
заети от маси и шатра, попадат в процесната реална част, извън нея попада
частта от 50 кв.м., представляващи част от площта, заета от перголата.
Съгласно показанията на св.Е.Х., в периода след Великден 2022г. до
м.11.2023г. е посещавала няколко пъти процесния недвижим имот по повод
огледи на апартамент в жилищната сграда.В сградата е разположен ресторант
„Ж. б.“.Била възхитена от красотата на ресторанта и градината пред
него.Преди също е имало ресторант, но той не изглеждал така
добре.Ресторантът „Ж. б.“ отворил след Великден 2022г.Навсякъде в двора на
ресторанта има поставени маси за хранене със столове, има и шатра, под
която също има маса със столове, пейките в двора също се ползват, за да
обслужват ресторанта.
Съгласно показанията на св.К.Ил. същият живее през три имота от
процесния имот, минава до него всеки ден по два пъти, т.к. разхожда
домашен любимец.Дворът е голям, след юни 2022г. е влизал в него и в топли
и в студени месеци, сядал е на маса в двора на заведението, сядал е и вътре в
самото заведение, което е малко и има място само за около 3 маси.През
цялото време в двора е имало разположени от 4 до 6 маси, понякога и повече,
единични и двойни, има и открита шатра с метална конструкция.Понякога
има посетители, понякога няма.В закритата част /пергола/ също са
разположени маси и столове, тя се отоплява през зимата.
Съгласно показанията на св.М.Ив., същата работи в „Ника тур“ООД като
управител на заведението от м.03.2022г.Ресторантът има пергола с маси,
разположени в нея.В периода м.06.2022г.-м.06.2023г., е имало разположени
маси в двора и извън перголата, с местоположение, обозначено от свидетеля
на скица приложение №2 със знак „х“.Тези маси се използват от края на
месец май до началото на септември.Масата под шатрата е за 8 души.През
зимата масите навън не се използват, закриват се с найлони, за да не се
похабяват, част от тях се пренасят в склад, остават само масата под шатрата и
още една маса четворка до септичната яма, които се покриват.
Съгласно показанията на св.Н.А., същият многократно е посещавал
ресторант „Ж. б.“, който отворил малко след 24.05.2022г., минавал е често и
покрай него.Много пъти е сядал в двора и в перголата, по-често го е
посещавал лятото.След като се влезе от двора, вдясно има шатра, а в ляво две
маси, след това в ляво пред входа на ресторанта има още две маси.Под
шатрата има маса за 8 души.През зимата масите са събрани към ресторанта и
покрити с найлони.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си
служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им.Неползващият съсобственик има право на обезщетение по силата на
7
изричната разпоредба на чл.31, ал.2 от ЗС.Съгласно разрешенията, дадени в
мотивната част на ТР №7/2012 от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, в съдебната
практика се приема, че употребеният в ал.1 на чл.31 от ЗС термин „си служи“
е синоним на използвания в ал.2 на същия член термин „се използва
лично“.Използва лично общата вещ оня съсобственик, който я употребява
такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди,
съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да
разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата
й.Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху
общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици,
чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си
служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици
възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им.Когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,
че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той
ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС общата вещ.При разглеждане на
претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС следва да се съобразят и обстоятелствата
дали съсобствениците са уговорили, или е налице решение на мнозинството,
или установено от съда разпределение на ползването и способа на това
разпределение, съгласно чл.32 от ЗС.Съгласно мотивната част на ТР №5/2014
от 24.06.2016г. на ОСГК на ВКС, фактическият състав на обезщетението по
чл.31, ал.2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на
общата вещ.Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за
обезщетение.Причина за разместването на блага в имуществените сфери на
съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената
вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално
вещта според правата си.Поради това не е необходимо тази воля да бъде
заявявана пред ползващия съсобственик.За съсобственика, до когото е
отправено писменото искане, не възниква задължение за заплащане на
обезщетение, в случай, че предложи на искащия обезщетение възможност да
ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави такава част от нея за
ползване, каквато отговаря на правата му.Срещу възможността разпоредбата
на чл.31, ал. 2 ЗС да се превърне в инструмент за противоправно обогатяване
от страна на съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, но
се ползва от правото си да търси и получи обезщетение по този ред, с ТР №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че правото на обезщетение се дължи само
за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи
с общата вещ съобразно своя дял, и не възниква, когато съсобственик отказва
да приеме предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на
дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него,
защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
При съвкупния анализ на заключението на горепосочената СТЕ, скиците
8
приложения и снимките приложения към него и цитираните свидетелски
показания, вкл. и на свидетелите, водени от ответника, се установява, че
незастроената част от дворното място с идентификатор 10135.2526.1338,
заключена между сградата с идентификатор 10135.2526.1338.6, подпорната
стена от северозапад, масивната ограда от север, изток, юг и подпорната
стена от югозапад, се използва като лятна градина към собствения на
ответника недвижим имот с идентификатор 10135.2526.1338.6.7,
функциониращ като ресторант „Ж. б.“.Целогодишно/вкл. отоплявана през
зимата/ от лятната градина функционира пергола с алуминиев покрив и
стъклени стени, в която са разположени маси и столове, хладилник, шкаф,
телевизор, климатик, с площ от 64 кв.м.В останалата открита част от
дворното място, но основно в лятното полугодие, ответникът разполага върху
покритата с настилка част/плочници и алеи/ маси и столове, за чието
местоположение съдът кредитира показанията на водения от него свидетел,
работещ като управител на ресторанта, вкл. през процесния период, посочил
ги на скица, приложение №2, както и показанията на останалите свидетели,
също сочещи разполагането на маси на посочените места през процесния
период, както и твърденията на самия ответник, който е посочил местата, на
които разполага маси на скицата към молбата му от 03.10.2023г., които маси
и разположението им са видни и от наличните във „Фейсбук“ профила на
ресторант „Ж. б.“ снимки/последните от м.10.2023г., но с маси, разположени
на местата, посочени от свидетелите като така разполагани и през процесния
период/.През зимното полугодие масите са събрани до сградата и покрити с
найлони, но дворът функционира като част от заведението, като понякога се
поставят и маси.
Безспорно ищцата е разполагала през процесния период с ключ от входа
на дворното място от към ул.“*.* *“, от където е и входът, от който се влиза,
за да се достигне до ресторанта на ответника, както и може да влезе в тази
част от дворното място и през западния вход на дворното
място.Обстоятелството, че е разполагала с ключ и достъп, обаче не води до
автоматичния извод, че същата е могла и да ползва частта, заета от лятната
градина към ресторанта.Формалното предаване на ключ не е достатъчно, за да
освободи съсобственика от отговорността по чл.31, ал.2 от ЗС, когато с
поведението си той фактически препятства ползването на съсобствения имот
от другия съсобственик - в този см. напр. решение №39/14.07.2020г. по гр.д.
№3039/19г., ВКС, І гр.о., решение №50132/11.01.2022г. по гр.д.№4198/21г.,
ВКС, І гр.о., решение №50120/20.04.2023г. по гр.д.№2742/21г., ВКС, ІІ гр.о.
и др./.От значение са конкретните извършвани от ответника фактически
действия, за да се установи дали те нарушават забраната да не се пречи на
другия съсобственик също да използва вещта по предназначението й.По
одобрен инвестиционен проект за строежа тази част от дворното място е
предвидена за озеленяване и благоустрояване, което според СТЕ не е
реализирано на място така, както е по проект.Същественото обаче е
предвиденото предназначение на тази част от дворното място, според което и
9
предназначение ищцата като съсобственик следва да има възможността да го
използва, заедно с останалите съсобственици.При разположени от ответника
пространствено маси за хранене с чадъри и столове върху различни части на
плочниците и алеите, вкл. и под съоръжението шатра с метална конструкция,
които се ползват ежедневно от клиентите на заведението, имащи свободен
достъп до двора, не може да се приеме, че ищцата фактически безпроблемно
може да използва същите части по тяхното предвидено предназначение, най-
малкото защото не би могла да седне и стои, без да бъде клиент на
заведението, или например да разполага и ползва на същите места при
желание за определени периоди собствени преместваеми градински
съоръжения/напр. маса, столове, чадъри, декоративни елементи и др./.С
фактическия начин на ползване на дворното място като лятна градина към
ресторанта през процесния период ответното дружество е ползвало същото за
задоволяване на собствените си нужди и потребности по повод
осъществявана от него търговска дейност и така е препятствало ищцата да се
ползва от полезните свойства на вещта според нейното
предназначение.Съобразно цитираните разяснения в ТР №7/2012 от
02.11.2012г. на ОСГК на ВКС изложеното се отнася за частта от дворното
място, която попада извън 100-те кв.м. реална част от дворното място, за
която ищцата се е съгласила, че може да бъде използвана само от ответника
съсобственик за осъществяваната от него търговска дейност.Това е частта, в
която попада покритата пергола с площ от 64 кв.м./тук и прилежащите й
градинки/ и пространството пред нея, стигащо до оградата и входа на двора
от ул.“*.* *“.За цялата останала площ/222 кв.м./ ищцата не е давала съгласие
като съсобственик да бъде ползвана от ответника за търговската му
дейност.Неоснователно е възражението на ответника, че като се прибави към
квадратурата на перголата-64 кв.м. квадратурата, заета от маси и
прилежащата им площи, посочени от в.л./фактически частта около масите,
където са разположени столовете за тях/ този сбор не надхвърля 100 кв.м.,
поради което и следва да се приеме, че той ползва дворното място до размера
на квотата си.Ответникът има квота от 100 кв.м. ид.ч. от цялото дворно
място/застроено и незастроено/ с площ по документ за собственост
2 130кв.м., а не само от реалната част от него с площ от 322 кв.м., т.е. след
като всички останали собственици имат 1065/2130 кв.м. ид.ч., ищцата има
965/2130 кв.м. ид.ч., а той 100/2130 кв.м. ид.ч., в такива и пропорции имат
право да ползват и реалната част от 322 кв.м., което съразмерно на квотата на
ответника възлиза на приблизително 15 кв.м. от тази реална част.Поради
съгласието на ищцата/и липсата на възражения от останалите съсобственици/
ответникът ползва за своите нужди по-голяма площ от посочената от 15
кв.м.Предвид горното и процесните 222 кв.м. са ползвани изцяло извън
следващите му се кв.м.Част от тази площ, обаче е заета от дървета и храсти,
показани на скица, приложение №3 в зелен цвят, вкл. и с измерени
площи.Това са по легендата към скицата обект 8-42 кв.м., обект 6-7 кв.м. и
приблизително половината от обект 3 или 15 кв.м., общо 64 кв.м., които
10
дървета и храсти, били там и преди придобиване на собственост от ответника,
сами по себе си не са използвани за търговската дейност на ответника, защото
там маси не могат да бъдат разполагани, нито може да се приеме, че ищцата
не може да ползва дворното място в тази част по предназначение, т.е. като
засята от дървета и храсти.Остават 158 кв.м., заети от плочници, върху които
се разполагат маси и столове.Площите, заети от тези маси и столове и
пространството около тях, където има столове са общо 30 кв.м. /четири
единични маси, всяка с площ от 1 кв.м. и прилежаща площ 3 кв.м., общо 4 за
всяка и за всички 16 кв.м., една двойна маса с площ 2 кв.м. и прилежаща
площ 4 кв.м., общо 6 кв.м. и масата под шатрата-8 кв.м./единичните площи са
според стойностите, посочени от в.л./.За частта от 30 кв.м., ползвана изцяло
за търговска дейност, съдът приема, че обезщетението следва да се определи
съобразно неоспореното заключение на СОЕ от 04.01.2024г. с посочена
стойност за открит терен за търговски цели/разполагане на маси, столове,
витрини/ или 14 лв. за кв.м. пазарен наем.Така, защото за определяне размера
на ползите, от които е лишен съсобственикът, е от значение не само видът на
съсобствената вещ и нейното предназначение, но и реално за какви нужди и
цели тя се ползва, като само при съобразяване на това фактическо ползване
определеното обезщетение ще бъде съответно на пропуснатата полза.Общо за
30 кв.м. сумата възлиза на 420лв. месечно.В обясненията си в о.с.з. на
12.01.2024г. вещото лице също е посочило, че търговската площ е само тази,
заета от маси и столове.Тъй като ответникът ползва към ресторанта лятна
градина и съответно разполага маси и столове през лятното полугодие, то
тази стойност за 6 месеца възлиза на 2 520лв.За оставащата площ от
плочниците и алеите/128 кв.м./ съдът приема, че следва да се възприеме
заключението в частта, посочваща пазарен наем за дворно място, неоспорено
и в тази му част, която е за 1 кв.м. 0, 43 лв./150лв. месечно за 350 кв.м./
месечно или за 128 кв.м. 55, 04 лв. месечно, а за 6 месеца 330, 24лв.Общо
сумата възлиза на 2 850, 24лв.За 6 месеца през зимното полугодие
обезщетението също следва да се определи по цената за пазарен наем на
дворно място или 158х0, 43лв., т.е. сумата от 67, 94лв. месечно и за 6 месеца
407, 64лв.Сборът на 2 850, 24лв.+407, 64лв. възлиза на 3 257, 88лв., а
съразмерно на квотата на ищцата е сумата от 1 475, 99лв.До този размер съдът
приема, че предявеният иск е основателен, съответно е неоснователен за
разликата над 1 475, 99лв. до 16 897лв.
Предвид несъвпадане изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено в частта му, с
която искът е отхвърлен за размера до 1 475, 99лв. и вместо него постановено
друго, с което искът се уважи за посочената сума.В частта, с която искът е
отхвърлен за разликата над 1 475, 99лв. до 16 897лв. решението следва да
бъде потвърдено.Според новия резултат присъдените на ответника разноски
за първа инстанция следва да се редуцират до сумата от 5 497, 53лв., а на
ищцата да се присъдят съразмерно разноски от 498, 99лв.Пред настоящата
инстанция ищцата претендира разноски за въззивното производство разноски
11
в размер на 3 232, 80лв., представляващи адв.възнаграждение в размер на 2
700лв., заплатено в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от
12.03.2024г., и д.т. в размер на 532, 80лв.Съразмерно спрямо материалния
интерес пред настоящата инстанция/16 897лв./ и уважената част/1 475, 99лв./
се следват 282, 39лв., или общо за двете инстанции 781, 38лв.Ответникът
претендира разноски в размер на 3 000лв., представляващи
адв.възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
04.04.2024г., заплатено по банков път на 08.04.2024г.Направено е възражение
за прекомерност от насрещната страна за разликата над 2 700лв. до 3 000лв.,
което съдът приема за основателно, съобразно фактическата и правна
сложност на делото, която не е изключително висока, развитието му пред
въззивна инстанция в едно о.с.з., в което не са събирани доказателства, и
материалния интерес пред настоящата инстанция, поради което същото
следва да бъде редуцирано до посочения от възразилата страна размер от
2 700лв., от който съразмерно на ответника се следват 2 464, 15лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №101/05.02.2024г., постановено по гр.д.№1164/23г. по
описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от И.
М. Д. против “Ника тур”ООД, гр.Варна иск в частта му за заплащане на
сумата от 1 475, 99лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на 965/2130 кв.м. ид.ч. от реална част с площ от 222 кв.м. от ПИ с
идентификатор 10135.2526.1338 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Варна,
ул.“*-*“№*, м.„* *“, за периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г.,
представляваща, съобразно скица Приложение №8/л.156 от гр.д.№1164/23г.
по описа на ВОС/, изготвена от инж. Ст. К. към заключение към СТЕ,
изготвено от инж. Ст. К. и Д. К., която приподписана от съда е неразделна
част от съдебния акт, реална част с площ от 222 кв.м., означена със син щрих
на посочената скица, при граници: четириетажна масивна жилищна сграда;
стълбище към вход на сградата; масивна ограда от юг; улица от изток и частта
от 100 кв.м. от север, означена с червен щрих, при граници: входа на
заведението, оградата от север с ПИ с идентификатор * по КК и входа откъм
улицата, на осн. чл.31, ал.2 от ЗС; 2/ И. М. Д. е осъдена да заплати на “Ника
тур”ООД сумата, представляваща разликата над 5 497, 53лв. до 5 820лв.,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Ника тур“ООД, ЕИК *********, да заплати на И. М. Д., ЕГН
**********, сумата от 1 475, 99лв., представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на 965/2130 кв.м. ид.ч. от реална част с площ от 222 кв.м. от ПИ с
идентификатор 10135.2526.1338 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-
92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, ул.“*-*“№*,
12
м.„* *“, за периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г., представляваща,
съобразно скица Приложение №8/л.156 от гр.д.№1164/23г. по описа на ВОС/
към заключение на СТЕ от 04.01.2024г., приподписана от съда, реална част с
площ от 222 кв.м., означена със син щрих на посочената скица, при граници:
четириетажна масивна жилищна сграда; стълбище към вход на сградата;
масивна ограда от юг; улица от изток и частта от 100 кв.м. от север, означена
с червен щрих, при граници: входа на заведението, оградата от север с ПИ с
идентификатор * по КК и входа откъм улицата, на осн. чл.31, ал.2 от ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №101/05.02.2024г., постановено по гр.д.
№1164/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен
предявеният от И. М. Д. против “Ника тур”ООД, гр.Варна иск в частта му за
заплащане на сумата, представляваща разликата над 1 475, 99лв. до 16 897лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 965/2130 кв.м. ид.ч.
от реална част с площ от 222 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2526.1338 по
КККР, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, ул.“*-*“№*, м.„* *“, за периода от
02.06.2022г. до 01.06.2023г., представляваща, съобразно скица Приложение
№8/л.156 от гр.д.№1164/23г. по описа на ВОС/, изготвена от инж. Ст. К. към
заключение към СТЕ, изготвено от инж. Ст. К. и Д. К., която приподписана от
съда е неразделна част от съдебния акт, реална част с площ от 222 кв.м.,
означена със син щрих на посочената скица, при граници: четириетажна
масивна жилищна сграда; стълбище към вход на сградата; масивна ограда от
юг; улица от изток и частта от 100 кв.м. от север, означена с червен щрих, при
граници: входа на заведението, оградата от север с ПИ с идентификатор * по
КК и входа откъм улицата, на осн. чл.31, ал.2 от ЗС; 2/ И. М. Д. е осъдена да
заплати на “Ника тур”ООД сумата, представляваща разликата над 2 128, 45лв.
до 5 497, 53лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
ОСЪЖДА „Ника тур“ООД, ЕИК *********, да заплати на И. М. Д., ЕГН
**********, сумата от 781, 38лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА И. М. Д., ЕГН **********, да заплати на „Ника тур“ООД, ЕИК
*********, сумата от 2 464, 15лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.5 от
ГПК
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14