РЕШЕНИЕ
№ 2423
гр. С., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110216791 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 58д, т. 1 и
следващите от Закона за административните надушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба на „А. с.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Р.“ № 9, чрез адвокат В.Б. И. от ПАК,
против наказателно поста.ление № 563018-F586822/08.03.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ (СДО) в
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП),
гр. С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сро.ете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от
министъра на финансите (Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ) и на ос.ание
чл. 355, ал. 1, предл. 2 от КСО, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 36 500 лева.
В жалбата бланкетно се посочва, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. Моли се НП да бъде изцяло отмененo.
Административно-наказаното лице инициирало настоящото
1
производство, в което има качеството на въззивник, ре.но при.ано в съдебно
заседание, не изпраща представител. Представя писмена защита, в която
подробно излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП.
Претендира се за присъждане на направените по делото разноски съобразно
минималните адвокатски възнаграждения уста.ени за правна защита по
административно-наказателни дела с определен материален интерес в
производството, съответстващи на приложения по делото до.ор и списък.
Административно-наказващият орган в качеството му на въззиваема
страна – директор на ТД на НАП С.-град, ре.но при.ан, се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт Г.. В
съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП потвърдено.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представят
се писмени бележки.
Делото се разглежда за втори път от Софийски районен съд, след като с
влязло в сила на 19.11.2021 г. Решение № 6811/19.11.2021 г. по к.адм.д. №
8144/2021 г. на Административен съд – С.-град, Решение № 20139841от
16.06.2021 г. по н.а.х.д. № 6158/2021 г. на Софийски районен съд е било
отменено, а делото върнато за .о разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и указанията дадени от касационната
инстанция, приема за уста.ено следното:
Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
поста.ление, подлежащ на зако. съдебен контрол от ро.о, местно и
функционално компетентен съд на ос.ание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Депозирана
е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и правен интерес.
Подадена е в рамките на законоуста.ения срок. Видно от приложена по
делото разписка НП е връчено на жалбоподателя на 12.03.2021 г., а жалбата е
подадена чрез административно-наказващия орган до СРС на 19.03.2021 г.
Сезиращият съда документ съдържа изискуемите по закон рекизити. Ergo
жалбата се определя като ре.на и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОС.АТЕЛНА, поради следните
съображения.
От фактическа страна съдът уста.и следното:
2
С Резолюция за извършване на п.ерка № П-222225201082-0РП-
001/02.11.2020 г. било възложено на свидетелката Е.К. Т.-М. да извърши
п.ерка на „А. С.“ ООД. П.ерката на сче.одството на „А. С.“ ООД била
извършена на 15.01.2021 г. Било уста.ено, че дружеството-жалбоподател в
качеството си на осигурител, не е подало в нормативно определения срок по
чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ декларация
образец № 1 за месец април 2020 г. за следните работници/служители на „А.
С.“ ООД: А. А., К. З., Л. А., Н. Б., А. Д., И. И., В. Г., В. А., А. Б., П. А., Е. Г., А.
А., Н. В., К. Г., Г. Г., Й. Й., Д. Г., Н. А., Н. К., А.В., Р. К., Т. К., П. З., В. В.,
С.Г., И. З., Б. Д., В. А., Г. К., В. Ж., Д.И., К. К., К. А., Р. Д., Ц. К., Д. В., К. К.,
И.А., В. В., Т. И., Т. Д., Ц. И., Н. Г., А. К., П. К., А. А., И. И., И.Г., Т. Г., Р. Г.,
Х. К., В. Й., С. И., Х. Г., С. К., Р. Е., Б. А., Г. А., Ю. А., И. И., Г. Г., З. А., К. А.,
Б. А., Д. Д., К. А., М. А., Г. Г., А. Д., Ц. И., А. Д., Р. К., Ц. К., В. К., З. В., В. Г.,
Д. И. и П. А.а.
Административно-наказателното производство е образувано на
21.01.2021 г., със съставяне на Акта за уста.яване на административно
нарушение (АУАН) № F586822 от св. Е.К. Т.-М., на длъжност „Главен
инспектор по приходите” в дирекция „СДО“, ТД на НАП, гр. С.. Актът бил
съставен срещу „А. С.“ ООД. В него св. Т.-М. описала фактическите си
констатации, посочила че нарушението е извършено на 27.05.2020 г. в гр. С. и
дала правна квалификация на същото по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба
№ Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сро.ете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от
министъра на финансите. Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на
21.01.2021 г. на управителя на дружеството нарушител, който след като се
запознал със съдържанието му го подписал без възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН в ТД на НАП също не е постъпило писмено възражение срещу
така съставения акт.
Горното послужило като ос.ание, на 08.03.2021 г. Даниела Л. Тодо.а, на
длъжност „Директор“ на Дирекция „СДО“ в ТД на НАП, гр. С., да издаде
обжалваното НП № 563018-F586822/08.03.2021 г., с което е ангажирана
административно-наказателната от.орност на „А. С.“ ООД. НП е издадено
3
при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация,
за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО),
във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.
за съдържанието, сро.ете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите и на
ос.ание чл. 355, ал. 1, предл. 2 от КСО на „А. С.“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 36 500 лева, 73 имуществени санкции по
500 лева.
Изложената фактическа обста.ка съдът прие за уста.ена въз ос.а на
приложените по преписката писмените доказателства, както и въз ос.а на
гласните доказателствени средства-показанията на св.Е.К. Т.-М.
/актосъставител/.
Съдът кредитира показанията на св. Т.-М.. Същите се потвърждават и са
съответни на събрания по делото писмен доказателствен материал.
Свидетелят потвърждава, че е актосъставител на АУАН. От показанията се
уста.ява, че последната е извършила възложената й п.ерка на „А. С.“ ООД, в
хода на която е констатирала, че декларациите образец 1 за месец април 2020
г. по отношение на всяко едно от описаните в АУАН и НП 73 броя лица не са
били подадени в законоуста.ения срок (до 26.05.2020 г.).
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обста.ка по случая, с оглед на което съдебният състав
ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради
което е безпредметно подробното им анализиране.
Въз ос.а на така възприетата фактическа обста.ка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна п.ерка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
ос.анията, посочени в жалбата. В изпълнение на .а свое правомощие съдът
намира, че административнонаказващият орган и актосъставителят са
оправомощени да съставят същите въз ос.а на приложената по делото За.ед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (т. 1.1. и т. 2.1. от
за.едта) и на ос.ание чл. 355, ал. 5 от КСО. АУАН и НП са издадени в
4
предвидената от закона писмена форма, съдържащи необходимите реквизити
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при спазване на уста.ения ред и в преклузивните
сро.е, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира за неос.ателно възражението на
дружеството жалбоподател, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, доколкото неправилно в АУАН и НП като дата на уста.яване на
административното нарушение е посочена 15.01.2021 г. Датата на уста.яване
на административното нарушение е от значение единствено за изчисляване на
сро.ете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, и по-специално за спазване на изискването за
съставяне на АУАН в 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
Неос.ателно е твърдението на жалбоподателя, че ТД на НАП е могла да
констатира нарушението още на 27.05.2020 г., който се явява денят следващ
крайния срок за подаване на декларация. Именно с цел уста.яване липсата или
наличието на нарушение на данъчното законодателство е възложено
извършването на п.ерка в хода, на която то може да бъде уста.ено.
Последното е възможно да се уста.и, само при извършване на п.ерка на
документите, които притежава п.еряваното дружество. Видно от приложения
по делото АУАН тази п.ерка е извършена на 15.01.2021 г. Сле.ателно от
тогава започва да тече 3-месечнияр срок от откриване на нарушителя, в който
може да бъде съставен АУАН. АУАН е съставен на 21.01.2021 г., т. е. на
шестия ден след извършване на п.ерката, в хода на която е констатирано
нарушението. С оглед на .а възражението на дружеството-жалбоподател за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в тази насока се
явява неос.ателно. Налице е и ре.на процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя, чрез не. пълномощник. НП също е връчено надлежно на
санкционираното лице, но и по правило .а обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но
не и към законосъобразността на не.ото издаване, което хронологически
предхожда връчването му.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно ос.ание за
отмяна на обжалвания санкционен акт.
За неос.ателно съдът намира възражението, че е допуснато нарушение
5
на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН,
доколкото в АУАН и НП физическите лица – работници/служители, спрямо
които не са подадени декларации образец 1, не са били индивидуализирани
ясно, като са посочени само две имена и част от единен граждански номер
/ЕГН/. Действително, процесните 73 броя лица не са индивидуализирани
напълно с посочване на три имена и ЕГН, но същите са в достатъчна степен
определени, доколкото лесно могат да бъдат уста.ени по двете си имена,
първи и последни цифри от ЕГН, както и с оглед факта, че към април месец
2020 г. са работили при „А. С.“ ООД. В този смисъл, съдът счита, че не е
допусната визираната от жалбоподателя неяснота в обжалваното НП относно
индивидуализацията на лицата, спрямо които не са подадени в срок
декларации образец 1 за месец април 2020 г.
Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването в
АУАН на датата на раждане на свидетелите, доколкото същите са в
достатъчна степен индивидуализирани с три имена и месторабота, като не
съществува пречка за уста.яването и при.аването им по делото.
Съдът намира за ос.ателно възражението на дружеството жалбоподател,
че неправилно в НП е посочено мястото на извършване на нарушението, като
се твърди, че та.а се явява офисът на дружеството жалбоподател. Доколкото в
случая се касае за административни нарушения, осъществени чрез
бездействие, то мястото на извършването им е мястото, където е следвало да
се осъществи дължимото действие. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Наредба № Н-13/17.12.2019 г. декларация образец 1 следва да се подаде в
съответната териториална дирекция на НАП, поради което и всяко едно от 73
административни нарушения е осъществено именно в ТД на НАП-С., а не в
офиса на „А. С.“ ООД.
По същество на нарушението, съдът намира следното:
В случая е ангажирана административно-наказателната от.орност на „А.
С.“ ООД, за.а, че не е изпълнил задължението си да подаде данни с
декларация образец № 1 за месец април 2020 г., за наетите лица по тру.и
правоотношения, в срок до 26.05.2020 г.
При п.ерка материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно поста.ление, настоящият съдебен състав счита, че „А. С.“ ООД е
осъществило състава на 73 административни нарушения по чл. 5, ал. 4, т. 1 от
6
КСО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.
„Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите: 1. от работодатели,
осигурители и техните кло.е и поделения – за всеки календарен месец: а) до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на
което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението. Същевременно, в разпоредбата
на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е рег.тирано същото задължение по отношение на
работодателите и осигурителите без посочване на конкретния срок, който е
уреден именно в нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-
13/17.12.2019 г. по отношение на декларация образец 1. Предвид
обстоятелството, че процесните 73 броя декларации образец 1 са касаели
данни за месец април 2020 г., то „А. С.“ ООД е следвало да подаде същите до
25.05.2020 г. по отношение на всяко едно от изброените в АУАН и НП 73
лица. На ос.ание чл. 154, ал. 1 от Кодекс на труда КТ) 24 май – Ден на
светите бр. Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на
славянската кни.ност е официален празник. На ос.ание чл. 154, ал. 2 от КТ,
когато официалните празници, с изключение на Великденските празници,
съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след
тях са неприсъствени. В конкретния случай, 24.05.2020 г. е неделя. Сле.ателно
25.05.2020 г. е неприсъствен ден. С оглед на .а крайната дата, на която „А. С.“
ООД е следвало да подаде необходимите декларации за месец април 2020 г. е
била 26.05.2020 г. С неподаване в срок на декларациите дружеството-
жалбоподател е осъществило състава на 73 административни нарушения по
чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г.
С оглед на обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не
следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието, тъй като
от.орността на юридическите лица е обективна и безви.на.
Съдът обаче счита, че при съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, обуславящо отмяна на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на
7
чл. 18 от ЗАНН, когато едно лице извърши няколко административни
нарушения следва да изтърпи наказание поотделно за всяко от тях. От
съдържанието на процесните АУАН и НП, на първо място, не може да се
уста.и каква е конкретната воля на актосъставителя и на наказващия орган –
дали се твърди дружеството-нарушител да е осъществило само едно
административно нарушение по отношение на всички 73 лица или се касае за
извършени 73 отделни административни нарушения. Нещо .ече,
граматическото тълкуване на съдържанието на АУАН и НП водят до извод,
че волята на актосъставителя и наказващия орган е, че се касае за извършване
на едно административно нарушение касателно всички изброени лица – „В
хода на п.ерката е уста.ено допуснато нарушение на разпоредбите…“, „място
на извършване на нарушението:…“, „нарушението е извършено на…“,
„нарушението е уста.ено на 15.01.2021 г….“, „ нарушението е за първи път“,
„уста.еното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените
доказателства:…“. Тоест, граматическото описание на фактите и
обстоятелствата в АУАН и НП относно нарушаване на нормата на чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО по отношение на 73 броя лица, води до извод, че според
актосъставителя и наказващия орган в случая е извършено едно, а не 73
отделни административни нарушения. В случая е налице неправилно
приложение на материалния закон, доколкото неподаването на всяка една
декларация образец 1 по отношение на отделните физически лица, наети на
работа при дружеството-жалбоподател, обуславя осъществяването на състав
на отделно административно нарушение.
На следващо място, налице е неяснота и противоречие и по отношение
на наложеното наказание, тъй като в диспозитива на НП, е наложена една
имуществена санкция в размер на 36 500 лева. Действително, веднага след .а е
посочено: „на ос.ание чл. 355, ал. 1, пр. 2 от КСО 73 броя имуществени
санкции по 500 лева всяка…“, като най-вероятно наказващият орган е
конкретизирал начина на определяне на наложената имуществена санкция от
36 500 лева - като сбор на 73 броя санкции по 500 лева. .а обстоятелство,
обаче, не заличава факта, че в случая с НП е наложена една имуществена
санкция в размер на 36 500 лева. В този смисъл не става ясно дали
наказващият орган налага една обща имуществена санкция от 36 500 лева за
извършване на описаното в обстоятелствената част на НП едно
административно нарушение, касаещо неподадени декларации за 73 лица, или
8
е искал да наложи 73 броя имуществени санкции за извършване на 73
административни нарушения (каквото твърдение реално липсва в
обстоятелствената част на НП). Ако волята на наказващия орган е била да
наложи една имуществена санкция в размер на 36 500 лева, какъвто размер на
наказанието реално е посочен в НП, то индивидуализирането й е в
противоречие с разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО, предвиждаща налагане
на имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева. Ако волята на
наказващия орган е била да наложи 73 отделни имуществени санкции по 500
лева, то е налице противоречие с обстоятелствената част на НП, където е
описано и се твърди извършването само на едно административно нарушение
касателно всички 73 лица. Освен .а, остава напълно неясно защо наказващият
орган е определил веднъж имуществена санкция в размер на 36 500 лева и
втори път е посочил 73 имуществени санкции по 500 лева всяка. Съобразно
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да наложи в
отделен пункт от диспозитива на НП имуществена санкция в размерите по чл.
355, ал. 1 от КСО по отношение на всяко едно от 73 извършени
административни нарушения (ако .а е била действителната му воля),
посочвайки за кое конкретно нарушение (неподадена декларация образец 1 за
точно кое физическо лице) е наложена съответната санкция.
С оглед на така изложеното съдът счита, че при издаване на
обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което е .ело до ограничаване правото на защита на наказаното лице,
доколкото последното е поставено в невъзможност да разбере за какво
административно нарушение/нарушения се ангажира административн0-
наказателната му от.орност, респ. каква/какви санкции и на какво ос.ание са
му наложени. С оглед на .а, подадената жалба се явява ос.ателна, поради
което атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото, на ос.ание чл. 63д от ЗАНН дружеството
жалбоподател има право на присъждане на направените по делото разноски,
поради което и искането му в тази насока следва да бъде уважено. По делото
е представен до.ор за правна защита и съдействие и списък с разноски по
делото (л. 159 от СП), от който е видно, че жалбоподателят е заплатил на
адвокат В.И. от 1900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото. В този смисъл ТД на НАП-С. следва
9
да бъде осъдена да заплати на „А. С.“ ООД сумата от 1900 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Така мотивиран и на ос.ание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на ос.ание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Наказателно
поста.ление № 563018-F586822/08.03.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите, гр. С., с което на „А. с.“ ООД, ЕИК
*******, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от
17 декември 2019 г. за съдържанието, сро.ете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при
тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на
финансите и на ос.ание чл. 355, ал. 1, предл. 2 от КСО, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 36 500 лева.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите, гр. С. да заплати на „А. с.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Р.“ № 9, сумата от 1900 (хиляда и
деветстотин) лева, представляваща заплатено от последното адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. С. в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10