№ 64
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500681 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх.№ 269917/16.11.2021г.
от КР. СЛ. М. и С.М. М. против определение № 260659/21.10.2021г.,
постановено по гр.д.40 /2021г. по описа на ОС Стара Загора, с което е спряно
производството по делото на основание чл.229 ал. 1 т.5 от ГПК .По
съображенията ,изложени в частната жалба жалбоподателите поддържат ,че
обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и заявяват
искане същото да бъде отменено и делото да се върне на съда за
продължаване на съдопроизводствените действия.
От ответника по частната жалба П. КР. КР. е постъпил отговор ,с който
оспорва същата, излага съображения за правилност на обжалваното
определение и заявява искане същото да бъде потвърдено.
Пловдивски апелативен съд след като прецени събраните доказателства
намира за установено следното :
Производството по гр.д. 40 / 21 г. по описа на ОС – Стара Загора е
образувано по искова молба от М. Г. М. и СЛ. М. М. против П. КР. КР. ,с
която са предявени следните искове :иск са прогласяване нищожността на
упълномощителна сделка поради липса на съгласие и признаване за
недействителни две разпоредителни сделки като сключени от лице без
представителна власт ,в условията на евентуалност прогласяване на тяхната
нищожност поради съзнавана липса на съгласие ,в случай ,че не е налице тази
нищожност за прогласяването им за недействителни като сключени във
вреда на представлявания, също в условията на евентуалност да бъдат
обявени за унищожаеми като сключени при заплаха ,както и кумулативно
съединен иск по чл.108 от ЗС за ревандикиране на недвижимите имота
1
,предмет на атакуваните разпоредителни сделки.Наведените с исковата молба
твърдения са ,че трето лице в продължение на две години е осъществявал
психическа принуда по отношение на ищците като грубо нахлувал в дома им
,притискал ги ,вдигал скандали ,на два пъти извадил притежаваното от него
огнестрелно оръжие ,осъществявал закани и заплахи по отношение живота и
здравето на ищците и тяхната дъщеря . Като резултат от тази принуда са
осъществени двете атакувани сделки , с които ищецът М. лично и като
пълномощник на съпругата си М. М. се разпоредил в полза на ответницата с
имот ,лична собственост на съпругата му и такъв ,притежаван от двамата в
режим на СИО.Въведени са твърдения ,че упълномощителката никога не е
давала съгласие за извършване на тези разпореждания като дори не е била
наясно какво точно пълномощно подписва ,поради което счита ,че
упълномощителната сделка е осъществена при липса на съгласие ,а
разпоредителните сделки са недействителни по отношение на нея като
сключени без представителна власт. Твърдяли са по- нататък ,че
разпоредителните сделки са нищожни поради съзнавана липса на съгласие
,тъй като са осъществени в резултат на заплахите и заканите на трето лице
,както и че поради това че са сключени при заплаха ,ако се приеме ,че са
действителни ,са унищожаеми.
В хода на делото ищцата М. Г. М. е починала и на нейно място ,ведно с
вече конституирания ищец С.М. ,нейн съпруг ,е конституирана КР. СЛ. М.
,нейна дъщеря .С определение от 15.09.2021 г. производството по делото е
частично прекратено. С определението ,предмет на обжалване ,по искане на
ответницата ,производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т. 5
от ГПК ,тъй като съдът е приел ,че тази разпоредба е приложима и хипотезата
,когато самите заявени с исковата молба правопораждащи юридически факти
представляват елемент от обективна страна на престъпление по НК.
Определението е неправилно като постановено преждевременно.
Съобразно разпоредбата на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК производството се
спира, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият
престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор.Според трайно установената съдебна практика ,за да бъде
спряно производството по този ред е необходимо съдът ,който разглежда
гражданско правния спор ,да констатира ,че са налице престъпни
обстоятелства ,които имат значение за правилното решаване на спора и че не
е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско
производство ,без значение дали за тях е образувано досъдебно или
наказателно производство.Налице е забрана гражданският съд да установява
факти ,които са съставомерни по НК ,освен когато 1.наказателното
производство не може да бъде възбудено ,2. Наказателното производство е
2
спряно ,когато разглеждане на делото в отсъствието на обвиняемия би
попречило да се разкрие обективната истина или е спряно по отношение на
един или няколко обвиняеми при престъпления ,извършени при съучастие
,когато не са налице условията за разделяне и 3. Извършителят на деянието е
останал неоткрит.Във всички случаи престъпните обстоятелства трябва да са
от значение за делото ,т.е. от осъществяването им да зависи резултата по
спора ,което е налице ,когато има тъждество между деянието ,предмет на
наказателното производство и деянието ,предмет на доказване в исковия
процес.В конкретния случай са въведени твърдения за осъществени заплахи и
закани по отношение на ищците от трето лице ,поради което ,пак според
въведените твърдения ,са осъществени две разпоредителни сделки ,за които
се претендира ,че са нищожни поради липса на съгласие . Претендира се
също така ,че пак поради осъществената психическа принуда казаните сделки
,в случай ,че не са нищожни ,са унищожаеми като сключени при
заплаха.Това обаче са само твърдения ,изходящи от ищците , неподкрепени с
никакви доказателства на този етап на производството.За да е налице
основание за спиране на производството в обсъжданата тук хипотеза следва
да са налице доказателства ,сочещи на наличие на престъпни обстоятелства ,и
то от значение за правилното решаване на гражданския спор ,каквито в
случая липсват.
Отделно от това при преценка налице ли е хипотезата на чл.229 ал.1
т.5 от ГПК следва де се съобрази и това ,че за успешното провеждане на
евентуално съединените искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.30 от
ЗЗД не е необходимо условие правопораждащите факти ,на които се
основават те , да съставляват престъпни обстоятелства. И на следващо място
с отговора на въззивната частна жалба е представено удостоверение от
Специализирана прокуратура ,видно от което по сигнал на ищеца М. с
постановление на Специализирана прокуратура е възложена проверка по
отношение на лицето В. М. ,за който се твърди да е осъществявал заплахите и
заканите по отношение на ищците ,в която връзка съдът следва да събере
данни образувано ли е досъдебно или наказателно производство против
посоченото лице,по какви обвинения и на какъв етап е производството ,след
което са се извърши преценка налице ли са основания за спиране на
производството по делото и в коя хипотеза.
Предвид на горното обжалваното определение като неправилно
3
следва да се отмени и делото да се върне на ОС – Стара Загора за
продължаване на съдопроизводствените действия .
Мотивиран от горното ,съдът ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260659/21.10.2021г., постановено по гр.д.40
/2021г. по описа на ОС Стара Загора и ВРЪЩА делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4