Р Е Ш Е Н И Е
№ 260299
гр. Пловдив 27.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,
въззивно гражданско отделение, V-ти
състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на секретаря Петя Цонкова, като
разгледа докладваното от младши съдия Алексова въззивно гр.д. № 1329/2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. с чл. 108 от Закона за собствеността.
Постъпила е въззивна жалба от д-р Х.Г.,***, с адрес за призоваване: гр.
Асенговград, пл. „Акад. Николай Хайтов“ № 9, с ЕИК *********, против Решение №
195/11.05.2020 г., постановено от Районен съд – гр. Асеновград, І-ви граждански
състав, постановено по гр.дело № 2923/2018 г., с което е признато за установено
по отношение на Община Асеновград, че „Наркооп“ – гр. Асеновград, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Сава
Катрафилов“ № 2, представлявано от Е.Т.Д., е собственик на поземлен имот №
38385.210.185 по КККР на ********, площ: 887 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за обект комплекс за
битови услуги, като е осъдена Община Асеновград да заплати на „Наркооп“ – гр.
Асеновград, сумата от 729.02 лв., направени в производството разноски. С подадената въззивна жалба се твърди, че атакуваният
съдебен акт е неясен, непълен и необоснован. Твърди се, че Решението е
постановено в несъответствие с представените по делото доказателства. Сочи се,
че крайният извод е неправилен и по делото не се е установило по безспорен
начин, че „Наркооп“ – гр. Асеновград, е собственик на имота по силата на
осъществило се правоприемство. Иска се Решението да бъде отменено изцяло и вместо
това да се постанови друго, с което да се отхвърлят заведените претенции, като
неоснователни и недоказани.
Въззиваемата страна Потребителна кооперация
„Наркооп“, депозира писмен отговор и също излага подробни съображения, но за
това, че въззивната жалба е бланкетна и голословна, респективно атакуваното
решение правилно и законосъобразно, поради което прави искане да се постанови
съдебен акт, с който да се отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна
и недоказана, а атакуваното Решение да бъде оставено в сила, като правилно,
обосновано и законосъобразно. Претендира направените във въззивното
производство разноски.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти въззивен граждански състав, след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и като взе предвид доводите на страните,
приема за установено следното:
Потребителна кооперация „Наркооп“ – гр.
Асеновград е предявила пред Районен съд – гр. Асеновград иск с правно основание
чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, против Община Асеновград. В исковата
молба се твърди, че ищецът е придобил право на собственост върху ПИ с идентификатор
38385.210.185 по КККР на ******, въз основа на правоприемство, настъпило през
1967 г., от Кредитна кооперация „Братска ръка“, като сочи, че кредитната
кооперация „Братска ръка“, е придобила правото на собственост върху процесния
имот през 1943 г., съгласно нот. акт № 186, том II, дело № 632/1943 г. на Асеновградски
околийски съдия. Твърди се също, че кооперацията е собственик на поземления
имот и на основание изтекла придобивна давност, като се сочи, че „Наркооп“ гр.
Асеновград, упражнява фактическа власт върху имота в продължение на повече от
50 години. Сочи се, че поземленият имот има характер на прилежащ терен по
отношение собствените на Кооперацията две сгради с идентификатори:
38385.210.185.1 и 38385.210.185.2, които сгради са построени в имота, като
собствеността върху сградите е призната на Кооперацията, съгласно Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, вписан като Акт № 32, том 14/27.09.2018 г.
на Служба по вписване – гр. Асеновград. Твърди се още, че Община Асеновград не
признава правото на собственост върху имота на Кооперацията. Посочено е, че
през 2013 г. Кооперацията се е опитала да се снабди със скица за имота и
установила, че по отношение на него има издаден Акт за частна общинска
собственост.
Ответникът – Община Асеновград, депозира
писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Твърди, че имотът, придобит от кооперация „Братска ръка“ ******, не е идентичен
с ПИ № 38385.210.185 по КККР на ******, както и че ищецът не е правоприемник на
тази кооперация. Твърди още, че към момента, за който е посочено, че Кооперация
„Братска ръка“ е придобила правото на собственост, кооперациите не са били
частни лица, притежаващи частна собственост. Поради това, дори да се приеме, че
през 1967 г. е настъпило правоприемство между нея и ищцовата кооперация,
предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗК от 1953г., действала към този момент,
придобивна давност не е текла. Оспорва твърдението, че гореописаните две сгради
са построени със средства на ищцовата Кооперация и твърди, че доказателствата
сочат единствено, че същата е извършила рутинен ремонт на същите.
В хода на прозивдоството са приети
представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства. Разпитани са
трима свидетели на ищцовата страна. Назначена е техническа експертиза и
допълнителна техническа експертиза, заключенията на които са приети от съда.
За да постанови Решението си, Районен съд –
гр. Асеновград, е приел за установено, че Кооперация „Братска ръка“ *****, е
купила дворно място с площ от 750 кв.м. с построени върху него дюкян, плевня,
обор, хамбар и салма /барака, заслон/, намиращ се в ******, като в разписния
лист към плана, имотът е записан под номер 383. Първоинстанционният съд е
приел, че видно от протокол № 14 от 07.06.1953 г., тази кооперация се е вляла в
Кооперация „Съгласие“, с. Богданица, като на 17.05.1959 г. е взето решение за
вливане на кооперацията на с. **** и кооперацията на с. Богданица в
кооперацията на с. Избеглии. Изтъква, че на 16.03.1967 г. е взето решение
кооперацията в с. Избеглии да премине към „Наркооп“, гр. Асеновград. Посочва,
че в описанието на основните средства на „Наркооп“ – гр. Асеновград, е описано
дворно място за аперитив в с. ****, като е установено, че дворното място, в
което се намира пивницата в ******, съставлява парцел VІ-383 в кв. 39 по плана
на селото, като същото по разписната книга от 1949 г. е записано на кооперация
„Братска ръка“. Районният съд се е
позовал на заключението на вещото лице, съгласно което макар границите на имот
383 по плана от 1949 г. да са изменени с последващите планове, е налице
идентичност между имот с идентификатор 38385.2110.185 и дворното място, описано
в нотариален акт № 186/1943 г. При тази фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, на
основание настъпило правоприемство между Кооперацията „Братска ръка“, тази в с.
Избеглии и Кооперация „Наркооп“. Първоинстанционният съд е приел още, че
доколкото всяка от страните притежава документ, с който удостоверява правото си
на собственост, то е в нейна тежест да установи основанието, на което е
придобила това право, но такива доказателства в производството не са били
предсатвени от ответната страна.
Пловдивският окръжен съд, V-ти граждански състав, въззивна инстанция, на
основание чл. 269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси, той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Първото основно възражение на жалбоподателя се
отнася до това, че постановеното Решение е неясно, непълно и необосновано,
както и че същото не съответства на реалното материално правно положение.
Навеждат се твърдения, че доказателствените материали по делото не са преценени
правилно от районния съд и не са обсъдени с необходимата задълбоченост и
прецизност. Настоящият състав намира това възражение за неоснователно. Мотивите
на първата инстанция са налични, ясни и разбираеми, поради което решението, в
неговата цялост, не може да се счете за страдащо от порок в частта на своята
мотивираност. Относно доказателствения материал по делото, въззивният съд
намира, че същият е обсъден в цялост от районния съд. Засегнати са всички
възражения на ответника, касаещи придобивното основание, въз основа на което е
признато правото на собственост на ищеца. Направен е анализ на събраните по
делото писмени доказателства. Обсъдени са и приетите заключения по изготвените
по делото техническа и допълнителна техническа експертиза, като Асеновградският
районен съд обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства.
Второто основно възражение на жалбоподателя се
отнася до това, че по делото не се е установило по безспорен начин, че е
настъпило правоприемство между кооперациите и този извод на съда не е подкрепен
от никакви доказателства. От представения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба № 186, том II,
дело № 632/1943 г., се установява, че Кредитна кооперация „Братска ръка“ е
закупила недвижим имот, съставляващ дворно място от 750 кв.м., върху който са
построени дюкян, плевня, обор и хамбар, като имотът е разположен в *****. От
Протокол № 14 от 1953 г. от ОС на Селкооп „Братска ръка“ – село К., е видно, че
през месец юни 1953 г. е взето решение за вливане на кооперация „Братска ръка“
към кооперация в с. Богданица. На провело се на 17.05.1959 г. общо събрание на
делегатите на потребителна кооперация с. Избели и делегатите на потребителна
кооперация с. Конуш, е взето решение за вливане на кооперацията на с. Конуш и
кооперацията на с. Богданица в кооперацията на с. Избеглии. На 16.03.1967 г. е
взето решение кооперацията на с. Избеглии да премине към „Наркооп“ Асеновград.
Установено е още, че дворното място, в което се намира пивницата в *****, съставлява
парцел VІ-383 в кв. 39 по план на селото, като същото по разписната книга от
1949 г. е записано на кооперация „Братска ръка“. Последният факт оборва и
следващото възражение на жалбоподателя, с което той твърди, че при настъпило
евентуално вливане между кооперациите не се е обсъждал въпросът относно
принадлежащите им имущества и процесния имот. Напротив, установява се, че
именно този имот е преминал в патримониума на Потребителна кооперация
„НАРКООП“. Предвид тези факти, настоящият състав намира и тези възражения за
неоснователни.
Следващото оплакване, наведено във въззивната
жалба, касае факта, че в първоинстанционното Решение не са коментирани
събраните по делото гласни доказателства – а именно разпитите на свидетелите Т.,
Х. и Б. Въззивният съд намира, че разпитите на тези свидетели се отнасят до другото
основание за наличието на право на собственост на ищеца, наведено в исковата
молба – а именно придобивната давност. Доколкото районният съд е признал
правото на собственост на овснование настъпило правоприемство, настоящият
състав намира, че макар и да не са обсъдени показанията на свидетелите, това не
съставлява допуснато от първата инстанция нарушение.
Жалбоподателят релевира и оплакване относно
обстоятелството, че макар процесният имот да е заведен в баланса на
Кооперацията, този факт, сам по себе си, не означава, че същата е негов
собственик. Въззивният съд намира, че в действителност обстоятелството, че един
имот е заведен в баланса на дадено дружество или кооперация, не означава, че
този имот е собственост на Кооперацията. От този факт, обаче, наред с други
доказателства, касаещи съществото на правния спор, може да се съди за наличието
на предоставянето на това имущество на съответното юридическо лице /в този
смисъл Решение № 66/18.04.2012 г., постановено по гр.д. № 493/2011 г. на I г.о. на ВКС/.
Последното основно възражение на жалбоподателя
касае факта, че имотът, придобит от кооперация „Братска ръка“ е с големина 750
кв.м., а имотът, предмет на спора, е с големина 887 кв.м. В заключението на
вещото лице /л. 256 по делото/, ясно е посочено, че процесният имот ИД
38385.210.185 съответства на имота, описан в нотариален акт за покупко-продажба
№ 186, том II,
дело 632/1943 г. и на имот 383 по плана от 1949 г. Описано е и че поземлен имот
ИД 38385.210.185 съответства на парцел VI-383 по регулационния план на с. Конуш. Предвид
това, настоящият състав намира, че липсва съмнение относно идентичността на
двата описани имота.
Имотът, предмет на спора, е бил придобит от
Кооперацията – ищец, по силата на транслативна сукцесия, която се явява
деривативен способ за придобиване право на собственост. При транслативната
сукцесия се прехвърля цялото право на собственост. Въззивният съд намира, че в
случая, безспорно се доказа, че правото на собственост върху процесния имот е
придобито от Потребителна кооперация „Наркооп“ – гр. Асеновград, именно чрез
този способ и правилно първоинстанционният съд не е обсъждал другите основания
за придобиване, наведени още в исковата молба.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав
намира, че първоинстанционното Решение е правилно и законосъобразно и като
такова, същото ще бъде потвърдно.
По
разноските: С оглед направеното от въззиваемата страна искане
и предвид неоснователността на въззивната жалба, на Потребителна кооперация
„Наркооп“, следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски. Представено е пълномощно, с което Е. Ц., юрисконсулт на Кооперацията,
е упълномощена да представлява последната по настоящото въззивно дело.
Възнаграждението й ще бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с Наредбата за заплащане на правна
помощ, като съдът счита за подходящ размер сумата от 300.00 лв., предвид
фактическата и правна сложност на делото. Поради това, жалбоподателят ще бъде
осъден да заплати тази сума на въззиваемата страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 195/11.05.2020 г. на
Асеновградския районен съд, I-ви
граждански състав, постановено по гр.д. № 2923/2018 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Община Асеновград, с адрес за
призоваване: гр. Асенговград, пл. „Акад. Николай Хайтов“ № 9, с ЕИК *********,
да заплати на Потребителна кооперация „Наркооп“ – гр. Асеновград, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Сава
Катрафилов“ № 2, сумата от 300.00 /триста/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство по възз.гр.д. № 1329/2020 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд, V-ти въззивен граждански състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: