№ 3079
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20211110160069 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Делото е образувано по искова молба с вх. № 73119/20.10.2021 г. от [фирма], ЕИК
**** против А. Н. М., ЕГН **********, с която са предявени положителни установителни
искове за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца суми
по договор за потребителски паричен кредит № **/09.05.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10476/2020 г. по
описа на СРС.
Ищецът твърди, че между ответницата и [фирма], ЕИК: **** бил сключен договор за
потребителски паричен кредит № ** на 09.05.2018 г., по силата на който на ответницата бил
отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 6000 лв., от който била удържана
стойността на договорената между страните клауза за такса ангажимент в размер на 120 лв.,
съгласно която кредитодателят се задължил да сключи договора при фиксиран лихвен
процент в размер от 17.94 %. Посочва, че ответницата усвоила сумата от 5880 лв. чрез
банков превод от кредитодателя по посочена от нея банкова сметка. Сочи, че ответницата се
задължила да върне получената от кредитодателя сума, ведно с дължимите лихви върху нея,
на 12 месечни погасителни вноски, но вместо това преустановила плащанията към
кредитодателя, като падежът на първата дължима според договора, но неплатена вноска,
настъпил на 20.10.2018 г. Посочва, че крайният срок за изпълнение на всички задължения по
договора настъпил на 20.05.2019 г. Поддържа, че доколкото ответницата не е платила
уговорените погасителни вноски в срок, същата е изпаднала в забава, с оглед което
претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите,
1
формиращи претенцията за главница. Излага, че на 26.08.2019 г. е подписано Приложение
№ 1а към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г.,
сключен между [фирма] и [фирма], с което са изкупени вземания, част от които и тези,
претендирани в настоящото съдебно производство. Тъй като ответницата не е изплатила
задълженията си по договор за потребителски паричен кредит № **/09.05.2018 г., то ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК срещу нея, по което е образувано ч. гр. д. № 10476/2020 г.
на СРС, като заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
и с разпореждане на съда от 31.08.2021 г. на ищеца е указано да представи доказателства за
депозирана в срок искова молба, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК се
предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането.
Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 10476/2020 г. на СРС - сумата 3953.05 лева изискуема главница по договор за
потребителски паричен кредит № **/09.05.2018 г., сключен от длъжницата с [фирма],
вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1а от 26.08.2019 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., както и сумата
187.77 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.08.2019 г. до
14.02.2020 г. /съгласно уточнителна молба от 13.12.2021 г./. Претендира се законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.02.2020 г. до окончателното
изплащане, както и разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата чрез назначения й особен представител – адв. Й.. Предявените искове
се оспорват като неоснователни. Твърди, че процесният договор за кредит не отговаря на
изискванията на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, доколкото в погасителния
план липсва разбивка на определените погасителни вноски, като не са посочени отделните
им компоненти, не се установява върху какъв размер на главницата се начислява договорна
лихва, която е определена като фиксиран лихвен процент. Поради това счита, че
представеният по делото погасителен план не отговаря на изискванията на ЗПК. На
следващо място твърди, че договорът не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй
като не всички елементи от процесния договор за кредит отговарят на изискването да бъдат
с размер на шрифта не по-малък от 12 пункта и да бъдат представени по ясен и разбираем
начин, като приложеният застрахователен сертификат и условия на застраховката по
договора за кредит са с по-малък размер на шрифта, при труден за четене формат.
Поддържа, че доколкото процесният договор за кредит не отговаря на законовите
изисквания, същият се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Релевира възражение
за приспадане на платените по недействителния договор суми за погасяване на
възнаградителна лихва, лихва за забава, такса ангажимент и застрахователни премии от
чистата стойност на кредита.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, подадена е писмена
молба, в която са релевирани доводи по същество на спора.
2
Ответницата се представлява от назначения й особен представител, който поддържа
възраженията направени в отговора на исковата молба. Подадена е писмена защита.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Правна квалификация на предявените искове: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр.
с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК
във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
На 26.02.2020 г. ищецът е подал в Софийския районен съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника. По образуваното ч. гр. д.
10476/2020 г. по описа на СРС, 88 състав е била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Заповедта е връчена на ответницата в настоящото производство по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е
предявена настоящата искова молба. Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК
е допустим, тъй като е предявен в указания едномесечен срок и има за предмет същите
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение.
По основателността:
В случая страните не спорят и между тях е признато за доказано и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че между ответницата и [фирма] е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **/09.05.2018 г.
Страните не спорят относно материалноправната легитимация на ищеца [фирма] в
качеството му на цесионер по сключен договор за цесия с кредитодателя [фирма] да
претендира дължимата по договора сума. От събраните по делото писмени доказателства
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. и
Приложение № 1 от 26.08.2019 г. към доказателства Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключени между [фирма], в качеството на цедент и [фирма] в
качеството на цесионер, се установява по делото, че заемодателят [фирма] е прехвърлил
вземанията си срещу А. Н. М. по Договора за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта ** /пореден номер 176 от
Приложението/. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава
цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има
правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137
от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /. Към приложенията на исковата
молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до
длъжника, което видно от приетото като писмено доказателство удостоверение за доставяне
е получено лично от А. Н. М. на 04.10.2019 г. Освен това самото уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
3
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД/ Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013
г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /,
поради което следва да бъде направено заключението, че извършената цесия е надлежно
съобщена на ответницата. Ето защо и ищецът [фирма] се явява материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания от договорното правоотношение по Договора
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на
кредитна карта **, сключен между [фирма] в качеството на кредитор /заемател/ и А. Н. М.,
в качеството й на кредитополучател /заемополучател/.
От приетия като писмено доказателство по делото договор се установява, че на
09.05.2018 г. в ** между [фирма] в качеството му на кредитор и А. Н. М. в качеството й на
кредитополучател е сключен процесния договор за потребителски паричен кредит, т.е.
между страните е налице облигационно правоотношение във връзка с предоставянето на
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.
Ответницата А. Н. М. не спори, че е усвоила сумата по договора, същото се установява и от
заключението по допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
намира за обективно и безпристрастно дадено и го кредитира с доверие. Ето защо
ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 Закона за
потрбителския кредит /ЗПКр/ и на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защитна на потребителите
/ЗЗП/ и по отношение на договора са приложими разпоредбите на посочените нормативни
актове.
В договора са уговорени следните условия: размер на кредита за потребителски
цели: 6 000 лв., застрахователна премия – 270 лв., такса ангажимент – 120 лв., брой
погасителни вноски – 12, месечна погасителна вноска – 575, 43 лв., обща стойност на
плащанията 6 905, 16 лв., годишен процент на разходите – 23.92 %, лихвен процент – 17.94
%. Инкорпориран е погасителен план, в който се съдържат номер на погасителната вноска,
падежна дата на погасителната вноска, размер на вноската и оставаща главница в лева.
Видно от приложения към договора Стандартен европейски формуляр (СЕФ) –
лихвеният процент по кредита е 17, 94 %, а годишният процент на разходите /ГПР /– общите
разходи за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит възлиза на 23, 92 %. В Раздел III – Разходи по кредита е
посочено, че не се изисква за получаване на кредита задължително склюючване на договор
за застраховка, но видно от събраните по делото писмени доказателства такава е сключена.
Съгласно чл. 2 от сключения договор за потребителски паричен кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № **/09.05.2018 г. между [фирма] и А. Н. М. размерът на кредита за
покупка н застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде директно платен на застрахователя,
посочен в застрахователния серификат. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в „Месечна
погасителна вноска“. Като писмено доказателство по делото е приет Сертификат № **,
4
издаден от застрахивателя **** чрез клона си [фирма], ЕИК *** и *****, чрез клона си
[фирма], ЕИК ***3. В същия раздел от СЕФ са посочени свързани с договора разходи –
еднократна такса ангажимент в размер на 120 лв., която се удържа от размера на кредита.
Според чл. 10, ал. 1 ЗПКр договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПКр е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1);
"Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя (т. 2). Следователно в ГПР е необходимо да бъдат
включени всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени разходи,
комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да заплати длъжника, както и
по какъв начин е формиран.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПКр, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл.
22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПКр договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа: условията за издължаване на кредита от потребителя,
5
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Съгласно § 2 от ДР
този закон той въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. В т. 10, параграф 2, буква "з" от Директивата се предвижда, че
в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на
дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските
между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Според чл. 10, параграф 2, буква "и" и параграф 3 от Директивата само при
наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави
извлечение под формата на погасителен план. В т. 3 на решението на Съда на Европейския
съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a. s. срещу Klara Biroova е дадено
тълкуване на чл. 10, параграф 2, букви "з" и "и" от Директивата. Тези разпоредби трябва да
се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на
главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на
погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
главница. Според чл. 633 от ГПК това решение на Съда на Европейския съюз е
задължително за настоящия състав. Ето защо възражението на ответника, че погасителният
план е непълен и на това основание договорът за потребителски кредит е недействителен е
неоснователно, тъй като е само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен
безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план, а по делото
липсват твърдения и не е доказано такова искане. Когато не са приложими различни
лихвени проценти, не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно
на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. В този смисъл е
известната на настоящия състав практика на касационната инстанция /Решение № 106 от
3.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д./.
Съгласно чл. 2. от Договора за потребителски паричен кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № **/09.05.2018 г. размерът на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ е платим от кредитора директно по банкова сметка на съответния
застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Застрахователната премия /270 лв./
6
е разделена на равен брой вноски, съответстващи на договорените погасителни вноски /12/
и е включена в месечната погасителна вноска /575, 43 лв./, т.е. включена е в сумата за
връщане. В представения и приет като доказателство Сертификат № **, издаден от
застрахователя **** чрез клона си [фирма], ЕИК *** и *****, чрез клона си [фирма], ЕИК
***3 са посочени реквизитите на процесния договор за потребителски кредит и
индивидуализиращите белези /име, ЕГН/ на кредитополучателката, поради което, съдът
намира, че застраховката е елемент от договора за кредит. Освен това вземането за
застрахователната премия е включено в погасителните вноски.
В случая в Стандарния европейски формуляр, приет като доказателство по делото,
е посочено, че сключването на договор за застраховка не се изисква, за да бъде получен
кредитът, но при преценка на съдържанието на чл. 2 от Договора за потребителски паричен
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **/09.05.2018 г. в него се включва нарочна
разпоредба как се плаща застрахователната премия и липсва каквато и да било опция за
факултативност на елемента застраховка. Ето защо и разходът за застрахователната премия
следва да бъде включен като разход в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 2. от Договора за потребителски паричен кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № **/09.05.2018 г. кредитополучателят заплаща такса ангажимент /120
лв./, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент, таксата се
заплаща при усвояване на кредита, като се удържа от главницата. Страните не спорят, че
сумата от 120 лв. е удържана от главницата по кредита в размер на 6 000 лв. и на
кредитополучателката е преведена сумата от 5 880 лв., което обстоятелство се установява и
от приетото заключение на вещото лице.
От приетото като доказателство заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
което е неоспорено от страните и съдът го кредитира с доверие като безпристрастно и
обективно дадено се установява, че ГПР, посочен в Договора за потребителски паричен
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **/09.05.2018 г., е изчислен в посочения
размер от 23, 92 %, като в него са включени вноските за главница и договорна лихва, както
са дължими по погасителния план. Ако към ГПР се прибавят „такса ангажимент“ в размер
на 120 лв. и застрахователна премия в размер на 270 лв., се формират допълнителни разходи
в размер на 6,5 %, като изчисленият ГПР след добавяне на тези разходи е 30, 42 %.
Установява се, че кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, но не посочва изрично това. В
случая застрахователната премия и таксата ангажимент представляват разходи, които е
следвало да бъде включени в ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването
на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и даденото
определение в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е
посочен неправилно, съдът намира, че в случая е налице и нелоялна търговска практика от
7
страна на кредитната институция, „заблуждаваща“ по смисъла на европейското
законодателство. Ето защо съдът намира, че в случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е нарушено изискването за посочване
и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до
недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като
съществено условие на договора. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по него.
В допълнение следва да се посочи, че изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПКр гарантира,
че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за
потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна
информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него.
Ако договорът за потребителски кредит е с размер на шрифта по-малък от 12, то той е
недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. От представените като писмено доказателство
Сертификат № **, издаден от застрахивателя **** чрез клона си [фирма], ЕИК *** и *****,
чрез клона си [фирма], ЕИК ***3 и Общите условия към застраховката „Защита на
плащанията“ е очевидно и без нуждата от специални знания може да се направи извод, че
същите се различават от Договора за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта **, както по вида и формата си,
така и по размера на шрифта. Видно е, че шрифта в документите, засягащи застраховката е
значително по-малък от този на договора. В самият застрахователен сертификат се съдържат
различни шрифтове, някои от тях дори по-малки и прочитането на съдържанието на
сертификата и общите условия не е леснодостъпно и изисква взиране и полагане на усилия,
което затруднява потребителя и осуетява възможността му лесно и непосредствено да
разбере в облигационни отношения с какво съдържание се задължава. Ето защо съдът
намира, че договорът е недействителен и на това основание.
При това положение и при съобразяване на чл. 23 ЗПКр съдът намира, че в случая
потребителят по Договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ** дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От приетото по делото
заключение по ССчЕ, както и от приетите писмени доказателства, съдът прави извод, че
чистата стойност на получената по договора сума е 5 880 лв. и нейното връщане дължи
ответницата. От заключението на вещото лице се установява, че ответницата е заплатила по
кредита сумата от общо 2940 лв., поради което и дължимият остатък е 2 940 лв., в който
смисъл е и направеното искане от ответника за приспадане на вече платените суми по
договора.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.
415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 3 953, 05 лв., главница по месечни погасителни вноски по Договора за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на
8
кредитна карта **, сключен [фирма] в качеството му на кредитор и А. Н. М. в качеството й
на кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на [фирма], по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г. и
Приложение № 1 от 26.08.2019 г., сключени [фирма], в качеството на цедент и [фирма], в
качеството на цесионер, ведно със законна лихва за период от 26.02.2020 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпъленение/ до изплащане на вземането,
следва да бъде уважен за сумата от 2 940 лв., а в останалата част до пълния предявен размер
– отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За основателността на
предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава, които обстоятелства се установиха по делото от събраните по делото
доказателства. Съгласно инкорпорирания в договора погасителен план последната
погасителна вноска по кредита е била дължима на 20.05.2019 г., поради което и след тази
дата потребителят е изпаднал в забава по отношение на призната за дължима главница в
размер на 2 940 лв. и дължи мораторна лихва. Ищецът претендира лихва за забава за
периода от 27.08.2019 г до 14.02.2020 г., която изчислена по реда на чл. 162 ГПК с
електронна програма, с която съдът разполага по отношение на признатата за дължима
главница е в размер на 138.83 лева и до тази сума искът с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а за разликата до пълния предявен размер от 187, 77
лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изхода на спора право на разноски в настоящото производство имат и
двете страни.
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в двете производства съразмерно с уважените претенции, а именно на ищеца
ще се присъдят за разноски – 98, 28лв. за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по съразмерност и в размер на 764, 28 лв.
платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за особен представител
на ответника и за вещо лице в исковото производство по съразмерност.
Ответникът е защитаван от особен представител, поради което не му се дължат
разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в [адрес] срещу А. Н. М. с ЕГН ********** и адрес: [адрес]
положителни установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във
вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че А. Н. М. с ЕГН ********** дължи на [фирма], ЕИК ****, сумата от 2 940 лв. -
главница по месечни погасителни вноски по Договора за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта ** от 09.05.2018 г.,
сключен между [фирма] в качеството му на кредитор и А. Н. М. в качеството й на
кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на [фирма], по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г. и
Приложение № 1 от 26.08.2019 г., сключени [фирма], в качеството на цедент и [фирма], в
качеството на цесионер, ведно със законна лихва за период от 26.02.2020 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до
изплащане на вземането, сумата от 138, 83 лева – обезщетение за забава върху
главницата по месечни погасителни вноски по Договора за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта ** от 09.05.2018 г. ,
сключен между [фирма] в качеството му на кредитор и А. Н. М. в качеството й на
кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на [фирма], по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г. и
Приложение № 1 от 26.08.2019 г., сключени [фирма], в качеството на цедент и [фирма], в
качеството на цесионер за периода от 27.08.2019 г. до 14.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за разликата над сумата от 2 940 лв. до пълния предявен размер
от 3 953, 05 лв. и предявения иск за обезщетение за забава за разликата над сумата от 138, 83
лв. до пълния предявен размер от 187, 77 лв.
ОСЪЖДА А. Н. М. с ЕГН ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в [адрес] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
98, 28лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 67080/2022 г. по описа на
СРС, 88 състав и сумата от 764, 28 лв.. – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
,
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10