№ 256
гр. Ловеч, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. В.А
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100989 по описа за 2021 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
Съдебно решение №256/11.10.2021 год., с което е допусната съдебната делба на процесния недвижим
имот, определен обема на делбената маса и правата на страните, е влязло в законна сила на 04.11.2021 год. Видно
от същото е, че делбата е допусната при следните квоти между тримата съделители : по ¼ идеална част за всеки
един от ищците ХР. СТ. Г. и Д. ГР. Г. и ½ идеална част за ответника В. Ц. В..
В първото по делото заседание след допускане на делбата съделителят В. Ц. В., чрез пълномощника си
адв.******, сезира съда с възлагателна претенция, на основание чл.349, ал.4 от ГПК, като видно от протоколно
определение с дата 24.02.2022 год. съдът я е приел за разглеждане в делбеното производство.
В хода на процеса ищците, редовно призовани, не се явяват лично и чрез процесуалния си представител и
не изразяват отношение по делото.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от пълномощника си
адв.******, която от името на доверителя си моли съда да постанови решение, с което да възложи на В.В. 1/2
идеална част от приетата по делото пазарна стойност на недвижим имот с идентификатор 43952.504.128.1.2, с
адрес : гр.****** ****** като доверителят й заплати за уравнение на дяловете на ищците определената в
заключението 1/4 идеална част от определената пазарна цена на имота. По отношение на сторените в делбеното
производство съдебно-деловодни разноски счита, че те следва да останат за сметка на страните така, както са
направени.
С оглед предмета на спора и за правилното решаване на делото, по реда на чл.195, ал.1 ГПК, съдът е
допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж.Ж.Й., с конкретно поставени задачи,
която кредитира с доверие като компетентно изготвена и безпристрасно депозирана.
ПО ДЕЛБАТА НА ДОПУСНАТИЯ ДО ДЕЛБА НЕДВИЖИМ ИМОТ.
В повторно изисканото от Главния архитект на Община-гр.Ловеч становище вх.№3746/29.04.2022 год. той
е изтъкнал, че недвижим имот с адрес : гр.****** представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.504.128.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Ловеч е с предназначение жилище,
апартамент с площ 120.90 кв.м., заедно с прилежащи идеални части от общите части на сградата. Разположен е в
1
УПИ I, кв.322 по действащия устройствен план на град Ловеч. Имотът не отговаря на изискванията на чл.203, ал.1
от ЗУТ за обособяване на отделни дялове в самостоятелни обекти и следователно, представлява неподеляем
недвижим имот.
Съдът е длъжен да спомене, че законовите способи за прекратяване на съсобствеността са следните : чрез
възлагане по реда на чл.349 от ГПК, посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на
чл.353 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали
броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В конкретният казус съдът е приел за разглеждане в делбеното производство претенцията само на един от
тримата съделители - ответника В. Ц. В. за поставяне в негов реален дял на имота, представляващ Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 43952.504.128.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Ловеч
с предназначение жилище, апартамент с площ 120.90 кв.м., заедно с прилежащи идеални части от общите части
на сградата, разположен в УПИ I, кв.322 по действащия устройствен план на град Ловеч.
Законовите хипотези за възлагане на неподеляемо жилище са посочени в текстовете на чл.349, ал.1 и ал.2
от ГПК, като настоящият казус не попада в нито една от двете хипотези, защото той не е съпружеска имуществена
общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, нито е останал по наследство от общ
наследодател на страните. Тъй като искането за възлагане е направено най-късно в първото по делото заседание
след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл.344, ал.1 от ГПК, както предвижда текста на
чл.349, ал.4 от ГПК, то съдът приема, че в случай не е налице конкуренция между съделителите, тъй като с
възлагателна претенция е сезиран само от един от тях, поради което и недвижимият имот, предмет на делбата
следва да бъде поставен в реален дял на ответника В. Ц. В..
Щом като поставя в реален дял на ответника процесният недвижим имот в гр.Ловеч, то следва да се има
предвид стойността на същия, определена от вещото лице по допусната съдебно-техническата експертиза. Според
заключението на вещото лице инж.Ж.Й. пазарната стойност на имота, формирана въз основа на ползваните
методи /при тежестни коефициенти 50% разходен подход, 50% сревнителен подход/ към датата на изготвяне на
заключението - 23.05.2022 год. е в размер на сумата 70 800 лева, от които делът на ответника В. Ц. В. възлиза в
размер на сумата 35 400 лева, а на ответниците, които имат по ¼ идеална част от съсобствеността всеки един от
тях – 17 700 лева. Посочената по-горе сума за уравнение на дяловете следва да се присъди заедно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното изплащане, начиная от влизане в сила на
решението за възлагане. За уравнение на неравенството в дяловете ответникът следва да заплати на двамата ищци
сумата в размер на 17 700 лева за всеки един от тях поотделно, като изплащането на тази сума следва да стане в 6-
месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, на основание чл.349, ал.5 от ГПК. Ако уравнението не
бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична
продан. Върху поставения в дял на ответника имот заинтересованите страни ХР. СТ. Г. и Д. ГР. Г. могат да
поискат вписването на законна ипотека, съгласно нормата на чл.349, ал.3 от ГПК, до размера на вземането си
спрямо него.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по въпроса за сторените от страните разноски. С
искане за присъждане на разноски съдът е сезиран в петитума на исковата молба от ищците. Ответникът, чрез
пълномощника си е помолил съда с решението си да остави разноските за сметка на страните така, както всяка от
тях ги е направила.
Само за пълнота на мотивите на решението, съдът намира за необходимо, че следва да даде отговор на
въпроса : Дължат ли се съдебно-деловодни разноски на ищцовата и на ответната страна съгласно правилата на
чл.78, чл.80, чл.355 от ГПК и ако се дължат такива в какъв размер и за кои разходи? Отговорът на въпроса дължат
ли се разноски в делбеното производство, се съдържа както в разпоредбата на чл.355 от ГПК, така и в
Определение №282/19.12.2016 год., постановено от ВКС по гр.дело №2107/2016 год., I г.о., ГК, в което се приема,
че общото правило на чл.78, ал.1 от ГПК за разпределение на разноските съобразно изхода на спора не се прилага
в производството за делба предвид двойното качество на всяка страна /ищец и ответник/. Този довод
касационната инстанция намира за частично верен, но за производството пред районният съд като първа
инстанция, където необходимите за движението на делото по делбата и ликвидирането на съсобствеността
2
разноски, когато съделителите не спорят относно имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се
понасят от тях във втората фаза съразмерно дела им, съобразно установеното в чл.355 от ГПК правило. Всички
останали разноски по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е и това за адвокатско
възнаграждение, без разноските по съединените искове, се понасят от всяка страна така, както ги е направила.
Освен по съединените с делбения иск други искове, специфичното правило по чл.355 от ГПК не важи и в
следващите фази на делбеното производство – по обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където
разпределението на разноските става по общите правила на чл.78 от ГПК. В този смисъл е и константната
практика на ВКС и по-конкретно Определение №268/08.04.2014 год. по Ч.гр.дело №1308/2014 год. на IV г.о.;
Определение №255/09.10.2013 год. по гр.дело №563/2012 год. на I г.о.; Определение №47/29.01.2015 год. по
Ч.гр.дело №6919/2014 год. на I г.о. и др./. Тоест налага се извода, че разноски, дори и да са поискани от страните,
в конкретният казус остават за съделителите, така както са ги сторили.
ПО ТАКСИТЕ.
Предвид изхода на настоящото делбено производство и на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните дължи държавна такса в размер на 4 на сто върху
стойността на дяловете, като ищците ХР. СТ. Г. и Д. ГР. Г. следва да заплатят по 708 лева всеки един от тях по
сметка на РС-гр.Ловеч, т.е. /17 700 х 4% = 708 лева/, а ответника В. Ц. В. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-гр.Ловеч 4% върху стойността на получения в негов дял недвижим имот или сумата 1 416 лева
/35 400 х 4% = 1 416 лева/.
Водим от изложените дотук съображения, РС-гр.Ловеч
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на ответника В. Ц. В., ЕГН-**********, с адрес : гр.****** ****** следния недвижим
имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 43952.504.128.1.2 по КККР на гр.Ловеч, одобрена
със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота : гр.Ловеч, Община-
гр.Ловеч, Област-гр.****** намиращ се в многофамилна жилищна сграда с кад.ид.№43952.504.128.1,който
самостоятелен обект е с предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта : 1, при граници на съседни
самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – с.о.с. с кад.ид.
№43952.504.128.1.4.
ОСЪЖДА ответника В. Ц. В., ЕГН-**********, с адрес : гр.****** ****** да заплати на ищеца ХР. СТ. Г.,
ЕГН-**********, с адрес : гр.****** сумата 17 700 /седемнадесет хиляди и седемстотин/ лева за уравнение на
дяловете в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане, на основание чл.349, ал.5 от ГПК,
заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното изплащане. Ако
уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан.
ОСЪЖДА ответника В. Ц. В., ЕГН-**********, с адрес : гр.****** ****** да заплати на ищцата Д. ГР. Г.,
ЕГН-**********, с адрес: гр.****** сумата 17 700 /седемнадесет хиляди и седемстотин/ лева за уравнение на
дяловете в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане, на основание чл.349, ал.5 от ГПК,
заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното изплащане. Ако
уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците ХР. СТ. Г. и Д. ГР. Г., ЕГН-**********, двамата с адрес : гр.****** да
поискат вписването на законна ипотека върху поставения в дял на ответника В. Ц. В., ЕГН-**********, с адрес :
гр.****** ****** недвижим имот до размера на вземането си спрямо него, на основание чл.349, ал.3 от ГПК.
Всички направени съдебно-деловодни разноски в настоящото делбено производство остават за сметка
на всеки един от съделителите, така както са ги направили.
3
ОСЪЖДА ищеца ХР. СТ. Г., ЕГН-**********, с адрес : гр.****** да заплати по сметка на РАЙОНЕН
СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 708 /седемстотин и осем/ лева, представляваща 4 на сто такса върху стойността на
сумата, която ще получи за уравнение на дела си от ответника, на основание чл.8 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА ищцата Д. ГР. Г., ЕГН-**********, с адрес: гр.****** да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД-
ГРАД ЛОВЕЧ сумата 708 /седемстотин и осем/ лева, представляваща 4 на сто такса върху стойността на сумата,
която ще получи за уравнение на дела си от ответника, на основание чл.8 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА ответника В. Ц. В., ЕГН-**********, с адрес : гр.****** ****** да заплати по сметка на
РАЙОНЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 1 416 /хиляда чеиристотин и шестнадесет/ лева, представляваща 4 на сто
такса върху стойността на получения в дял недвижим имот, на основание чл.8 от ТДТССГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4