Решение по дело №130/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 64
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 20 юли 2020 г.)
Съдия: Боряна Бончева
Дело: 20205600600130
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

              64                  20.07.2020  г.             град Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският окръжен съд                                                       Наказателно отделение

на шестнадесети юни                                                  две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: БОРЯНА БОНЧЕВА

                                МИЛУШ ЦВЕТАНОВ

 

при секретаря Румяна Русева

и в присъствието на прокурора Павел Жеков,

като разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА

ВНОХД130 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 24/12.03.2019г., постановена по НОХД № 1420/2018 г., Районен съд Р Хасково е признал подсъдимия А.И.Е., роден на *** ***, ***** гражданин, с ******** образование, *******, ****  ****** в г**** Х.Т АД Р г******Т в г******* отделениеТ, ********, с ЕГН ********** за виновен в това, че на 06.04.2018г., в гр. Х., управлявал моторно превозно средство Р лек автомобил марка гАудиТ, модел гQ7Т, с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 289/12.04.2018г. на експерт-химик СХЛ при УМБАЛ гПловдивТ АД, гр. П. Р престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му наложил наказание глишаване от свободаТ за срок от 3 месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото наказание гглобаТ в размер на 180 лв. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК с присъдата на подсъдимия било наложено и наказание глишаване от право да управлява МПСТ за срок от 1 година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК било приспаднато времето, през което подсъдимият бил лишен от възможността си да упражнява това право по административен ред, считано от 06.04.2018г. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Р Хасково сумата в размер на 274,60 лв., представляваща направени на ДП разноски за вещи лица, а по сметка на РС Р Хасково сумата в размер на 40 лв. Р възнаграждение за явяване и изслушване на вещи лица по делото, 50 лв. за нощувка, 49,55 лв. пътни разходи и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия Р адв. Т., който я обжалва в срок с доводи за нейната неправилност и законосъобразност. Присъдата била необоснована и постановена в противоречие с чл. 303 от НК поради недоказаност по несъмнен и безспорен начин на обвинението. Районният съд бил направил превратна преценка на доказателствата, формирайки вътрешното си убеждение в разрез с изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което и бил достигнал до неправилен извод, че деянието на подс. Е. осъществявало от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Неправилно било прието в мотивите на съда, че приетото от подсъдимия количество от медикамента гХ.Т било неустановено, а същевременно имало данни, че количеството било два пъти по 50 мл. Неправилно било прието, че от субективна страна деянието било извършено при условията на пряк умисъл. Макар подсъдимият да съзнавал, че употребяваната от него бира съдържа алкохол, не така стоял въпросът с употребения от него медикамент гХ.Т. Съобщаването на съставките на медикамента от подсъдимия в съдебно заседание и обстоятелствата по приетото от него количество, макар и не в предписаните от производителя дози, не обуславяло автоматично извода за наличието на пряк умисъл у него. Съдът бил пропуснал още да коментира заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебномедицинска и съдебно-химическа експертиза в частта, в която експертите сочели, че приетото количество от 50 мл. от препарата гХ.Т при втория прием около 00:30 часа на 06.04.2019г. би променило отчетения резултат на кръвната проба с 0,2 промила надолу и при този вариант концентрацията би била 1,2 промила. Не било установено още дали са спазени всички изисквания на Наредбата за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Претендира се съда да отмени атакуваната присъда и да признае за невинен подсъдимия Е..*** изпраща представител, който намира за неоснователна жалбата, респ. за правилна и законосъобразна атакуваната с нея присъда. От данните по делото се установявало, че подсъдимият Е. бил употребил алкохол и управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 д, като в този смисъл били всички събрани по делото доказателства, които се подкрепяли дори частично и от обясненията на подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият А.И.Е. се явява. Явява се и защитникът му адв. Т., който претендира за постановяване на оправдателна присъда. У подсъдимия липсвало съзнание за употреба на алкохол в следствие на приетата хранителна добавка гХ.Т, която след като бъде елиминирана, се получавала концентрация на алкохол от 1,2 д, при която стойност не следвало да се носи наказателна отговорност. Моли съда да приеме експертизата във втория ѝ вариант, а именно, че концентрацията на алкохол в кръвта към момента на проверката й, липсвал интелектуалният момент Р умисъл за употребата на хранителната добавка гХ.Т.

Подсъдимият Е. поддържа изложеното от защитника му, а в последната си дума сочи, че приел хранителната добавка заради нужда, а не с идеята, че има алкохол в нея.

Пред въззивната инстанция е приложена за ползване разработка на тема гИзследване на алкохол и наркотични вещества при водачи на МПС: експертизи, проблеми и практикаТ, а е оставено без уважение искането на защитата за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза.

Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно, провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт и намери следното:

Първоинстанционното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура Р Хасково обвинителен против А.И.Е. за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Производството пред районния съд е приключило с осъдителна присъда, с която подсъдимия е признат за виновен.

С Решение № 40 от 10.03.2020 г., постановено по н.д. № 43/2020 г., Върховен касационен съд е отменил въззивна Присъда № 52/10.12.2019 г., постановена по ВНОХД № 231/2019 г., по описа на Окръжен съд Р Хасково и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Р Хасково, от стадия на съдебно заседание, поради което настоящата въззивна проверка на постановената присъда се явява втора по ред.

Разгледана по същество, подадената от защитника на подсъдимия въззивна жалба е частично основателна.

От събрания по делото доказателствен материал е установено безспорно, че на 05.04.2018 г., около 19:00 часа, подсъдимият А.И.Е. отишъл със собствения си лек автомобил марка и модел гAUDI Q7Т, с рег. № *******, черен на цвят, в заведение гО.Т, намиращо се в местността гЯ.Т в гр. Х. Паркирал превозното средство пред заведението и заедно със свой познат - свид. С. Т. С. седнали на маса и си поръчали питиета-подсъдимият бира, каквато напитка обичайно и единствено консумирал (в случая с марка гСтела АртоаТ). След около час в заведението към тях се присъединила и ****** на подсъдимия, заедно с децата, която също пристигнала със собствения си лек автомобил, с което превозно средство двамата имали уговорка да се прибират по-късно вечерта. Този ден подсъдимият А.И.Е. страдал от кървене, причинено от хемороиди и поради тази причина бил подготвил и носел в себе си шишенце от около 200 мл, съдържащо медикамент под формата на тинктура гХ.Т, какъвто приемал в доза обичайно по 25 мл на ден от близо два месеца, а от около 10 дни преди процесната дата и в по-големи от предписаните от производителя количества заради по-обилно кървене и за постигане на поРизразен ефект на посочения медикамент. Около 19:30 часа, при посещение в тоалетната на заведението, установил, че отново имал кървене и след завръщането му на масата, приел част от тинктурата в количество от около 50 мл от шишенце от 200 мл, което носел в себе си, което изсипал във водна чаша. След употребата на тинктурата, подсъдимият продължил да консумира алкохолни напитки Р бира от същата марка, каквито обичайно консумирал, а това било известно и на обслужващия компанията сервитьор Р свид. Р. В. Н., който познавал подсъдимия като редовен клиент в заведението и поради това бил наясно с навиците и предпочитанията му. След като изпил още 3 бири, разчитайки на уговорката със своята съпруга да се прибират заедно с нейния лек автомобил, последната решила да си тръгне по- рано с децата и преди 00:00 часа на 06.04.2018 г. напуснала заведението, като подсъдимият и свид. С. останали, съответно продължили да консумират напитки Р подсъдимият отново бира, като общото количество било 5 бири по 500 мл. всяка за целия му престой в заведението. Около 00:30 часа, след посещение на тоалетната и установено кървене, подсъдимият, за втори път по време на престоя си в заведението, приел около 50 мл от добавката, изсипано от предварително подготвения и носения от него в стъклено шишенце, като изпил и чаша вода. След това подсъдимият решил да се прибира със собствения си лек автомобил, тъй като не се чувствал повлиян от алкохола и заедно със свид. С. С. излезли от заведението и се качили в собствения на подсъдимия автомобил марка гAUDIТ, модел  гQ7Т с регистрационен номер *******, черен на цвят, като водач на превозното средство бил именно подс. А.Е. и се отправили към дома на свид. С. С., намиращ се на бул. гИ.Т в град Х.

Същевременно, за времето от 19:00 часа на 05.04.2018г. до 07:00 часа на 06.04.2018г., свидетелите Р. Б. Т. и Г. Р. Д. били назначени като автопатрул и установени в гр.Х. на бул. гИ.Т. Около 00:55 часа на 06.04.2018 г. свидетелите забелязали движещ се към тях автомобил пред блока, в който се намирал домът на св. С. и където подсъдимият следвало да го остави. След подаден сигнал със стоп палка, свидетелите спрели за проверка лек автомобил марка гAUDIТ, модел  гQ7Т с регистрационен номер *******, черен на цвят. След като се представили, полицейските служители поискали документите от водача и установили самоличността му- А.И.Е., както и че той е собственик на автомобила. Впечатление на органите на РУ на МВР Р Х. направило това, че водачът на превозното средство лъхал на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние. Тогава те уведомили ОДЧ на РУ на  МВР Р Х. и било поискано съдействие от служители на Сектор гПътна полицияТ при ОДМВР - Х. На място пристигнал екип на Сектор гППТ при ОД на МВР Р Х. в състав свидетелите Т. И. П. и Д. Т. Л. Когато пристигнали, те изпробвали за алкохол водача на автомобила Р подс. А.Е. с гАлкотест дрегер 7510Т с № ARDN-0091, който отчел 1,34 промила алкохол в издишания от него въздух. Подсъдимият не се съгласил с тези показания техническото средство, като първоначално заявил на полицейските служители, че изпил две Р три бири, след това заявил, че бил изпил четири Р пет бири. На подс. А.Е. бил издаден Талон за медицинско изследване № 0027761, а срещу него бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение, серия Д, бланков № 0374054/06.04.2018г., с който били иззети два броя регистрационни табели *******, свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № *********, контролен талон към него № 4126407 и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ №*********. След това, подс. Е. бил съпроводен до Спешно отделение при МБАЛ Р Хасково, където дал кръв за изследване. Пробата била взета на 06.04.2018г. в 02:00 часа от свидетеля д-р С. Г. А., като бил изготвен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, подписан от свид. С. А. и подс. А.Е..

Видно от заключението на вещото лице по назначената химическа експертиза, обективирано в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 289/12.04.2018г. на СХЛ при УМБАЛ гПловдивТ АД П., в изпратената за изследване проба кръв, взета от подс. А.И.Е., се установява наличието на етилов алкохол (присъствие на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол) в количество 1,36 на хиляда.

След като дал кръвна проба за химичен анализ, подсъдимият бил освидетелстван и задържан за срок до двадесет и четири часа в РУ на МВР Р Х. със Заповед № 1970зз-176 от 06.04.2018г. за задържане на лице. Поради оплаквания, заради симптоми, които подсъдимият А.Е. почувствал още в хода на проверката от органите на МВР, същият бил отведен отново в МБАЛ Р Х. и след установена хипертонична криза с кръвно налягане 180/100 Р хоспитализиран в гКардиологично отделениеТ.

От приложеното по ДП писмо от гФ. Л.Т ООД Р производител на г*****   ********Т, се установява, че същото е хранителна добавка, регистрирана и етикетирана в БАБХ съгласно нормативните изисквания и се разпространява свободно в аптечната мрежа и по интернет. Съдържанието му е изцяло билкови екстракти в 30% етилов алкохол. Предлага се в опаковка от 25 гр. Съдържа екстракти от бял равнец, смрадлика и лайка. Препоръчителната доза е 3 приема по 20 капки дневно. Продължителността на прием в указаните дози не е ограничена. От фирмата производител изрично са посочили, че не е изследвано какви са възможните реакции при предозиране, както и че приемът на препоръчителната дневна доза не би трябвало да оказва влияние при управление на МПС и машини. Последиците за организма при прием на два пъти по 50 мл. за шест часа, не са изследвани.

В заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебномедицинска и съдебноРхимическа /токсикологична/ експертиза /л.56-66/ по писмени данни, вещите лица приемат следните факти от значение за експертното становище: съобщена от подсъдимия употреба от продукта гХ.Т по 50 mL, при установена същото време единствена възможна разфасовка на продукта е 25g. В предоставените на експертите материали се съобщавало за ползване на един флакон, а посочената доза от 50 мл не съответствала, според тях, на указаната за нормална употреба, съгласно информацията предоставена от производителя или гУпотреба: Перорално - 20 капки до 3 пъти дневно, 15-30 мин. преди хранене в 50 мл вода.Т съгласно указанието за употреба. Тоест, считат, че и в двата случая посочената доза била многократно завишена. Ако се допуснело употреба на 50 mL от посочения продукт, със съдържание на 30 д етилов алкохол от мъж с телесна маса 100 kg, то максималната концентрация на алкохол в кръвта според вещите лица, не би надвишила 0,2 g/L, т.е. употребата на посочената тинктура, дори в съобщените количества по 50 мл не би довела до концентрация на алкохол по-висока от 0,2 g/L. Експертите са приели, че приемът на 5 бири - обем 500 mL, алк. съдържание 5 об.% в кратък период от време, напр. 10-15 мин., би довел до максимална измерима концентрация на алкохол в кръвта на изследвания от порядъка на 1.4 - 1.5 g/L. Измерената концентрация от 1,36 g/L обаче не можела да се постигне само от консумация на посоченото количество алкохол - 5 бири с обем по 500 mL, приети в период от време от пет часа 19:30 - 00:30 ч., включително по време на хранене. Посочената концентрация не би могла да се постигне и с комбинирана употреба на посоченото количество билкова тинктура гХ.Т, резултатът от предварителната проверка с техническо средство и лабораторното изследване на кръвната проба кореспондирали напълно и нямало обстоятелства, които да водят до съмнение в получените резултати. В заключителната част от експертизата е прието, че концентрацията на алкохол в кръвта на А.Е. на 06.04.2018 год., към 01,22 ч., е 1,4 д, или представена в интервал като 1,2-1,5д, като употребата на посочените дози по 50 мл. от тинктурата не би довела до концентрация на алкохол по-висока от 0,2 д, като са отчели, че първият прием в 19:30ч нямал принос към крайния резултат, а само съобщената употреба в 00:30 ч. В случай, че се допуснела тази хипотеза, концентрацията на алкохол в кръвта на лицето към 01:22ч на 06.04.2018 г., следвало да се приеме за 1,2 д.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събрания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния и въззивния съд доказателствен материал, а именно чрез събраните гласни доказателства посредством обясненията на подсъдимия, разпита на свидетелите Р. Б. Т., Т. И. П., Г. Р. Д., С. Т. С., С. Г. А. и Р. В. Н., заключението на вещото лице по назначената химическа експертиза, обективирано в Протокол № 289/12.04.2018г., заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебномедицинска и съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени материали по БП № 501/2018г., по описа на РУ Р Хасково при ОД на МВР Р Х. и от приложената по делото разработка на тема гИзследване на алкохол и наркотични вещества при водачи на МПС: експертизи, проблеми и практикаТ.

При така установената и приета от първата инстанция фактическа обстановка е постановената присъдата, предмет на настоящата проверка. Възприетите от въззивната инстанция констатации от фактическа страна са почти идентични с установеното от състава на първостепенния съд.

Присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност.

Подобно на първостепенния съд, настоящият състав на въззивната инстанция също кредитира обясненията на подсъдимия А.Е., които имат двояко значение Р на негова защитна теза и на годно доказателствено средство. Съдът дава вяра на изложеното от подсъдимия по отношение на обстоятелствата, касаещи присъствието му в горецитираното заведение, присъстващите лица в неговото обкръжение, консумирания от него алкохол под формата на бира (5 бр. бири от по 500 мл. всяка с марка гСтела АртоаТ), здравословните му проблеми по време на престоя в заведението, причинени от т.нар. гкървящи хемороидиТ и приетото от подсъдимия на два пъти по 50 мл. количество от хранителната добавка гХ. Т.Т. Обясненията на подсъдимия са изключително пространни, подробни и хронологически подредени, а и в голяма степен спомагат за изясняване на фактическата обстановка по делото, като същевременно и липсват събрани доказателства, които да ги оборват, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Останалите събрани гласни доказателства могат да бъдат условно разделени на две групи, които възпроизвеждат факти, отнасящи се до различни времеви периоди, включващи събитията преди спирането на полицейските служители за проверка на управлявания от подсъдимия Е. автомобил и след този момент.

В първата група попадат показанията на св. Н. (сервитьор в заведението) и С. Р лице от обкръжението на подсъдимия в заведението същата вечер. Сведенията на тези свидетели се кредитират и от настоящата инстанция, както и от районния съд,  като безпротиворечиви както помежду им, така и с останалите събрани доказателства по отношение на изложените от тях възприятия за консумирания от подсъдимия алкохол за престоя му в заведението. Св. С. излага съществени за разкриване на обективната истина и изясняване на фактическата обстановка факти и обстоятелства, а именно за приема на хранителката добавка гХ.Т Р на 2 пъти по около 50 мл., от които първият път в началото на вечерта (около 19:30 часа) и вторият около 00:30 часа на инкриминираната дата, както и за изпития от подсъдимия алкохол (4-5 бири по негови сведения). След напускане на заведението, св. С. сочи, че се е качил в автомобила, управляван от Е., за да го закара до дома му на бул. гИ.Т в гр. Х. Именно пред дома на св. С. бил спрял управлявания от подсъдимия автомобил и св. С. се прибрал преди извършване на проверката с техническото средство. Св. Н. пък излага, че същата вечер бил сервирал на подсъдимия 4 Р 5 бр. бири по 500 мл. всяка, какъвто и алкохол подсъдимият обичайно консумирал при посещение в заведението, а по сведенията на свидетеля друго не бил консумирал същата вечер подсъдимият. Св. Н. не сочи със сигурност кога е сервирал последната бира на подсъдимия. Необходимо е още да се отбележи, че и двамата свидетели, макар и да познават лично подсъдимия Р С. поради приятелските си отношение с него, а Н. покрай работата си, не могат да бъдат упрекнати в заинтересованост от изхода на спора, тъй като и двамата споделят възприетото от тях в процесната вечер на 05 срещу 06.04.2018г., като и двамата са научили конкретно какво се е случило впоследствие. Следва да се отбележи, че показанията, дадени от тези свидетели, анализирани съвкупно с обясненията на подсъдимия и другите данни по делото, не се опровергават от други доказателствени източници, поради което не могат да бъдат игнорирани.

Към другата група се причисляват показанията на полицейските служители Р св. Т., Д. и П., както и тези на св. А., който взел кръвната пробра от подсъдимия. Като обективни, последователни и непротиворечиви помежду си и останалите събрани по делото доказателства, въззивната инстанция също кредитира показанията на полицейските служители досежно изложените от тях факти при извършване на проверката на водача Е.. Св. Т. споделя, че около 00:55ч. е спрян за проверка лек автомобил, при която е установено, че същият се управлява от подсъдимия, като на св. Т. му направило впечатление нетрезвото състояние на водача, поради което поискал съдействие от ОДЧ. Идентични са показанията на неговия колега от състава на автопатрула Р св. Д., който споделя и за наличието на други лица в автомобила, чиято самоличност не помни. Св. Д. излага в показанията си, че около 01:20 часа на инкриминираната дата бил изпратен с колегата си Л. за оказване на съдействие за изследване на водач поради съмнения за употреба на алкохол и след изпробване на водача (разпознат от свидетел в съдебно заседание в лицето на подс. Е.) с техническо средство, уредът отчел 1,34 на хиляда, като св. Д. също бил усетил мирис на алкохол. Св. А. в сведенията си изложил, че той взел кръвна пробра от подсъдимия, за което съставил и протокол, както и че при проведен разговор подсъдимият Е. му съобщил за прием на лекарство за хемороиди, но вече след изготвяне на протокола от свидетеля, поради което и това обстоятелство не било отразено в него.

Установените от двете инстанции факти и обстоятелства, посредством събрания по делото доказателствен материал, безусловно субсумират състава на престъплението, за което А.И.Е. е предаден на съд.

Настоящата инстанция споделя крайните изводи на първоинстанционния съд, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в чието извършване е обвинен. Своите изводи районният съд направил въз основа на пълен, обстоен, обоснован и правилен анализ на събраните по делото доказателства. Въпреки последното, въззивният съд намери за необходимо да изложи собствен анализ на ангажираните по делото гласни доказателства.

Не могат да се споделят доводите на състава на районния съд единствено за липса на достоверни доказателствени източници относно точното количество на двукратния прием на гХ.Т. Поотделно, а и съпоставени едни с други, показанията на св. С. и обясненията на подсъдимия кореспондират помежду си, а и на останалите доказателства по делото, като същевременно липсват доказателства, които да опровергават изложеното от тях. Св. С. е категоричен за приема на гХ.Т на два пъти от подсъдимия по гоколо 50 мл.У, което твърди и самият подсъдим. Житейски логично и правдоподобно звучи нито свидетелят, нито подсъдимият да могат преценят с абсолютна точност количеството гХ.Т, изпито от Е. същата вечер. Също толкова житейски оправдано звучи двама зрели мъже да могат да преценят обем от около 50 мл. течност, налят в чаша.

Безспорно установено е, че на инкриминираната дата именно подсъдимият Е. е управлявал горепосочения лек автомобил в гр. Х. Установено е също, че водачът е привел в движение и управлявал МПС-то след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта 1,36 д. Редът за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС намира уредба в Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като в настоящия случай няма данни да е нарушен надлежния ред. След извършеното изследване с техническото средство, на водача Р подс. Е. е бил издаден и талон за медицинско изследване, тъй като същият не се е съгласил с показанията на техническото средство. Подсъдимият се е възползвал от възможността да предостави кръв и съответно да му бъде извършен химичен анализ и прецизирано съдържанието на алкохол, като кръвната проба е взета в срока по чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата.

Обект на престъплението по чл. 343б от НК са обществените отношения, свързани със спазването на правилата за движение по пътищата. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК се характеризира с висока обществена опасност, като деянието поставя в опасност участващите в движението лица и пътни превозни средства, с оглед негативното въздействие, което оказва алкохолът върху реакциите на водач на МПС при управлението му. Престъплението се характеризира с обществен укор спрямо извършителите, с оглед зачестяващите случаи на управление на МПС в пияно състояние, които в нередки случаи водят до пътно-транспортни произшествия, при това с цената на човешки животи.

От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл като форма на вина. Въпреки, че съзнавал, че е употребил алкохол Р 5 бр. бири от по 500 мл, както и на 2 пъти по 50 мл хранителна добавка гХ.Т, подсъдимият Е. привел в движение лекия автомобил и го управлявал до спирането му за извършване на проверка. Въззивният състав споделя изцяло изложеното от състава на районния относно формирания у подсъдимия пряк умисъл. Отговорността на подсъдимия като водач на МПС се на ангажира на база установеното по надлежен ред количество на алкохол в кръвта над 1,2 д, както и от останалите събрани по делото доказателства и в достатъчна степен районният съд е мотивирал защо приема, че престъплението е извършено от подсъдимия и от субективна страна. Практиката на върховния съд е категорична, че деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК е на формално извършване, поради което съставомерността му изисква единствено наличие на алкохол в кръвта на водача над изискуемия от закона минимум, установена по надлежния ред, без законът да прави разлика за различните източници на алкохолно съдържание, а именно дали се дължи да употреба на алкохолни напитки или на лекарствени препарати, съдържащи алкохол. Районният съд е приложил правилно материалния закон, ангажирайки наказателната отговорност на подс. Е.. Правилно е било отбелязано обстоятелството, че подсъдимият е лекар и в обясненията си посочил, че е наясно със съдържането на хранителната добавка.

При индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд е отчел липсата на отегчаващите, респ. наличие на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и е определил същото при наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, по реда на чл. 55 от НК. Определените му наказания глишаване от свободаТ за срок от 3 месеца, чието изтърпяване отложил за срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото от законодателя наказание гглобаТ в размер на 180 лв. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът наложил на подс. E и наказание глишаване от право да управлява МПСУ за срок от 1 година, като на осн. чл. 59, ал. 4 от НК приспаднал времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 06.04.2018 година.

Така наложените на подс. Е. наказания са годни за постигане на целите на личната и генералната превенция.

С оглед изложеното дотук, Окръжен съд Р Хасково намира, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, законът е приложен правилно, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА С Присъда № 24/12.03.2019г., постановена от Районен съд Р Хасково по НОХД № 1420/2018 г.

Решението е окончателно.

 

        

         Председател:                                        Членове: 1.

                                                                                                /О.М./  

                                                                                         2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията-докладчик Боряна Бончева по ВНОХД № 130/2020 г.

            Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав, че атакуваната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка. Макар да намирам изготвеното в хода на ДП заключение по назначената комплексна съдебно-медицинска и съдебно химическа /токсикологична/ експертиза като обективно и компетентно изготвено, същото обаче не способства в пълна степен за установяване на фактическата обстановка, тъй като не е всестранно изготвено. На първо място, от изключително важно значение е обстоятелството, че по делото не е установена концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на неговото спиране за извършване на проверка на автомобила и водача Р 00:55 ч на 06.04.2018 г. Водачът Е. е бил тестван с техническо средство едва в 01:22ч на същата дата, т.е. близо 30 мин. след неговото спиране, а кръвната проба е дадена едва един час след спирането му. Намирам, че меродавен момент за ангажиране на неговата отговорност е именно моментът на преустановяване на управлението на автомобила Р 00:55 ч, като по делото липсват каквито и да било индиции за концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към този момент, т.е. тази концентрация към този момент нито е установена, нито може да бъде установима с наличния събран доказателствен материал.

            Същевременно, горното обстоятелство е неразривно свързано с друго такова, че от изготвеното от експертите заключение не се установява кинетичната фаза на алкохола Р дали подсъдимият във фаза на резобрция на алкохола или във фаза на елиминрането му от организма. Следвало е експертите на база показателите на техническото средство и резултата от химическата експертиза, да определят в коя фаза се е намирал подсъдимият Е., когато е преустановил управление на автомобила, а не към по-късни етапи на неговото тестване с техническо средство, респ. взета кръвна проба. Самите вещи лица посочват, че при хипотеза, в която подсъдимият е приел количество от хранителната добавка гХ.Т към 00:30ч на инкриминираната дата, то концентрацията на алкохола в кръвта му би била 1,2 д в 01:22 часа, но пак без индиции същата да е установима към 00:55 часа на 06.04.2018 г., когато е преустановено управлението.

            С оглед приетото от настоящия въззивен състав, че е установен такъв прием на гХ.Т от 50 мл. в 00:30 ч, се обуславя и необходимостта от категоричен отговор на вещите лица в каква кинетична фаза на алкохола е бил подсъдимият, за да се установи, или поне да бъде установима концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Е. към 00:55 часа на 06.04.2018 г. (меродавен за ангажирането на наказателната му отговорност). Именно в случай, че подсъдимият е бил във фаза на резобрция на алкохола, възниква основателно съмнение, към този меродавен момент /00:55ч на процесната дата/, тази концентрация да е била под инкриминирания от наказателния закон минимум Р под 1,2 на хиляда, т.е. от обективна страна процесното деяние не би осъществило състава на престъплението, вменено на А.Е..

            Намирам делото за неизяснено от фактическа страна, поради което е и налице хипотезата на чл. 153 от НПК за назначаване на допълнителна експертиза, която да попълни неяснотите и непълнотите, на които не е даден отговор от комплексната такава.

            Поради всички тези изложени съображения, намирам, че присъдата е постановена при нарушение на прогласения в чл. 13 от НПК принцип за разкриване на обективната истина и същата остана ненапълно разкрита в настоящия случай.

            Отделно от изложеното, противно на състава на районния съд и на мнозинството от въззивния състав, намирам обстоятелството, че подсъдимият Е. е ****** за неотносимо към интелектуалния момент от вината. Упражняваната от него професия не може да се тълкува в негов ущърб и да го поставя в по-незавидно положение пред наказателния закон спрямо останалите субекти на това престъпление. Това обстоятелство не може само по себе си да обуслови наличието на интелектуалния момент на умисъла Р същият да имал представа за обективните свойства на своето деяние Р консумация на алкохол  чрез прием на хранителната добавка гХ.Т за лечение и значението на деянието Р че управлява по въздействие на приетия алкохол под формата на посочената хранителна добавка. Макар и да е установено предозиране с процесната хранителна добавка, намирам, че у подсъдимия е липсвало съзнание да управлява МПС след употреба на алкохол в количество, което да ангажира неговата наказателна отговорност, дори и установената по надлежния ред да надвишава 1,2 на хиляда. Липсата на указания да не се управлява автомобил и липсата на посочени странични ефекти от предозиране след употреба на гХ.Т, водят до извода, че у подсъдимия е бил умисъл единствено по отношения на формирана в следствие на петте бири концентрация на алкохол в кръвта. Тези изводи биха рефлектирали върху субективната страна на деянието и субсумирането на престъпен състав от субективна страна.

            Поради изложените съображения, на основание чл. 14 от НПК и съгласно предвидената в чл. 33, ал. 5 от НПК възможност, подписах решението с особено мнение, тъй като намирам обвинението за недоказано по безсъмнен начин.

 

                                   Съдия-докладчик: