Р Е Ш Е Н И
Е № 473
гр.Стара Загора, 17.11.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на девети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 324
по описа за 2020 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.256, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по искова молба с
правно основание чл.256, ал.1 от АПК, наименована „жалба” и с посочено правно
основание чл.256, ал.2 от АПК с допълнение вх.№ 3385/ 26.06.2020г, подадена от П.Т.З.
*** против Кмета на Община Стара Загора относно неизвършване на фактически
действия, дължими по силата на чл.21 от Закона за достъп до обществена
информация /ЗДОИ/. Подателят твърди, че с нарочна молба от 01.06.2020г е
сезирал ответника с искане на мястото за подаване на заявления да се постави
обявление с нормативно определените разходи по предоставяне на достъп до
обществена информация, формата на достъп и начина на заплащане на разноските,
но няма отговор по нея. Счита, че ответникът извършва неоснователно бездействие
и моли да бъде задължен да постави в деловодството на общината обявление с
информацията по чл.21 от ЗДОИ. Претендира за присъждане на направените
разноски.
Ответникът – Кмет на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва иска като
недопустим поради липса на пряк и непосредствен правен интерес и като
неоснователен. Поддържа, че Община Стара Загора без изключения и други условия
прилага принципа на чл.21 от ЗДОИ за безплатно осигуряване на достъпа до
обществена информация. Моли исковата молба да бъде оставена без уважение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на поисканото от ищеца адвокатско възнаграждение.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Със заявление вх.№ 10-21-18/
18.01.2020г ищецът З. *** Загора достъп до обществена информация относно размера на изразходваните средства за
представителни разходи за 2019г.
На същата дата е подал молба до
Кмета на Община Стара Загора на основание чл.21 от ЗДОИ да постави на мястото
за подаване на заявления в общината обявление с информация за нормативно
определените разноски за достъп до обществена информация, начините за тяхното
заплащане и формите на достъп, предоставяни от институцията.
С Решение № 10-22-16/ 09.06.2020г на
Секретаря на Община Стара Загора му е предоставен безплатен достъп до заявената
от него информация.
По делото е
представени и приети като доказателства снимка на интернет страницата на Община
Стара Загора за раздел „Достъп до обществена информация“, справка от
администратор панела с данни за датата на последна актуализация на този раздел
/15.12.2017г/ и снимка на мястото за
получаване на заявления за всяка от предоставяните от Община Стара Загора
административни услуги.
При тези фактически
констатации съдът направи следните правни
изводи:
В съдебната практика категорично е наложено
становището, че защитата по чл.256 от АПК е искова. В хипотезата на чл.256,
ал.1 от АПК (Изм. ДВ бр. 77 от 2018г, в сила от 01.01.2019г) е уредено
безсрочното оспорване на бездействието на административния орган по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт. Предмет на осъдителния иск по чл. 256,
ал.2 от АПК е правото на лице или организация
на конкретни фактически действия от административен орган, които той е длъжен
да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства.
Предвид твърдението на ищеца за възникнало законово
задължение за ответния орган, изискващо извършване на фактически действия,
които не се осъществяват, съдът приема, че случаят попада в хипотезата на чл.
256, ал. 2 от АПК. Въпросът за наличието на правен интерес от предявяване на
този иск за ищеца е разрешен с Определение № 12104/ 30.09.2020г по адм.д.№
9836/ 2020г на ВАС.
А за прилагане на защита по този ред следва да бъдат доказани
кумулативно следните материалноправни предпоставки: 1. налице ли е задължение
за административния орган – ответник по силата на закон да извърши поисканите
фактически действия; 2. Направено ли е искане от страна на ищеца за извършване
на тези действия и 3. Ако такова искане е направено - извършени ли са
съответните фактически действия в предвидения 14-дневен срок. В
случая се установява наличието на всички необходими предпоставки.
Нормата на чл. 21 от ЗДОИ изисква от
задължените субекти по чл.3 от закона да обявят на мястото, където се подават
заявленията, възможните форми за предоставяне на достъп до обществена
информация, дължимите разходи и начините за заплащането им. Безспорно Кметът на Община Стара Загора е
задължени субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ и в негова тежест е да докаже, че е изпълнил така описаното
задължение, за което са му дадени указания и с Разпореждане от 05.10.2020г. От
доказателствата по делото е видно, че ищецът З. на 01.06.2020г е отправил
изрично искане до ответника за извършване на действия по поставяне на мястото
за подаване на заявления обявление с информация за нормативно определените
разноски за достъп до обществена информация, начините за тяхното заплащане и
формите на достъп, предоставяни от Община Стара Загора. До приключване на
съдебното дирене не са ангажирани доказателства за пълно изпълнение. От
публикациите в раздел „Достъп до обществена информация“ на интернет страницата
на Община Стара Загора с адрес www.starazagora.bg не може да се направи извод за безплатното
предоставяне не само не е афиширано, но и в чл. 12, ал.1 от публикуваните на
тази страница Вътрешни правила е предвидено достъпът да се предоставя след
заплащане на определените разходи и представяне на платежен документ. Отделно в
чл.15 от правилата е регламентирано на информационното табло на входа за
администрацията на бул.“Цар Симеон Велики“ № 107 да се постави писмена информация
относно формите на достъп, до обществена информация, дължимите разходи и
начините за заплащане. Изпълнението на такова действие, кореспондиращо с
нормата на чл.21 от ЗДОИ, не се установява по делото. Правилата са в сила от
29.03.2016 г и не става ясно дали и кога са дерогирани в частта за заплащането
на разходите, още повече, че е публикувана и заповедта на Министъра на
финансите за определяне на нормативи за разходите при предоставяне на
обществена информация. Това по никакъв начин не се свързва с декларирания от
ответника безусловен безплатен достъп, който принципно също трябва да е
публично оповестен. Представените доказателства /снимков материал/ сочат
единствено сведение за безплатно предоставяне на информацията по ЗДОИ на
мястото за получаване на заявления, но от тях не може да се направи извод, че
фактическото положение е било такова към дата 01.06.2020г, когато е предявен
искът. А приложената бланка за заявление за достъп до обществена информация,
макар да съдържа поле за попълване на формата за получаване на информацията, не
може да се приеме като покриваща в пълен обем императивното изискване на чл.21 от ЗДОИ.
Изложеното
недвусмислено показва, че не е удовлетворено законовото изискване за
осигуряване на публичност на процесните данни именно на местата на подаване на
заявленията за достъп до обществена информация в Община Стара Загора, в
частност в деловодството на администрацията.
По тези съображения предявеният иск
е основателен и ответникът следва да бъде осъден да изпълни вмененото му от
закона задължение за фактическо действие като постави в деловодството на Община
Стара Загора обявление с информацията по чл.21 от ЗДОИ - възможните
форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и
начините за заплащането им или изрично да посочи, че разходи не се дължат.
При този изход на спора ответникът
дължи на ищеца заплащане на разноски за двете съдебни инстанции за държавни
такси и адвокатско възнаграждение, но при съобразяване с направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендираната
сума в размер от 600 лева по настоящото дело и в размер от 600 лева по адм.
дело № 9836/2020 г на ВАС не е обоснована с оглед фактическата и правна
сложност на делата, особено на второто. Сумите са уговорени и се приемат от
съда за реално заплатени по представените договори за правна защита и
съдействие от 29.05.2020г и от 21.07.2020, защото имат характер на разписка и удостоверяват
по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство
/в този смисъл е Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г,
ОСГТК на ВКС/. Но присъждането на разноски не е и не може да се превърне в
средство за неоснователно обогатяване, поради което при зачитане принципа на
справедливостта и съразмерността следва да се присъди само и единствено такъв
размер на адвокатско възнаграждение, който да отговаря на критериите на чл. 36,
ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството,
включително когато се определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия –
обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания
интерес /Определение № 12471 от 08.10.2020г по адм.д. № по адм. дело №
9986/2020г по описа на ВАС/. Съгласно приложимата в случая редакция на чл.8,
ал.1 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и §
1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /Изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020г/, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, възнаграждението е 150 лв. Съгласно приложимата редакция на чл. 11 от
Наредбата, за изготвяне на частни жалби възнаграждението е 100 лв., а когато
жалбите се разглеждат в открито заседание - 150 лв. В случая липсата на
обоснованост на претендирания размер на разноските произтича и от извършените
процесуални действия по делата. Нито производството по чл.256 от АПК, нито това
по чл.229 и сл. от АПК се отличават с фактическа и правна сложност. По
настоящото дело е проведено едно съдебно заседание без явяване на упълномощения
адвокат, а по адм. дело № 9836/2020 г на ВАС е проведено закрито заседание. С
оглед на това размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи на 150лв
за настоящото производство и 100лв за производството пред ВАС. В обобщение
Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на П.З. сумата 290лв, от
която 40лв за държавни такси и 250лв възнаграждение за адвокат.
Водим от тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Кмета на Община Стара Загора в 3-дневен срок от
влизане на настоящото решение в сила да постави в деловодството на Община Стара
Загора обявление с информация за възможните форми за предоставяне на достъп до
обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им, по иска
на П.Т.З. ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Община Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.З. сумата 290 /двеста
и деветдесет/лв, представляваща направени разноски по настоящото производство и
по адм. дело № 9836/2020 г на ВАС.
Решението подлежи
на касационо обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред
Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: