№ 1027
гр. В., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20233110108004 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на В. А. Т.,
ЕГН **********, чрез настойника му и законен представител М. Д. Т., ЕГН
**********, двамата с адрес: с. К.,, ул. „П. В.“ № * срещу против „***-Т. п.“
ЕООД, поделение Г.О., Булстат ***, седалище и адрес на управление гр.Г.О.,
ул. „Ц. О.“ № ** с която са предявени осъдителни искове с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ и с пр.осн. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 300
000 лева, представляващи неимуществени вреди в резултат на настъпилата
смърт на А.Ж. Т. от трудова злополука на 02.10.2021 г. в това число, но не
само: загубата на емоционална опора и подкрепа, продължителни депресивни
страдания, прекратена следствие на смъртта дълбока емоционална връзка с
починалия, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
Ищецът е син и наследник по закон на А.Ж. Т., който е бил служител на
ответника по силата на трудов договор № 236 от 05.04.2012 г. и допълнително
споразумение № 234 от 07.07.2020 г. до 02.10.2021 г., като е изпълнявал
длъжността „стрелочник, маневрен, пазач“. А.Ж. Т. е починал на 02.10.2021 г.
след настъпила трудова злополука на работното му място. С разпореждане №
5104-04-85 от 10.12.2021 г. на ТП на НОИ В.Т. е прието, че злополуката е
трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО. Извършено е разследване на
злополуката от комисия от ТП на НОИ гр. В., за което е съставен протокол №
5103-03-26 от 02.12.2021 г. В протокола е констатирано, че е настъпила
злополука по време на извършване на маневра, която е довела до летален
1
изход.
С присъда № 64 от 03.11.22 год. по НОХД № 757/22 год. на ВОС М. М.,
като ръководител на маневрена бригада е признат за виновен за това, че не е
спазил правилата за безопасност с което е причинил смъртта на А.Ж. Т..
Ищецът В. А. Т. е поставен под пълно запрещение с решение № 883 от
07.07.22 год по гр. дело № 688/22 год. на ВОС, тъй като същият страда от
генерализирани разстройства в развитието и аутизъм.
Съгласно чл. 164, ал. 2 от СК настойникът на поставения под
запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да
го представлява пред трети лица. М. Т. е настойник на В. Т. и исковата молба е
подадена от нея.
Ищецът има правен интерес да предяви иск за вреди срещу работодателя
на наследодателя му, тъй като е от близките лица и роднини, които са създали
трайна и дълбока емоционална връзка с починалият, определени в
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по
тълк. д. № 1/2016 г., което има задължителен характер, съгласно разпоредбата
на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С TP е определено кои са материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък и това са лицата, посочени в Постановление № 4 от25.05.1961 г. на
Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, тъй като се касае за син на починалия, който е живял с
него.
Ищецът е с установено от раждането му забавяне на развитието и
непрекъснато е боледувал. Никога не се е грижил сам за себе си, тъй като
заболяването му не е позволявало, както и не е осъзнавал заобикалящият го
свят. Грижи за него са полагани от баща му и майка му. Баща му е бил
основния член на семейството, който е осигурявал финансовото обезпечаване
на цялото семейство, обгрижване свързано със здравни и социални
институции. През всичките години, майка му не е работила за да се грижи за
него ежедневно, тъй като той е бил изцяло зависим от нея във връзка с
изпълнение на ежедневните си нужди. През времето в което баща му А. Т. не е
бил на работа се е грижил за сина си, като се е опитвал да му осигури мъжка
подкрепа на него и на майка му, разговарял е с него и му е организирал
образователни игри, с които да стимулира вербалната му комуникация и
физическото му състояние, тъй като същият е трудноподвижен и дори не може
да се изправя самостоятелно. Занимавал се е с него ежедневно, като го е
разхождал извън дома им, на места където има животни и на места където
може да комуникира с други деца. Баща му го е водил по лечебни заведения и
е осигурявал медицински грижи за сина си. През последните години, в които
В. Т. е в пубертета, същият не може да се придвижва самостоятелно, тромав и
трудноподвижен е. Основно баща му е отговарял за ежедневното му
2
придвижване за да може да ползва специализирано учебно заведение и
рехабилитационен център. В. Т. и към настоящият момент се нуждае от тези
грижи, но вече няма кой да му ги осигурява пълноценно. Под грижите на баща
си В. е успявал да в постоянно движение и контактен с хората около себе си.
След смъртта на бащата А. на 02.10.2021 г., В. Т. е изпаднал в депресивно
състояние, не иска да контактува с други хора и непрекъснато пита за него,
тъй като е бил от малкото хора с които иска да контактува и са имали силна
връзка помежду си. На 03.09.2023 г. В. Т. ще стане пълнолетен, но същият е
освидетелстван с 80 % с чужда помощ, а баща му го няма за да полага грижи
за него.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на
разноски за производството. Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с които оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
твърденията в молбата за механизма на настъпване на злополуката.
Не оспорва, че починалият работник е бил служител на работодател
Поделение за товарни превози Г.О. на длъжност „Стрелочник маневрен,
пазач" във Ф.к. В., видно от приложените към исковата молба Допълнително
споразумение № 234/07.07.2020 г. и Трудов договор № 236/05.04.2012 г.
Разследването на железопътното произшествие, при което е настъпила
смъртта на работника, е извършено от ТП на НОИ В.Т.. От представените с
исковата молба Разпореждане № 5104-04-85/10.12.2021 г.. Протокол № 5103-
03-26/02.12.2021 г. за резултатите от разследване на злополуката и събраните
доказателства по разследването, се установява, че на дата 02.10.2021 г. е била
извършвана маневра от маневрената бригада в състав М. М. М. /началник
влак/, починалият стрелочник А.Ж. Т. и вторият стрелочник Е. Ю. И..
Маневрата се е състояла в набутване на два вагона с локомотив № *** от
Разпределителен пункт във Ф.к. В. по 7-ми коловоз на Претоварен пункт. По
време на движението по 7-ми коловоз стрелочникът А.Ж. Т. е стоял на
страничната степенка на челния вагон, от дясната му страна /южната/ по
посока на движението, но при наближаване на порталната врата на закрита
магазия /хале/, починалият е решил да премине през нея, без да слиза от
вагона, като за целта е направил опит да се прехвърли към челната страна на
вагона, защото между него и вратата не остава достатъчно разстояние, за да
премине странично човешко тяло. При опита за прехвърляне начело,
стрелочникът А.Ж. Т. е стъпил на наклонената ръкохватка /във формата на Z-
образен лост/, служеща за отцепване на вагоните, която се намира на челната
страна на вагона, но при стъпването се е подхлъзнал, загубил е равновесие и
не е успял да застане на челото достатъчно бързо, за да избегне рамката на
вратата, в резултат е бил притиснат между рамката и вагона, което е
причинило смъртта му. Този механизъм се потвърждава и от начина, по който
са получени травматичните увреждания с летален характер, установен в
приложената към исковата молба Аутопсия № 124/2021г. на Съдебна
медицина в МБАЛ „Св. А.-В." АД, съгласно която те се дължат на „
3
двустранен силен натиск в областта на таза, реализиран между части на вагона
и металната врата". За описаното стъпване и подхлъзване свидетелства следа
от кал върху ръкохватката /Z-образния лост/ за отцепване на вагоните,
оставена от обувката на починалия. Зацапването с кал на лоста е било
констатирано при огледа на местопроизшествието на 02.10.2021г., извършен
от разследващия орган, и е отразено в ..Протокол за оглед на
местопроизшествие", изготвен по Досъдебно производство № 139/2021г. по
описа на ОСлО-ОП В.. В същия са описани и следите от протрИ.е и
просуркване по южното крило па вратата, получени вследствие
съприкосновението с тялото на починалия.
Установената фактическа обстановка, обосновава извода, че с
неправилните си действия А.Ж. Т. се е поставил в опасна ситуация, като е
решил да премине през порталната врата на магазията, возейки се на челото на
вагона, вместо да се придвижи пеша до състава. Работникът е предприел
възможно най-неправилните действия - стоейки на дясното стъпало, при
наближаването на вратата на магазията, въпреки липсата на преходен мост за
преминаване от единия до другия край на вагона /понеже вагонът е руски и е
без мост отпред/, е направил опит да се прехвърли на челната страна на
вагона, с цел да избегне рамката на вратата, намаляваща разстоянието около
вагона. Не е ясно защо работникът е останал на вагона, след като е имал
възможност да слезе от стъпалото преди достигането на вратата, тъй като
скоростта на движение преди спирането на състава в 12,17ч. е била само
4'км/ч. съгласно разшифровката на скоростомерна лента на локомотив № ***.
Могъл е също да подаде по радиостанцията сигнал ..Спри" и след това да
слезе. Починалият е имал време да подава сигнали преди преминаването през
вратата, защото и след притискането е успял да подаде по радиостанцията
сигнал за спиране и е съобщил на началник влак М. М., че е възникнал
проблем. Смъртта му не е настъпила незабавно, а впоследствие, след
пристигането на линейката. Извършвайки маневрата по описания начин
стрелочникът А.Ж. Т. е нарушил чл. 57, т. 10 от „ИНСТРУКЦИЯ за маневрист.
началник влак, товарно движение и маневрен стрелочник" /в сила от 25.11.201
Зг./: .Мри подаване на вагони на коловози за общо ползване пред складове,
магазин и др., маневрения стрелочник върви покрай коловоза пред вагоните",
както и общото изискване по чл. 33, предл. 1 от ЗЗБУТ: „Всеки работещ е
длъжен да се грижи за здравето и безопасността си... ". Дори без да
съществуваха задълженията по цитираните разпоредби, най-логично би било в
разглежданата ситуация стрелочникът А. Т., знаейки, че вагоните ще минат
през вратата на магазията. да слезе от него преди достигането на вратата.
Работникът няма как да не е осъзнавал опасността да бъде притиснат между
вратата и вагона, защото разстоянието между тях видимо е много малко /около
20 см – 30 см/, а освен това той е бил значително по-пълен от обичайното.
Всички гореизложени обстоятелства дават основание да се заяви, че
трудовата злополука се дължи на допусната груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 от КТ от А.Ж. Т., който, с неправомерни действия, в нарушение
4
на трудови задължения и вследствие пренебрегване на елементарни
превантивни мерки за предотвратяване на произшествие от такъв ред, чието
изпълнение е наложено не само от характера на маневрата, а и от обичайна
житейска логика, не е положил дължимата грижа и е съпричинил вредоносния
резултат. Допълнително обстоятелство, завишаващо степента на
съпричиняване е естеството на извършваната дейност, а именно - маневра с
подвижен жп състав, която се отличава с повишен риск от увреждане здравето
на ангажираните работници, съответно изисква по-висока отговорност и
стриктно спазване от стрелочника на правилата за безопасното й изпълнение.
В подкрепа на извода за осъществен състав на груба небрежност са и
обстоятелствата, че починалият работник е бил надлежно инструктиран и
обучен за спазване на правилата за безопасност, за движението на влаковете и
маневрената работа. На работника е бил проведен предсменен инструктаж на
основание Заповед № 11-00-3307/18.06.2018 г. на Директор ПТП Г.О., по
програма /Приложение № 19/, както и периодичен инструктаж /Приложение
14/ по програмата за инструктаж на работното място /Приложение № 6/.
Наред с предсменния и периодичния инструктаж, на работника е проведено
обучение и изпит, съгласно б. „Б" от същата заповед по програма
/Приложение № 20/. за познаване на основни нормативни актове /вкл.
„Наредба № 13 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на тр\д в железопътния транспорт", Наредба № 7, Наредба № РД-07-
02/16.12.2009г. и др./ и специфични инструкции. А.Ж. Т. е преминал
обучението и е издържал изпита видно от „Протокол от 10/11.02.2021?. за
проведено обучение и изпит по правилата за осигуряване на ЗБУТ. съгласно
изискванията на Наредба № РД-07- 02/16.12.2009г. и запознаване с оценка на
риска ".
Отделно от въведените вътрешни правила за инструктаж и обучение от
работодателя, е необходимо да се отчете също така, че работникът А.Ж. Т.,
видно от приложените документи, успешно е издържал периодичния изпит за
проверка на знанията по правилата за движение на влаковете, маневрената
работа, сигналите и безопасността в жп транспорта, съгласно изискванията на
чл. 5, ал. 1 от „Наредба № 56 от 14.02.2003г. за изискванията, условията и реда
за обучение на кандидатите за придобИ.е на правоспособност, изисквана от
персонала, отговорен за безопасността на превозите с железопътен транспорт,
или признаване на такава правоспособност и реда за провеждане на
проверочните изпити на лицата от персонала, отговорен за безопасността на
превозите ". който се провежда на всеки четири години /чл. 6. ал. 1/ от
националния орган по безопасността в железопътния транспорт-
Изпълнителна агенция „Ж.а." /чл. 20, ал.' 1/. Изпитът е бил проведен на
основание Заповед № 10-04-9/01.02.2018Г. на Изпълнителния директор на ИА
„ЖА", по утвърден график и конспект е въпроси от „НАРЕДБА № 58 от
2.08.2006г. за правилата за техническата експлоатация, движението на
влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт " и "ПДВ и MP в жп
транспорт". В Протокол № ХП-27-86/09.08.2018г. е отразен издържания изпит
5
от А.Ж. Т..
Ответникът заявява, че с оглед доводите за проявена груба небрежност,
искът за присъждане на обезщетение от 300 000,00 лева за неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и поради липсата на
трайна и дълбока емоционална връзка, както и защото от злополуката не са
причинени неимуществени вреди, алтернативно не са претърпени болки и
страдания в степен, съответстваща на размера на исканото обезщетение.
Изброяването на такива вреди само по себе си не води до извод за
установеността им по основание и размер, без да са доказани конкретни
обективни обстоятелства за характера и степента на вредите, произтеклите
неблагоприятни последици, продължителност и интензитет на болките и
страданията, както и причинната им връзка с трудовата злополука, за да се
прецени с оглед принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в каква степен
същите подлежат на обезщетяване, ако бъде установено тяхното проявление
със съществените им признаци. Едва при безспорно установяване на всяко
едно негативно изживяване с неговите присъщи характеристики, би било
възможно да се определи някакъв справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди.
В настоящия спор се претендират претърпени болки и страдания,
дължащи се на настъпилата смърт на работник, който е баща на ищеца. Видно
от ЕР на ТЕЛК № 4717 от 02.12.2021 г. ищецът е диагностициран със
заболяването „Детски аутизъм" и е с 80% трайно намалена работоспособност.
От общодостъпната информация за това заболяване е известно, че то е вид
генерализирано разстройство на развитието, характеризиращо се със
затруднено възприятие на околния свят, често придружено и от различна
степен на интелектуално изоставане. Детският аутизъм засяга и общуването.
Най-често проявяващите се симптоми при децата аутисти са: закъсняло
развитите на речта, нежелание за взаимодействие с връстници, избягване на
зрителен контакт, липса на съпричастност и социално отдръпване, липса на
емоционална взаимност. В ежедневното си поведение те проявяват понижен
или никакъв социален интерес, липса на инициатива за свързване с другите и
на емоционална реакция при среща с познати, при опити на друг човек, да
влезе във вербален или невербален диалог. Аутистичните деца са напълно
безразлични към това, което става около тях, към обкръжението, не говорят и
не проявявал желание за контакт, не протягат ръце, за да бъдат прегърнати от
родителите си.
От приложените към исковата молба медицински документи се
установяват типичните белези на детския аутизъм: „лека умствена
изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи ши
лечение " /Мед. протокол на ЛКК № 2504/10.09.2021 г./; ,. ...изоставане в НПР
/нервно-психичното развитие/. Вродена лшопатия с ментален дефицит... "
/Епикриза от 01.06.20Юг. на МБАЛ „Св. М.а" ЕАД/; „Трудно се осъществява
контакт...Няма добър очен контакт. Няма и словесен. Търси да играе с деца.
Заглежда се в телевизионни програми... Налице е изоставане в развитието без
6
данни за регрес....от анамнезата и наблюдението разкриват и определят като
водещ дефицит в социо-комуникативната сфера (занижен интерес към
интеракция с другия, неустойчив очен контакт), особености в поведението и
двигателни стереотипи, на фона на изоставане в когнитивен план " /Епикриза
на ..Специализирана болница за активно лечение по детски болести" ЕАД, гр.
С./. От данните за заболяването на ищеца, както и факта, че същият е поставен
под запрещение, може да се направи извод, че той не е могъл да осмисли и
оцени подобаващо полаганите за него грижи, да формира някакво осъзнато
чувство на симпатия, емоционална близост и/или привързаност към неговия
баща, както и да възприеме загубата на баща си с характерните негативни
последици - тъга, скръб, чувство за липса на близък човек, за загуба на
подкрепа и нр.. каквито: обикновено се наблюдават при хората с нормално
умствено развитие.
Признание за незаинтересованост към заобикалящата го среда се
съдържа и в исковата молба: не е осъзнавал заобикалящия го свят.
Следователно ищецът няма как да е претърпял болки и страдания, изразяващи
се в загуба на емоционална опора и подкрепа, продължителни депресивни
страдания, прекратена вследствие смъртта дълбока емоционална връзка с
починалия, тъй като те изискват субективно изживяване на присъщите за
подобно събитие негативни емоции, каквото при ищеца отсъства вследствие
заболяването.
Не следва да се приемат за достоверни и твърденията, че ищецът
непрекъснато питал за баща си, тъй като той бил от малкото хора, с които е
искал да контактува и помежду им имало силна връзка. С оглед описаното
здравословно състояние на ищеца, явно той е бил словесно и емоционално
индиферентен дори към най-близките.
Не отговарят на истината и изложените данни за ежедневни занимания
на починалия със сина си, под формата на разходки извън дома. водене по
лечебни заведения, ежедневни грижи за придвижването на ищеца, за да може
да ползва специализирано училище и рехабилитационен център. Не е ясно как
починалият е успявал да обгрижва ежедневно сина си по посочения начин,
след като от трудовия му договор, допълнителното споразумение, правилника
за вътрешен трудов ред на работодателя и графика за работното време на
персонала във Ф.к. В., става ясно, че А. Т. е работил при сумирано
изчисляване на работното време, по график и на смени - дневна от 07,15ч до
17,45ч. и нощна от 19.00ч. до 07.00ч. Следователно работникът е бил
ангажиран предимно с работата си като ..Стрелочник маневрен, пазач и едва
ли е имал достатъчно Свободно време за ежедневни грижи за сина си. Такива
са полагани основно от майката на ищеца, която не е работила през всичките
години за да се грижи за сина си. Счита, че ако е съществувала силна връзка с
някого, то тя е била с майката /при условие, че ищецът е съзнавал значението
й и е могъл да изпитва някаква емоционална привързаност/, а не с починалия.
Предвид неустановеност на фактите, обосноваващи твърденията за
продължителни болки и страдания, налични след злополуката, с основание
7
може да се възрази, че изложените в исковата молба претенции за различни по
вид, продължителност и интензитет неимуществени вреди, не съответстват на
действителното фактическо положение. От изложените обстоятелства може
да се заключи, че няма обективни данни за претърпени от ищеца болки и
страдания, като пряка и непосредствена последица от трудовата злополука,
изискващи обезщетяване.
Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.
Единственото логично обяснение за абсурдния размер на обезщетението е
опасението, че то може да бъде съществено намалено поради груба
небрежност, с оглед механизма на злополуката, например в степен от 3/4,
каквато вече е определена при разглеждане на същата трудова злополука по
гр.д. № 8647/2022 г., 52 състав по описа на ВРС. Предвид отправеното
възражение за допусната груба небрежност, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ,
определеният по справедливост размер на обезщетението следва да бъде
редуциран в степен, съответстваща на значителния принос на починалия
работник в съпричиняването на вредоносния резултат, като е обосновано да се
приеме, че в разглеждания случай размерът на приноса му изключва
имуществената отговорност на работодателя в размер, надхвърлящ 3/4 или
75% от цялата претенция за неимуществени вреди.
От размера на обезщетението за неимуществени вреди е редно да се
приспадне изплатеното обезщетение от бюджета на Държавното обществено
осигуряване. Ищецът, като наследник на починалия, който е осигурено лице
за трудова злополука, има право да получи парично обезщетение по чл. 40, ал.
2 от КСО, което на основание чл. 200, ал. 3 от КТ следва да се изключи от
претендиралото обезщетение от работодателя.
Възражение за прихващане между изплатеното парично обезщетение
за трудова злополука по държавното обществено осигуряване и
обезщетението за неимуществени вреди.
Със застрахователен договор - Полица № 0501-190-2021-00019,
издадена на 29.07.2021 г.. в сила от 31.08.2021г. до 30.08.2022 г. е сключена
задължителна застраховка „Трудова злополука", между застрахователя ЗАД
ОЗК-Застраховане АД и застраховащия „***-Т. п." ЕООД. Застраховката е
действала към момента на трудовата злополука. А.Ж. Т. е включен под № 46 в
списъка на застрахованите лица от ПТП Г.О. към полицата. На основание т.1
от раздел „Покрити рискове и размер на обезщетенията" на полицата, при
смърт на застрахованото лице вследствие трудова злополука, застрахователят
изплаща на наследниците му обезщетение, което е в седемкратния размер на
годишната заплата на починалия работник.Обезщетението, дължимо от
застрахователя при смърт вследствие трудова злополука на застрахования
работник А.Ж. Т., е в размер на 92 055,60лв. В случай, че е изплатено или в
хода на делото се изплати на ищеца застрахователно обезщетение, на
основание чл. 200, ал. 4 от КТ. При уважаване на иска, ответникът прави
възражение за прихващане между обезщетението по задължителната
8
застраховка „Трудова злополука" в размер на 92 055,60 лева и претендираното
обезщетение за неимуществени вреди по иска с правно основание чл. 200, ал.
1 от КТ.
В открито съдебно заседание страните се представляват от
упълномощени процесуални представители, като поддържат заявените
писмени становища.
Варненският районен съд, като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено, от фактическа страна,
следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане издадено от Община
В., В. А. Т. е роден на 03.09.2005 г. и негови родители са М. Д. Т. и А.Ж. Т..
Видно от представено по делото удостоверение за наследници изх. №
АУ049197КНС/29.05.2023 г., издадено от к-во с. К., общ. В., обл. В.,
наследник по закон на А.Ж. Т., починал на 02.10.2021 г. е ищецът В. А. Т.,
който е негов син. За смъртта на лицето е съставен акт за смърт №
0016/04.10.2021 г. на к-во с. Р., обл. В..
От представения по делото заверен за вярност препис от съдебно
решение № 883/07.07.2022 г., постановено по гр. д. № 688/2022 г. по описа на
Окръжен съд В., се установява, че В. А. Т. е поставен под пълно запрещение.
Видно от приетия препис от Удостоверение № АУ006378КНС от 19.01.2023 г.
на с. К., община В., органът по настойничество и попечителство е определил
М. Д. Т. за негов настойник.
По делото не е спорно, а и от представения препис на трудов договор №
236/05.04.2012 г. и допълнително споразумение към него № 234/07.07.2020 г.
се установява, че към 02.10.2021 г. А.Ж. Т. е заемал длъжността „стрелочник
маневрен/гаров“ с място на работа-Поделение за товарни превози Г.О. – район
на Бизнес център В..
Представени по делото са Инструкция за маневрист, началник влак,
товарно движение и маневрен стрелочник, както и 10 страници извлечение от
Правила за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния
транспорт от 2020 г., както и Инструкция за безопасна работа на
длъжностните лица от маневрените бригади по време на извършване на
маневрена дейност.
Със Заповед № 11-00-3307/18.06.2018 г. на Директор ПТП, Г.О. в „*** –
Т. п.“ ЕООД е наредено извършването на следните видове инструктаж на
персонала от Бизнес Център В.: начален, на работното място, периодичен и
ежедневен /предсменен/, извънреден. От ответника са представени утвърдени
програми за провеждане на Инструктаж на работното място на работниците и
служителите от гарова дейност, на периодичен и извънреден инструктаж на
работниците и служителите и на ежедневен инструктаж по безопасност и
здраве при работа на работниците и служителите от фериботното пристанище.
Посочено е, че инструктажите се документират в съответните Книга за
9
периодичен и извънреден инструктаж и Книга за ежедневен инструктаж.
Видно от Книга за инструктаж – инструктаж на работно място,
периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна дейност В., на 01.07.2021 г. пострадалият е преминал
периодичен инструктаж, включително за прикачване и откачване, слизане и
качване по време на движение и преминаване пред движещо се возило,
движение в района на гарата. Видно от програма за провеждане на обучение
по Наредба № РД-07- 2/2009 г. и протокол от 10-11.02.2021 г., след обучение,
пострадалият е издържал изпит по правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд, съгласно изискванията на Наредба № РД-07-
2/16.12.2009 г.
Съгласно карта за оценка на риска на професия стрелочник, маневрен,
изготвена от комисия при Служба трудова медицина при „*** ПП“ ЕООД, при
дейности прикачване и откачване на вагони и движение в района на гарата е
налице опасност от удар от подвижен състав или автомобил, подхлъзване,
спъване, падане между релсите и под подвижен ЖП състав, прегазване,
съоръжения под налягане, токов удар.
Видно от представените от ответника Заповед № 10-04-9/01.02.2018г. на
Изпълнителна агенция „Ж.а.“, конспект за провеждане на изпит с рег. № 10-
04-9/13.02.2018 г., писмо изх. № IV-97- 212/16.04.2018 г. на Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, график за
провеждане на проверочни изпити на лицата от персонала на „*** ТП“ ЕООД,
поделение за товарни превози Г.О., отговорен за безопасността на превозите с
изх. № 11-00- 1967/03.04.2018 г., и протокол № XII-27-83/08.08.2018 г. на
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
пострадалият успешно е положил изпит за проверка на знанията на лица,
назначени на длъжност от железопътния транспорт, която е свързана с
безопасността на превозите.
Видно от декларация за трудова злополука вх. № № 5901-04-
68/02.10.2021 г./л.47/ работодателят е декларирал пред НОИ трудова
злополука със служителя А.Ж. Т., която е реализирана на 02.10.2021 г., около
12:00 ч. Декларирано е, че същата е настъпила при извършване на маневра с
два вагона - набутване на вагоните по 7 - ми претоварен коловоз. Посочено е,
че пострадалият е бил начело на дясната страна по посока на набутването на
степенката на вагона, подавайки сигнал за набутване. В графа „Отклонение от
нормалните действия (условия) и материалeн фактор, свързан с това
отклонение“ работодателят е декларирал „Вероятно в момента на прехвърляне
на пострадалия на челната страна на вагона е последвал удар в рамката на
вратата“.
От приобщеното към материалите по делото предварително заключение
на Съдебномедицинска експертиза Аутопсия № 124/2021 г., изготвено от д-р
Д. Д. - Съдебна медицина, МБАЛ „Св. А. - В.“ АД се установява, че при
огледа и аутопсията върху трупа на А.Ж. Т., ЕГН ********** са установени:
10
многофрагментно счупване на таза с разкъсване и раздалечаване на лонното
съчленение, пълно отделяне на съчленението между кръстеца и хълбочните
кости, многофрагментно счупване на дясната тазобедрена ямка, размачкване
на кожа, подкожие, мускулатура, излив на кръв в малкия таз, мастна емболия в
белодробните артерии, контузия на десен бъбрек, хипертонична болест,
левостранна бъбречно-каменна болест, москатов черен дроб, затлъстяване IV
степен. Като причина за смъртта на А.Ж. Т. е посочена мастната емболия,
развила се в причинно-следствена връзка с тежката травма в областта на таза,
размачкване на меки тъкани и попадане на мастни капки в съдовете. Съдебния
медик е посочил, че описаните травматични увреждания са резултат на
двустранен силен натиск в областта на таза, реализиран между части от вагона
и металната врата, установени по време на огледа на местопроизшествието;
всички травматични увреждания са получени приживе, което личи от
кръвонасяданията около тях, излива на кръв в малкия таз, развилата се мастна
емболия. Не е установено наличие на етилов алкохол в пробите кръв и
гръбначномозъчна течност.
Видно от представения протокол за оглед на местопроизшествие от
02.10.2021 г. / л. 67/ изготвен от следовател при Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура В. е, че последният вагон на композицията е с дължина
14,20 м. и широчина 3,03 м. в задната част като най-изпъкналата част на
вагона от южната му страна представлява степенка, стояща на 86 см от
външната страна на южната релса и на височина 62 см от нивото на релсата.
Над степенката има метална ръкохватка, закрепена в долната си част за вагона
с болт на височина 135 см от нивото на релсата. На задната челна страна на
вагона, на разстояние 60 см вдясно от степенката, се намира Z-образен лост,
разположен хоризонтално, по който е намерена следа от зацапване от бяло
вещество, на височина 85 см от нивото на релсата. Над него, в лявата част на
задната страна на вагона, има 6 броя метални ръкохватки, разположени
хоризонтално една над друга, представляващи стълба, водеща към горната
част на вагона, като на третата ръкохватка отдолу нагоре е намерено зацапване
от бяло вещество. Входът към претоварния пункт/халето откъм страната на
влаковата композиция е с метална врата с две крила, закрепени с метални
панти към метална каса, които при огледа са намерени отворени навътре към
халето. На южното крило на вратата от външната й страна са намерени следи
от протрИ.е и просуркване от инцидента. При динамичен оглед с извършване
на маневра на влаковата композиция е установено, че при движението,
погледнато от задния южен прозорец на локомотива, има видимост към
южната страна на композицията до края на последния вагон и към южната
част на входа на халето, частично ограничена от храстовидна растителност.
От северния заден прозорец на локомотива няма видимост към последния
вагон и входа на халето. Разстоянието от южната вертикална метална греда на
касата до южната страна на последния вагон е 33 см, а от крилото на вратата
до страната на вагона - 20 см.
Съгласно протокол № 5103-03-26 от 02.12.2021 г. за резултат от
11
извършеното разследване на злополуката, станала на 02.10.2021 г. /л. 42/,
комисия при НОИ - ТП - В.Т. е установила следното:
Място и време на злополуката: гр. Б. - Регионално звено Ф.к. -
претоварен пункт, около 12:00 чл. на 02.10.2021 г.
Свидетели на злополуката: Н.К. - ръководител движение Ф.к.,
ръководител смяна, М. М. - маневрист, пазач, Е. И. - стрелочник маневрен,
пазач. Лица, оказали първа помощ: дежурен екип на Спешна помощ.
Видно от посоченото в т.V на протокола „Специфично физическо
действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързания с
това действие материален фактор“ е, че в момента на злополуката
пострадалият заедно с колегите си извършва маневра- набутване на група
вагони по седми претоварен коловоз, по време на което е стъпил на
степенката, начело на вагона от дясната му страна, по посока на набутването
му по седми претоварен коловоз.
В т.VI „Отклонение от нормалните действия и условия и материалния
фактор, свързан с тези отклонения“ е посочено, че А. Т. се опитва да се
премести към челната страна на вагона, за да не се удари в рамката на вратата
на претоварния пункт, поради стеснения габарит и подава сигнал „стоп“ на
маневрата. Видно от отразеното в т. VIII „Анализ на причините за възникване
на злополуката“ е, че при извършване на маневра- набутване на вагони по
седми претоварен коловоз в Регионално звено „ Ф.к.“- претоварен пункт,
намиращ се в гр. Г.О., А. Т. е качен на степенката на челния вагон и подава
сигнал „бутай назад“. При преминаване през стеснен габарит/ рамката на
метална врата на претоварния пункт/, пострадалият се премества към челната
страна на вагона, по време на набутване на груха вагони по седми претоварен
коловоз, с което не е преценил риска за допускане на злополука. В т. IX
„Допуснати нарушения на нормативните актове“, е посочен чл. 126 от КТ –
При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или
служителят е длъжен: т.6 да спазва правилата за здравословни и безопасни
условия на труд. Като нарушена е посочена и разпоредбата на чл. 524 от
Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в железопътния транспорт, а именно: Ръководителят на
маневрата не дава разрешение за маневра при наличие на препятствие или
опасност, като неизправни вагони, нарушен габарит, наличие на работници
или други лица в маневрения район, незаети с предстоящата маневра,
подклинени вагони или вагони със спирателни обувки, наличие на спирателни
обувки между коловозите. В т. X, като лица допуснали нарушенията са
посочени служител в качеството му на отговорно длъжностно лице в „П.т.п.-
Г.О.“ ЕООД, гр. Г.О..
В препис на Разпореждане № 5104-04- 85/140.12.2021 г. на НОИ - ТП -
В.Т. /л. 39/, издаден на основание чл. 60 ал. 1 от КСО декларираната от
ответника злополука с декларация вх. № 5101-04-68 от 07.10.2021 г. е
призната за трудова такава по чл. 55, ал. 1 от КСО. В разпореждането е прието,
12
че на 02.10.2021 г. около 12:00 ч. се извършва маневра, набутване на два
вагона на 7-ми коловоз в Претоварен пункт Ф.к.- В. в гр. Б.. А. Т. е стъпил на
дясната степенка в началото на челната страна на вагона, но поради стеснения
габарит е притиснат между вагона и рамката на вратата. Отразено е, че
пострадалият получава многофрагментарно счупване на таза, от което умира.
Налице е внезапно увреждане на здравето, довело до смърт, станало през
време и във връзка с извършваната от него работа.
С влязла в сила присъда № 64/03.11.2022 г. по НОХД № 757/2022 г. на
Окръжен съд – В., /л. 53/ М. М. М. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за това, че на 02.10.2021 г. в
района на Ф.к.- В., Бизнес център- В.- П.т.п.- Г.О., на длъжност „маневрист,
пазач", като маневрист и като ръководител на маневрена бригада, в състав от
М. Д. Й.-машинист, А. Ж. Т. на длъжност „стрелочник, маневрен, пазач" и Е.
Ю. И. на длъжност „стрелочник, маневрен, пазач", при извършване на маневра
с железопътен маневрен състав, състоящ се от локомотив и два вагона, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност- извършване на маневрена дейност в ЖП
транспорта, допуснал следните нарушения: Не организирал лично маневрения
стрелочник да стои на безопасно място, от където да насочва маневрата, а
допуснал същия да стои на стъпало на първия вагон от дясно, при наличие на
храсти и дървета, прорастнали непосредствено до жп коловоза, които са
затруднявали стоенето на А. Т. на това място, и допуснал А. Т. да продължава
да стои на това стъпало с тяло извън габарита на вагона, при ясната видимост,
че А. Т. ще бъде в опасност, ако продължи да стои на това стъпало при
навлизане на първия вагон в тесния отвор на вратата на халето, с което
нарушил: т.37 и т.46 от Инструкция за безопасна работа на длъжностните лица
от маневрената бригада по време на извършване на маневрена дейност
(утвърдена от двама Управители на „***-Т. п." ЕООД, С., 01.11.2012г.) чл.37,
ал.2, т.2 от Инструкция за маневрист, началник влак, товарно движение и
маневрен стрелочник, (одобрена от управител „***-Т. п." ЕООД, С.,
25.11.2013г.), не организирал предварително безопасното извършване на
маневрената работа и не осигурил личната безопасност на маневрения
стрелочник А. Т., не осигурил правилното разпределение и съгласуваност в
действията на всички работници от маневрената бригада, които участват в
извършване на маневрата, не организирал безопасното извършване на
маневрената работа - на маневрения стрелочник А. Т., с което нарушил и
чл.396, ал.1 и ал.З от Дял Шести-Маневрена работа, Глава Първа Общи
положения от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в жп
транспорт (утвърдена от Генерален директор, 2020г.) След като изгубил
видимост към А. Т., не спрял своевременно локомотива и не се уверил лично и
чрез другия стрелочник дали А. Т. се намира на безопасно място, за да
продължи да насочва маневрата, а допуснал маневрата да се извършва без да
знае къде точно се намира А. Т. в определен момент, без да го вижда и чува,
без да знае, че А. Т. е решил да се прехвърля на място, на което не е възможно
13
да стои стабилно човек, и с това не осигурил личната му безопасност, поради
което допуснал смъртта на А. Т. , с което нарушил: т.37 и т.46 от Инструкция
за безопасна работа на длъжностните лица от маневрената бригада по време
на извършване на маневрена дейност (утвърдена от двама Управители на „***-
Т. п." ЕООД, С., 01.11.2012г.) чл.6, чл.37, ал.2, т.2 и чл.41, т.4 от Инструкция за
маневрист, началник влак, товарно движение и маневрен стрелочник,
(одобрена от управител „***-Т. п." ЕООД, С., 25.11.2013г.) При лоша видимост
към маневрения стрелочник на първи вагон Т. и към вратата на халето, при
пълно изгубване на видимост към маневрения стрелочник на първи вагон Т.,
не спрял маневрата и лично не отишъл на такова място, от където да има най-
добра видимост към маневрения състав и към маневристите, а машинистът и
стрелочниците от бригадата да възприемат най- добре подаваните от него
сигнали, с което нарушил: чл.404, ал.1 от Дял Шести-Маневрена работа, Глава
Първа-Общи положения от Правила за движението на влаковете и
маневрената работа в жп транспорт (утвърдена от Генерален директор, 2020г.)
чл.45, ал.1 от Инструкция за маневрист, началник влак, товарно движение и
маневрен стрелочник, (одобрена от управител „***-Т. п." ЕООД, С.,
25.11.2013г.) По описаният начин, нарушил и : Кодекс на труда Чл. 126.При
изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е
длъжен: т.б.да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
т.10; да спазва вътрешните правила, приети в предприятието;т. 13. да
изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт,
от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на
работата. Закон за здравословни и безопасни условия на труд чл. 33. Всеки
работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за
здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, е съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции, като с това причинил смъртта на А. Т..
От приетите по делото писмени доказателства - заверени преписи от
застрахователна полица № 0501-190-2021-00019/29.07.2021 г. за застраховка
„Задължителна трудова злополука“ и списък на застраховани лица –
работещи в ответното дружество, включително и на А.Ж. Т. се установява, че
към датата на трудовата злополука ЗАД „ОЗК Застраховане“ е обезпечавало
застрахователното покритие при настъпването на процесния застрахователен
риск – смърт по групова застраховка „Задължителна трудова злополука“.
Видно от изисканата от застрахователното дружество справка /л.183/ е,
че в резултат на настъпилата смърт на застрахованото лице вследствие на
трудова злополука, в ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД е заведена щета под №
050119000012022, въз основа на което, съгласно Общите условия на
застраховка „злополука“ на 25.02.2022 г. застрахователят е изплатил на В. А.
Т., ЕГН ********** застрахователно обезщетение в размер на 33 810 лева.
Видно от приетите писмени доказателства Удостоверение № 004-
00186636/18.03.2024 г. на ТП на НОИ – В.Т. в полза на В. А. Т., чрез законния
му представител М. Д. Т. е изплатена парична помощ при смърт на осигурено
14
лице в размер на 180 лева.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и писмени
доказателства Експертно решение № 4717/166/02.12.2021 г.; епикризи и
медицински документи / л.12-37/, от които се установява, че в резултат на
извършени изследвания, на В. А. Т. е поставена диагноза „Генерализирани
разстройства в развитието“, общо заболяване „Детски аутизъм“, с 80 % трайно
намалена работоспособност; 85 % с чужда помощ.
По делото са ангажирани и гласни доказателства, посредством разпита
на водените от ищеца свидетели С.Д.П. и Д.Д.У., както и на призованите по
искане на ответника свидетели М. М. М., Е. Ю. И. и В. Я. М..
От показанията на св. У. се установява, че е втора братовчедка на
майката на В. и познава детето още от момента на осиновяването му – когато
е бил на 40 дни. Посочва, че същия има здравословни проблеми, трудно
подвижен е и в момента за него се грижила майка му. Разказва, че преди да
почине баща му, той е полагал основните грижи за него- къпел го, обличал го,
разхождали се, заедно играели мач, когато не бил на работа го водел и вземал
от училище. Дори в продължение на две години докато М. била в А., изцяло
той се грижил за него. Излага, че благодарение на грижите на баща си, В.
проходил и връзката между двамата била много силна. Разказва, че от както
А. е починал, В. постоянно питал за него, като му било изключително трудно
да преживее липсата му, дори всеки път когато подреждали масата, той слагал
прибори и за баща си. Посочва, че с оглед килограмите и здравословните му
проблеми, В. се нуждае от допълнителни грижи които след смъртта на баща
му, полагали майка му М. и баба му, но изпитват затруднения.
Свидетелят П., сочи, че е кръстник на А. и съпругата му. Разказва, че са
осиновили В., който страдал от заболяване, което изисквало непрекъснати
грижи, тъй като не можел да се обслужва сам и всяка една ежедневна дейност
изисквала помощ, която основно получавал от баща си. Синът бил силно
привързан към него, като описва връзката между двамата: „То трябва да се
види. Не може да се опише. Разбираха се само с поглед. Той слушаше него, а
не майка си и баба си. Основно слушаше баща си“. След смъртта на А., сочи,
че В. често изпадал в кризи, ставал мълчалив, свеждал поглед.
Свидетелят М. излага, че към момента на инцидента е работил заедно с
А. в една бригада, като е заемал длъжността маневрист в Поделение за
товарни превози - Г.О.. Излага, че трябвало да извадят вагони от седми
претоварен коловоз като преди това трябвало да отидат до трети претоварен
коловоз и да вземат един открит жи- вагон, руски и открит вагон за насипни
товари. Посочва, че злополуката настъпила след като взели от трети
претоварен коловоз жи вагона. Дежурният ръководител оправил стрелката на
седми претоварен коловоз и подал на свидетеля маневрен сигнал, като
докладвал и устно, че могат да отидат на този коловоз. А. Т. се качил на чело
на жи вагона, като степенката се падала странично на вагона, от дясната
страна по посока на движението, след това подал на свидетеля сигнал, че е
15
готов да набутват. Свидетелят от своя страна подал сигнал на машиниста и
тръгнали - с локомотив и два вагона, от които единият водач, тъй като руските
вагони не можели да се прикачват директно на европейски машини.
Локомотивът бутал вагоните, като жи вагонът бил първи по посока на
движението. Скоростта била под 5 км/ч. Малко преди да влязат в цеха,
свидетелят погледнал към стрелочника А. Т. и не го видял нито на степенката
на челния вагон, нито встрани от вагона. В този момент обаче Т. подал сигнал
по радиостанцията да бутат състава назад, т. е към цеха, при което свидетелят
помислил, че поради ниската скорост той е слязъл от влака в движение и е
минал пред вагоните от другата страна, откъм рампата, откъдето щяла да се
извършва по нататъшната маневра. След като първият вагон влязъл изцяло и
1/3 от втория вагон също влязъл, А. подал по радиостанцията сигнал:
„Спирай, че стана беля и проблем!“. Сочи, че в цеха се влиза през желязна
врата, която била отворена в този момент, като от вагона до касата на вратата
габаритът е много малък. Спрели маневрата моментално и с другия
стрелочник тръгнали да видят какъв е проблемът - помислили, че или вагонът
е паднал, или има препятствие на линията. Намерили Т. на метър, метър и
половина вътре в халето, от дясната страна на линията. Опитвал се да стане,
при което свидетелят два пъти му казал: „А.е, недей да мърдаш, може да имаш
нещо счупено“, обадил се веднага на дежурния ръководител да извика Бърза
помощ и да уведоми началниците. Свидетелят сочи, че челният вагон няма
преходен мост на челната си страна, по който да се минава от едната страна
към другата, нито някаква платформа, като там стоенето е абсолютно
забранено. Заявява, че и друг път са правили такова набутване в същото хале с
А. Т., като изтъква, че стрелочникът, стоейки на страничното стъпало, няма
шанс да влезе. Сочи, че в такъв случай стрелочникът трябва да подаде сигнал
„Стоп“, маневреният състав да спре и той да слезе и да мине от другата
страна, където се извършва по-нататъшната маневрена дейност. Свидетелят
уточнява, че именно той е ръководил операцията по маневрата и че е трябвало
да спре същата, когато е видял, че Т. не е на степенката. Излага, че малко
преди халето има прелез, при преминаването през който стрелочникът следи
дали не минават камиони и хора, да не ударят някого. Когато свидетелят
погледнал и видял, че А. го няма на степенката, се е заблудил, че поради
ниската скорост последният е слязъл и е минал пред вагоните от другата
страна на рампата, защото в този момент той подавал сигнал по
радиостанцията да бутат назад. Изтъква, че ако не чуе сигнал, машинистът
спира. А. подал сигнал „стоп“ при самата злополука. Излага, че след като
линейката дошла, лекарят се опитал да сложи пострадалия на една дъска, за да
го преместят, но Т. бил доста едър - около метър и седемдесет и нещо, но
пълен, затова по молба на лекаря изтеглили вагоните, за да могат да го качат в
линейката.
Свидетелят И. сочи, че по време на злополуката работили заедно с А..
Преди злополуката взели един руски вагон, излезли и прикачили вагона, като
всички се качили на машината. Н., слязъл от машината и казал: „Колега,
16
отивам на опашката“, а свидетелят останал на машината. По радиостанцията,
казвал „Давай! Бутайте“, минали рампата и А. казал по радиостанцията:
„Спрете, че има проблем!“ и спрели. Свидетелят го попитал какво е станало,
но не получил отговор. Когато отишъл видял Н. паднал до вагона, в халето и
му казал, че кръста много го боли. Докато чакали лекар, свидетелят бил през
цялото време до пострадалия, но не можел да му помогне. Сочи, че вагонът,
на който Т. бил застанал, няма нито мост, нито платформа на челната страна,
че при преминаване през портата на халето мястото между вратата и вагона е
тясно и там не може да мине стрелочник, че А. е бил по-пълен от обичайното,
около 120 килограма. Излага, че след злополуката са преместили вагоните по
искане на лекаря, за да могат да изнесат пострадалия с носилка. По време на
злополуката работили четирима – той, пострадалият, маневристът и
машинист, като всички са подчинени на маневриста. Когато маневристът не
вижда стрелочникът по правилник трябва да спре.
От показанията на свидетеля В. М. се установява, че същият е
ръководител на Регионално звено „Ф.к.“. По време на злополуката не бил на
работа, тъй като било почивен ден, но живеел най-близо и пръв се отзовал на
случая. Пристигнал около 30 минути след като му съобщили, по това време А.
бил в линейката и лекарите се борели за живота му. На самото място имало
локомотив и два вагона, като вагонът до локомотива бил водач, понеже
руските вагони нямали буфери, а следващият бил руски открит „жи вагон“.
Последният нямал на челната си страна преходен мост за преминаване от
другата страна, от дясната страна по посока на движението имал степенка,
начело на вагона имало една ръкохватка, завършваща със синджир, която
служела за отцепване на вагоните руски тип. Свидетелят заявява, че той
посочил по време на огледа на следователя следа от кал върху тази ръкохватка
и следователят я заснел – жълта кал, подхлъзнато, понеже лостът е в
наклонено положение, не в хоризонтално. Според свидетеля, тази кал
означавала, че някой е стъпил и се е подхлъзнал. Свидетелят сочи, че групата,
извършваща маневрата, се е състояла от маневрист и двама стрелочници, като
маневристът е ръководител на операцията. По правилата, ако маневристът не
вижда стрелочника, трябва да спре. От разговора си с него обаче разбрал, че
той чул А. да подава сигнал да набутват, и затова продължили. Свидетелят
изтъква, че работи от 40 години на този комплекс и това е първият случай, в
който някой се вози на вагоните, минавайки през вратата на магазията. Ако
види човек на вагоните в този момент, маневристът принципно трябва да
спре. Уточнява, че самото возене на страничното стъпало не е забранено, но е
забранено по време на влизане в магазията. От разговора обаче свидетелят
разбрал, че когато А. подал сигнал, маневристът е помислил, че той е слязъл,
защото стрелочниците винаги слизали на прелеза преди магазията.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи.
17
Трудовата злополука е легално дефинирана в чл. 55, ал.1 КСО – това е
всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1
КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя по
чл. 200, ал.1 КТ е обективна и безвиновна.
В процесния случай за успешно провеждане на иск с правно основание
чл.200 КТ ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно трудово правоотношение, по което неговият
наследодател е имал качеството на работник/служител при ответника,
настъпване на трудова злополука по смисъла на КСО, в резултат, на която са
претърпени сочените неимуществени вреди, чието репариране претендира.
В настоящия случай, както вече съдът посочи, страните не спорят, а и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че към
02.10.2021 г. А.Ж. Т. и ответното дружество се намират в трудово
правоотношение. Не се спори, че злополуката от същата дата, е настъпила гр.
Б. - Регионално звено Ф.к.- претоварен пункт, около 12:00 ч., както и че
същата е приета от НОИ, ТП – В.Т., за трудова.
Спорните въпроси между страните касаят вида и интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, размера на дължимото му се
обезщетение, както и дали пострадалото лице А. Т. е допринесло за
настъпването на вредоносния резултат.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че между
ищеца и неговия баща е съществувала силна емоционална връзка. Съдът
възприема показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви и
отразяват преки впечатления от живота на ищеца и връзката му с починалия.
Установи се, че основните грижи за В. са полагани от неговия баща, за когото
се сочи, че е подхождал с изключителна загриженост, всеотдайност и
разбирателство към него. Към датата на смъртта си наследодателят на ищците
е трудоспособен човек, който е осигурявал финансовата обезпеченост на
семейството си. След загубата му, съпругата му поема изцяло грижите за
домакинството и В.. Свидетелите, които води ищеца описват починалия като
добър и загрижен баща и приятел. Не може да има каквото и да е съмнение,
че внезапната и нелепа смърт на А. е станала причина за тежка травма при
ищеца, която бележи живота му не само емоционално, но и в материален
аспект. В лицето на наследодателя си, ищецът е загубил морална опора,
сигурност, загриженост, бащина любов, финансова подкрепа, пример за
подражание, като тази загуба неминуемо е оказала, а и ще оказва
18
изключително негативно влияние върху живота му. В тази насока не могат да
бъдат споделени доводите на ответника, че поради заболяванията си В. не е
изживял присъщите за подобно събитие негативни емоции, доколкото това са
субективни изживявания, каквито при него отсъстват вследствие на
заболяването. Макар да не изживява страданието от загубата си по начин,
който обществото очаква, то затварянето в себе си, мълчанието, постоянното
търсене на родителя и очакването той да се върне показват с категоричност, че
ищецът изпитва тъга и мъка от загубата на любим човек и че тези чувства ще
го съпътстват ежедневно. Съдът приема, че търпените от ищеца
неимуществени вреди са в сочения от него значителен интензитет и
продължителност, като отшумяването им не може да бъде прогнозирано,
поради което същите подлежат на обезвреда.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД на обезщетяване подлежат
всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетение се дължи на всеки от увредените, а кръгът на лицата, които имат
право на неимуществени вреди, обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и съпруга, както и разширения кръг на лицата
определен, в т.1 на ТР № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК. Ищецът има право на
обезщетение по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, възмездяващо
страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени вследствие на
увреждането /ППВС №4/1961 г./. Безспорно е, че смъртта на баща не може да
има паричен еквивалент, но съдът е длъжен да определи обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
За да определи паричният еквивалент на неимуществените вреди и с
оглед необходимостта преценката да бъде извършена по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да съобрази установените
по делото конкретни обстоятелства, тъй като съгласно константната съдебна
практика, справедливостта не е абстрактна категория, а при всеки случай
преценката следва да се основава на обективно съществуващите
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Компенсирането на
вредите на увредено лице от вредоносно действие следва да бъде в пълна
степен и едва когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към
реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е
постановено в съответствие с принципа за справедливост /така Решение №
407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 177/2009
г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
При горните доводи, съдът намира, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от смъртта на наследодателя си, в сочения от него
интензитет, поради което предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ е
доказан по своето основание и размер.
За определяне размер на дължимото обезщетение обаче, съдът следва
да разгледа и направеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на основание чл. 201, ал. 2 КТ, в размер от 75 %.
19
Възражението е допустимо като въведено в преклузивния срок. Същото е и
частично основателно.
Според константната съдебна практика, работникът проявява груба
небрежност в случай, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би
положил в подобна обстановка, както, и при случаите, в които работодателят
не е осигурил безопасни условия на труд или без да е проведен точен
инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа
/решение № 227 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., IV г.о./ или
когато е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание
и пренебрегване на основни правила за безопасност /решение № 60 по гр. д. №
5074/2013 г., IV г. о., ВКС/. Груба небрежност ще е налице, когато работникът
е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат, но
лекомислено е смятал и се е надявал, че той няма да настъпи или че ще го
предотврати.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, по безспорен
начин бе установено, че пострадалият е професионалист в своята област и
многократно е участвал в провеждането на подобни маневри. Доказано бе, че
работодателят му е изпълнил задълженията си във връзка с осигуряването на
безопасни условия на труд- видно от представените по делото писмени
доказателства, същият е бил надлежно инструктиран за правилата за
безопасна работа при извършване на маневра в претоварен пункт. Видно от
представената книга за ежедневен инструктаж на „***- товарни превози“
ЕООД е, че и в деня на злополуката също му е бил проведен инструктаж,
включително относно чл. 520-530 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния
транспорт.
От анализа на доказателствата, съдът намира за установено, че с
извършените от страна на пострадалия действия той е нарушил разпоредбата
на чл.529, т.1 от цитираната по-горе наредба, изискваща качването и слизането
на членовете на маневрената бригада на и от състава да се осъществява: 1. при
спрял маневрен състав; 2. чрез хващане за ръкохватките.
Доказателства за обстоятелството, че А. по време на набутване на
група вагони по седми претоварен коловоз е предприел рисково преминаване
на челната страна на вагона, се съдържат както в както в показанията на
свидетелите, водени от ответника, така и в протокола от разследването на
настъпилата злополука, проведено от НОИ, ТП- В.Т., така и в протокола за
оглед на местопроизшествието. Същият не е възприел риска от допускане на
злополука и нарушавайки основните правила за безопасна работа и забраните
за които изрично е бил инструктиран, проявявайки несъобразителност и
подценявайки ситуацията по време на движението на състава е преминал от
степенката от страничната страна на вагона към челната страна, въпреки
липсата на преходно мостче, стъпвайки на ръкохватна служеща за отцепване
на вагоните, подхлъзва се, губи равновесие, в резултат на което е притиснат
20
между вагона и рамката на вратата. Като не се е съобразил с правилата за
безопасна работа, той е поставил в риск собствените си живот и здраве,
фатално подценявайки опасността.
При тези данни, съдът намира, че в случая е налице основание за
намаляване отговорността на ответното дружество, поради допусната от
пострадалия груба небрежност, която е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. След съвкупната преценка на всички доказателства,
установяващи механизма на настъпване на злополуката, приносът на
пострадалия за съпричиняването на вредоносния резултат е в размер на 75 %
или предявеният иск се явява основателен за сумата 75 000 лева.
Съгласно чл. 200, ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. В случая,
приетото по делото удостоверение от ТП на НОИ – В.Т. сочи, че на ищеца,
чрез законния му представител М. Д. Т. на 11.11.2021 г. е изплатена парична
помощ при смърт на осигурено лице за м.10.2021 г. в размер на 180 лв., която
съгласно цитираната разпоредба следва да бъде приспадната от общата
дължима от работодателя сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.4 от КТ дължимото обезщетение
по ал.3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. По делото са представени
доказателства за получено обезщетение по групова застраховка „Трудова
злополука“ с ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД в размер на 33 810 лв., чиято
стойност също следва да бъде приспадната.
Следователно след приспадане на горепосочените суми искът следва да
се уважи до размера на 41 370 лв., а за разликата до пълния претендиран
размер от 300 000 лв. да се отхвърли.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главното задължение, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. Вземането е
изискуемо от датата на смъртта на наследодателя на ищеца – 02.10.2021 г.,
като работодателят, отговарящ обективно изпада в забава и без покана.
Лихвата не следва да се определя в конкретен размер, тъй като е обусловена от
момента на плащането. Затова съдът следва да определи само началната
дата, а окончателният размер ще бъде изчислен при изплащане на главницата.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и съразмерно на уважената част на иска,
ищецът има право на сторените по делото разноски. Доколкото се касае за
обезвреда на вреди, вследствие трудова злополука, ищецът е освободен от
заплащането на разноски по делото – в т.ч. за държавна такса и за провеждане
на експертизи. Представен е списък по чл.80 ГПК, видно от който се
претендира възлагането в тежест на ответника на сторените от ищеца разноски
21
за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 16 650 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК за отхвърлената част на иск в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за които е представен списък по
чл.80 ГПК, както следва: 5,00 лв. – за съдебно удостоверение и сумата от 360
лв. – за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на осн.чл.78,
ал.8 ГПК, или общо разноски в размер на 365 лв., от която сума следва да му
бъде присъдена, съобразно с отхвърлената част от иска сумата 314,67 лв.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС В. държавна такса за уважената част на иска в размер
на 1654,80 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***-Т. п.“ ЕООД, поделение Г.О., Булстат ***, седалище и
адрес на управление гр. Г.О., ул. „Ц. О.“ № ** да плати на В. А. Т., ЕГН
**********, чрез настойника му и законен представител М. Д. Т., ЕГН
**********, двамата с адрес: с. К.,, ул. „П. В.“ № * сумата 41 370 /четиридесет
и една хиляди триста и седемдесет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат смъртта на неговия баща А.Ж. Т.,
настъпила от трудова злополука на 02.10.2021 г., изразяващи се, но не само в
загубата на емоционална опора и подкрепа, продължителни депресивни
страдания, прекратена следствие на смъртта дълбока емоционална връзка с
починалия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 41 370 лева до претендирания размер 300 000 лева, на
основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***-Т. п.“ ЕООД, поделение Г.О., Булстат ***, седалище и
адрес на управление гр. Г.О., ул. „Ц. О.“ № ** да плати на В. А. Т., ЕГН
**********, чрез настойника му и законен представител М. Д. Т., ЕГН
**********, двамата с адрес: с. К.,, ул. „П. В.“ № * разноски за
производството в размер на 2296,04 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „***-Т. п.“ ЕООД, поделение Г.О., Булстат ***, седалище и
адрес на управление гр. Г.О., ул. „Ц. О.“ № ** да плати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд В. държавна такса в размер на
1654,80 лева, на основание чл.78, ал. 6 ГПК.
22
ОСЪЖДА В. А. Т., ЕГН **********, чрез настойника му и законен
представител М. Д. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: с. К.,, ул. „П. В.“ № *
да плати на „***-Т. п.“ ЕООД, поделение Г.О., Булстат ***, седалище и адрес
на управление гр. Г.О., ул. „Ц. О.“ № ** разноски за производството в размер
на 314,67 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд В. с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
23