№ 96
гр. София , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000502523 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 3656 от 20.05.2019г.., постановено по гр.д.№ 14177/2017г. по описа на СГС,
ГО, 9 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като
ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД са осъдени да заплатят в полза на И. Т. Б., сумата
от общо 15 010,80 лева - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
(13 000) и имуществени (2 010,80) вреди от ПТП настъпило на 04.04.2017г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 01.11.2017г. до окончателното им
изплащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
сумата от 13 000 лв. до сумата от 26 000 лв. (частичен иск от общо 60 000 лв.).
Със същото решение ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД са осъдени да заплатят в
полза на С. Р. С. сумата от 3 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП настъпило на 04.04.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.11.2017г. до окончателното й изплащане.
За разликата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 6 000 лв., искът е отхвърлен като
неоснователен.
1
Присъдени са разноски, както следва: ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, са
осъдени да заплатят на адвокат Я. Д. на осн. чл.38 ал. 2 ЗА сумата от 665 лева-
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на първия ищец, а
в полза на СГС на осн.чл.78 ал.6 ГПК сумата от 1 100,43 лева д.т. и разноски.
По компенсация И. Т. Б. и С. Р. С. са осъдени да заплатят на ЗАД “ОЗК-
Застраховане“ АД, на осн.чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 308,84 лева -
разноски и юриск.възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при трето лице помагач -А. А. В..
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците
по делото.
Жалбоподателите-ищци И. Т. Б. и С. Р. С. оспорват решението в неговата
отхвърлителна част, както следва: И. Б. за разликата над 13 000 лв. до 26 000 лв. за
неимуществени вреди, а С. С. за разликата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 6 000 лв., и
молят съда да увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посочват, че
според изслушано заключение по САТЕ, в.л.Х. извежда, че единствените причини за
настъпване на ПТП са действията на застрахования при ответното дружество водач, който се
е движил с несъобразена скорост от 134 км./ч в градска среда и то при положение, че е бил
повлиян от наркотични вещества. Същевременно в.л.И. дава заключение, че скоростта на
движение на управлявания от И. Б. автомобил е била в рамките на разрешената - 35 км./ч. В
о.с.з. автоексперта разяснява допълнително, че към момента на удара предприетата от ищеца
И. Б. маневра е била приключила т.е. маневрата не се намира в причинна връзка с
настъпилото ПТП. Ето защо считат за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване, изразяващо се в неправилно движение респ. в липсата на поставен колан. В
тази част решението според жалбоподателите е правилно.
Изтъкват факта, че че при определяне на обезщетението съдът не е оценил правилно
тежестта на получените травми и последствията, които И. Б. се е наложило да търпи. Не е
оценено адекватно обстоятелството, че в случая се касае за сравнително тежка черепно-
мозъчна травма с дълъг възстановителен период с настъпили усложнения и трайни
последствия. В отговора на въпрос 4 вещите лица по СМЕ разясняват, че лечението е
изисквало извършването на краниотомия, операция състояща се в отваряне на черепа с
евакуация на хематома и декомпресия на мозъка. От тук се налага извод за особенно тежка
травма в една деликатна област, каквато е главата и по-конкретно човешкия мозък. В тази
връзка вещите лица дават заключение, че И. Б. е страдал от световъртеж от централен
произход и постоянно главоболие, нарушено равновесие, провокиращо се при промяна
положението на главата, което състояние е продължило около 3 месеца като в резултат от
получените травми е настъпило и усложнение а здравословното му състояние - частична
2
загуба на обоняние /аносмия/, която може да бъде постоянна т.е. прогнозата за пълно
оздравяване е неблагоприятна.
Съгласно заключенитето на вещите лица по комплексната СМЕ получените травми
по своите медико-биологични характеристика отговарят на критериите за определяне на три
самостоятелни средни телесни повреди, а именно: мозъчния хематом е довел до
ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА СЪСТОЯНИЕ; увредата на носните кости и
настъпилите в тази връзка хипосмия и хроничен пансинуит са довели до ПОСТОЯННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА; развитието на Централен
отоневрологичен синдром, дължащ се на черепно- мозъчната травма също е довел до
ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Отделно от горното считат, че съдът е определил занижено обезщетение и за
получените травматични увреждания от другата ищца. Съгласно изслушаната по делото
комплексна СМЕ С. С. е получила следните травми: контузия в поясната област, контузия
на главата; Контузия на лявото бедро, Кръвонасядане по тялото и главата. Макар и да е
пострадала по-леко, получените от С. травми са обхващали голяма част от тялото, главата и
част от крайниците. Потърсила е помощ от психиатър при което й е поставена диагноза
постравматично стресово разстройство. Претендират разноски.
Въззиваемата страна ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, оспорва жалбата като
моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че
видно от изслушаните и неоспорени експертизи по делото се доказва, че и двамата ищци са
пътували без поставени предпазни колани. Същевременно травмите на ищеца Б. са
настъпили изцяло в областта на главата. Вещото лице пояснява, че предпазните колани
фиксират телата към седалките, което означава, че при поставени предпазни колани телата
на ищците не биха могли да политнат така, че да настъпят удари в главата. На следващо
място, при определяне на справедлив размер на обезщетение съдебният състав е взел
предвид възрастта на ищците, както и придружаващите заболявания, от които са страдали
преди настъпване на ПТП. В конкретния казус се касае за повърхностни увреждания, които
са възстановени в кратък период, напълно възстановен е, няма трайни последици от
получените увреждания. Претендира разноски.
Третото лице-помагач не изразява становище по жалбата.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците И. Т. Б. и С. Р. С. сочат, че на 04.04.2017г. в гр.Пловдив, на
3
кръстовището на бул. „Източен“ и ул.“Братя Свещарови“ е настъпило ПТП по вина на А. В.,
управляваният от когото л.а. “БМВ 320И”, се е блъснал в автомобила, в който пътували
ищците - “Сеат Ибиза”, управляван от И. Б.. Вина за ПТП-то имал водачът на л.а. “БМВ 320
И”, per. № ********, управляван от А. А. В., който в нарушение правилата за движение -
карайки с несъобразена скорост и под влиянието на наркотично вещество, блъска отзад
включилия се в пътното движение л.а „Сеат Ибиза“, управляван от първия ищец. Поради
непредоставена информация на РП-Пловдив не е образувано ДП за причинената на ищеца
средна телесна повреда. С влязло в сила решение по АНД № 2686/2017г. по описа на PC-
Пловдив, А. В. е признат за виновен за това, че на 04.04.2017г., в гр.Пловдив е управлявал
л.а „БМВ 320И“, след употребата на наркотични вещества-канабис-престъпление по
чл.343б, ал.3 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 година.
В резултат на ПТП, реализирано на 04.04.2017 г. в гр.Пловдив ищците са претърпели
телесни повреди, а именно : първият- контузия на главата с оток, счупване на носните кости,
навяхване на шията, разклащане на предварително увреден зъб, а втората - контузия в
поясната област, контузия на лявото бедро в горната му част, контузия на главата и
кръвонасядания по тялото. Впоследствие на първия ищец бил установен подостър
субдурален хематом, наложило оперативно отстраняване на мозъчния хематом с поставяне
имплант в черепната кухина. Към датата на ПТП, управляваният от делинквента автомобил
е застрахован по имуществената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответното дружество. Твърдят, че са понесли болки и страдания за които претендират
посочените суми за неимуществени и имуществени (за първия ищец) вреди ведно със
законната лихва: от 01.11.2017г. датата на депозиране ИМ в съда до окончателното им
изплащане.
Ответникът ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, не оспорва, че е страна по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил. Оспорва
исковете по основание и размер, оспорва механизма на ПТП. Твърди, че настъпването на
ПТП е в резултат изключително на виновното и противоправно поведение на водача на
л.а „Сеат Ибиза“, управляван от първия ищец, изразило се в несвоевременна реакция и
извършване на маневра при възприемане на препятствие на пътя. В условие на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на двамата ищци, като твърди, че в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1
ЗДвП, не са били с правилно поставен обезопасителен колан, с което допринесли
значително за настъпване на вредите. Оспорва и обема на твърдените неимуществени
вреди, техния интензитет и периода, през който се твърди, да са търпени. Претендира
разноски.
От фактическа страна се установява, че на 04.04.2017г. в гр.Пловдив, на
4
кръстовището на бул. „Източен“ и ул.“Братя Свещарови“ е настъпило ПТП по вина на А. В.,
управляваният от когото л.а. “БМВ 320И”, се е блъснал отзад в автомобила, в който
пътували ищците - “Сеат Ибиза”, управляван от И. Б.. Вина за ПТП-то има водачът на л.а.
“БМВ 320 И”, per. № ********, управляван от А. А. В., който в нарушение правилата за
движение - карайки с несъобразена скорост /134 км/ч./ и под влиянието на наркотично
вещество /канабис/, блъска отзад включилия се в пътното движение л.а „Сеат Ибиза“,
управляван от първия ищец. С влязло в сила решение по АНД № 2686/2017г. по описа на
PC-Пловдив, А. В. е признат за виновен за това, че на 04.04.2017г., в гр.Пловдив е
управлявал л.а „БМВ 320И“, след употребата на наркотични вещества-канабис-
престъпление по чл.343б, ал.3 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 година.
Следователно по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е то и
виновен ли е деецът, е налице влязло в сила решение по чл.78а НК /което се приравнява на
осъдителна присъда/ на наказателен съд, респ. е задължително за настоящата инстанция по
смисъла на чл.300 ГПК.
От заключението на депозираната на л.131 от делото авто-техническа
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че предпоставка за настъпване на ПТП-то е единствено
шофирането на водача на л.а. “БМВ 320 И”, per. № ********, А. А. В., под въздействието
на наркотични вещества и с превишена скорост от 134 км/ч. в рамките на населено място.
От заключението на депозираната на л.152 от делото комплексна съдебно-
медицинска експертиза от вещо лице-травматолог, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на ПТП ищецът
Б. е получил: контузия на главата с отоци, счупване на носните кости, травмиране на шията,
травматично разклащане на предватително увредени зъби. Тези увреждания са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На базата на травмата на носа със
счупването на носните кости е настъпила и частична загуба на обонянието След
продължаващи оплаквания на ищеца над 2 м. и половина след ПТП-то и направените
изследвания било установено наличие на подостър към хроничен хематом под твърдата
мозъчна обвивка в ляво теменно с компресия и дислокация на мозъка с риск за живота на
пострадалия, преодоляно в резултат проведеното високоспециализирано неврохирургично
лечение с ЧМО - евакуиране на хематома и поставяне на имплант. Вещите лица не
изключват възможността хроничния хематом да е във връзка с травмата от главата от ПТП-то.
Това увреждане вече според тях е довело до постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота. И към настоящия момент ищецът продължава да изпитва силна
главоболие най-вече при рязка промяна и или атмосферното налягане. С оглед възрастта му
-77 години по време на ПТП травмата е ускорила процеса на атрофия на мозъка и
възстановяването в сравнение с по младите хора е непълноценно.В с.з. д-р Г. сочи травмата
5
на главата като много силна, а д-р С. поддържа че фрактурата на носните кости и частичната
загуба на обонянието са в резултат на ПТП-то и сами по себе си са довели до постоянно
общо разстройство на здравето неопасно за живота. Що се отнася до ищцата С.,
същата е получила само леки телесни повреди: контузия в поясната област, контузия на
главата, контузия на лявото бедро в горната му част и кръвонасядания по тялото и главата,
постресово разстройство. Посочените увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, периодът за въстановяване е бил около 2, 3 седмици.
Вещите лица посочват, че с оглед травмите при двамата ищци не са отразени или
описани такива, които да са характерни или специфични за директно травматично действие
от поставен предпазен колан - широки лентообразни охлузвания и кръвонасядания в
областта на гърдите и корема. В о.с.з. д-р Г. при липса локализирана контузия на мозъка и
невъзможност да се определи дали хематома е получен по механизъм на противоудар или
удар излага хипотезата от медицинска гледна точка с оглед силата на удара, че ищецът е бил
без предпазен колан, при наличие на предпазен колан според него уврежданията в областта
на лицето и главата биха били по-леки. Вещото лице д-р Н. е категорична, че и при по-нисък
интензитет на удара може да настъпи мозъчен кръвоизлив и да се получи този хематом. В
този смисъл няма категоричен отговор на въпроса дали са били без поставени колани и ако
да - дали травмите биха настъпили отново.
Въпросът за наличието на съпричиняване не е предмет на въззивно обжалване,
доколкото първа инстанция е приела за недоказано пълно и главно релевираното
възражение на застрахователя, а последният не е депозирал жалба срещу решението.
На основание чл.271 ал.1 ГПК е процесуално недопустимо влошаване положението на
жалбоподателите.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че е
процесуално недопустимо произнасяне по направеното възражение за съпричиняване,
изразяващо в непоставяне на предпазен колан.
По делото са събрани гласни доказателствени средства по делегация от РС-
Пловдив - разпит на св.К. и Б. /съседи / /разпитани в о.с.з. на 29.01.2019г. л.183/
кредитирани като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, при условията на
чл.172 ГПК.
Свидетелят К. сочи настъпилата промяна в поведението на ищеца след инцидента.
Преди произшествието водел здравословен начин на живот, а след ПТП-то сякаш е остарял с 10
години. Преди операцията за отстраняване на хематома се е оплаквал от залитания, болки в
главата. Не е споделял за промяна в емоционален и психологически план от случилото се.
От показанията на св. Б., се установява, че след операцията ищецът е имал много
измъчен вид и бил видимо отслабнал, след преживяното трудно се концентрирал, имал
проблеми с паметта. Споделял на свидетелката, че има световъртежи и залитане, както и
болки в главата през зимните месеци. След инцидента пострадалите не желаели да си
купуват кола, а ищцата вече има фобия от шофиране. Случилото се отразило зле и на
двамата пострадали, които се чувствали потиснати.
6
Между страните не се спори, че за л.а. “БМВ 320 И”, per. № ********, управляван от А.
А. В., е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност" при
ответното дружество, както и че след настъпването на ПТП ищците са сезирали ответното
дружество с искане за изплащане на обезщетение - връчена покана на 09.10.2017г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Установи се, че ищците са пострадали при пътен инцидент, представляващ резултат
от противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който
е нарушил правилата за движение по пътищата. Непосредствената причина за настъпване
на произшествието е поведението на А. В., който е признат за виновен за това, че на
7
04.04.2017г., в гр.Пловдив е управлявал л.а „БМВ 320И“, след употребата на наркотични
вещества-канабис и с превишена скорост-престъпление по чл.343б, ал.3 НК, видно от влязло
в сила решение по АНД № 2686/2017г. по описа на PC-Пловдив, постановено по основание
чл.78а, ал.1 НК, което се приравнява на влязла в сила присъда по смисъла на чл.300 ГПК.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания, наложили разходване
на парични средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано
със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на
преживения психически стрес от създалата се ситуация и главно причинените травми.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, поради
което СГС е приел, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима. Както бе посочено по-горе
възражението не е предмет на въззивно обжалване по смисъла на чл.271 ал.1 ГПК.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищците имат правото да получат обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и
имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
1. по отношение на ищеца И. Б. САС констатира, че пострадалият е бил в
напреднала пенсионна възраст /на 77 години/ към датата на ПТП през 2017г., че с поред
приетото по делото заключение на назначената СМЕ е причинена сравнително тежка черепно-мозъчна
травма с дълъг възстановителен период с настъпили усложнения и трайни последствия. В
отговора на въпрос 4 вещите лица по СМЕ разясняват, че лечението е изисквало
извършването на краниотомия, операция състояща се в отваряне на черепа с евакуация на
хематома и декомпресия на мозъка. Този хематом е открит около 2 месеца по-късно, което
налага извод за особено тежка ЧМТ в една деликатна област, каквато е главата и по-
конкретно човешкия мозък. В тази връзка вещите лица дават заключение, че И. Б. е страдал
от световъртеж от централен произход и постоянно главоболие, нарушено равновесие,
провокиращо се при промяна положението на главата, което състояние е продължило около
3 месеца като в резултат от получените травми е настъпило и усложнение в здравословното
му състояние - частична загуба на обоняние /аносмия/, която може да бъде постоянна т.е.
прогнозата за пълно оздравяване е неблагоприятна.
Съгласно заключенитето на вещите лица по комплексната СМЕ получените травми
по своите медико-биологични характеристика отговарят на критериите за определяне на три
самостоятелни средни телесни повреди, а именно: мозъчния хематом е довел до
ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА СЪСТОЯНИЕ; увредата на носните кости и
8
настъпилите в тази връзка хипосмия и хроничен пансинуит са довели до ПОСТОЯННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА; развитието на Централен
отоневрологичен синдром, дължащ се на черепно- мозъчната травма също е довел до
ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Съдът констатира, че ищецът е лекуван оперативно с оглед вида на травмата - вътрешен
хематом в главата, който е евакуиран и е поставен имплант. Към момента здравето му не е
напълно възстановено, а вероятността от усложнения се предполага. Ето защо съдът намира, че
обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения размер от общо 13 000 лв. за ПТП през 2017г. е
незаконосъобразно и следва да бъде увеличено до 50 000 лв., но предвид диспозитивното начало в процеса само
до сумата от 26 000 лв./частичен иск/
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част - за разликата над
13 000 лв. до 26 000 лв.
2. По отношение на ищцата С. С. - на 45г. към датата на ПТП през 2017г. САС
констатира наличието само на леки телесни повреди, изразяващи се в: контузия в поясната
област, контузия на главата, контузия на лявото бедро в горната му част и кръвонасядания
по тялото и главата, постресово разстройство. Посочените увреждания са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, периодът за въстановяване е бил
около 2, 3 седмици. Лечението е било изцяло консервативно, а към момента е възстановена
напълно. САС констатира, че травмите се намират в различни части на тялото, главата и
част от крайниците. Потърсила е помощ от психиатър при което й е поставена диагноза
постравматично стресово разстройство. Затова съдът намира, че на същата следва да се
определи справедлив размер на обезщетение от общо 6000 лв. ведно със законните
последици.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част - за разликата над
3 000 лв. до 6 000 лв.
По отношение началния момент, от който следва да се начислява законна лихва,
в случая видно от доказателствата по делото е, че в изпълнение на изискванията
пострадалите са предявили претенцияте си за заплащане още на 09.10.2017г., от която дата
застрахователят изпада в забава. Независимо от това и с оглед диспозитивното начало в
процеса, лихвите следва да се присъдят така, както са поискани - от депозиране на ИМ т.е.
считано от 01.11.2017г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 16 000 лв., като жалбите и на ищеца Б. е изцяло
основателна, и на С. С. - изцяло основателна. Затова разноски в полза на въззиваемата
страна не се дължат.
9
На основание чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на жалбоподателя-ищец
Б. направените по делото разноски, но такива няма направени и не следва да се присъдят.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв.Я. Д., сумата от 920 лева - адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата /13 000 лв./
На осн.чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на жалбоподателя-ищец С.
направените пред въззивна инстанция разноски в размер на общо 500 лв., съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както следва:
Ищецът Б. е освободен от ДТ и разноски по делото. Адвокат Я. Д. САК има право на
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца И. Б.
по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 1310 лв. и 371 лв. или общо по двата иска – 1681
лв.
Ищцата С. е направила разноски по делото както следва: ДТ - 240 лв., депозит САТЕ
- 100лв., депозит КСМЕ - 300 лв., депозит разпит свидетели по делегация - 60 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв. или общо 1 330 лв. , които са изцяло
дължими.
Ответникът няма право на разноски по компенсация.
Ответникът следва да заплати общо д.т. /от заплащане на която първият ищец е бил
освободен/ - 1120.40 лева и разноски за депозити за в.л. - 400 лева или общо 1520.40 в полза
на САС.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3656 от 20.05.2019г.., постановено по гр.д.№ 14177/2017г. по
описа на СГС, ГО, 9 състав, в обжалваната отхвърлителна част досежно неимуществените вреди
за разликата над 13 000 лв. до 26 000 лв. за И. Б., както и за разликата над 3000 лв. до 6000
лв. за С. С., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Света София“ № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА И. Т. Б., ЕГН
**********, съд.адрес адв. Я. Д. - САК, гр.София, пл.“Позитано“ № 3, ет.2, офис 12,
разликата над 13 000 лв. /тринадесет хиляди лева/ до 26 000 лв.,/двадесет и шест хиляди
10
лева/ или допълнително сумата от 13 000 лв./тринадесет хиляди лева/, частичен иск от общо
дължими 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди настъпили при ПТП, реализирано на 04.04.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2017г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА “ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Света София“ № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С. Р. С., ЕГН
********** съд.адрес адв. Я. Д. - САК, гр.София, пл.“Позитано“ № 3,ет.2, офис 12,
разликата над 3 000 лв. /три хиляди лева/ до 6 000 лв.,/шест хиляди лева/ или допълнително
сумата от 3 000 лв./три хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди настъпили при ПТП, реализирано на 04.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2017г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 500 лв./петстотин лева/ направени разноски пред въззивна
инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата от 1330 лв./хиляда триста и
тридесет лева/ направени разноски пред първа инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК
ОСЪЖДА “ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Света София“ № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адвокат Я. Д. -
САК, гр.София, пл “Позитано“ № 3, ет.2, офис 12 сумата от 920 /деветстотин и двадесет лева/
лева- адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на
първия ищец пред въззивна инстанция, без ДДС, на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, както и сумата от 1681 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и един лева/
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на И. Б.
пред първа инстанция, без ДДС.
ОСЪЖДА “ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Света София“ № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от
общо 1520.40 лв./хиляда петстотин и двадесет лева и четиридесет стотинки/ дължима д.т. и разноски, на осн.чл.78
ал.6 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач -А. А. В..
В необжалваната осъдителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12